Р Е Ш Е Н И Е

№ 541

гр. Плевен, 21 Септември 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно административно-наказателно дело № 661/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за регулиране на съобщенията гр. София, чрез старши юрисконсулт Е. М. и по насрещна касационна жалба от „А 1 България“ ЕАД, правоприемник на „Мобилтел“ ЕАД, чрез юрисконсулт Г. Х. срещу Решение № 391/21.05.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 736/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е изменил Наказателно постановление № 25/02.02.2018 г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на осн. чл. 326а, във връзка с чл. 336 от Закона за електронните съобщения на „Мобилтел“ ЕАД, представялано от А. В. Д. и М. М. е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 30 000 лв. за нарушение на чл. 30 ал. 3 изр. 1 от Функционалните спецификации за преносимост на национално значими номера, затова че на 20.07.2017г. в магазин на „Мобилтел“ ЕАД, находящ се на адрес гр. Плевен, ул. „Васил Левски“ № 174, от името на М. Ц. Р. е подадено заявление за преносимост № MTEL2017072010558860 за мобилен телефонен номер ***, като горепосоченото заявление е подадено от трето лице, което не е надлежно упълномощено от абоната и на 24.07.2017г. „Мобилтел“ ЕАД извършва преносимостта на горепосочения номер, като го активира в собствената си мрежа, вместо да спре процедурата по преносимост. Съдът е намалил размера на санкцията на 8 000 лв.

Касаторът - КРС обжалва решението в частта, с която е изменен размера на наложената санкция, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НПК. Счита, че при постановяване на съдебното решение, първоинстанционният съд е анализирал правилно всички приложени по делото писмени и гласни доказателства и е приложил правилно материалния закон, но неправилно е приел, че по делото няма данни за други нарушения на М-тел ( сега А 1 България ЕАД), поради което е намалил размера на санкцията. Посочва, че за идентични нарушения, свързани с преносимост на номера, спрямо М-тел са издадени и са влезли в сила множество наказателни постановления с наложена санкция в максимален размер от 60 000лв. Във връзка с това твърди, че нарушението не е първо за „Мобилтел“ ЕАД, извършвано е многократно и повторно, дружеството не се е поправило и превъзпитало, поради което налагането на имуществена санкция в по-нисък размер би било явно несправедливо и неотговарящо на чл. 27, ал. 3 предл. 2 от ЗАНН отегчаващите обстоятелства да обуславят налагането на по-тежко наказание. Също така счита, че отмяната или изменението на НП биха довели до ограничаване на целите на генералната превенция, до стимулиране на нарушителя да продължава да извършва такива нарушения. Иска отмяна на решението, а по същество – потвърждаване на НП.

Касаторът – „А1 България“ ЕАД счита решението за неправилно, поради нарушения на материалния и процесуален закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави искане, в условията на евентуалност, да бъде приложена правната норма на чл. 28 от ЗАНН, поради факта, че твърдяното нарушение представлява маловажен случай, алтернативно – да бъде потвърдено решението на Районен съд – Плевен. Счита нарушението за недоказано, тъй като както админитративно-наказващия орган, така и съда, не са събрали необходимите доказателства, че заявлението е подадено от трето лице, кое е това трето лице , как е установено, че същото не е упълномощено. Решението се основава единствено на показанията на г-жа Р., което счита за неправилно. Също така посочва, че в НП не е посочено ясно към кой момент е извършено нарушението, тъй като не е посочено изрично коя е датата на нарушението. Този довод на дружеството не е обсъден в първоинстанционното решение. Твърди, че посочената норма като основание за налагане на санкцията не създава изрично задължение за дружеството да спре процедурата по преносимост, а му дава това право. В тази връзка счита, че е налице грешна правна квалификация. Алтернативно иска намаляване размера на наложената санкция до предвидения законов минимум – 5 000 лв.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова са процесуално ДОПУСТИМИ.

Разгледани по същество и двете касационни жалби са НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.

Първоинстанционният съд обосновано, въз основа на всички писмени и гласни доказателства по делото е приел визираното нарушение за доказано, при липса на сочените от жалбоподателя съществени процесуални нарушения и е изменил размера на наложеното наказание малко над определения от закона минимум от 5000 лв., а именно на 8 000 лв. като е преценил, че се касае за пренос само за един телефонен номер и единственото сочено в НП отегчаващо вината обстоятелство е, че нарушението е извършено за втори път, тъй като дружеството вече е било наказано с влязло в сила предходно НП № 64/22.05.2017г.

Последното НП е приложено с касационната жалба. Изложените в решението съображения изцяло се споделят от касационната инстанция и е ненужно да се преповтарят.

За да направи правните си изводи, районният съд е стъпил на писмените материали по делото – подадени жалби от абоната М. Ц. Р., договори и заявлението за преносимост и прехвърляне на номера, както и от свидетелските показания, от които става ясно, че тя не се е явявала в офис на МТел и не е подавала заявление за пренос на номер и прехвърлянето му на друго лице – нейния съпруг, нито е подписвала такова, а подписите под заявлението категорично не са нейните. С оглед на това правилен е изводът, че заявлението е подадено от трето лице, което не е било надлежно упълномощено от абоната съобразно чл. 30 ал.2 т.2 от ФС. В този случай съгласно чл. 30 ал.3 от ФС заявлението не се разглежда от приемащия доставчик до отстраняване на недостатъка, като спирането на процедурата е за не повече от 30 дни от подаване на заявлението. Дружеството не е изпълнило това си задължение, като на 24.07.2017г. е извършило преносимостта на телефонния номер като го активирало в собствената си мрежа, вместо да спре процедурата по преносимостта на номера. С тези си признаци е описано деянието в НП и правилно е квалифицирано като нарушение на чл. 326а от Закона за електронните съобщения във връзка с чл. 30 ал.3 от ФС – нарушение на функционалните спецификации за преносимост на номерата, приети от КРС, за което същата норма предвижда имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 60 000 лв. Определеното от съда наказание в размер на 8 000 лв. се основава на единственото сочено от наказващия орган отегчаващо вината обстоятелство, а именно, че нарушението е второ поред с оглед влязлото в сила НП 64/22.05.2017г., потвърдено с Решение № 2152/13.12.2017г. на АС - Бургас, с което дружеството е наказано за същото по вид нарушение. Настоящото нарушение е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на предходното НП и се явява повторно по смисъла на §1 т.48 от ДР на ЗЕС. Посочените в касационната жалба на КРС наказателни постановления са по-стари - от 2011г., 2012г. и 2013г. и не са посочени от наказващия орган като основание за определяне на по-тежко наказание, поради което и не могат да се вземат предвид. С оглед на това съдът е определил наказание в справедлив размер.

Представените в касационното производство доказателства, че същият телефонен номер се ползва понастоящем от друг титуляр – Х. Л. Р. Л. няма пряко отношение към установеното нарушение и затова не променя горните изводи. За да се извърши пренос на номера е необходимо това да бъде формално заявено от абоната или негов упълномощен представител, чрез подпис върху заявлението, подаденото пред приемащия доставчик. В случая тези условия за осъществяване на преносимост не са били налице.Точното изпълнение на разписаната процедура е гаранция срещу нелоялни търговски практики на телекомуникационните компании.

По изложените съображения решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 391/21.05.2018 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 736/2018г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.