Р E Ш Е Н И Е

№ 581

гр.Плевен, 04.10.2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 659 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 95 от 28.05.2018 г., постановено по анд № 44/2018 г., Районен съд – Кнежа е отменил наказателно постановление № 2017-0044670 от 28.12.2017 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе, към ГД „Контрол на пазара“, към Комисия за защита на потребителите, с което на „Сензор-57“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.Кнежа, обл.Плевен, бл.“Победа“, вх.Б, ет.5, ап.13, ЕИК 202285525, представлявано от И. И. Б. – управител, на основание чл.27, 28, 53 и 83 от ЗАНН, чл.233 ал.2 и чл.222 от Закона за защита на потребителите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение по чл.127 ал.2 от Закона за защита на потребителите за това, че при направена проверка на 12.09.2017 г. в павилион в гр.Кнежа, обл.Плевен, ул. „Димитър Бутански“, стопанисван от дружеството, е установено, че на посочената дата в обекта, в който са се предлагали за продажба хляб, мляко и млечни продукти, плодове, зеленчуци, пакетирани хранителни стоки, безалкохолни напитки, бира, колбаси, търговецът не е поддържал регистър на предявените рекламации пред него и пред упълномощените от него лица.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция – Русе към Комисия за защита на потребителите, чрез юрисконсулт В.Б., която счита, че районният съд неправилно е приложил материалния закон, нарушил е процесуалните правила, вследствие на което е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. Счита, че неправилно въззивният съд е счел, че не е осъществен състава на нарушението на чл.127 ал.2 от ЗЗП, т.к. при проверката на 12.09.2017 г. в павилиона, стопанисван от търговеца, не е представен регистър на предявените рекламации и това сочи, че такъв не се поддържа в търговския обект към този момент. Твърди, че регистър за рекламации трябва да бъде наличен във всеки един момент на всяко едно от местата, където потребителят може да предяви рекламация, т.к. целта на закона е да се защитят правата на потребителите при предявяване на рекламации на всеки избран от тях адрес. Навежда доводи, че след като обектът е работел, е следвало да се приемат рекламации, които съгласно чл.127 ал.3 от ЗЗП трябва да се вписват в нарочния за това регистър, което трябва да стане в момента на предявяване на рекламацията. Сочи, че нарушението е извършено на 12.09.2017 г., когато е извършена проверката в обекта и представянето впоследствие, при проверката по документи или в съдебното производство, на регистър на предявените рекламации не отменя факта на извършеното нарушение. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „Сензор 57“ ЕООД гр.Кнежа не се представлява. Представена е писмена молба от упълномощения адвокат Митев, в която се претендира да се остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 12.09.2017 год. в гр. Кнежа служители при Регионална дирекция гр. Русе към Комисия за защита на потребителите извършили проверка по план в павилион, находящ се в гр. Кнежа, на ул. „Димитър Бутански“, стопанисван от „Сензор – 57“ ЕООД. При проверката свидетелите установили, че в обекта се предлагат за продажба хляб, мляко и млечни продукти, плодове, зеленчуци, пакетирани хранителни стоки, безалкохолни напитки, бира, колбаси. В хода на проверката контролните органи изискали от продавача – св. Л. Г., регистър на предявените рекламации. Същата, лично и заедно със св. В. И., търсила в обекта, но не намерила в момента такъв. Свързала се по телефона със св. Р. – също продавач в обекти на търговското дружество и я попитала къде евентуално се намира регистъра. Р. й казала да потърси в склада, а после разговаряла и със служителя на КЗП – св. В.И., която помолила да я изчакат известно време, за да се придвижи до магазина, тъй като в момента се намирала в друг търговски обект на жалбоподателя. В телефонния разговор на св. Р. било обяснено, че ще бъде изготвено предписание регистърът да бъде представен в офиса на КЗП в гр. Ловеч. На място за така установеното бил съставен констативен протокол, в който е отразено, че при поискване не е представен регистър на предявените рекламации. Търговецът не поддържа регистър на предявените рекламации пред него и пред упълномощените от него лица. Няма обозначено место, където да е посочено, че регистърът на предявени рекламации се намира на друго място, в офиса на дружеството…“. Екземпляр от протокола бил връчен на представителя на търговеца, а управителят бил поканен да се яви на 26.09.2017 год. в 11:00 ч. в гр. Ловеч, КЗП и да представи регистър на предявените рекламации. На посочената дата – 26.09.2017 год., упълномощено от управителя на търговското дружество лице се явило в офиса на КЗП в гр. Ловеч, където била извършена и документална проверка на търговеца, отразена в протокол № 2017 № К-0105530. Съгласно указанията, дадени с констативния протокол от проверката в обекта, Р. представила на контролните органи регистър на рекламациите, предявени от потребители в търговския обект на дружеството – хр. магазин на ул. „Димитър Бутански“ в гр. Кнежа. Независимо от това и в присъствието на св. Еврева и пълномощника Р., св. И. съставила на „Сензор – 57“ ЕООД гр. Кн. Акт бл.№ К – 0044670 за нарушение по чл. 127, ал.2 от Закона за защита на потребителите – на 12.09.2017 год. в обект – павилион в гр. Кнежа, ул. „Димитър Бутански“, при поискване не е представен регистър на предявените рекламации. Търговецът не поддържа регистър на предявените рекламации пред него и пред упълномощените от него лица. Няма обозначено място в търговския обект, където да е посочено, че регистърът на предявените рекламации се намира в офиса на дружеството или на друго място. АУАН бил предявен на пълномощника Р. и същата го подписала със следното възражение: „Тъй като колежката е нова не е намерила регистъра за рекламации“. Получила е препис от акта. Въз основа на  съставения АУАН от Директора на Регионална дирекция гр. Русе  към Комисия за защита на потребителите било издадено атакуваното НП, с което на „Сензор – 57“ ЕООД гр. Кнежа е наложена „имуществена санкция” в размер на 500 лв. на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите.

Въз основа на установените факти съдът направил изводи, че АУАН е съставен от оправомощено със заповед № 355 ЛС/ 22.04.2015 год. на Председателя на КЗП, а атакуваното наказателно постановление е издадено от Директора на Регионална дирекция за областите ГГаброво, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, упълномощен със Заповед № 290/ 22.04.2015 год. от Председател на КЗП, т.е. в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.Решаващият съд направил извод за недоказаност по категоричен и несъмнен начин на деянието по следните съображения: В конкретния случай наказващият орган не е взел предвид обстоятелството, че в хода на извършената на 26.09.2017 год. проверка на документи, търговецът е представил Регистър на предявените рекламации за търговски обект хр. магазин, находящ се в гр. Кнежа, на ул. „Димитър Бутански“. Позовал се на разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от ЗЗП , с ал.2 на който на търговеца е вменено задължение да поддържа регистър на предявените рекламации, което практически означава, че такъв регистър следва да се намира в съответния търговски обект в деня на извършената от контролните органи проверка или безспорно да е установено от същите, че такъв регистър съществува, но поради обективни причини (или други уважителни такива) не се е намирал в съответния обект в момента на проверката. В ал. 4 на чл. 127 ЗЗП е посочена алтернативна възможност по отношение мястото на приемане на предявени рекламации – в търговския обект през периода на работното време или на адреса на управление на търговеца, или на друго място, посочено от търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката. Анализирайки цитираната разпоредба, съдът извел извод, че при динамичното развитие на търговията и услугите практиката е наложила рекламации да могат да се приемат на повече от едно място – търговския обект за продажби. Горното според РС налага задължения за контролиращите органи да проверяват търговеца съответно на задълженията си в пълен обем /чл. 192, чл. 192а ЗЗП/. Съдът счел, че при липса на проверка на адреса на управление на търговеца, различен от адреса на проверения търговски обект и/или в други негови обекти, приетият за установен факт – „Не поддържа регистър на предявените рекламации” не е безспорен. Още повече, че е установено от доказателствата по делото – както от показанията на св. Р., така и от представените регистър на рекламациите за обект -хр. магазин на ул. „Димитър Бутански“ и констативни протоколи за извършени на 15.02.2016 год. и 16.03.2017 год. проверки в друг обект на търговеца в гр. Кнежа, а именно- хр. магазин на ул. „Марин Боев“ №66, дружеството – жалбоподател е подъдржало регистър на предявените пред него или упълномощени от него лица рекламации. Съдът изложил още мотиви, че разпоредбата на чл. 127 от ЗЗП не предвижда конкретно местонахождение за съхраняване на регистъра за рекламации. В разглеждания случай, след като на посочената в АУАН и в НП дата не е извършена проверка нито в други обекти на търговеца, нито на адреса на управление на търговеца, твърдението, че регистърът не се поддържа, не е безспорно. Липсата на информация у продавача в обекта не следва да се приравнява с липса на регистър. Към релевантния момент няма категорични данни за липса на регистър, доколкото и проверка по адрес на управление или в друг търговски обект не е извършвана. След като в преписката се съдържат данни за адрес на търговеца извън мястото на проверяваната дейност, не е имало препятстващи обстоятелства да бъде известен на адреса на управление или потърсен в другите обекти, регистрирани в досието на фирмата. Съдът взел предвид още, че при извършената документална проверка търговецът е представил на контролните органи регистър на рекламациите, предявени от потребители в търговския обект – хр. магазин, находящ се в гр. Кнежа на ул „Димитър Бутански“. С оглед на това приел, че регистърът може да се съхранява както в съответния или друг търговски обект, така и на адреса на управление, като контролните органи са длъжни да извършат обстойна проверка на всяко едно от тези места, когато те са различни, за да може да бъде установено по категоричен начин дали търговецът поддържа регистър на предявените рекламации. В конкретния случай не е правена проверка по седалището на търговеца, нито в други стопанисвани от него обекти, находящи се в гр. Кнежа, поради което и не е констатирано безспорно дали търговецът не поддържа и съхранява регистъра на предявените рекламации там. Т.е. не е доказано категорично, че на 12.09.2017 год. е налице извършено нарушение по чл. 127, ал.2 от ЗЗП.

Съдът констатирал и друго отменително основание.  Липсата на данни за други нарушения и липсата на вредни последици, изразяващи се в невъзможност да бъде регистрирана конкретна рекламация, тъй като проверката е била рутинна, а не по повод оплакване на клиенти, обосновало у съда извод, че не е имало случаи последните да са били лишени от възможността да направят рекламация и се касае за явно маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. В случая не са засегнати въввисока степен важни обществени или лични интереси, което да дава основание за налагане на имуществена санкция, макар и последнат да е в минималния предвиден размер по чл. 222 от ЗЗП. На тези основания съдът отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на дружеството факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за несъставомерност на вмененото на дружеството деяние. Ето защо правните изводи на районния съд се споделят от настоящата инстанция. Правилно е съобразено от решаващия съд, че в момента на проверката от контролните органи, на проверяващите не е бил представен регистър на предявените рекламации , находящ се в проверявания търговски обект, който регистър се съставя от проверяваното лице и не изисква някаква нарочна заверка с достоверна дата на започване на неговото водене от контролни органи. По –късно, при документалната проверка, когато е съставен и акта за нарушение, е бил представен и регистър на предявените рекламации, копие от корицата на който е приложено на л. 13 от делото на РС. Вярно е , че предвид липсата на изискване за заверка на този регистър от контролните органи, търговецът е могъл да закупи такъв и да удостовери воденето на същия и след датата на проверката. В случая обаче, от приобщените по делото на л.45-52 два броя констативни протоколи от 15.02.2016 год. и 16.03.2017 год., изготвени от длъжностни лица в КЗП по повод проверка в други търговски обекти, стопанисвани от дружеството на територията на гр.Кнежа се установява, че такъв регистър на предявените рекламации е съществувал, бил е представен и при двете проверки в обекта-хранителен магазин на ул „Марин Боев“ №66. Провереният при поцесната проверка търговски обект е съставлявал павилион, в който също са се продавали хранителни стоки, видно от констатациите в оспореното пред РС наказателно постановление. След като в друг търговски обект на дружеството, от същия тип-обект за продажба на хранителни стоки и напитки, в същия град, е установено наличието на поддържан регистър на рекламациите от търговеца, правилно е преценено от решаващия съд, че не е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.127, ал.2 от ЗЗП. Защото тази разпоредба съдържа задължение за търговеца да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации, какъвто безспорно той е поддържал. И нормата не изисква такъв регистър да съществува за всеки един от търговските обекти на търговеца. Дори разпоредбата на чл.127, ал.4 от ЗЗП предвижда, че приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя. След като законът предоставя възможност за водене само на един регистър за предявените рекламации и не поставя изискване в кой от търговските обекти да се съхранява в случай на стопанисване на повече от един обект, то безспорната установеност по делото, че такъв има в друг търговски обект за хранителни стоки на дружеството, обуславя извод за липса на извършено нарушение. В конкретния случай самото непредставяне на регистъра в конкретния проверен обект-павилион, обективно не е довело и не е могло да доведе и до други нарушения-например невписване в регистъра на предявена рекламация, тъй като констатираното нарушение и проверката, при която е установено, не са били обусловени от конкретен сигнал, респективно в момента на проверката не е установено да е била предявена рекламация от клиент. Ето защо съвкупната преценка на доказателствата от РС е довела до правилен и обоснован на доказателствата извод, че не е съставомерно вмененото на дружеството нарушение, поради което правилно е отменено оспореното НП.

На тези основания оспореното решение на РС като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 95 от 28.05.2018 г., постановено по анд № 44/2018 г на Районен съд – Кнежа.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.