РЕШЕНИЕ № 726

гр. Плевен, 7 Декември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 656/2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба от В.Д.Н., изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с цена на иска 7000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди от първоначално неположена грижа /бездействие/, а в последствие и неположена никаква или достатъчна грижа и неадекватна медицинско лечение на рани на ищеца, нанесени му при инцидент в затвора Белене на 18.05.2018 г. до момента на окончателното изваждане на конците от главата на ищеца.

В исковата молба ищецът подробно описва фактическата обстановка при инцидента в затвора Белене на 18.05.2018 г.

Ищецът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Я.Д. – назначен по Закона за предоставяне на правна помощ за процесуален представител на ищеца. Счита, че видно от представените и вложени доказателства в кориците на делото има неположена грижа, бездействие, а в последствие и неположена достатъчна грижа и неадекватно медицинско лечение и третиране, липса на адекватни действия по отношение на В.Д.Н. за инцидент станал на 18.05.2018 г. Счита, че това се доказва и от обясненията дадени от д-р В. С., а имено, че е бил налице диагноза ***. Сочи, че става ясно от обясненията на процесуалния представител на ответника, че в затвора Белене няма постоянно действащ медицински персонал, медицинско лице в рамките на денонощието, а има в рамките на работното време от осем часа, също така, че няма такова медицинско лице и медицински лица в празнични и почивки дни. Сочи, че инцидентът се твърди, че е възникнал в 07:30 часа, а в 07:45 се твърди, че лишеният от свобода е изведен от затвора Белене към филиала на Центъра за спешна медицинска помощ - Белене за указване на медицинска грижа, но такава явно не е положена от страна на затвора Белене дотолкова, доколкото при приемането и прегледа на лишения от свобода, според обясненията на д-р В. С., е в 08:20 часа. В този смисъл счита, че е доказано, че няма положена никаква медицинска помощ от страна на затвора Белене по отношение на лишения от свобода за така случилия се инцидент и произшествие на 18.05.2018 г. Посочва, че на следващо място не е посочил и не става ясно от обясненията, а само можем да предполагаме, било ли е необходимо допълнително проследяване на състоянието на лицето, каквато пък задача е поставена от съда да бъде отговорено в обясненията на д-р С. и какъвто отговор той не е дал, той е написал изречението „Насочен към общопрактикуващ лекар на затвора.“. Счита, че дали напълно, дали частично е доказан искът на лишения от свобода В.Д.Н. за неположена грижа и моли за съдебен акт в този смисъл.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н.У. с пълномощно на л. 77 от делото. Счита предявения пред Административен съд – Плевен иск за недоказан и неоснователен. Сочи, че видно от събраните по делото доказателства на ищецът е указана необходимата му медицинска помощ в пълен обем. Посочва, че администрацията на ответника няма законово задължение да осигури медицинско лице – лекар, нито лекар по дентална медицина на разположение на настанените в затвора Белене осъдени лица за всички двадесет и четири часа от денонощието. Счита, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които е видно, че инцидентът е възникнал на 18 май в 07:30 часа, като служителите на ответника не са чакали 08:00 часа за да започне работното време на медицинските специалисти, а незабавно са го отвели в филиала на ЦСМП – Белене, където му е указана необходимата медицинска помощ. Моли алтернативно съдът да приеме, че медицинското обслужване на лишените от свобода не представлява административна дейност по смисъла на ЗОДОВ, като подробни съображения в тази насока развива в писмена защита, която представя по делото. Моли да бъде отхвърлен предявеният иск като недоказан и неоснователен и да бъде присъдено в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ юрисконсултско възнаграждение в минимален размер - 100 лева.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства, счита, че така предявената искова молба е неоснователна и недоказана, както по основание, така и по размер и моли същата да бъде отхвърлена като такава. Счита, че са събрани достатъчно доказателства в хода на съдебното дирене, че администрацията на затвора Белене е положила необходимите медицински грижи по отношение на ищеца с оглед станалия инцидент на 18.05.2018 г. Сочи, че както се вижда от представените доказателства по делото и от обясненията на д-р С. лицето е имало оплаквания за нанесен удар в лявата предмишница и се е наложило дори да бъде направено и рентгенографско изследване, нещо, което в рамките на медицинския център към затвора Белене не бил могло да бъде осъществено. Посочва още, че освен това има данни, че лицето е ходило след това на 21 май с оплакване за болки в главата и по всяка вероятност за свалянето на конците, тъй като няма данни от ЦСМП, това е станало в медицинския център към затвора Белене, поради което счита, че администрацията на затвора е направила всичко необходимо за да бъде указана помощ при възникналия инцидент на ищеца и след това в хода на протичащото лечение също са взети необходимите адекватни медицински мерки. Счита, че така предявената искова молба е изцяло неоснователна и като такава моли да бъде отхвърлена.

Няма спор между страните по-делото, че ищецът изтърпява наказание по НК в затвора Белене.

От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 18.05.2018 г.около 07:30 часа в спално помещение № 13 на втора група е възникнал конфликт между лишения от свобода Е. Д. Р. и ищеца. Последният е получил удар по главата. Ищецът незабавно е бил изведен и откаран в Спешна медицинска помощ Белене за оказване на първа помощ. За инцидента Е. Р. е наказан с 7 /седем/ денонощия изолиране в наказателна килия /заповед №71/30.05.2018 г./. Ищецът също е наказан с дисциплинарно наказание писмено предупреждение със заповед № 70/30.05.2018 г.

В 08:20 часа ищецът е бил вече на преглед в Център за спешна медицинска помощ и е прегледан от доктор В. С.. Същият е поставил диагноза – ***. В обясненията си д-р. С. сочи, че ищецът е имал оплаквания от болки в лявата предмишница, поради което е назначена рентгенография. Резултатът /л. 92/ от последната е за правилна форма, гладки контури и запазена костна структура, поради което заключението е, че липсват травматични промени.

Допълнително от д-р С. на ищеца е направена ваксина ТАП, дадено му е обезболяващо и е насочен към общо практикуващия лекар на затвора /л. 92, и л. 96 от делото/.

Ищецът е посещавал медицинския център към затвора за преглед и на 21.05.2018 г., като е получил обезболяващи. След тази дата не е посещавал медицинския център към затвора /медицинска справка л. 53 от делото/. Следователно не е имал необходимост от медицински услуги.

Налага се извод, че ищецът е получил незабавна и достатъчна медицинска грижа от лекар специалист, както първоначално - веднага след възникване на необходимостта, така и последваща.

Съдът намира, че исковата молба, поставила начало на настоящото производство е допустима за разглеждане, същата обаче се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Според специалната разпоредба на чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС (Нов - ДВ, бр.13 от 2017 г., в сила от 07.02.2017 г.), държавата отговаря за вредите, причинени на лишените от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

В чл. 3, ал.1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, провертяване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснованата употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно, а примерно.

В случая по делото не се доказа ищецът да е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието по специално относно осигуряването на медицинско обслужване. От събраните писмени доказателства се установи, че ищецът е получил *** на главата в следствие конфликт с друго лице, изтърпяващо наказание лишаване от свобода в същия затвор. Но по-малко от час след инцидента, ищецът е отведен в Центъра за спешна медицинска помощ и е получил бърза, навременна и адекватна на състоянието му помощ. Освен това лекарят специалист е обърнал внимание и на другите му оплаквания и е назначил допълнителни изследвания, които са наложили извод – за липса на травматични увреждания.

Ищецът е получил и последваща грижа, когато я е потърсил на 21.05.2018 г. медицинските услуги, както в местата за лишаване от свобода така и въобще се получават след като лицето с оплаквания потърси медицинска помощ. Видно от медицинската справка ищецът е търсил медицинска помощ на21.05.2018г . и я е получил, няма регистрирани в медицинския център други негови посещения.

Налага се извод, че не е налице нарушение на забраната по чл. 3, ал.1 ЗИНЗС, поради което искът следва да бъде отхвърлен.

Налага се извод за липсва на вреда, която да е причинена на ищеца, още по-малко такава, причинена от незаконни актове, действия или бездействия на затворническата администрация. Не са доказани обстоятелствата по чл. 3 вр. чл. 284 от ЗИНЗС, въз основа на които да се приеме, че са налице незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация по отношение на ищеца, които да са му причинили допълнителни болки и страдания и т.н. като пряка последица. Не може да се приложи презумпцията за вреди по чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, доколкото липсва незаконосъобразна дейност на администрацията.

По тези причини искът срещу ГДИН следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба от В.Д.Н., изтърпяващ наказание по НК в затвора Белене, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ с цена на иска 7000 лева, като обезщетение за причинени неимуществени вреди от първоначално неположена грижа /бездействие/, а в последствие и неположена никаква или достатъчна грижа и неадекватна медицинско лечение на рани на ищеца, нанесени му при инцидент в затвора Белене на 18.05.2018 г. до момента на окончателното изваждане на конците от главата на ищеца.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: