О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 901

гр. Плевен, 11 Юли 2018г.

Административен съд – Плевен, тричленен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове:Цветелина Кънева

Снежина Иванова

Като разгледа докладваното от съдия Кънева ЧКАД №655/2018г. по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.229 и сл. от АПК във вр. с чл.281 ал.2 от ЗИНЗС.

Производството по делото е образувано по частна жалба от Началника на затвора Плевен, чрез процесуален представител юрисконсулт П. с надлежно пълномощно, срещу Разпореждане №2361/18.06.2018г. по адм.дело №508/2018г. на Административен съд Плевен, с което на основание чл.280 от ЗИНЗС е задължен Началникът на затвора Плевен да изпрати незабавно л.св.М.Р.П. за оперативно лечение за затваряне на *** в лечебно заведение на територията на гр.Плевен, след изготвяне на предложение от началника на медицинския център при затвора за необходимото лечение и цената на консумативите за доплащане, посочена от лечебното заведение, и след заплащане на необходимата сума от л.св., като е определен 7-мо дневен срок за изготвяне на предложението от началника на медицинския център.

В частната жалба се сочи, че неправилно АС-Плевен е приел, че е задължение на администрацията на затвора Плевен да представи доказателства каква част от необходимото оперативно лечение се покрива от НЗОК и какво е основанието и размера на доплащането за сметка на пациента. Твърди се, че л.св. има право да избере лечебното заведение, в което да бъде извършена интервенцията по КП №180, а не е задължение на началника на затвора. Твърди се още, че на територията на област Плевен има не едно лечебно заведение, като всяко едно от тях има или няма сключен договор със здравната каса, извършва или не хирургични интервенции по съотв.КП, има свой ценоразпис. В тази връзка се сочи, че л.св.П. не е искал и не е посочил определено лечебно заведение, в което да му бъде изпълнена КП, както и не е налице отказ от страна на администрацията да бъде настанен в посочено от него лечебно заведение, поради което не е нарушена забраната по чл.3 от ЗИНЗС. Счита се, че на л.св. е оказана необходимата медицинска помощ, като същият не е подложен на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Твърди се също, че началникът на затвора няма задължение да представя по делото доказателства и информация относно факти, които са обществено известни, а именно списъци на КП и в частност КП №180, както и ценови листи за предоставяне на здравни услуги, както и няма задължение нито да извършва *** на л.св, нито да поеме разхода по допълнителните консумативи за извършването на КП №180. В тази връзка се твърди също, че л.св. е разполагал с немалка парична сума, която е похарчил, а към настоящият момент не разполага с парични средства за поемане на този разход. Твърди се, че за събиране на парите и извършване на оперативното лечение по КП №180 на л.св. ще са необходими около 6 месеца. Сочи се още, че съдът не е посочил в което точно лечебно заведение да бъде извършена интервенцията. Твърди се, че в затвора е полагана необходимата медицинска грижа за л.св., като последният е изявил желание да бъде хоспитализиран в СБАЛЛС-София, но поради липса на лекар анестезиолот е отговорено, че оперативното лечение може да бъде проведено в лечебно заведение на територията на гр.Плевен. Твърди се също, че пациентът има право сам да избере лечебното заведение-изпълнител, което да извърши исканата интервенция. Счита се за неправилен изводът на съда, че е налице нарушение на забраната на чл.3 от ЗИНЗС и се налага незабавно предприемане на действия от страна на началника на затвора, тъй като такива са предприети. В частната жалба са посочени лечебни заведения на територията на Област Плевен, които са регистрирани като многопрофилни болници за активно лечение и се твърди, че съдът не е бил категоричен към кое лечебно заведение следва да бъде насочен л.св.П.. В заключение се моли за отмяна на разпореждането и се прави искане за присъждане на разноски в размер на 100лева за юрисконсултско възнаграждение. Направено е и искане на основание чл.233 ал.3 от АПК да бъде спряно изпълнението на обжалваното разпореждане до произнасяне по жалбата.

С молба вх.№2818/02.07.2018г. от юрисконсулт П. са представени доказателства, че на 20.06.2018г. л.св.П. е настанен за лечение в УМБАЛ-Плевен, като в приложения амбулаторен лист е отразено от лекарят, извършил прегледа, че предвид сериозната *** и големите *** в момента не е показан за *** и пациента няма възможност за покриване на консумативите, които не покрива здравната каса, и е назначена терапия със спазмолитици.

След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази закона, настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С обжалваното разпореждане на основание чл.280 от ЗИНЗС е задължен Началникът на затвора Плевен да изпрати незабавно л.св.М.Р.П. за оперативно лечение за затваряне на *** в лечебно заведение на територията на гр.Плевен, след изготвяне на предложение от началника на медицинския център при затвора за необходимото лечение и цената на консумативите за доплащане, посочена от лечебното заведение, и след заплащане на необходимата сума от л.св., като е определен 7-мо дневен срок за изготвяне на предложението от началника на медицинския център.

За да постанови този резултат съдът е приел, че е сезиран с искане по реда на чл.276 и сл. от ЗИНЗС да се прекрати жестоко, нечовешко и унизително отношение от затворническата администрация към осъдения като бъде извършено необходимото оперативно лечение на отворената му огнестрелна рана по съответния ред и начин. Съдът е анализирал нормите на чл.3 ал.1 и чл.276 и чл.277 от ЗИНЗС и приложените по делото доказателства, и е достигнал до извод за допустимост и основателност на искането. Посочил е, че според медицинската справка, л.св. е на 24год и преди 5год. е претърпял няколко ***, след огнестрелни наранявания, като му е ***; периодично се оплаква от болки в корема и се повлиява от спазмолитици; ежемесечно се изписват *** за *** по НЗОК; има ЕР на ТЕЛК с определена 78% трайно намалена работоспособност със срок 2 години; поради липса на финансова възможност не може да се извърши последния етап на оперативното лечение за прибиране на ***, като му е разяснено, че следва да събира сумата, необходима за оперативното лечение. Съдът е приел още, че л.св. твърди, че поставеното условие от лекаря, обслужващ затвора, за извършване на *** е да заплати 700лева, с каквато сума той не разполагал, както и че от справка за парични трансфери е видно, че е разполагал със сума над 1000лева, които позволяват да покрие посочената сума за доплащане за извършване на необходимото оперативно лечение за прибиране на ***. Приел е още, че състояние на л.св не налага спешна интервенция, нито неотложна медицинска помощ, но следва в планов порядък да се насочи за консултация с хирург и извършване на необходимото оперативно лечение за прибиране на *** в болнично лечебно заведение на територията на гр.Плевен. Съдът се е позовал на нормите на чл.128 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, че л.св. има статут на здравноосигурено лице, а необходимата оперативна интервенция е регламентирана в КП №180-Хирургични процедури за затваряне на ***, приложение към действащия НРД-2018г., където са посочени скъпоструващите медицински изделия за провеждане на лечението, които не се заплащат от НЗОК и следва да се доплащат от здравноосигурените лица. В заключение е посочил, че след консултиране с хирург и определяне на конкретното оперативно лечение и консумативите, подлежащи на доплащане, следва да се изиска официална информация от лечебното заведение, където желае л.св да бъде насочен за извършване на ***, за консумативите, които следва да заплати, цената, съгласно одобрения ценоразпис и размера на сумата за доплащане на разходите, които не се покриват от НЗОК по КП №180, която информация да бъде предоставена на л.св. и след превеждане на сумата, последният да бъде незабавно изпратен за лечение, в изпълнение на чл.135 ал.1 т.1 от ЗИНЗС. Именно тези задължение е приел съдът, че не са изпълнени от администрацията на затвора Плевен, поради което е счел искането за основателно.

Настоящият тричленен състав намира, че оспореното разпореждане е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка е правилно изяснена и съответства на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Изложените мотиви от съда са подробни, обосновани и правилни. Те се споделят напълно, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. Правилно съдът, след обстоен анализ, е счел, че администрацията на затвора Плевен не е изпълнила нормативните си задължения по ЗИНЗС и не е предприела действия по консултиране на л.св. с хирург за извършване на последния етап на оперативното лечение за прибиране на ***, като е отчел факта, че не се налага спешна интервенция, нито неотложна медицинска помощ, но следва в планов порядък да се насочи за консултация с хирург и извършване на необходимото оперативно лечение за прибиране на *** в болнично лечебно заведение на територията на гр.Плевен. Не е нито в правото на съдът, нито е негово задължение да бъде посочено конкретно лечебно заведение, в което да бъде извършена такава интервенция. Съдът само анализира доказателствата и на база тях решава дали е налице нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, като в процесния случай е счетено, че искането на л.св. е основателно и след извършване на определени действия от страна на началника на медицинския център и събиране и превеждане на необходимата сума за доплащане от страна на л.св.П., същият следва да бъде изпратен за оперативно лечение.

За пълнота следва да се посочи, че от допълнително представените доказателства се установява, че реално затворническата администрация е започнала изпълнение на разпореждането на съда, като л.св.П. е изведен за преглед в УМБАЛ-Плевен, където му е извършен такъв на 20.06.2018г. Другите възражения в частната жалба изразяват несъгласие с анализа на фактите направен от съда, но реално не представляват пороци на съдебния акт, които да водят до неговата отмяна.

Ето защо обжалваното разпореждане като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила, а произнасянето по искането за спиране на неговото изпълнение е безпредметно.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Разпореждане №2361/18.06.2018г. по адм.дело №508/2018г. на Административен съд Плевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание чл.233 ал.3 от АПК да бъде спряно изпълнението на обжалваното разпореждане до произнасяне по жалбата.

Определението е окончателно.

Препис от определението да се изпрати на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.