ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 881

гр.Плевен, 06.07.2018 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на шести юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията административно дело №651/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.60 ал.5 от АПК.

Производството по делото е образувано по жалба от Н.Х.К. *** срещу разпореждане за допуснато предварително изпълнение на Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/15.06.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен.

В жалбата се твърди, че във връзка с изтичане на съдебния срок за настаняване на детето й Б. Н. К. в Център за настаняване от семеен тип за срок до 16.06.2018г. от Директора на Д“СП“-Плевен са издадени Заповед №ЗД/Д-ЕН-213/15.06.2018г. за прекратяване на настаняването, считано от 17.08.2018г. на детето в ЦНСТ и Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/15.06.2018г. за настаняване на детето в същия център. Твърди се, че издадената Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/15.06.2018г. е без правно основание, като констатациите в нея не почиват на обективното състояние на родителския й капацитет и финансови възможности. В тази връзка се сочи, че работи по трудов договор и притежава наследствено жилище, което в по-голямата си част е ремонтирано, вкл. детската стая. Твърди се, че е канила социалния служител да посети дома, за да има преки впечатления, но това не е станало досега. Сочи се, че до настаняване на детето през 2017г. в ЦНСТ го е отглеждала сама с много любов и търпение, като едновременно е гледала и болната си майка. Сочи, че временно затруднение в живота й е довело до два случая на проява на агресия спрямо детето и майка й, но от 08.06.2017г. до настоящия момент е имала време и възможност да осъзнае неправилното си поведение. Твърди се, че е посещавала психолог за повишаване на родителския си капацитет и е променила начина си на живот. Твърди се още, че в момента съжителства с П. Д., който я подкрепя изцяло в желанието й да отглежда детето, както и че синът й е в приятелски отношения с това лице. Твърди се също, че от както е в ЦНСТ е посещавала многократно сина си, като му е закупувала необходими вещи и любими неща. Счита се, че най-добрият интерес за детето е да е до биологичните си родители, в разбираща и подкрепяща семейна среда. Счита се още, че дългото откъсване на детето от единствения му родител би го наранило, отчуждило и оставило трайно чувство на огорчение. Излагат се твърдения, че вероятно получените две заповеди са антидатирани, като се счита, че са изготвени в един по-късен момент от записаната в тях дата-15.06.2018г. В заключение се моли да бъде отменено разпореждането за предварително изпълнение на заповедта за настаняване на детето в ЦНСТ, тъй като не е налице опасност за здравето и живота на сина й.

По делото е депозирано становище от Директора на Д“СП“-Плевен за неоснователност на жалбата, като се излагат доводи, че няма коренна промяна в родителската осъзнатост, компетентност и способности на майката Н.К. да осигури спокойствие и безопасност на детето си, което създава непосредствена опасност за неговия живот и здраве.

При проверка редовността на жалбата и с оглед незабавността на производството, съдът е указал на оспорващата в срок до 10.00часа на 06.07.2018г. да представи по делото документ за внесена по сметка на Административен съд Плевен държавна такса в размер на 10лева, да представи доказателства за търпяните вреди и да посочи дали е получена от нея Заповед №ЗД/Д-ЕН-249/02.07.2018г. за допълване на Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/15.06.2018г.

Ответникът е задължен в срок до 10.00часа на 06.07.2018г. да посочи дали Заповед №ЗД/Д-ЕН-249 /02.07.2018г . е връчена на Н.К. и на коя дата, както и дали детето Б. К. е настанен в ЦНСТ в гр.Плевен в изпълнение на Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/15.06.2018г. и на коя дата.

На 06.07.2018г. в 08,51часа от Н.К. е депозирана молба вх.№2897, с която е представен документ за внесена държавна такса, сочи се, че към 05.07.2018г. не е получавала Заповед №ЗД/Д-ЕН-249 /02.07.2018г., както и се твърди, че в най-добър интерес на детето е да бъде при биологичния си родител, за да не бъде наранено психически и емоционално.

От страна на административния орган до определения от съда час не са представени изисканите данни и доказателства.

След като се запозна с доказателствата по делото и съобрази изложеното в жалбата и становището на административния орган, съдът намира следното:

Жалбата на Н.К. е подадена в 3-дневния преклузивен срок по чл.60 ал.4 от АПК, видно от приложената на л.90-гръб от делото обратна разписка, от която се установява, че заповедта е връчена лично на майката на 27.06.2018г. Жалбата е подадена от лице с активна процесуална легитимация – родител на детето, по отношение на което е постановена мярката и е посочено като адресат на заповедта, срещу заповедта за налагане на мярката за закрила на детето. Ето защо жалбата е допустима за разглеждане по реда на чл.60 ал.5 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна въз основа на приложените по делото доказателства, съдът установява следното:

Във връзка с постъпил сигнал за домашно насилие със Заповед №ЗД-04-385/27.11.2015г. на Директора на Д“СП“-Плевен детето Б. Н. К. е настанен временно в ЦНСТ в гр.Плевен до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на детето, като със Заповед №ЗД-04-386/30.11.2015г.на Директора на Д“СП“-Плевен е прекратено настаняването.

Отново във връзка с постъпил сигнал за упражнено физическо насилие от страна на майката върху детето Б. К. със Заповед №ЗД/Д-ЕН-146/08.06.2017г. на Директора на Д“СП“-Плевен детето е настанено по спешност в ЦНСТ в гр.Плевен.

С Решение №1326/10.08.2017г. по гр.дело №550/2017г. на Районен съд Плевен детето Б. К. е настанено в ЦНСТ в гр.Плевен за срок до 16.06.2018г.

Видно от приложените по делото доказателства, през периода на настаняване на детето в ЦНСТ в гр.Плевен майката Н.К. е правила множество постъпки за извеждане на детето от Центъра за определен период, както и доказателства (рапорти и докладни), че при посещенията си майката Н.К. е била с неприлично и неприемливо поведение, а много често и в нетрезво състояние, поради което посещенията на майката и извеждането на детето в домашен отпуск не са в негов интерес.

По делото е приложена и Заповед №ЗД/Д-ЕН-296/16.10.2017г. на Директора на Д“СП“-Плевен за насочване на майката Н.К. за ползване на дългосрочна социална услуга „Повишаване на родителския капацитет“ към Центъра за обществена подкрепа в гр.Плевен.

Приложен е и Социален доклад от „Центъра за обществена подкрепа“-Плевен във връзка с предоставената социална услуга на майката, в който е отразено, че същата има желание да отглежда детето си в семейна среда, като се твърди от нейна страна, че ще му осигурява необходимата спокойна среда. Посочено е още, че продължава работата по предоставянето на услугата.

На л.81 от делото е приложено направление за ползване на социална услуга от 21.05.2018г., в което е отразено, че майката Н.К. се нуждае от повишаване на родителския капацитет, работа за възстановяване и укрепване на връзката родител-дете, както и че са необходими психологически и социални консултации за справяне с проблемите й, водещи до физическо и психическо насилие спрямо детето й.

Със Заповед №ЗД/Д-ЕН-213/15.06.2018г. на Директора на Д“СП“-Плевен, във връзка с изтичане на срока за настаняване по съдебното решение, а именно 16.06.2018г., е прекратено настаняването, считано от 17.06.2018г. на детето Б. К. в ЦНСТ в гр.Плевен.

Със Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/15.06.2018г. на Директора на Д“СП“-Плевен, на основание чл.27 ал.1 във вр. с чл.4 ал.1 т.5 и чл.25 ал.1 т.3 от Закона за закрила на детето, е настанено детето Б. К. в ЦНСТ в гр.Плевен. В заповедта като мотиви е посочено, че след като е взето предвид изготвеният социален доклад от Д. И.-социален работник и приложените към него доказателства, е установено, че майката Н.К. няма възможност да полага грижи за детето в семейната си среда; че същата не разполага с подходящи жилищни и битови условия за отглеждане на детето, както и че не са налице близки и роднини, които да желаят и да имат възможност да се грижат за детето в семейна среда. В заповедта, на основание чл.60 ал.1 от АПК, е разпоредено предварително изпълнение на същата с цел опазване здравето и живота на детето.

Със Заповед №ЗД/Д-ЕН-249/02.07.2018г. на Директора на Д“СП“-Плевен, на основание чл.91 ал.1 от АПК, е допълнена Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/15.06.2018г., като разпоредителната част е допълнена с текста „считано от 17.06.2018г.“

От приложения по делото на л.82 доклад от дата 21.05.2018г. от социален работник Д. И. е видно, че майката Н.К. е упражнявала физически и психически тормоз върху детето Б. К., както и че е злоупотребявала с алкохол. Установява се още, че към настоящия момент майката заявява желание да полага грижи за детето Б., но няма такава възможност, тъй като се нуждае от повишаване на родителския капацитет, работа за възстановяване и укрепване на връзките между родител-дете, както и че е необходимо психологически и социални консултации на майката за справяне с проблемите, водещи до физическо и психическо насилие спрямо детето. Посочено е, че майката се консултира за изпълнение на основните родителски задължения и се подпомага за усвояване на подходящо родителско поведение, постигане на контрол върху емоциите и чувствата.

На л.88-гръб е приложена и Справка от ЦНСТ-Плевен от дата 12.06.2018г., от която е видно, че към момента детето е в добро общо здравословно състояние, че осъществява периодични срещи с майка си на територията на центъра, както и няколко пъти е извеждан от центъра, че при посещенията си майката се интересува от живота на детето, като няколко пъти е идвала в неадекватно състояние, с проява на грубо и обвинително поведение към персонала и към детето, поради което срещите са прекратявани.

При така установеното от към факти, съдът извежда следните правни изводи:

Предмет на съдебното производство, е единствено законосъобразността на разпореждането за предварително изпълнение на Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/15.06.2018г. на Директора на Д“СП“-Плевен, поради което за целите на произнасянето по настоящото дело, следва да бъдат преценени единствено предпоставките за допускане на предварителното изпълнение и съответно – тяхното наличие. Заповедта по чл. 25, ал. 1, вр. чл. 27, ал. 1 от ЗЗДет. не подлежи на предварително изпълнение по силата на закона, поради което предварително изпълнение на тази заповед може да бъде допуснато с разпореждане на административния орган и именно този орган носи доказателствената тежест да установи наличието на една или няколко от предпоставките за допускане на предварително изпълнение, предвидени в чл. 60, ал. 1 АПК. В посочената разпоредба е предвидено, че в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес, като в последния случай административният орган изисква съответната гаранция. Поради това, че наличието на основание за допускане на предварителното изпълнение не се презумира при издаването на заповеди по чл. 27, ал. 1, вр. чл.4 ал.1 т.5 и чл. 25, ал.1, т.3 от Закона за закрила на детето /според посоченото в заповедта правно основание за издаването й/, то административният орган следва да посочи кое от възможните основания за допускане на предварително изпълнение е налице в конкретния случай. В диспозитива на оспорения акт , в частта за допускане на предварително изпълнение, е посочено, че същото е необходимо с цел опазване здравето и живота на детето. Наличието на останалите основания по чл. 60, ал. 1 от АПК нито е посочено изрично, нито може да бъде изведено по тълкувателен път от съдържанието на заповедта, затова и не следва да бъде обсъждано.

Настоящият съдебен състав намира, че от представените по делото доказателства може да бъде направен обоснован извод, че предварителното изпълнение на Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/15.06.2018г. се налага за защита на живота и здравето на детето Б. Н. К.. Касае се за дете, по отношение на което има данни, че е било обект на насилие (физическо и психическо) в семейна среда от страна на единствения родител-неговата майка Н.К., както и че последната все още се нуждае от повишаване на родителския капацитет, има необходимост от психологически и социални консултации за справяне с проблемите си, водещи до физическо и психическо насилие спрямо детето.

Съгласно §1 т.5. от ДР на ЗЗДет. "Най-добър интерес на детето" е преценка на:а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата;ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Следва изрично да се отбележи, че данните по делото обосновават извода, че детето следва да се определи като "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" ДР от ЗЗДет., тъй като съществува опасност от увреждане на неговото физическо и психическо развитие. Следва да се направи преценка дали защитата на живота и здравето на детето от гледна точка на неговото физическо развитие и възраст, както и от гледна точка на психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, налага детето отново да бъде настанено в ЦНСТ и да бъде изведено от семейна среда, като тази необходимост от незабавно изпълнение да е обусловена от преценка, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. Становището на настоящия съдебен състав е, че такъв извод може да бъде направен от анализа на доказателствата по делото и установените факти и обстоятелства. Описаните в социалния доклад прояви на майката Н.К., които се доказват и от приложените по делото документи, взети по отделно и в своята съвкупност, налагат извод за необходимост да бъде продължено настаняването на детето в ЦНСТ в гр.Плевен и от предварителното изпълнение на наложената мярка за закрила. Разпореждането за незабавно изпълнение е обосновано и поради това, че е направено обсъждане дали интереса на детето ще бъде защитен по - добре, ако то се настани в семейството на близки и роднини, като в случая към момента на издаване на заповедта данни за такива не е имало. Извеждането на детето от семейната среда не трябва да е самоцелно, то има смисъл и следва да бъде осъществено, при това, както е в случая – незабавно, т.е преди административният акт да е влязъл в сила, само, ако по този начин ще бъде защитен интереса на детето. В случая процесното разпореждане е издадено с цел превенция на живота и здравето на малолетното дете, чиято майка има нужда от повишаване на родителския капацитет и консултации с психолог и социален работник за постигане на контрол върху емоциите и чувствата. Административният орган е мотивирал налагането на това предварително изпълнение с аргументи, обосноваващи опазване на живота и здравето на малолетния Б.. Фактът, че майката Н.К. вече има сключен трудов договор и работи, както и разполага с жилище, не водят до извод, че същата има нужният родителски капацитет, за да отглежда детето си в семейната си среда, доколкото са безспорни доказателствата, че същата все още проявява грубо и обвинително поведение спрямо детето, както и че има чести случаи когато е в нетрезво състояние.

С оглед установеното в хода на административното производство е необходимо предварителното изпълнение на заповедта за настаняване на малолетното детето в ЦНСТ. Предвид изложеното оспореното разпореждане е законосъобразно, поради което жалбата срещу него следва да бъда отхвърлена.

Воден от горното и на основание чл.60 ал.5 от АПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.Х.К. *** срещу разпореждане за допуснато предварително изпълнение на Заповед №ЗД/Д-ЕН-214/15.06.2018г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Плевен.

Определението може да се оспори с частна жалба, в 7-мо дневен срок от съобщението, пред Върховен административен съд на Република България.

Определението да се съобщи незабавно на Н.К. по телефон и по факс на административния орган, като им се укаже, че могат да получат преписи от определението в деловодството на Административен съд Плевен.

СЪДИЯ: