Р Е Ш Е Н И Е

№ 612

гр.Плевен, 10 Октомври 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №650 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от И.Й.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0374-000155/12.06.2018 год., с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Д от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.

В жалбата се сочи, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Твърди се, че е издадена на 12.06.2018 год., без да му е съставен посочения в самата заповед АУАН №Д664403/12.06.2018 год. и без същия да му е предявяван. Сочи, че заповедта е съставена в 17:18 часа, след изтичане на работното време на АНО, което е в нарушение на чл.172 от ЗДвП, като за този вид нарушения контролните органи нямат задължение да изготвят заповед и да отнемат СУМПС със съставянето на акт. Твърди, че фактическата проверка му е направена на 19.06.2018 год., а обжалваната заповед му е връчена на 20.06.2018 год., като органът не е изчакал срока за заплащане на глобите. Твърди, че сочените в заповедта задължения за неплатени глоби по четири фиша не отговарят на действителността, тъй като е заплатил същите преди да получи заповедта, а именно-заплатил е същите на 19.06.2018 год. Твърди, че органът е разполагал с оперативна самостоятелност и след като е установил, че жалбоподателят е заплатил глобите по цитираните фишове, е могъл да не прилага ПАМ. Сочи, че заповедта не е мотивирана, предвид липсата на доказателства за валидно съставен акт или НП, фишове, или доказателства за спазен срок по чл.190, ал.3 от ЗДвП. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед. Претендира направените по делото разноски.

В съдебното заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по жалбата-Началник РУ-Червен бряг в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не изразява становище по жалбата и по съществото на спора.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на 20.06.2018., видно от отбелязването върху същата на гърба на л.3 от делото, а жалбата против нея е подадена по пощата с пощенско клеймо от 4.07.2018 год. и заведена с входящ номер 2887, поради което като подадена в срок и от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорването, се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0374-000155/12.06.2018 год., спрямо жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Д от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба. Описано е в заповедта, че същата се издава въз основа на съставен АУАН №Д664403/12.06.2018 год. затова, че на 12.06.2018 год. около 17:18 часа в община Червен бряг, на път първи клас №3 , като водач на Мерцедес А 160 с рег.№СО***ВК, управлява лек автомобил, като не е заплатил глоба м/268214, с което е нарушил чл.190, ал.3 от ЗДвП.

При проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган-Началник РУ-Червен бряг, на когото на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП са делегирани правомощия да прилага принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 , със Заповед №316з-1612/19.05.2017 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на л.55-57 от делото.

Заповедта е издадена в писмена форма и съдържа всички разписани от закона реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването си. В заповедта освен позоваване на съставения акт за нарушение, е описано и словесно извършеното и установено с този акт административно нарушение. Същото се изразява в управление на МПС от водач, който има наложено наказание с фиш/ЕФ/НП, неплатено в срока за доброволно плащане. Индивидуализиран е номера на акта, по който не е платена глобата-м/268214. Противно на заявеното в жалбата, съставеният акт за нарушение серия Д №0664403/12.06.2018 год., е предявен и връчен на М. лично срещу подпис на датата на съставянето му-12.06.20108 год., видно от разписката върху самия акт. Свидетелството за управление на МПС е иззето със съставянето на акта за нарушение според отбелязването в него-на 12.06.2018 год., на която дата е издадена и оспорената заповед. Спазена е процедурата по издаване на заповедта.

Същата е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно разпоредбата  чл. 171, т. 1, б. "д" ЗДвП, на водач, който управлява моторно превозно средство с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане, се отнема свидетелството за управление на МПС – до заплащане на дължимата глоба. Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач съгласно  чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП се извършва при управление на моторно превозно средство в нарушение на разпоредбата на чл. 157, ал. 8 от същия закон, като действието на мярката е обусловено от настъпване на прекратително условие - заплащане на дължимата глоба. Видно от разпоредбите на чл. 190, ал. 3 и чл. 157, ал. 8 от ЗДвП, в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление или съдебното решение или определение на съда при обжалване се дължи заплащане на наложеното наказание "глоба", като за този едномесечен период наказателното постановление заменя контролния талон. След изтичането на визирания едномесечен срок водачът на превозното средство няма право да управлява същото, легитимирайки се с наказателното постановление вместо с контролния талон, т. е. фикцията, която нормата на чл. 157, ал. 8 ЗДвП създава, придавайки удостоверителната сила на контролния талон по смисъла на чл. 157, ал. 1 ЗДвП на влязлото в сила наказателно постановление, е обвързана със срок от един месец, поради което след неговото изтичане лицето, управляващо превозно средство, не притежава документ, потвърждаващ валидността на свидетелството за правоуправление.

Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 186, ал. 1 от ЗДвП фишът е акт, с който се налагат глоби за административни нарушения по Закона за движение по пътищата, когато случаите са маловажни. В съответствие с данните в административната преписка по несъмнен начин е доказано наличието на условията, с които правната норма на чл. 171, т. 1, б. "д" от ЗДвП свързва настъпването на конкретни правни последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторното превозно средство до заплащане на дължимата глоба. Според справката за нарушител, глобата е наложена с фиш М/268214, издаден на 17.08.2016 год., който е влязъл в сила с издаването си. Съгласно чл. 186, ал. 7 от ЗДвП глобата, наложена с фиш, следва да се заплати в 7-дневен срок от датата на издаването на фиша, т.е. до 24.08.2016 год., след което законът приравнява този акт на влязло в сила наказателно постановление. По делото е безспорно, че към момента на извършената от контролния орган проверка посоченият в чл. 157, ал. 8 от ЗДвП седмодневният срок е изтекъл, както и че към тази дата лицето не е заплатило наложената му глоба.Заплащането на глобата по фиша е станало едва на 19.06.2018 год., видно от разписка на л.4 от делото, т.е. две години след изтичане на срока за плащане, и след издаване на оспорената заповед. Затова без правно значение за законосъобразността на приложената ПАМ е заплащането на глобата след изтичане на срока за това и след издаване на оспорената заповед. Заплащането на глобата определя крайния момент на действие на приложената ПАМ по чл. 172, т. 1, б. д ЗДвП предвид временния й характер.

Ето защо, при констатация на съда за неоснователност на релевираните с жалбата оплаквания, последната следва да се отхвърли.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и 2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалба от И.Й.М. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-0374-000155/12.06.2018 год., с която спрямо М. е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Д от ЗДП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до заплащане на дължимата глоба.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: