Р E Ш Е Н И Е
№ 559
гр.Плевен, 25 Септември 2018
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове:
Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Десислава Добрева и с участието на
прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 642 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 420/30.05.2018 г., постановено по НАХД № 434
по описа за 2018 г. Районен съд-Плевен е отменил Наказателно постановление № 315/2017г.
от 11.01.2018г. на Началник Митница Свищов, с което на Ц.Д.Ц. ***, за нарушение
по чл. 126 , ал.1, пр.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове и на
основание чл. 126, ал. 1 от ЗАДС е наложено административно наказание глоба в
размер на 22258,50 лв. и на основание чл. 124 ал 1 от същия закон са били
отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението –
Срещу решението е подадена
касационна жалба от Митница Свищов, в която са наведени доводи, че съдебният
акт е незаконосъобразен и необоснован. Изразява се несъгласие с изводите на
съда, че не е бил установен точният адрес на административното нарушение. Сочи
се, че в АУАН, с
който е започнало административнонаказателното производство е посочен точният
адрес, който след проведеното административно обследване е установен
безпротиворечиво, като тези обстоятелства са се потвърдили от разпитаните в
хода на съдебното следствие свидетели, в това число и актосъставителят, които
са заявили, че първоначално по получен сигнал са подходили към проверка на
адреса на дружество „Римисарк“, което дели общ вход, но различен адрес (без
буква А) с помещението, в което са установени акцизните стоки. Посочва се, че
не е ясно защо съдебният състав приема, че административното нарушение е
извършено на адрес, който се ползва от това дружество, след като е установено
безспорно, че се касае за друго помещение, чийто адрес е правилно посочен в
АУАН и НП. На следващо място се сочи се, че не е ясно защо съдът приема, че не
е установен и деецът на административното нарушение, след като изрично АНО се
позовава на писмените обяснения именно на жалбоподателя, с които той е заявил
категорично, че стоката е негова и, че той я държи. Изразява се несъгласие с
извода, че друго лице е собственик и ,че друго лице я държи, тъй като именно
жалбоподателят е разполагал с ключ за въпросното помещение, той е водил
контролните органи и е дал обяснения за произхода и предназначението на
акцизната стока. Счита се, че не е даден отговор и в противоречие с
доказателствата по делото е и обстоятелството, че лицето, което в последствие
заявява да е собственик на стоката е присъствало по време на проверката, но
съдът е игнорирал това обстоятелство. Посочва се още, че съдът е пренебрегнал
факта, че по преписката е налице документирано самопризнание именно от
жалбоподателя, който заявява, че стоката е неговата и че той я държи, като
последвалите действия по „поемане на вината“ от другото лице, са очевидно
насочени към избягване на административнонаказателната отговорност и не биха
могли да изменят фактическата и правна обстановка към момента на извършване на
административното нарушение, такова каквото е релевирано от АНО. Счита се, че
не е взет под внимание и факта, че административно-наказателното производство
започва със съставянето на акт за установяване на административно нарушение
(арг. чл. 36, ал. 1 от ЗАНН), т.е. съставените преди този момент документи се
преценяват заедно с другите доказателства по преписката. Посочва се, че не е
ясно защо съдът е приел за безкритично обстоятелството, че в деня на проверката
са присъствали и двете лица (жалбоподателя и управителя на дружеството), а
управителят решава да поеме отговорността на един по-късен етап, много след
като е приключила проверката. Счита се, че незаконосъобразно е отменено НП и
във втората му част, с която е отнет предметът на нарушението, тъй като
независимо от административнонаказателната отговорност, вещите притежаването на
които е забранено се отнемат в полза на държавата, като в конкретния случай,
предвид многобройните доказателства, събрани в АНП, се касае за продукт с
неустановен категоричен произход и оставянето във владение на жалбоподателя
крие рискове за гражданския оборот. В тази връзка се сочи, че независимо от
това дали е потвърдено НП в частта му, с която е наложена глоба, е следвало да
се потвърди произнасянето на АНО по отношение предмета на нарушението, като той
бъде отнет в полза на държавата. В заключение се моли да бъде отменено
оспореното решение и да бъде потвърдено издаденото НП като законосъобразно.
От ответника е подаден отговор по касационната
жалба с наведени доводи за нейната неоснователност.
В съдебно заседание касаторът
Митница Свищов не се представлява.
В съдебно заседание ответникът – Ц.Д.Ц.
се представлява от адв.М., който счита решението на районния съд за правилно.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество, същата е частично основателна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на Ц.Ц. за това, че 04.05.2017г.
държи в складово помещение, собственост на ЕТ „Мери и син-М. Х., находящо се в
гр.Плевен, ул.“Г.Кочев“ №171 /бивш хлебозавод/, на което се явява ползвател
1850литра алкохолен дестилиран продукт, годен за консумация, без да притежава
данъчен документ,
фактура или друг документ по смисъла на ЗАДС, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на дължимия акциз. Нарушението е квалифицирано
като такова по чл.126 ал.1, предл. първо т.1 от ЗАДС. С НП са отнети и в полза
на държавата предмета на нарушението.
Районният съд е приел, че в хода
на административно-наказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП. За да отмени НП
съдът е посочил, че не е установено по делото по безспорен начин, че Ц.Ц. е
извършил вмененото му нарушение. Съдът е посочил също във връзка с
изпълнителното деяние „държане“, че не е доказано по несъмнен начин точното
място на административно нарушение, което е от съществено значение за приемане
или отхвърляне на осъществен фактически състав на нарушението.
Касационната инстанция възприема извода на районния
съд, че по делото не е установено безспорно, че Ц. е извършил вмененото му
нарушение. Съгласно нормата на чл. 126 от
ЗАДС лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва
акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура,
или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва. Субект на
нарушението по чл. 126 от
ЗАДС може да бъде всяко лице, което произвежда, държи, предлага,
продава или превозва акцизни стоки, без за тях да е налице документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза.
Законодателят не е ограничил субектите на това административно нарушение,
посредством посочване в състава му на допълнителни признаци. От обективна
страна изискването на закона относно фактическата обстановка на нарушението, се
свежда до установяване на фактическа власт, което представлява държане на
стоката, предмет на нарушението, без съответен документ. За да е налице
изпълнителното деяние е достатъчно от обективна страна деецът да е осъществил
фактическата власт чрез държане на акцизни стоки без съответен документ. От всички приложени по делото доказателства се
установява, че преди съставяне на акта на 14.07.2017г. актосъставителят е
разполагал с информация, че намерените стоки са собственост на управителят на „Римисарк-67“ ЕООД К. М. и
държател на същите е именно това лице. Тези факти са потвърдени и в хода на
съдебното следствие от М.. В тази връзка следва да се посочи, че не отговарят
на доказателствата твърденията в касационната жалба, че М. е участвал при
проверката на 04.05.2017г. Видно от протокол за извършена проверка от
04.05.2017г. проверката е извършена единствено в присъствието на Ц., като М. е
участвал едва в проверката на 09.01.2018г., която е свързана вече с проверка на
оставените на съхранение веществени доказателства. Ето защо сведения за това
кой държи намерените акцизни стоки са дадени от М. в деня когато Ц. е поканен
да се яви за съставяне на АУАН. При наличието на тези доказателства АНО е
следвало да извърши допълнителна проверка и да прецени правилно кое е лицето,
извършило нарушението по чл.126 ал.1 предл. първо т.1 от ЗАДС и къде е мястото
на неговото извършване. Като не е сторил това, а се е доверил на изначално
казаното от Ц., АНО не е доказал по безспорен начин кой е нарушителя и неговата
вина, които са два от съществените елемента, които следва да бъдат установени и
доказани при реализиране на административно-наказателната отговорност.
Решението в тази част следва да бъде оставено в сила.
Решението, обаче, следва да бъде отменено в частта за
отмяна на НП по отношение на отнетите в полза на държавата вещи предмет на
нарушението. Дори да има неяснота по отношение дееца на административното
нарушение, то относно предмета на нарушението има достатъчно яснота – това са 1850литра
алкохолен дестилатен продукт за които няма документ, удостоверяващ плащането на
акциз. При това положение в съответствие с разпоредбата на чл. 124, ал.1
от ЗАДС, във вр. с чл. 126, ал.1 от ЗАДС, е следвало районният съд да потвърди
наказателното постановление в тази му част и като не е сторил това е приложил
неправилно закона.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от
ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 420/30.05.2018 г., постановено по
НАХД № 434 по описа за 2018 г. на Районен съд-Плевен в частта, с която е
отменено Наказателно постановление № 315/2017г. от 11.01.2018 г. на Началник
Митница Свищов в частта, с което на основание чл. 124 ал 1 от ЗАДС са отнети в
полза на държавата стоките предмет на нарушението –
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 315/2017г. от 11.01.2018
г. на Началник Митница Свищов в частта, с което на основание чл. 124 ал 1 от
ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на нарушението –
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останала му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.