Р E Ш Е Н И Е

№ 634

гр.Плевен, 23 Октомври 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИEВА

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 637 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 423 от 31.05.2018 год., постановено по НАХД № 1044/2018 год., Районен съд- Плевен е отменил наказателно постановление № 18-0938-000249 от 18.01.2018 година на началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор ПП – Плевен, с което на основание чл.174, ал.ІІІ ЗДП на К.Т.С. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за извършено административно нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП .

Против горното решение е постъпила по касационна жалба от Областна дирекция на МВР- Плевен, представлявана от директора П. Х. Е., в която се излагат доводи, че въззивното решение е неправилно, немотивирано и постановено в нарушение на материалния закон. Твърди се основният мотив, поради РС- Плевен е отменил оспореното НП е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, каквото обаче не е допуснато. Сочи се, че в издадения АУАН цифрово не е посочено коя от двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП е налице, но от текстовото описание на нарушението е видно, че се касае за втората хипотеза от посочената по- горе разпоредба, а именно отказ да бъде извършена проверка с техническо средство, което е индивидуализирано чрез посочване на фабричния му номер както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП. Твърди се, че в оспореното НП конкретно е посочено, че административното наказание се налага на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. Изразява се становище, че правото на защита на жалбоподателя във въззивното производство не е нарушено, тъй като е налице идентичност на съдържанието на АУАН и НП, а доуточнението, направено в НП, не променя по никакъв начин фактическата обстановка, изложена в АУАН и НП и не води до невъзможност за нарушителя да разбере за какво точно нарушение на закона е санциониран. В заключение се прави искане за отмяна на въззивното решение, респективно да бъде потвърдено обжалваното НП.

Постъпил е писмен отговор на касационната жалба от К.Т.С., в който се изразява становище за неоснователност на жалбата против решението на РС- Плевен. Твърди се, че обжалваното НП е издадено при нарушение на изперативните изисквания на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в АУАН и издаденото въз основа на него НП са описани две нарушения, без да се прави разграничение между тях, а от приетата от наказващия орган правна квалификация на нарушението не става ясно кой от двата състава, посочени в разпоредбата на чл.174, ал.3 ЗДвП е осъществен, респ. за кой от тях е наложено административното наказание. Сочи се, че горното е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Излагат се доводи и за неяснота на описаното в АУАН нарушение, тъй като от горното описание не става ясно какво точно нарушение е осъществил жалбоподателят в хипотезата на чл.174, ал.3 от ЗДвП. В заключение се изразява становище, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по законосъобразността на въззивното решение извън изложеното по касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба се представлява от адв. Т.К., която пледира да бъде оставено в сила решението на Районен съд- Плевен.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

По същество жалбата е основателна.

За да постанови оспорения съдебен акт РС- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че на 07.01.2018 година полицейските служители Д. А. и Д. Д. изпълнявали служебните си задължения във връзка с контрол по спазване правилата за движение в град Плевен. Около 16:35 часа, на бул. „ Христо Ботев“ , до ресторант „Къщата“ спрели за проверка товарен автомобил „ Опел Корса“ с рег. № ЕН ***КА, управляван от жалбоподателят К.С.. Последният бил изпробван за употреба на алкохол. Техническото средство отчело отрицателна проба. Полицейските служители подканили жалбоподателя да бъде изпробван и с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр. № RHJ- 0005 за установяване употреба на упойващи вещества, тъй като поведението му им се сторило неадекватно, зениците на очите му били много разширени. Жалбоподателят С. категорично отказал да бъде изпробван. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 0002703 от 07.01.2018 година, връчен му в 17:00 часа. В талона било указано С. да се яви в ЦСМП за вземане на кръвна проба до 17:40 часа в същия ден. На жалбоподателя бил съставен акт за административно нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП, връчен му лично. С. го подписал без възражения. Били иззети свидетелството му за управление на МПС, както и контролен талон на управляваният от него лек автомобил. Жалбоподателят бил придружен лично от представителите на реда до ЦСМП Плевен където същият отново отказал да даде кръвна проба за изследване.

Впоследствие е издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя с глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено нарушение по чл. 174 ал. 3 ЗДП.

Изложените в АУАН фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства и не се оспорват от касатора. Освен това съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от ЗДП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В хода на производството пред РС- Плевен не са ангажирани доказателства, опровергаващи доказателствената сила на АУАН, а в хода на въззивното производство не е оспорена материалната компетентност на органа, издал процесния АУАН. Не са ангажирани и подобни оплаквания пред настоящата съдебна инстанция.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Единственото изложено оплакване по касационната жалба е за липса на допуснато нарушение на материалния закон в хода на административнонаказателното производство, приключило с издаване на оспореното НП, а именно на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН.

За да постанови отмяна на оспореното НП, Районен съд- Плевен е приел, че от приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и наказателно постановление /чиято обстоятелствена част копира изцяло тази на акта/ е видно, че същият съдържа описание на извършено от страна на жалбоподателя нарушение, изразяващо се в следното: „Като водач на товарен автомобил „ Опел Корса“ с рег. № ЕН *** КА отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство „Дръг тест 5000“ с фабр. № RHJ- 0005 и отказал да изпълни предписание за медицинско изследване на наличие на наркотични вещества и или техни аналози“. Въззивният съд е посочил, че в акта и наказателното постановление се съдържа описание на две нарушения, които са квалифицирани общо по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, без да се прави разграничение между тях. Същевременно на жалбоподателя е наложено само едно наказание, като не става ясно – за кое от двете нарушения е определено то.

Настоящият съд не споделя тези доводи. Действително разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП съдържа две правила за поведение, задължителни за водачите на МПС, чието неизпълнение има за последица и налагането на санкция по административен ред, а именно: 1. отказ на водача да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяването употребата на алкохол или упойващи вещества; 2. не изпълнение на предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

От изложеното в АУАН, който съобразно чл.189, ал.2 от ЗДП има съответната доказателствена сила, която не е опровергана в хода на въззивното производство е видно, че ответникът по касационната жалба е осъществил състава и на двете нарушения, включени в чл.174, ал.3 от ЗДП. Същите са възпроизведени текстово както в АУАН, така и в НП- отказал е да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотично вещества или техни аналози, както и не е изпълнил предписание за химико- токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества. С НП действително е било наложено само едно административно наказание- глоба в размер на 2000 лв. и кумулативно предвидената от закона санкция лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 години /24 месеца/. Горното обаче по никакъв начин не е довело до накърнява правата на жалбоподателя във въззивното производство /ответник по касационната жалба в настоящето такова/. Такова би имало, ако деецът не е осъществил състава на едно от двете предвидени от закона нарушения и е налице неяснота по отношение на обстоятелството, за неизпълнение на кое от двете посочени по- горе правила за поведение е санкциониран нарушителят. Обстоятелството, че деецът е нарушил и двете правила за поведение, но е наказан само за едно от тях няма как да е довело до накърняване правото му на защита, а обратното- то е в негов интерес. С издаденото НП не е допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като в него е посочена законовата разпоредба, нарушена виновно, а именно чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Наложената глоба е в предвидения в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП размер от 2000 лв. Законосъобразно е наложена и кумулативно предвидената санкция лишаване от право за управление на МПС за срок от 2 години.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на РС- Плевен е неправилно, поради което следва да бъде отменено, а оспореното НП следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 423 от 31.05.2018 год., постановено по НАХД № 1044/2018 год. по описа на Районен съд- Плевен и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-0938-000249 от 18.01.2018 година на Началник група към ОД на МВР – Плевен, сектор ПП – Плевен, с което на основание чл.174 ал.ІІІ ЗДП на К.Т.С. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено административно нарушение по чл. 174 ал. 3 от ЗДвП .

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.