РЕШЕНИЕ № 567

гр. Плевен, 26 Септември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на Иво Радев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 636 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, гр. София /ИАМО/ чрез гл. юрисконсулт Т. П. срещу решение № 367/09.05.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 2563/2017 г. по описа на съда, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № НП 27-401/11.04.2017 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, гр. София, с което на д-р П.П.Д., с ЕГН ********** ***, на длъжност лекар - акушерство и гинекология в МБАЛ „Авис Медика“ ООД, гр. Плевен е наложено на основание чл. 229, ал. 1 от Закона за здравето /ЗЗ/ административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение на чл. 81, ал. 2, т. 1 от ЗЗ.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Счита за необосновани констатациите на първоинстанционния съд, с които е мотивирал отмяната на НП. Счита, че издаденото НП е в съответствие с чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, в него ясно и недвусмислено е описано извършеното административно нарушение, обстоятелствата при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени. Счита, че нарушението е подробно описано в обстоятелствената част и подробно са изложени доводи относно съставомерността на нарушението, поради което правото на защита на нарушителя не е накърнено. Сочи, че след запознаване с мотивите на решението, прави впечатление, че съдът е подходил повърхностно и незадълбочено към делото, не е изследвал в цялост всички релевантни за спора факти и обстоятелства, а именно приложените доказателства и разпитите на свидетелите по делото. Счита, че решението на районния съд не е изградено на основата на обективно, всестранно и пълно изследване на данните от всички доказателствени средства. Счита, че ако съдът беше изследвал задълбочено и в цялост приложените по делото доказателства и разпитите на свидетелите, неминуемо щеше да стигне до извода, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно. Посочва, че в хода на съдебното следствие е установено, че д-р П.Д. не е осъществила своевременен и в достатъчен обем диференциално-диагностичен процес по отношение на основното заболяване на пациентката В. Г. – не са изследвани туморни маркери и не е проведено изобразяващо изследване на малък таз и коремни органи с по-висока информативност (КТ) или диагностична лапароскопия, по същество д-р Д. не е дооценила естеството на случая и не е осигурила своевременен и достатъчен по обем предоперативен диагностичен процес при пациентката, въпреки отразеното от нея в заключението от проведеното УЗИ и наличието на изразена левкоцитоза при постъпването на г-жа Г. в МБАЛ „Авис Медика“ ООД, гр. Плевен. Счита, че в хода на делото от установената фактическа обстановка, ясно и категорично се доказва, че д-р П.Д. е нарушила чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето. Сочи, че в контекста на изложеното РС намира, че нормата на чл. 81 от Закона за здравето има бланкетен характер и с нея не се въвеждат задължения, същата прогласява принципите, при които се реализира правото на достъпна медицинска помощ, като касаторът счита, че изложените по-горе мотиви на съда за отмяна на оспореното НП са неоснователни, неправилни и необосновани. Счита за неправилните и необосновани мотивите на съда, че разпоредбата на чл. 81, ал. 2, т. 1 от Закона за здравето съдържа само принципи на правото и не може да послужи като норма, която определя дължимо поведение. Счита, че е необходимо при постановяване на съдебното решение, с оглед сериозната специфика на материята, съдът да вземе предвид и да установи като безспорно, че мащабът на дължимата лекарска грижа е обективно типизиран, а не субективно индивидуален. Счита, че РС – Плевен неправилно и погрешно обосновано е взел своето решение, без да вникне в съдържанието на доказателствата, в съдържанието на нарушената правна норма, нито в смисъла на санкционната норма съдържащи се в отмененото от него НП, като последното е довело до постановяването на едно неправилно, погрешно обосновано и незаконосъобразно съдебно решение. Счита, че неизпълнението на всяка една от императивните разпоредби не би могло да обоснове маловажност, тъй като се характеризира с висока обществена опасност и висок обществен интерес. Посочва, че административното производство, в хода на което е постановено отмененото НП, е образувано в съответствие с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, а именно със съставяне на АУАН от длъжностно лице, определено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит“, като актът е издаден в писмена форма и съдържа всички предвидени в чл. 42 от ЗАНН реквизити, в това число пълно и точно описание на нарушението. Сочи още, че определянето на санкцията е съгласно нормата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, като при определянето на наказанието са взети предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване, както и имотното състояние на нарушителя. Посочва, че е спазен и срокът по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН при съставянето на АУАН и НП. Поддържа и становището, че не е налице маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН не само поради липса на конкретни доводи за това, но и с оглед характера на обществените отношения, които са засегнати. Счита, че в конкретния случай, съдът при постановяване на своето решение е нарушил императивната норма на чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Счита, че са налице грешки във фактическите констатации в резултат на неправилната субсумация на фактите към норми от юридически характер, тъй като конституционната разпоредба на чл. 121, ал. 2 от КРБ постановява, че производството по делото следва да осигури установяването на истината, като в този контекст грешките пир формирането на вътрешното убеждение на съда като мисловно логическа дейност представляват нарушение на нормите на процесуалното право, тъй като по същността си се изразяват в превратно интерпретиране на данните по делото. Сочи съдебна практика в подкрепа на касационната жалба - решение № 4688 от 10.07.2013 г. на Административен съд София град по к.а.х.д. № 4911/2013, както и Решение № 388 от 10.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1903/2011 г. Моли да бъде отменено оспореното решение и да бъде потвърдено издаденото НП.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща прадставител.

Ответникът – П.П.Д., редовно призована, не се явява, представлява се от адв. М.К. *** с пълномощно на л.20 от делото. Намира, че решението на РС-Плевен е правилно и следва да бъде оставено в сила. Счита, че извършването на твърдяното нарушение от доверителката й не е доказано и правилно НП е отменено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на РС-Плевен е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, РС е приел за установено следното от фактическа страна:

На основание Заповед № РД 27-401/07.10.2016 г. на Изпълнителния директор на ИАМО, в периода от 10.10.2016 г. до 14.10.2016 г. включително, е извършена проверка в МБАЛ „Авис Медика“ ООД.

В ИАМО е постъпила жалба от г-н Д. Г., в която информира за смъртта на съпругата му - г-жа В. Н. Г., като изразява съмнение относно своевременността и качеството на оказаната й медицинска помощ в МБАЛ „Авис Медика“ ООД, гр. Плевен.

За изясняване на обстоятелствата е била извършена проверка на място в МБАЛ „Авис Медика“ ООД, гр. Плевен, като е изискана цялата медицинска и друга документация, относима към случая.

В резултат на извършената проверка е било установено следното:

На 13.06.2016 г. на пациентката В. Н. Г., на 52 год. е  бил извършен преглед от д-р П.П. в АГ кабинет в ДКЦ „Авис Медика“ ООД. Същият е  бил вписан в Амбулаторен журнал под № 2044/13.06.2016 г.

Извършена е трансвагинална ехография от д-р П.. В разчитането на изследването е записано: ***. Резултат от ПАП тест:***.

На 04.07.2016 г. в 11:30, с ИЗ № 5678, г-жа Г. постъпва в МБАЛ „Авис Медика“ ООД, по КП № 162 „Оперативни интервенции чрез коремен достъп за отстраняване на болестни изменения ***“. Диагноза при постъпването: „***“. Служебно определен лекуващ лекар е д-р П.П.. Анамнеза при постъпването: „Постъпва за оперативно лечение по повод ***. Назначени са клинико-лабораторни изследвания, извършени на 04.07.2016 г.***. Осъществена е консултация с лекар със специалност „Вътрешни болести“ и „Кардиология“, в която е отразено: ***. В същият лист в раздел 11 „Имате ли заболявания на *** система?“, в графа „Имате ли ***“ е записан отговор «ДА“ от г-жа В. Г..

На 05.07.2016 г. е извършена оперативната интервенция, отразена в оперативен протокол №78/05.07.16 г. Ход на операцията: *** 12 ч. 30 мин“.

В Протокол на Онкологичен комитет е записано: „Диагноза ***. Операция - да. Лъчелечение - не. Химиотерапия - ***.

На 09.07.2016 г. г-жа В. Г. е дехоспитализирана, като случаят е отчетен по КП № 160 „***“.

В своето становище д-р П.П.Д. е записала следното: На 13.06.16 г. В AГ кабинет в ДКЦ „Авис-Медика“, извърших преглед на пациентката В. Н. Г., по повод на непостоянни болки в корема и направих изследване на РАР за диагностика на ***, т.к. сподели, че не е била на *** преглед отдавна. При трансвагиналната ехография, се видя ***. *** и помолих д-р Н. С. за още едно мнение. Той също смяташе, че се касае за ***. Не съм имала съмнение за ***. Относно поставените ми въпроси: за извършена предоперативна КАТ и рентгенография на бял дроб - не съм направила, защото не съм имала съмнение; по отношение на завишените стойности на *** предоперативно - те могат да бъдат завишени при ***, с което си обяснява и непостоянната болка в корема която е имала. Към Th, беше включена двойна антибиотична терапия; защо не сме взели ***, наличната находка с описаната в протокола ***, ни беше ясно, че става въпрос ***, нямаше нужда да изчакваме резултат от ***, а трябваше да завършим операцията в описания обем. След операцията се обадих на доц. Х. - онкогинеколог и обсъдих случая с нея, и тя потвърди че извършената оперативна намеса е в необходимия обем. „Не е извикан онкохирург/гинеколог“ - на отворен корем при тази находка, нямаш време за чакане за онкогинеколог, и както отбелязах извършената оперативна намеса - *** е в необходимия обем. По отношение на онкохирург - бе извикан д-р Р., който е работил 4 години в онкохирургия”.

Д-р П.П. извършва преглед и трансвагинална ехография на В. Н. Г. на 13.06.2016 г. При това и последващото УЗИ на В. Г. се установява в дясно и зад ***. В. Г. е хоспитализирана в МБАЛ „Авис Медика“ ООД, гр. Плевен на 04.07.2016 г. и е оперирана на 05.07.2016 г. Служебно определен лекуващ лекар е д-р П.П.. Преди хоспитализацията е имало достатъчно време за извършване на допълнителни лабораторни и инструментални изследвания. Не е осъществен своевременен и в достатъчен обем диференциално-диагностичен процес по отношение на основното заболяване - не са изследвани туморни маркери и не е проведено изобразяващо изследване на малък таз и коремни органи с по-висока информативност (КТ) или диагностична лапароскопия. При хоспитализацията на 04.07.2016 г. не е направена Рентгенография на бял дроб и допълнителни лабораторни изследвания (СУЕ, С-реактивен протеин), при установената левкоцитоза и отбелязаните данни в „Лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка“, в графа „Имате ли бронхит или пневмония?“, където е записан отговор ***. от пациентката. Имало е достатъчно време за своевременното извършване на тези изследвания, тъй като оперативната интервенция е осъществена на 05.07.2016 г., с начало 10.30 часа.

Д-р П.П.Д. не е дооценила естеството на случая и не е осигурила своевременен и достатъчен по обем предоперативен диагностичен процес при В. Г., въпреки записаното от нея в заключението от проведеното УЗИ „вероятно два съседни миомни възли“ и невизуализиране на аднексите, както и изразената левкоцитоза при постъпването на В. Г. в ЛЗ.

Д-р П.П.Д. е с призната специалност по „Акушерство и гинекология“ - Диплома № 3210 от 09.06.1997 г. и е на основен трудов договор № 23/10.09.2007 г. в МБАЛ „Авис Медика“ ООД, гр. Плевен.

За установеното при проверката нарушение бил  съставен Акт за установяване на административно нарушение № А 27-401/30.11.2016 г.

РС е посочил, че фактите се установяват от всички писмени доказателства, както и от разпита на свидетелите.

РС е намерил, е НП следва да бъде отменено на процесуално основание, тъй като описанието на нарушението е неясно и несъответно на фактите в АУАН и НП.

Посочил е, че както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е описано нарушението, както и обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. В НП следва да бъдат посочени и точно законовите разпоредби, които са били нарушени, т.е. описаното деяние следва да може да се подведе под конкретна правна норма, съдържаща състав на административно нарушение. Следва съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН да има единство между описанието на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и законните разпоредби, които са били нарушени. РС е намерил, че посочената в случая като нарушена разпоредба предписва единствено общи принципи.  Чл. 81, ал.2, т.1 от ЗЗ изброява принципи, които дават основна насока на медицинската помощ, но очертаването на принципите е бланкетно и отнасянето на тази норма към конкретните обстоятелства по делото не води до директен извод за нарушение на изискванията за "своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ". Д-р П. е предприела съответни действия за оказване на медицинска помощ и с оглед съдържанието на НП остава неясно защо се приема, че действията и са неправилни и недостатъчни, а вместо това е следвало да се извършат други действия – тези които са очертани в НП.

За ангажиране отговорността й е необходимо да се очертае конкретно нарушение на конкретно нормативно установено задължение, тъй като разпоредбите с бланкетен характер не съдържат конкретика на задълженията. Установената фактическа обстановка не може да се оцени като конкретно нарушение на  чл. 81, ал.2, т.1 от ЗЗ, тъй като изброените в тази норма принципи са основни положения, които следва да се свържат с конкретни нормативни изисквания, нарушението на някое от които изисквания именно би се явило конкретно нарушение.

  В процесното наказателното постановление не е посочено изискванията на кои медицински дейности и стандарти са нарушени при положение, че текстовете на чл. 79 и чл. 80 от ЗЗ изрично разпореждат, че медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии като качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 Закона за лечебните заведения и Правилата за добра медицинска практика. За да е налице административно нарушение е необходимо декларацията, направена в чл. 81, ал.2, т.1 от ЗЗ да бъде нормативно уредена в конкретна правна забрана или задължение за действие, за да може съдът да направи преценка дали описаната в НП фактическа обстановка съставлява. По тези причини РС е приел, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова го е отменил.

Решението на РС-Плевен е правилно и съответно на събраните доказателства и закона.

Разпоредбата на  чл.81, ал.1 от ЗЗ посочва, че всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на този закон и на Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. Последващата разпоредба на чл. 81, ал. 2 от ЗЗ дефинира принципите на правото на достъп до медицинска помощ: своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ; равнопоставеност на пациентите; сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения; зачитане правата на пациентите. Тази разпоредба не вменява конкретни задължения за лицата, предоставящи медицинска помощ, а очертава правната рамка, в която следва да вместват конкретните задължения гарантиращи правата на пациентите в пълен обем. Тези разпоредби са във връзка с разпоредбата на чл.79 от ЗЗ, съгласно която медицинската помощ в Република България се осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи и технологии. Как са утвърдени тези методи и технологии е посочено в последващата разпоредба на чл.80 от ЗЗ, съгласно която “Качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина.” Понятието “качество” на медицинската помощ, посочено в чл.80 от ЗЗ включва и нейната своевременност, доколкото медицинската помощ, която е забавена по вина на лекаря или друго медицинско лице, не може да се приеме за качествена; то включва и достатъчността на медицинската помощ, доколкото при липсата на достатъчен обем медицинска помощ не може да се приеме, че същата е качествено предоставена. Доколкото в медицинската наука и практика е възможно да съществуват различни, а понякога и противоположни схващания по едни и същи въпроси, в ЗЗ е посочено, че следва да се съобразяват медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, и Правила за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина. Съгласно чл.6, ал.1 от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. Наредбите се обнародват в ДВ съгласно чл.37, ал.1 от Закона за нормативните актове. Така например НАРЕДБА № 19 от 22.12.2014 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Акушерство и гинекология" е издадена от министъра на здравеопазването, и е обнародвана в ДВ, бр. 106 от 23.12.2014 г., изм. и доп., бр. 37 от 17.05.2016 г.; изм. с Решение № 3008 от 17.03.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 94 от 25.11.2016 г.; отм. с Решение № 11894 от 7.11.2016 г. на ВАС на РБ - бр. 22 от 14.03.2017 г., в сила от 14.03.2017 г.

Правилата за добра медицинска практика съгласно чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина се приемат от Българския лекарски съюз и Българския зъболекарски съюз, предлагат се за утвърждаване от министъра на здравеопазването, като двете съсловни организации упражняват контрол по спазването им. Следователно тези правила също придобиват държавна санкция чрез утвърждаването им от министъра на здравеопазването.

С оглед на изложената нормативна уредба, нормите на чл.чл.81, 82 от ЗЗ са бланкетни – съдържащото се в тях правило за поведение се конкретизира в посочените в чл.80 от ЗЗ медицински стандарти и правила за добра медицинска практика. Когато последните са нарушени, това представлява нарушение и на нормите на ЗЗ, към които същите са препратили. За да се проведе законосъобразно процесът на административно наказване, е необходимо в АУАН и в НП да се посочат конкретните разпоредби на медицинските стандарти или на правилата за добра медицинска практика, които са нарушени. Когато такова посочване не е налице, е допуснато съществено процесуално нарушение, както правилно е посочил РС. Тези медицински стандарти и правила за добра медицинска практика не могат да бъдат заместени от посочените в АУАН и НП твърдения, че е следвало привлеченият към отговорност да извърши допълнителни лабораторни и инструментални изследвания. Не са посочени нито медицински стандарт, нито правило за добра медицинска практика, които я задължават да извърши такива изследвания. Освен това, видно от данните по делото, актосъставителят и наказващият орган считат, че преди оперативно лечение винаги следва да се знае какво точно е естеството на патологичното образувание. Това схващане е без опора в действащото законодателство.

По отношение сочената практика на ВКС - Решение № 388 от 10.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1903/2011 г., същото е постановено по отношение на присъда за престъпление по чл.123, ал.1 от НК. Както се сочи в същото решение на ВКС: “Вярно е, че вменените от обвинението неизпълнени задължения от страна на подсъдимите установяват общи принципи за поведение, но все пак те съдържат онова изискване към лекарския екип добросъвестно да изпълняват професионалните си задължения като нарушаването им има пряко отношение и е причина за смъртта на пострадалия, което е от значение за приложението на чл. 123 НК. Според ВКС, достатъчно е тези общи принципи да са формулирани в нормативен акт, който да предвижда задължението за тяхното спазване, тъй като в много области от човешката дейност /включително и при упражняването на лекарска професия, представляваща правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, която обективно няма как да бъде правно уредена в цялото й изключително многообразие/ е възможно да се предвиди единствено такова задължение, но не и да бъдат пунктуално формулирани самите правила.”

Това са мотиви на ВКС по отношение на престъпление по чл.123, ал.1 НК. Престъпленията по тази разпоредба са резултатни – при тях е настъпила смърт на лице поради незнание или немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. За наказването по НК е достатъчно дейността да е правно регламентирана и да представлява източник на повишена опасност, а незнанието или немарливото изпълнение на същата дейност е въпрос на доказване по делото, като същото се установява чрез експертиза. Не случайно чл.144, ал.2, т.1 и 2 от НПК предписват, че експертизата е задължителна при съмнение за причините за смъртта или характера на телесната повреда.

Следва да се отбележи, че когато въпреки незнанието или немарливото изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не настъпи смърт, не е налице престъпление по чл.123, ал.1 НК, и не се носи наказателна отговорност. По отношение на тежката и средната телесна повреда в същия смисъл е чл.134, ал.1 НК - ако въпреки незнанието или немарливото изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, не настъпи тежка, респективно средна телесна повреда, няма престъпление. Тези правни норми от НК охраняват живота и здравето на човека /в случая на пациента/, и съществуват в позитивното право много отпреди ЗЗ и медицинските стандарти по ЗЛЗ.

Административните нарушения по чл.чл.81,82 от ЗЗ, обаче са формални. При тях не се изисква настъпване на резултат. И за да може привлеченото към отговорност лице да се защити, е особено важно да се посочат законните разпоредби, които са нарушени – чл.42, т.5 ЗАНН. Това изискване означава, че следва да се посочат както разпоредбите на ЗЗ, така и конкретните разпоредби в медицинските стандарти или правилата за добра медицинска практика. Това не може да стане, като се посочват, както е в настоящия случай, изисквания, каквито актосъставителят намери за добре. Докато при резултатните престъпления по чл.123, ал.1 и чл.134, ал.1 НК е достатъчно да се посочи от прокурора в обвинителния акт като нарушена съответната от тези норми, и конкретните действия/бездействия, чрез които е осъществено нарушаването и, то при формалните нарушения по чл.81 от ЗЗ следва да се посочи от актосъставителя точно нарушената разпоредба от нормативен акт, към който чл.80 ЗЗ препраща, и непосочването и осуетява възможността за наказване, доколкото само ако конкретна разпоредба, към която е препратено със ЗЗ е нарушена, е налице осъществено формално нарушение.

Следва да се посочи също, че ако при извършването на нарушение на разпоредбите на ЗЗ настъпи смърт на пациента, ще се носи само наказателната отговорност по чл.123, ал.1 НК, доколкото наказателната отговорност поглъща административно наказателната по ЗЗ. При настъпване на тежка или средна телесна повреда ще се носи отговорност само по чл.134, ал.1 НК. В този смисъл е и общата разпоредба на чл.33 от ЗАНН, съгласно която едно деяние не може да се наказва едновременно по наказателен и по административно наказателен път. В същия смисъл е Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСНК.

С оглед на изложеното настоящия състав на съда счита, че непосочването на нарушена конкретна правна норма, към която препраща бланкетната правна норма винаги е съществено процесуално нарушение, което налага отмяната на НП. Във връзка с това съдът отбелязва, че не е обвързан със съдебната практика на други административни съдилища, включително с решение № 4688 от 10.07.2013 г. на Административен съд София град по к.а.х.д. № 4911/2013. Освен това, видно от същото решение, привлеченият към отговорност е имал обвинение и е бил наказан за нарушаване на конкретни разпоредби от действащия в онзи момент медицински стандарт "Акушерство и гинекология", поради което случаят е различен. Както е посочено по-горе, по настоящето дело обвинение в АУАН за нарушаване на разпоредби от действащ медицински стандарт, нито наказание за нарушаването им не е налице.

По отношение на твърденията, че липсва маловажност, настоящият съд отбелязва, че НП не е било отменено по тази причина. Въпросът за маловажност се изследва само при липса на процесуални нарушения, които да водят до отмяна на НП, и при доказване на нарушението. В случая при съставяне на АУАН и при издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, като не е посочена правна норма, към която бланкетната норма на чл.81 от ЗЗ препраща.

В производството пред РС не са допуснати процесуални нарушения, и конкретни такива не се сочат в касационната жалба. РС правилно е приложил закона, и не е нарушил при произнасянето си чл.46 от ЗНА.

При направената служебна проверка, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящата инстанция констатира, че решението Районен съд – Плевен, е валидно, допустимо, съобразено е с материалния закон и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 367/09.05.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 2563 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.