ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 961
гр. Плевен , 19.07.2018 г.
Административен съд-гр.Плевен, V-ти състав, в закрито съдебно заседание
на деветнадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
като разгледа
докладваното от съдията Арабаджиева административно дело № 63 по описа на Административен съд-Плевен за 2018
год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба от М. П. К. ***, с
ЕГН **********, против Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен, ул.Васил Левски
№ 1 ет.10. Исковата молба е наименована „граждански иск“ за възстановяване
правото на собственост на земеделска земя трета категория от 10,857 дка.
Поискано е от съда да бъде образувано съдебно производство срещу посочения
ответник, като е цитирано и приложено
решение № 418 от 19.06.2018 г. по адм.дело № 21/2018 г. на Административен съд
– Плевен, с което е обявено за нищожно решение № Д182 от 31.03.2000 г. на ПК
гр.Долни Дъбник, с което на П. К. ***, е определено правото на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи от
10,875 дка, трета категория, с решение № Д-ОБ от 13 януари 2000 г. по чл.19
ал.6 от ППЗСПЗЗ. В обстоятелствената част на исковата молба се иска от съда да
приеме, че е извършено противозаконно отнемане на чужда недвижима собственост
от Поземлената комисия от 31.03.2000 г. на 10,857 дка земеделска земя, трета
категория, от семейството на ищеца. Позовава се на писмо изх.№ А-03.05.2018 г.
на Общинска служба по земеделие гр.Долни Дъбник, от което е видно, че има
земеделска земя – държавна и общинска собственост, около 11 дка, трета
категория, в землището на Горни и Долни Дъбник. Твърди, че като единствен жив
наследник на титуляра подава писмено искане да бъде обезщетен със земеделска
земя от 10,857 дка, трета категория. Формулира следния петитум: 1.Съдът да
осъди ответника да възстанови на ищеца признато право на земеделска земя, като
го обезщети с нива № 169001, трета категория, м.Помашка падина, в землището на
с.Горни Дъбник, от 11,603 дка; 2.Ищецът да бъде осъден да заплати разликата за
получената по-голяма нива от 0,746 дка; 3.Прави доказателствено искане за
назначаване на вещо лице.
Съдът е счел исковата молба за е нередовна и е оставил същата без
движение за отстраняване на следните нередовности: да уточни дали претендира вреди от цитирания и
приложен към исковата му молба административен акт – решение № Д182 от
31.3.2000 г. на ПК гр.Долни Дъбник, прогласено за нищожно с решението по адм.дело
№ 21/2018 г. на Административен съд-Плевен; в случай, че претендира вреди от
прогласения за нищожен административен акт да представи доказателства, че
решението по това дело е влязло в сила; да посочи изрично и конкретно какво
претендира от съда, в какво се изразява неговото искане от съда, като има
предвид, че по реда на заявения от него чл.1 ал.1 от ЗОДОВ може да се
претендира единствено парично обезщетение за твърдените вреди, не и да се
предявява претенция за възстановяване право на собственост, респективно за
обезщетяване със собственост по реда на ЗСПЗЗ; в последния случай да посочи
цената на иска си; да посочи конкретния период, в който е претърпял вреди,
както и да посочи конкретно в какво се изразяват тези вреди; ако претенцията му
не е свързана с прогласеното за нищожно решение на ПК, да посочи вреди от какво
претендира – отменен като незаконосъобразен друг акт, кой е неговия номер, дата
на издаване и издател, от незаконосъобразно действие или бездействие на
административен орган и/или длъжностно лице.
В изпълнение на съдебното определение ищецът е депозирал молба с
вх.№2865/4.07.2018 год., в която сочи, че правното основание за предявения иск
не е чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а цитирани от него разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ.
Твърди, че не е заявил обезщетение със земя, защото Решение №182/31.03.2000
год. не му е връчено по надлежния ред. Сочи, че стойността на иска е 8523лева,
както е в Решение №182/31.03.2000 год.
Вредите са му причинени от 31.03.2000 год. до момента и съставляват материални
загуби от това, че противозаконно му е отнето правото да се разпорежда и печели
от 10,857 дка. Настоява да му бъде възстановено правото на собственост на
земеделска земя, противозаконно конфискувана с Решение №182/31.03.2000 год.
Преписи от първоначалната искова молба и молба с вх.№2865/4.07.2018
год. са изпратени на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Плевен, която е
депозирала писмен отговор с вх.№3029/17.07.2018 год., в който е изразила
становище за нередовност на исковата молба, алтернативно-за неоснователност и
недоказаност на същата.
Съдът, като се запозна с изложените в първоначалната и уточняващата
искови молби твърдения на ищеца и с приобщените по делото доказателства, намира
за установено следното:
С
Решение № № Д 182 на ПК Долни Дъбник от 31.03.2000 г. на П. К. *** е
определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на
собственост върху 10,857 дка земеделски земи, III категория с решение №Д-ОБ от
13.01.2000год. по чл.19, ал.6 от ППЗСПЗЗ. По делото е приобщено удостоверение
за наследници на П. К. Ц., от което е видно, че същият е починал на 24.12.1995
г., и един от наследниците му е настоящият ищец. Въз основа на подадена искова
молба от М.К. *** е образувано адм.дело №21/2018 год., по което съдът е
постановил Решение №418/19.06.2018 год., с което : ОБЯВЯВА ЗА
НИЩОЖНО решение № Д182/31.03.2000 г. на ПК гр. Долни Дъбник, с което на П. К. *** е определено правото на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както
следва: 10,875 дка, III кат с решение № Д-ОБ от 13.01.2000 г по чл.
19, ал. 6 от ППЗСПЗЗ; ОТХВЪРЛЯ исковата молба на М.П.К. срещу Областна
дирекция „Земеделие“ Плевен, за обезщетение на имуществени вреди - претърпени
загуби в размер от 8523 /осем хиляди петстотин двадесет и три/ лева и
пропуснати ползи в размер от 11562 /единадесет хиляди петстотин шестдесет и
два/ лева, и законната лихва върху тях. Постановеното решение е обжалвано с жалба вх.№2794/29.06.2018 год., приложена
по настоящото дело към справката от деловодната система на АС-Плевен, поради
което постановеното съдебно решение не е влязло в законна сила.
При
така установените факти, съдът намира подадената искова молба за недопустима за
разглеждане по същество , на две основания:
Следва
да се посочи, че исковата молба по своя характер, съдържание и посочено в нея
искане, съставлява иск по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, за обезщетение за
имуществени вреди, настъпили за ищеца вследствие прогласеното за нищожно решение
№ Д182/31.03.2000 г. на ПК гр. Долни Дъбник, с което на П. К. *** е определено правото на обезщетение за
признато, но невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както
следва: 10,875 дка, III кат с решение № Д-ОБ от 13.01.2000 г по чл.
19, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, прогласена от АС-Плевен с решение №418/19.06.2018 год. по
адм.дело №21/2018 год.
При така определения предмет на делото, на първо място исковата молба е
недопустима на основание чл.159, т.7 от АПК. Това е така, защото същата искова
молба, със същите страни-ищец и ответник,
със същия предмет и на същото основание е била предявена по адм.дело
№21/2018 год. на Адм.съд –Плевен. Исковата претенция по това дело е била
насочена отново от настоящия ищец против Областна дирекция „Земеделие“-Плевен и
е имала за предмет претендиране на обезщетение за имуществени вреди-претърпени
загуби, в същия размер-8523 лева, видно както от мотивите, така и от
диспозитива на постановеното съдебно решение. Постановеното съдебно решение по
предявената идентична като страни и предмет искова молба, не е влязло в сила,
поради подаването на касационна жалба от настоящия ищец против решението до
ВАС, поради което както към момента на предявяване на настоящата искова молба,
така и към момента на настоящото произнасяне, е налице образувано и висящо дело
пред същия съд, между същите страни и на същото основание. Това е
основание за прекратяване на делото , по аргумент от чл.159, т.7 от АПК;
На второ място, към настоящия момент, преди влизане в сила на решението
по адм.дело №21/2018 год., не е
налице и отменен по съответния
ред, с влязъл в сила акт, административен акт. Решение № Д182/31.03.2000 г. на
ПК гр. Долни Дъбник, с което на П. К. ***
е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на
собственост върху земеделски земи в размер на 10,875 дка, III кат, е
прогласено за нищожно със съдебно решение, но съдебното решение не е влязло в
сила. Ето защо не е налице и процесуална предпоставка за допустимост на иска за
обезщетение за вреди по смисъла на чл.204, ал.1 от АПК-отменен по съответния
ред (в случая прогласен за нищожен) административен акт.
Воден от горното и на основание чл.159, т.7 и чл.204, ал.1 от АПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба на М.
П. К. ***, с ЕГН **********, против Областна дирекция „Земеделие“ – Плевен,
ул.Васил Левски № 1 ет.10, с която се претендира обезщетение смисъла на чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ, за имуществени вреди в размер на 8523 (осем хиляди петстотин
двадесет и три) лева за периода от 31.03.2000 год. до настоящия момент,
настъпили за ищеца вследствие прогласеното за нищожно решение № Д182/31.03.2000
г. на ПК гр. Долни Дъбник, с което на П.о
К. *** е определено правото на обезщетение за признато, но
невъзстановено право на собственост върху земеделски земи, както следва: 10,875
дка, III кат, с решение № Д-ОБ от 13.01.2000 г по чл. 19, ал. 6 от
ППЗСПЗЗ, прогласена от АС-Плевен с решение №418/19.06.2018 год. по адм.дело
№21/2018 год.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело №632 по описа на
Административен съд-Плевен за 2018 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се оспори с частна жалба в 7(седем) дневен срок
от съобщението чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен
съд.
Препис от определението да се
изпрати на ищеца.
СЪДИЯ: