Р E Ш Е Н И Е

№ 534

гр.Плевен, 19 Септември 2018 год.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:                                             Председател: Николай Господинов

                                                       Членове: Елка Братоева

                                                                               Катя Арабаджиева

при секретаря  Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 631 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

С Решение № 75 от 30.05.2018 г., постановено по анд № 96/2018 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № 18-0293-000074 от 01.02.2018 г. на началник РУП към ОД на МВР Плевен, РУ – Левски, с което на М.-С. М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП затова, че на 14.01.2018 г. в 16,35 часа в с.Българене на ул.Васил Априлов, на кръстовище с ГП-Е-83, като водач на лек автомобил Фолксваген Голф с временен рег.№ ***, син на цвят, управлява без да е поставил регистрационните временни табели на определеното за това място.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на РУ – Левски, който счита същото за незаконосъобразно и противоречащо на представените по делото доказателства. Моли съда да го отмени и да потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касационната жалба – М.-С. М.М., е депозирал по делото писмен отговор, в който изразява становище, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а решението на РС – Левски – потвърдено. Излага доводи, че жалбата е бланкетна и в нея не се посочва от какви точно пороци страда съдебният акт; че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, както и че не противоречи на материалния и процесуалния закон и е постановено в унисон със задължителната практика на ВКС. Счита, че РС – Левски е обсъдил в съвкупност всички представени по делото писмени и гласни доказателства, достигнал е при разглеждането им до правилни фактически и правни изводи, поради което е постановил правилен и обоснован съдебен акт. В заключение моли съда да потвърди изцяло решението.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба се представлява от адв.Р. от АК-Русе с надлежно пълномощно на л.29 от делото, която моли съда да остави в сила оспореното решение, излага подробни съображения за неговата правиллност.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административнонаказателното производство против М. е започнало със съставяне на АУАН затова, че на 14.01.2018 г. около 16:35 часа в с. Българене, ГП Е-83, на кръстовището с ул „Васил Априлов“, като водач на МПС лек автомобил Фолксваген Голф, с временен регистрационен номер ***, управлява, без да е поставил регистрационните (временните) на определеното за това място, с което виновно е нарушил чл. 140, ал.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 175, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено на М. глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец  затова, че управлява, без да е поставил рег. табели на определеното за това място.

От показанията на актосъставителя и свидетеля съдът установил, че изпълнявайки служебните си задължения, са спрели за проверка лек автомобил, който се движел без поставени регистрационни табели, което било повод за проверката. При извършване на проверката констатирали, че временните рег. табели са поставени на стъклата на автомобила, но не и на определените за това места. Според показанията на актосъставителя тези номера са фирмени с валидност една година и всеки ден различни автомобили могат да се придвижват с тях. Автомобилът е бил записан в книжката, всички изисквания са били спазени, освен, че табелите не са били поставени на определеното за това място.

Въз основа на извършената цялостна проверка относно законосъобразността на атакуваното НП, решаващият съд приел, че в конкретния случай е налице маловажен случай, тъй като макар формално да са осъществени признаците на предвидено в закона нарушение, поради своята малозначителност то е с явно ниска степен на обществена опасност. АНО не е съобразил, че извършеното съставлява маловажен случай на нарушение, тъй като съставлява по – ниска степен на нарушение в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Съдът изложил мотиви, че в случая се касае за формално по своята същност нарушение, от което няма настъпил вредоносен резултат, рег. табели са се намирали в автомобила, всички останали изисквания били спазени. Взел предвид още младата възраст на нарушителя и ниската степен на обществена опасност на дееца и приел, че  процесното нарушение съставлява „маловажен случай” на административно нарушение и че са налице  всички изискуеми предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

На това основание отменил оспореното НП.

Касационната инстанция намира за неправилен извода на решаващия съд, че деянието е маловажно. При тълкуване на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Налагането на санкция е строго нормирана дейност, респ. в съответствие със закона наказващият орган е длъжен да отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Критериите за маловажност на случая следва да се преценят през призмата на вредните последици, конкретните обстоятелства и степента на обществена опасност. В случая, конкретните нарушения на правила за движение по пътищата не могат да се определят като такива с ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Типичните случаи на нарушение от този вид са именно такива от вида на извършеното, а именно, разпоредбата на чл.140, ал.1 от ЗДвП санкционира два случая на административни нарушения: когато се управлява автомобил, нерегистриран по съответния ред, респ. когато табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за това места. Процесното нарушение е от втория вид и то по нищо не се различава от останалите нарушения, типично е за вида си от една страна. От друга страна, при установено ясно и категорично задължение на водача за управление на автомобила с регистрационни табели, поставени на определените затова места, конкретните обстоятелства при извършване на нарушенията от страна на касатора не могат да имат превес пред безспорно установеното съзнателно неизпълнение на тези задължения. Водачите на МПС, които управляват автомобили по пътищата, отворени за обществено ползване, следва да имат повишено внимание и да изпълняват стриктно задълженията си като водачи, предвид, че с поведението си биха могли да причинят увреждане на здравето и да застрашат живота на останалите участници в движението. Ето защо неизпълнението на предписаните норми за поведение и нарушаването на правилата за движение по пътищата, не може да се квалифицира като маловажно. По делото не е доказано наличието на обстоятелства, при които би могло да се изключи обществената опасност на конкретното деяние. А нейната степен е израз не само на степента, в която деянието засяга обществените отношения като цяло, а и на степента, в която то може обективно да ги засегне. В този смисъл всяко съзнателно неизпълнение на установено в закона задължение, нарушава установения правов ред и съставлява виновно неизпълнение на това задължение. Ето защо и на тези основания конкретно извършеното деяние не може да се квалифицира като маловажно такова.

Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП - по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства, които са регистрирани и са с табели с регистрационни номера, поставени на определените за това места. А нормата на чл. 20, ал. 1 от ППЗДвП предвижда, че на регистрираните МПС отпред и отзад се поставят табели с регистрационни номера. Т.е., има определено от производителя място за поставяне на регистрационните табели – в предната и задната част на автомобила, обичайно върху бронята, където се закрепва здраво, при регистрацията на автомобила в Пътна полиция. Нарушението е доказано от събраните по делото доказателства, а именно от показанията на контролните органи, които категорично са заявили, че и двете регистрационни табели на автомобила-предна и задна са поставени на стъклата на автомобила-едната върху таблото на предния прозорец, а другата закрепена на кората на задното стъкло. В случая  се касае за табели за временно придвижване, били са „фирмени“, с валидност една година. Самият жалбоподател не отрича фактите, като не е направил и възражения в тази насока в съставения акт за нарушение. Ето защо  по несъмнен начин се установява, че М. с поведението си виновно е осъществил състава на административно нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП,  предвид че водачът е знаел за поставянето на регистрационните табели не на определените затова места и независимо от това е извършил нарушението - движение по пътищата, отворени за обществено ползване. От обективна страна, осъщественото деяние съдържа признаците на административно нарушение на транспортното законодателство в частта му за спазване на законоустановения режим за движение по пътищата. Макар да не е индивидуализирано в НП чрез цифрово посочване на конкретното предложение от нормата на чл.140, ал.1, то е описано словесно недвусмислено и по начин, небудещ съмнение относно вида на нарушението. Описано е достатъчно ясно, така че да се разбере какво конкретно нарушение се вменява на дееца. Следователно е налице приложното поле на санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, която предвижда за всеки водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационен номер не са поставени на определените за целта места, кумулативно следните наказания: лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв.

Касационната инстанция намира за неправилна единствено преценката на административнонаказващия орган досежно  размера на едно от кумулативно наложените наказания. Наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ е наложено в минимален размер-1 месец. Наказанието „глоба“ обаче е наложено в максималния предвиден в закона размер от 200 лева, без органът да е изложил конкретни съображения за тази своя преценка. Всички обстоятелства, прецененени от въззивния съд като такива, обосноваващи маловажност-младата възраст на дееца, липсата на настъпил вредоносен резултат, имущественото състояние, са такива, които касационната инстанция преценява, че обосновават налагане на административни наказания в минималния предвиден от закона размер. Затова НП в частта на лишаването от правоуправление следва да се потвърди, а в частта относно наложената глоба следва да се измени, като се намали размерът на същата от 200 лева на минималния предвиден такъв в закона-50 лева.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ  Решение № 75от 30.05.2018 г., постановено по анд № 96/2018 год. на Районен съд – Левски, с което е отменено Наказателно постановление № 18-0293-000074 от 01.02.2018 г. на началник РУП към ОД на МВР Плевен, РУ – Левски, с което на М.-С. М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и вместо него ПОСТАНОВИ:

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0293-000074 от 01.02.2018 г. на началник РУП към ОД на МВР Плевен, РУ – Левски в частта, с която на М.-С. М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 200 лева, като намалява размера на наложеното наказание „глоба“ от 200 (двеста)  лева на 50 (петдесет) лева.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0293-000074 от 01.02.2018 г. на началник РУП към ОД на МВР Плевен, РУ – Левски в частта, с която на М.-С. М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.175 ал.1 т.1 от ЗДвП е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец .

Решението е окончателно.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                

                                                                            2.