РЕШЕНИЕ

№ 589

град Плевен, 05.10.2018 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА. 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 630/2018 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, чрез юрк К.Б., срещу решение № 24/27.04.2018 г. по н.а.х.д. № 241/2017 г. по описа на Районен съд гр. Никопол, с доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че по безспорен и несъмнен начин административно – наказващият орган е установил наличие на всички законови предпоставки за ангажиране на административно – наказателна отговорност на „ИВАНОВ ОЙЛ“ ЕООД, за извършеното от него нарушение и е наложил наказание, което е обявено от закона за наказуемо. Счита се, че съдът е достигнал до своя извод, койтое неправилен и необоснован, защото решаващият състав твърде едностранчиво и избирателно е преценил събраните по делото доказателства. Излагат се доводи, че въз основа на всички събрани и надлежно приобщени към преписката доказателства – разгледани поотделно и в тяхната съвкупност – административно – наказващият орган е достигнал и обосновал извода, че процесният състав на извършеното административно нарушение по горепосочената разпоредба на ЗЧАВ е несъмнено съществен, че са налице всички законови основания за налагане на имуществена санкция на лицето нарушител и че е налице извършено от него административно нарушение на чл. 8, ал. 2 от ЗЧАВ, въз връзка с чл. 6, т. 2, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК. Твърди се, че при взимане на решението, въззивната инстанция не е основала вътрешното си убеждение върху обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, с което е допуснал и нарушение на чл. 14, ал. 1 от НПК. Счита, че решението на съда е направено въз основа на заключения на вещото лице, които в голямата си част са неверни, некомпетентни и подвеждащи. Излагат се доводи, че е несъстоятелно да се търси причина за некачественото гориво извън проверения обект. Посочва се, че всяко юридическо лице носи законова отговорност за качеството на разпространяваното от него течно гориво, от момента на доставка на горивото на съответния обект, стопанисван от юридическото лице. Навеждат се доводи, че прехвърлянето на отговорността на друго лице, било то доставчик, производител и т.н. е несъотносимо към законовото изискване за осъществяване контрола на качеството на течните горива от държавната институция, уреден в чл. 8, ал. 1, и ал. 2 от ЗЧАВ. Твърди се, че от момента на постъпване на горивото на обекта, придружено с Декларация за съответствие, същото става собственост на лицето, стопанисващо обекта, следователно и е наказателно отговорно при установяване на отклонение от нормата за качество, каквото е установено в настоящия случай, след проведените изпитвания. Счита се, че свързването на пламната температура с другите показатели в експертизата на вещото лице е неправилно, като причината за по-ниска пламна температура на горивото за дизелови двигатели е замърсяване с по-ниско кипяща фракция от друг нефтопродукт. Сочи се, че в конкретния случай, горивото за дизелови двигатели е изпитано в два сектора на Лаборатория за изпитване на горива и смазочни материали и присадки по 7 показателя от Приложение 2 и въз основа на протокола от изпитване от стационарна лаборатория е изготвен Констативен протокол № КП-0596/02.09.2016 г., с който е установено, че разпространяваното гориво за дизелови двигатели не съответства на изискванията за качество по показател „Пламна температура“. Твърди се, че с двете изпитвания на взетата проба в акредитираната лаборатория към ГД ККТГ (подвижна и стационарна) еднозначно е потвърдено несъответствието на горивото с изискванията за качество по показател „Пламна температура“, като разликата между получените резултати в двете лаборатории е в границите на посочената възпроизводимост на метода на изпитване БДС EN ІSO 2719. Навеждат се доводи, че съдът не е извършил преценка на всички доказателства по делото – въззивният съд не е изяснил правилно фактическата обстановка и не е успял да разкрие обективната истина, поради което е постановил незаконосъобразно и неправилно решение, което следва да бъде отменено. Моли се съдът да отмени първоинстанционното решение и да потвърди изцяло издаденото наказателно постановление като законосъобразно и правилно.

В съдебно заседание касаторът - Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София , не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – „ИВАНОВ ОИЛ“ ЕООД“ чрез представляващ Д.С.Д., се представлява от адв. А., който намира жалбата за неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че решението е правилно.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № КГ - 1974/08.12.2016 год. на Председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на „ИВАНОВ ОИЛ” ЕООД с ЕИК 204065524, със седалище и адрес на управление град Плевен, представлявано от Д.С.Д. за това, че при извършена проверка на 30.08.2016 година в обект – бензиностанция 4114 в гр. Гулянци, ул. „Индустриална“ от бензиноколонка № 2 с налично количество 2410 л е взета контролна и арбитражна проба от течно гориво – гориво за дизелови двигатели и е установено, че не отговаря на показател „пламна температура“, тъй като резултатът от изпитването е 45,0 С при норма от 55,0 С – нарушение на чл.8 ал.2 от ЗЧАВ във вр. с чл.6 т.1, Приложение № 2 от НИКТГУРНТК /Наредба за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина за техния контрол/.и на основание чл.34 ал.2 от ЗЧАВ /Закон за чистотата на атмосферния въздух/ е наложена имуществена санкция в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. По делото съдът е назначил и изслушал съдебно-химична експертиза, като вещото лице е установило, че при несъответствие на горивото по показател „пламна температура“, то това следва да се отрази и на показатели като Цетаново число, Цетанов индекс, вискозитет, съдържания на сяра, дестилационна характеристика, а тези показатели са изследвани и не са показали отклонение. Съдът е приел, че нарушението не е доказано, като настоящата инстанция споделя напълно приетото от РС –Никопол.

Неоснователен е доводът на касатора за необоснованост на съдебното решение, тъй като същото е постановено именно при обсъждане на събраните писмени доказателства, изслушване на съдебна експертиза, която не е оспорена. Обстоятелството, изложено в касационната жалба, че е извършена проверка на друг обект, в който се разпространява гориво със същата декларация за съответствие и при изпитване е установена пламна температура от 68, 5 С и това показва, че горивото е било с добро качество, което е влошено от търговеца, съдът намира за неотносимо към предмета на спора, а и административно-наказващият орган следва да докаже безспорно извършване на нарушението, като в случая с оглед експертното заключение, несъответствие в показател „пламна температура“ се отразява на другите показатели. Изложените доводи в жалбата относно заключението на вещото лице е следвало да бъдат направени в производството пред РС –Никопол и при несъгласие със същите да бъдат ангажирани други доказателства, а това не е сторено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Оставя в сила решение № 24/27.04.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 241/2017 г. на Районен съд - гр. Никопол.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.