Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е 

№ 539

гр. Плевен, 21 Септември .2018 г. 

В ИМЕТО НА НАРОДА 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове:        ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА            

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен: ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА  Касационно административно-наказателно дело № 623/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от  Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Ц.П.Б. ***, чрез адв. Л.П. *** срещу Решение № 404 от 23.05.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 992/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-000171/12.01.2018г.  на Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР –Плевен, с което на Ц.П.Б. *** са наложени следните административни наказания: 1) на основание чл. 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца; 2) на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 3 от ЗДвП – „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП като на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, затова че на 01.01.2018г., в 08:20ч. в гр. Плевен на ул. „Иван Вазов“ до № 9 с посока на движение ул. „Димитър Константинов“, като водач на лек автомобил „КРАЙСЛЕР ВОЯДЖЕР“ 2.5 Д с рег. № ЕН *** КК, собственост на Д. Ц. Б., при извършена проверка отказва да му бъде извършена проба за наличие на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с № 0254, (издаден е талон за медицинско изследване № 0002582) и не представя свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

Касаторът, чрез адв. П. обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК.  Счита, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, засегнали правото му на защита и изразяващи се в следното: несъответствие между установеното и квалифицирано под нормата на чл. 174, ал.3 вр. чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП нарушение в АУАН и това в наказателното постановление – чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, като в НП за първи път е включена като нарушена и нова норма – неизпълнение предписание за изследване с доказателствен анализатор. Твърди, че по собствена инициатива административно-наказващия орган е променял, съкращавал и допълвал предложения в квалификацията на нарушението. Навежда още доводи за съществени и немаловажни нарушения на императивните разпоредби на чл. 42 т. 4 и чл. 57 ал.1 т. 5 от ЗАНН, изразяващи се в несъответствие в изписването в АУАН и НП на номера на техническото средство за установяване на употреба на алкохол, както и в регистрационния номер на управлявания лек автомобил, като по този начин е налице липса на индивидуализация и идентификация на конкретното техническо средство и лекия автомобил. Счита, че не са спазени изискванията на Наредба № 1/29.09.2017г. за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества и техните аналози, като на водача не е предложено да избира дали установяването на алкохол в кръвта да бъде извършено с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо или с химико-токсикологично лабораторно изследване, като по този начин е ограничено правото на защита на водача и законоустановеното му право да избира по кой метод да бъде извършено изследването. В допълнение посочва, че в обстоятелствената част на НП са посочени и двете хипотези, включени в състава на чл. 174 ал. 3, без да е ясно коя от тях е имал предвид административно-наказващия орган – дали отказа касае медицинско изследване и вземане на кръвни проби или изпълнение на предписание за изследване с доказателствен анализатор. Твърди, че на лицето не е връчен препис от АУАН, което е съществено нарушение, като счита, че отказа на лицето да подпише съставения му АУАН не освобождава актосъставителя от задължението да му предостави екземпляр от същия, с оглед гарантиране на правата му. Твърди, че не е връчен и талон за медицинско изследване, въпреки събраните по делото гласни доказателства в тази насока. Счита, че е допуснато съществено нарушение на процедурата по съставяне на АУАН и НП, като в подкрепа на това си твърдение посочва, че не може нарушението да е установено в 08:20 часа, видно от АУАН и в същия час да е издаден Талон за медицинско изследване – преди извършената проверка и преди съставянето на АУАН, както и преди контролния орган да е извършил проверката на водача и научил неговите имена, и дали има употреба на алкохол. Моли да се отмени решението на районния съд, а по същество – НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Ответникът по касация – Областна дирекция на МВР – гр. Плевен, сектор „Пътна полиция“ не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна и предлага да се уважи.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че  на 01.01.2018г. около 08.20 часа в гр. Плевен, ул. „Иван Вазов“ до №9 посока на движение ул. „Димитър Константинов“, Б. като водач на МПС, управлява лек автомобил „Крайслер Вояджер“ с рег. №ЕН***КК, собственост на Д. Ц. Б., не представя СРМПС част 2; при извършената проверка лицето отказва да му бъде извършена проба за наличие на алкохол /въздействие/ с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, с фабр. №0254. Издаден талон за медицинско изследване №0002582. Водачът лъха силно на алкохол. На мястото на проверката бил съставен АУАН бл. №0358341/1.01.2018г., при участието на свидетелите К. и Ц.. Деянията били правно квалифицирани с разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл.174, ал.3, вр. чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата, които били вписани като нарушени норми. Жалбоподателят отказал да подпише акта, което удостоверил с подписа си, като свидетел по отказа е М. Д. Ц.. АУАН бил редовно предявен на и връчен на Б. на 05.01.2018г. Въз основа на така съставения АУАН, впоследствие на 12.01.2018г. Началникът на група към ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“ – Плевен, издал НП № 18-0938-000171, с което наложил на Б., в качеството му на водач на МПС – лек автомобил „Крайслер Вояджер 2.5Д“, с рег. № ЕН ***КК, административни наказания, на основание по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.3 от ЗДвП – глоба в размер на 10.00 лева, за нарушение на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП като на основание Наредба №Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 контролни точки.

          Съдът изложил мотиви, че описаната фактическа обстановка съответства изцяло на констатациите, обективирани в АУАН и се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните свидетели М., К. и Ц.. От показанията на свидетелите М. и К. съдът установил, че Б. е управлявал автомобила. От показанията на свидетеля К. съдът приел, че водачът миришел на алкохол. Свидетелите К. и М. го поканили да бъде проверен с техническо средство „Дрегер Алкотест“, но той отказал проверка. Полицейските служители неколкократно направили опити да изпробват жалбоподателя за употреба на алкохол с техническото средство. Впоследствие бил извикан екип от Второ РУ-гр. Плевен- свидетелката Ц., която е очевидец при съставянето на акта. Жалбоподателят отказал да подпише АУАН, което било удостоверено с подпис от лицето М. Ц.. Свидетелят К. издал на Б. талон за медицинско изследване №0002582, който същият отказал да получи и това било удостоверено с подпис на един свидетел – М. Ц.. Съдът приел свидетелските показания като обективно верни, безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и ги кредитирал изцяло.

         От съвкупната преценка на събраните писмени и гласни доказателства съдът направил извод, че Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Изложил мотиви, че Б. има качеството на "водач" по смисъла на §6, т.25 от ДР на ЗДвП и е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. След разясняване на начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ, жалбоподателят по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия с цел извършване на проверката, поради което е налице отказ. Поради това съдът приел за безспорно, че е налице категоричен отказ за извършване на проверка с техническо средство. Поради това съдът счел, че е осъществен съставът на нарушението на  чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Съдът приел, че така визирана нормата сочи на две отделни нарушения: 1. Отказ за извършване на проверка на водач на МПС с техническо средство и 2. Неизпълнение на предписание за медицинско изследване. В разглеждания случай, както в АУАН, така и в НП са изложени обстоятелства, че на Б. на 01.01.2018 г. в 08:20часа е издаден Талон за медицинско изследване №0002582, като лицето е могло да даде и кръвна проба, но не го е направил, тъй като не се е явило в ЦСМП – Плевен до посочения в талона час. В тази връзка направил извод, че се осъществява едно и също нарушение - това на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, независимо от това, чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване, е осъществено.

Съдът изложил още мотиви, че относно деянието по чл.174, ал.3 от ЗДвП в НП се съдържа подробно описание на нарушението, което е дало възможност на водача да разбере за какво е санкциониран, респективно да организира защитата си. Както в АУАН, така и в НП точно и изрично е записано, че водачът на автомобила отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство “ Дрегер Алкотест 7510“, с фабр. №0254. Приел още, че двете хипотези на чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и отказът да бъде дадена кръвна проба са дадени алтернативно, а не кумулативно, поради което, щом като е установено от наказващия орган наличието на една от тях, ще е налице основание за прилагането на чл.174, ал.3 от ЗДвП и за наказването на водача по този текст.

Съдът изложил мотиви, че административно наказателното производство, е проведено  правилно и законосъобразно. Наказателното постановление е издадено в шестмесечният преклузивен срок по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният АУАН и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на свидетели. Съдът не констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушенията, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които са извършени. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН.   Спазено е от страна на АНО на изискването на чл. 57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

За съставомерно и доказано съдът приел и другото вменено на Б. нарушение на чл. чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, поради което правилно и законосъобразно е санкциониран на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП с административно наказание глоба в размер на 10.00 лева.

На тези основания съдът потвърдил изцяло атакуваното НП.

Касационната инстанция намира за правилно постановеното от РС решение.

Безспорно се установява от всички приобщени по делото доказателства извършването на вменените на Б. нарушения. Всички разпитани по делото свидетели категорично потвърждават обстоятелството, че водачът на управлявания автомобил е отказал да бъде изпробван за наличието на алкохол в кръвта с техническо средство Дрегер и не е представил на контролните органи свидетелство за регистрация на МПС. Показанията на всички разпитани свидетели са еднопосочни, кореспондентни помежду си и с писмените доказателства, последователни, подробни не само относно съществените елементи на деянието, но и относно обстоятелствата, във връзка с които е осъществено, поради което правилно са кредитирани от решаващия съд. Затова касационната инстанция споделя изводите на въззивния съд за доказаност и съставомерност на вменените с АУАН и НП деяния.

Основните спорни моменти са свързани с твърдения за нарушения при съставянето на акта за нарушение и издаване на НП. Не съставлява отменително основание релевираното от касатора различие в изписване на нарушената правна норма в АУАН и в НП. В случая различие се установява по отношение правната квалификация на нарушението –отказ за изпробване наличието на алкохол в кръвта. Досежно това нарушение в АУАН е посочено, че то е такова по чл.174, ал.1 във връзка с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. Първият цитиран текст-на чл.174, ал.1 от ЗДвП предвижда ангажиране отговорността на водач, който откаже да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта както с техническо средство, така и чрез медицинско изследване. Не е съществено нарушение невписването в съставения АУАН на конкретната хипотеза от нормата, която е осъществена, т.е. дали лицето е отказало да му бъде извършена проверка за установяване употребата на алкохол в кръвта с техническо средство или чрез медицинско изследване. Защото в момента на проверката е установен отказ за проверка с техническо средство, но същевременно на лицето е издаден талон и за медицинско изследване, което предписание към момента на съставяне на акта не може да установи актосъставителя дали ще бъде изпълнено от лицето, предвид, че медицинското изследване се осъществява впоследствие, в специализирано медицинско заведение. Достатъчно е с оглед законосъобразно протичане на производството, че установените факти, респективно нарушения са описани словесно и изчерпателно по начин, даващ възможност на привлеченото лице да разбере какви нарушения му се вменяват. Впоследствие, при издаването на НП, законосъобразно от АНО е конкретизирано предложението на нарушената норма, чийто състав е осъществен. Защото АНО , след като е установил относимите факти, е възприел хипотезата на отказ за изпробване с техническо средство, поради което към описаната в АУАН като нарушена норма на чл.174, ал.3, е конкретизирал предложение 1, което сочи на състав на нарушение-отказ за изпробване с техническо средство. Последното е допустимо с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН. А описанието в НП, че е издаден и талон за медицинско изследване не сочи на установени и санкционирани две нарушения в несъответствие с чл.18 от ЗАНН, единствено съставлява описание на всички извършени в момента на проверката действия от контролните органи. Категорично и недвусмислено от описанието на нарушението обаче се извежда извод за описване на нарушение-отказ за изпробване с техническо средство за наличие на алкохол, което представлява нарушение на чл. 174 ал.3 от ЗДвП, така както е посочено в акта и в НП. Разпоредбата съдържа едновременно правилото за поведение и предвидената за нарушението му санкция, а словесното описание на нарушението в акта и НП е идентично и съответства на нарушената норма. А посочването в АУАН на привръзката с разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, забраняваща управление на МПС под въздействие на алкохол е без съществено правно значение, тъй като такова нарушение нито е установено, нито е санкционирано с АУАН и с НП, след като водачът е отказал проба.

Неоснователно е и другото релевирано с касационната жалба оплакване за промени, съкращения и допълване квалификацията на нарушението. В съставения АУАН съдът констатира : удебеляване на първата цифра на посочените минути на извършване на нарушението и дописване между два фабрично оформени реда на вида на техническото средство дрегер-в случая е дописано „Алкотест“. От една страна по делото не са представени доказателства и не се твърди от касатора, тези удебеляване и дописване да са направени единствено в оригиналния , приложен по делото екземпляр на АУАН, не и в останалите два индигирани екземпляра, за да може да се правят някакви изводи в тази насока. Самият актосъставител в показанията си пред въззивния съд, обективирани в протокола от съдебно заседание твърди, че дописването е извършено преди на водача да се предостави екземпляра от акт за подпис. А и съгласно чл.178, ал.2 от ГПК вр. чл.144 от АПК, съдът оценява доказателствената сила на документа, в който има зачерквания, изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на всички обстоятелства по делото. А от обстоятелствата по делото, установени посредством разпита на контролните органи се установява, че проверката и нарушението са извършени именно в 8.20 часа и именно с Дрегер Алкотест, и тези факти не са оборени с надлежни доказателствени средства от касатора. Затова съдът приема, че фактите са се осъществили по начина, описан в АУАН.

Не съставлява нарушение на чл.6, ал.4 от Наредбата и съответно отменително основание, непредоставянето от контролните органи на водача на избор дали пробата за наличие на алкохол да бъде извършена с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо или с химикотоксикологично лабораторно изследване. Защото с §3, ал.2 от ПЗР на Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози е предвидено, че установяване на употребата на алкохол с доказателствен анализатор започва да се извършва от 1 юли 2018 г., а нарушението е констатирано преди тази дата-на 01.01.2018 год.

Неоснователно е оплакването на касатора, че не му е връчен препис от АУАН. Видно е от отбелязването върху самия съставен акт за нарушение, че на Б. е връчен екземпляр от съставения акт, макар и не на датата на съставянето му, а по-късно-на 05.01.2018 год., удостоверено с дата и подпис на получател. По-късното връчване на акта с няколко дни не е препятствало правото на защита на касатора и не е накърнило правата му . Получавайки, макар и по–късно екземпляр от акта за нарушение, той се е запознал с неговото съдържание и е разбрал какво деяние му се вменява. Касаторът е осъществил в пълен обем правата си, упражнил е правото си на жалба против НП и не е бил лишен от правото да представя доказателства в своя защита. По същия начин е неоснователно и възражението, че на Б. не е връчен талон за медицинско изследване. Видно от отбелязването в самия талон на л.7 от делото на РС, Б. е отказал да получи издадения талон и това обстоятелство е удостоверено с подписа на свидетел, трите имена и ЕГН на което са описани в талона. А и от показанията на разпитаната свидетелка Л. Ц. също се установява отказа на водача да получи талона.

Твърдяното в касационната жалба различие в цифрите на изписване на номера на дрегера и номера на автомобила, съответно в АУАН и в НП според касационната инстанция е неоснователно. Сравнението между двата акта позволява да се направи извод, че цифрите са идентични, въпреки недоброто качество на печатащото устройство при разпечатването на НП.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона, не са налице изтъкнатите от касатора съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, засягащи правото му на защита, поради което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р       Е       Ш     И : 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 404 от 23.05.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 992/2018г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.