Решение по Административно дело 621/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 533

гр.Плевен, 19 Септември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 621 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 405 от 23.05.2018 г., постановено по нахд № 862/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-005474 от 08.12.2017 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на Л.Ф.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.638 ал.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ затова, че на 20.11.2017 г. около 10,15 часа в община Пордим, на третокласен път 3501 между с.Каменец и с.Одърне, като водач на лек автомобил Пежо 405 с рег.№ ЕВ***АА, като участник в ПТП няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2017 г. Лицето не е собственик на управляваното МПС.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Л.Ф.Д., който го оспорва и твърди, че вмененото му нарушение не е доказано.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че наказателното постановление е издадено въз основа на Акт №5474 от 02.12.2017г за установяване на административно нарушение от който е видно, че на 20.11.2017г около 10,150часа, третокласен път 3501 между с.Каменец и с.Одърне, Д. е управлявал л.а.”Пежо 405” с рег.№ЕВ *** АА, като участник в ПТП няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност за 2017г, към дата 20.11.2017г.

Горните обстоятелства съдът установил въз основа на показанията на разпитания актосъставител Е. М. и свидетеля Р. В., чиито показания съдът кредитирал изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства. Съдът приел, че обстоятелството, че към момента на извършване на проверката от органите за контрол и регулиране на движението Д. като участник в ПТП не е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него автомобил, а това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател, което установил от обясненията му, дадени в съдебно заседание. Като доказателство в тази насока кредитирал и представената справка за проверка на сключена застраховка Гражданска отговорност – Гаранционен фонд, от която е видно, че към момента на извършване на нарушението – 10,15часа на дата 20.11.2017г МПС с ДКН ЕВ *** АА няма активна застраховка „Гражданска отговорност“. Застраховка „Гражданска отговорност“ е била сключена на 20.11.2017г , но в 10,22 часа с начална дата на покритие 12,00 часа на 20.11.2017г., поради което съдът направил извод, че жалбоподателят е бил наясно, че за автомобила няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към 10,15часа на 20.11.2017г, и въпреки горното е управлявал автомобила в посочения ден и час.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът направил извод, че законосъобразно и обосновано административно- наказващият орган е приел, че с действията си жалбоподателят Д. е извършил нарушение по чл.638 ал.3 от КЗ и правилно и законосъобразно му е наложил административно наказание на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638 ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят е наказан за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, която разпоредба предвижда, че лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, се наказва с глоба в размер на 400лв. Съдът установил от събраните по делото доказателства, че Д. не е собственик на управлявания от него автомобил и към датата и часът на деянието – около 10,15часа на 20.11.2017г за процесния автомобил не е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”.

На горните основания съдът направил извод, че правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ. Размерът на наложеното наказание е строго фиксиран в разпоредбата на чл.638 ал.3 от КЗ, административно-наказващият орган изцяло се е съобразил с този размер. Съдът счел, че не са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които да отличават извършеното нарушение от типичните от съответния вид. Конкретното нарушение е формално такова, доколкото осъществяването му всякога застрашава обществените отношения, които КЗ е призван да гарантира. Тяхното нарушаване засяга безопасността на движението по пътищата и най-вече последиците при настъпване на пътно-транспортно произшествие, като съдът счел, че извършеното нарушение се характеризира с достатъчно висока степен на обществена опасност, която изключва всякаква възможност за приложението на чл.28 от ЗАНН.

Съдът не констатирал допуснати съществени процесуални нарушения, както при съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели до ограничаване правото на защита на наказаното лице. Констатирал, че НП е издадено от надлежно упълномощено със заповед лице. На тези основания потвърдил оспореното НП.

Решението е неправилно.

Водачът е санкциониран затова, че на 20.11.2017 г. около 10,15 часа в община Пордим, на третокласен път 3501 между с.Каменец и с.Одърне, като водач на лек автомобил Пежо 405 с рег.№ ЕВ***АА, като участник в ПТП няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за 2017 г. Изрично е посочено както в обстоятелствената част на НП, така и при изписване текста на нарушената правна норма, че лицето не е собственик на управляваното МПС. При това фактическо установяване органът е наложил на Д. наказание на основание чл.638, ал.3 от КЗ, която норма санкционира лице, което не е собственик и управлява моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. От приобщените по делото доказателства- договор за покупко-продажба на МПС рег.№172/10.02.2017 год. на л.20 от настоящото дело се установява, че Д. е придобил собствеността върху автомобила, който е управлявал без сключена застраховка „ГО“, на 10.02.2017 год., от която дата на основание чл.144 от ЗДвП и чл.183 от ЗЗД Д. е станал собственик на управлявания автомобил. Фактът, удостоверен чрез представените по делото справки на л.19, л.22 и л.24, че пререгистрацията на автомобила на името на Д. в КАТ е станала на по-късна дата-на 21.11.2017 год., не оборва обстоятелството, че същият след 10.02.2017 год. и насетне е бил собственик на автомобила, който е управлявал без ГО. АНО е квалифицирал деянието като нарушение на разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ и е наказал Д. въз основа на същата разпоредба, която предвижда ангажиране отговорността единствено на водачи, които не са собственици на управляваните автомобили. Предвид, че Д. към датата на нарушението -20.11.2017 год. е бил собственик, не е следвало да бъде ангажирана неговата отговорност по текста на чл.638, ал.3 от КЗ, а по този на чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, който запретява управлението на МПС без сключен договор ГО . Ето защо и поради неправилно приложение на закона от страна на АНО, което не е отчетено от решаващия състав, оспореното решение и потвърденото с него НП следва да се отменят.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 405 от 23.05.2018 г., постановено по нахд № 862/2018 г., с което Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-005474 от 08.12.2017 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на Л.Ф.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.638 ал.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0938-005474 от 08.12.2017 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на Л.Ф.Д. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.638 ал.3 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.