РЕШЕНИЕ № 566

гр. Плевен, 26 Септември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Десислава Добрева и с участието на Иво Радев – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 620 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на А.А. А. чрез адв. Л.Г. срещу решение № 82/27.04.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Кнежа, постановено по н.а.х.д № 19/2018 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0257-000917/12.12.2017 г. на Началник РУП към ОД на МВР-Плевен,  РУ – Долни Дъбник, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на А.А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева, лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат общо 12 точки – за нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, извършено на 19.11.2017 г. в гр. Искър.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие на процесуалния и материалния закон. Счита, че съдът неправилно е приел за установена по безспорен начин фактическата обстановка подробно описана в АУАН, възпроизведена в обжалваното НП, което е довело от своя страна до неправилни фактически констатации и правни изводи.

В касационна жалба подадена лично от касатора се иска оспореното решение да бъде отменено като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Касаторът счита, че съдът е игнорирал основни доказателства представени в хода на съдебното следствие. Посочва, че е налице документ представен от органите на полицията, от който е видно, че дрегерът не е отчел наличието на алкохол в издишвания от него въздух и е приложено копие от съпровождащата книжка за извършената проверка. Посочва, че хода на съдебното дирене, не е допусната до разпит и съпругата му, която през целия ден е била с него и може да свидетелства относно фактите по спора, както и не са отчетени и показанията на единия свидетел, който е завил, че касаторът не е употребил алкохол и никъде не е спирал по пътя за да се прибере в гр. Искър от чужбина. Сочи, че тази фактическа обстановка, която не е доказана по безспорен начин, е приета от органите на реда с твърдението, че касаторът е бил „мъртво пиян“ и без да отговаря на истината това твърдение му е бил съставен АУАН и НП с тежки санкции. Моли да бъде отменено оспореното решение. В касационната жалба се прави искане да бъдат допуснати до разпит като свидетели дежурният лекар от ФСБП- гр. Искър, относно обстоятелствата за състоянието на касатора, както и съпругата на касатора в режим на призоваване.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява и не се прадставлява.

Ответникът – РУ – Долни Дъбник към ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че на 19.11.2017 г. около 03:00 часа в гр. Искър на ул. „Въло Йончев“, като водач на лек автомобил /индивидуализиран с рег. №, марка и модел/ отказва да му бъде извършена проба за алкохол с техническо средство „Алкотест-Дрегер“-7410, с фабричен № ARSM-0091, издаден е и талон за медицинско изследване бл № 0003455 – нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП, за което му е наложено административно наказание глоба в размер от 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца.

Решаващият съд е приел, че извършването на нарушението от лицето е доказано по несъмнен начин възоснова на събраните писмени и гласни доказателства, при установяване на нарушението и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е издирен и приложен материалния закон, поради което е потвърдил НП като законосъобразно.

Решението е правилно и съответно на събраните по делото доказателства и закона.

Неоснователно е възражението на касатора, че решаващият съд не е установил правилно фактическата обстановка и не е допуснал до разпит съпругата на жалбоподателя.

Жалбоподателят не е правил искане за допуска до разпит на съпругата му, нито с жалбата, нито с допълнителна молба, нито в съдебните заседания, нито лично, нито чрез упълномощения адвокат. Нещо повече, нито в жалбата, нито във възражение срещу съставения акт, нито в обясненията, дадени лично от жалбоподателя в съдебно заседание има твърдение, че съпругата му е била с него. Процесуалният представител на жалбоподателя адв. Г. е направил множество доказателствени искания в съдебното заседание от 12.03.2018 г. между които и за събирани на гласни доказателства – разпит на един свидетел – лицето, което се е намирало в автомобила на жалбоподателя по време на проверка. Видно от лично дадените обяснения от жалбоподателя това е лицето Сашо /л. 52 от н.а. х. делото/. Всички направени доказателставни искания са уважени от съда, като поискания свидетел А. И. О. е разпитан в съдебното заседание от 26.04.2018 г. Всички събрани писмени и гласни доказателства, включително тези на св. А. О. установяват, че на посочената в НП дата, място и време жалбоподателят е бил спрян за проверка от органите на Полицията и е направил няколко неуспешни да даде проба за установяване на наличието на алкохол в издишания въздух чрез техническо средство Алкотест-Дрегер“. Св. О. е възприел три опита на жалбоподателя, но е бил вътре в автомобила и всъщност не е разбрал, какво е станало. Свидетелските показания на разпитаните лица, извършили проверката са категорични че въпреки няколкократно обясняване, как жалбоподателя да даде проба, той не е изпълнявал указанията, поради което дрегерът не е отчел годна проба. Тези гласни доказателства съответстват и на писмените такива, дадени в хода на административно наказателното производство пред санкциониращия орган, като още тогава контролните органи са обяснили, как жалбоподателя е осуетил пробите, като е поставял езика си на отвора на тръбичката, през която е следвало да издиша въздуха, поради което пробите били неуспешни.

Следователно правилен е изводът на съда, че нарушението, за извършването, на което е санкциониран настоящия касатор е несъмнено доказано. Касаторът само формално се е съгласил да бъде изпробван с техническо средство, но не е изпълнявал указанията на проверяващите и не е успял да даде успешни проби. Поведението на касатора е равнозначно на отказ да бъде изпробван с техническо средство за установяването на концентрацията на алкохол, с което е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Изводът се потвърждава, тъй като касаторът е отказал и да даде кръв за медицинско изследване /талон бл. № 0003455/19.11.2017 г. 03:55 часа/. Какви са причините, поради които лицето е отказало да даде кръв е ирелевнатно за спора, както ирилеватнни биха били и свидетелските показания на лекарят относно видимото състояние на жалбоподателя и разговора им.

Чл. 174, ал.3 от ЗДвП определя че: „Водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.“

Настоящият касатор е саботирал изпробването с техническо средство за установяването на концентрацията на алкохол и е отказал извършването на медицинско изследване за същото. Правилен е изводът на решаващият съд, че е изпълнен състава на нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП. Касаторът е санкциониран именно за това нарушение, като му е наложено предписаното от закона наказание - лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв. Налага се извод, че както решаващият съд, така и административно-наказващият орган са издирили и приложили правилно материалния закон въз основа на точно и пълно установени факти.

Решаващият съд не е установил нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта за установяване на административното нарушение, нито при постановяване на спорното НП, поради което е правилно е заключил че НП е законосъобразно и го е потвърдил.

С оглед изложеното, оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, при извършената служебна проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира че решението е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 82/27.04.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 19 по описа на Районен съд на гр. Кнежа за 2018 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.