Решение по Административно дело 618/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 617

гр.Плевен, 15 Октомври 2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №618 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172 ал.5 във връзка с чл.171, т.2а, б.“А“ от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Производството по делото е образувано по жалба от Т.С.Т. ***, чрез адв.Д.Д. *** с надлежно пълномощно, срещу Заповед за прилагане на ПАМ №18-0938-001045 от 24.05.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената принудителна административна мярка. Счита се, че е издадена при нарушение на процесуалните норми и несъответствие с материалния закон. Излага се фактическата обстановка, такава каквато е според оспорващия. Твърди се, че не е извършено нарушение на ЗДвП, тъй като не е предоставено управлението на МПС на лице, което да е без валидно СУМПС. Счита се, че индийският гражданин С. е правоспособен водач, за което има издадено от Индия свидетелство за управление на моторно превозно средство. В тази връзка се цитира нормата на чл.161 от ЗДвП. Твърди се, че в България се признават и са валидни чуждестранни национални свидетелства, които не са издадени от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава- - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като конкретните изисквания в зависимост от държавата, издала свидетелството и статута на водача, се съдържат в Женевската конвенция за движение по пътищата от 1949г., Виенската конвенция за движение по пътищата от 1968г и Споразумението между страните по Североатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили, както и в ЗДвП. Посочват се изискванията според всеки един от тези актове. Сочи се, че Женевската конвенция за движение по пътищата е приложима само в отношенията между държавите, които не са страни и по Виенската конвенция от 1968г., като към момента Женевската конвенция урежда взаимоотношенията между България и конкретно посочени страни, една от които е Индия. В тази връзка се счита, че издаденото от Индия свидетелство за управление на МПС на С. е валидно за територията на Република България, поради което не е налице правно основание за прилагане на процесната ПАМ. На следващо място се счита, че процесната заповед е немотивирана, тъй като не е посочено защо е прието, че документът за управление на индийския гражданин е невалиден. В заключение се моли за отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

По делото е депозирано писмено становище от ответника (л.41-42), в което са изложени подробни доводи за неоснователност на жалбата.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява.

За ответника в съдебно заседание се явява юрисконсулт Ф. с надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна. Сочи, че индийският гражданин не отговаря на изискванията на Женевската конвенция за движение по пътищата от 1949г., тъй като е изтекъл едногодишен срок от датата, на която лицето е влязло за първи път на територията на Република България. Сочи, че Виенската конвенция за движение по пътищата не е приложима доколкото Индия не е присъединила се към нея страна. Сочи, че към датата на проверката не е бил налице нито легализиран превод на български език на СУМПС, нито международно такова свидетелство. Счита, че са налице условията за прилагане на процесната ПАМ. Моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на разноски в размер на 100лева юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за присъждане на адвокатско възнаграждения, ако съдът уважи жалбата.

Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Процесната заповед е връчена на 07.06.2018г. лично на оспорващия, а жалбата е подадена по пощата до административния орган на 15.06.2018г. Т.е. подадена е в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.172 ал.5 от ЗДвП., от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С АУАН фабр.№Д503799/24.05.2018г., съставен от К. П.-младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, на Д. С. е вменено нарушение по чл.150 от ЗДвП за това, че на 24.05.2018г. в 00.55часа в гр.Плевен, бул.“Русе“ до „Стоматология“, движейки се в посока ул.“Неофит Рилски“, управлява л.а.“Форд Мондео“ с рег.№ОВ***ВМ, без са е правоспособен водач, не притежава СУМПС валидно по смисъла на чл.161 т.3 от ЗДвП (СУМПС издадено в друга държава/извън Европейския съюз/ е валидно на територията на Република България когато свидетелството е придружено от легализиран превод на български език), представя СУМПС с номер 2/9460/2016 издадено в Индия, без да е придружено от легализиран превод на български език. Посочено е в АУАН, че се изземват СРМПС №007999923 и 2бр.регистрационни табели с №ОВ***ВМ.

Във връзка с горното, на 24.05.2018г. от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен, на основание чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП е издадена Заповед за прилагане на принудителни административни мерки №18-0938-001045, с която спрямо Т.Т. е приложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, като е отразено, че са отнети СРМПС №007999923 и 2бр.регистрационни табели с №ОВ***ВМ. В заповедта е посочено като фактическо основание, че на 24.05.2018г. в 00.55часа в гр.Плевен, бул.“Русе“ до „Стоматология“ в посока ул.“Н.Рилски“ л.а. „Форд Мондео“ с рег.№ОВ***ВМ е управляван от Д. С. ЛНЧ-**********, който не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, представя СУМПС №2/9460/2016г. издадено в Индия, АУАН №Д503799/24.05.2018г.

Именно тази заповед е предмет на настоящето производство.

Видно от приложена на л.22 справка е, че собственик на лек автомобил „Форд Мондео“ с рег.№ОВ***ВМ е Т.С.Т..

По делото е приложено Разрешително за правоуправление на МПС №2/9460/2016 и негов легализиран превод на български език на лицето Д. С К., син на С. С, издадено на 26.07.2016г. в Индия-щат Керала за мотоциклет със скорости и лек автомобил. На документа няма посочена дата, на която е извършен легализирания превод на български език.

По делото е приложена и Справка от Началник група „Миграция“ при ОД на МВР-Плевен, от която се установява, че лицето Д. С. е със статут на продължително пребиваващ в страната чужд гражданин, който е влязъл в страната на 24.02.2017г. с виза тип „D“ на основание обучение в МУ-Плевен. Посочено е още, че лицето живее в гр.Плевен и има разрешение за пребиваване в Република България до 24.04.2019г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При проверка материалната компетентност на издателя на оспорената заповед, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с оглед изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП, съгласно която принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото на л.23-25 е приложена Заповед №316з-27/03.01.2018г., с която Началникът на сектор „ПП” при ОД на МВР-Плевен е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 т.2а от ЗДвП.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, съобразно чл.172 ал.1 от ЗДвП и чл.59 ал.2 от АПК, включително фактически и правни основания за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало основание за прилагане на ПАМ, както и позоваване на съставения АУАН за констатирано нарушение, в който изрично е посочено защо СУМПС на индийския гражданин се счита, че не е валидно по смисъла на чл.161 т.3 от ЗДвП. Следва да се посочи също, че по делото е представен този АУАН, станал основание за издаване на процесната ПАМ, който е подписан от нарушителя, редовен е от външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Действително оспорващия не е бил уведомен за започване на административното производство, съгласно изискванията на чл.26 от АПК, но неизпълнението на това процесуално задължение от страна на административния орган не е накърнило значително правата и законните му интереси. Поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и необходимо условие за прилагане на мярката или поне липсата му не съставлява съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на издадената заповед само на това основание. В конкретния случай неуведомяването на Т. за започване на производството не влияе на съдържанието на акта, а и самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременното издаване на заповедта, за да се осъществи функцията, за която е предназначена.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

Правното основание, на което е издадена процесната заповед е чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП, съгласно която в приложимата към датата на нейното издаване редакция – ДВ бр.2/2018г. в сила от 03.01.2018г., за срок от шест месеца до една година се прекратява регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства. А съгласно чл.172 ал.4 от ЗДвП, в случаите на чл.171 т.2а свидетелството за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен номер.

Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че автомобилът собственост на Т. се управлява от лицето Д. С., който не притежава валидно свидетелство за управление на МПС, като е представил СУМПС №2/9460/2016г. издадено в Индия. Т.е. в процесния случай сме в хипотезата на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, непритежаващо валидно СУМПС. В тази връзка следва да се посочи, че за целите на административното производство в тази хипотеза е достатъчно моторното превозно средство да се управлява от лице, непритежаващо валидно свидетелство за управление и това МПС да е собственост на друго лице, тъй като разпоредба на чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП не поставя други изисквания за прилагане на мярката.

Нарушението на Д. С. е констатирано с АУАН, който както бе посочено и по-горе, е редовно съставен и има доказателствена сила до доказване на противното. На основание чл.17 ал.2 от ГПК, във вр. с чл.189 ал.2 от ЗДвП, при преценка на валидността на акта, съдът намира, че същият е съставен от компетентен орган, има необходимото съдържание, както и са спазени разпоредбите на чл.40-43 от ЗАНН за съставянето му. Описаните в акта фактически обстоятелства за извършеното нарушение по ЗДвП досежно управление на МПС от водач непритежаващ валидно СУМПС съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В АУАН е посочено, че С. е неправоспособен водач, тъй като не притежава СУМПС валидно по смисъла на чл.161 т.3 от ЗДвП, а именно СУМПС издадено в друга държава/извън Европейския съюз/ е валидно на територията на Република България когато свидетелството е придружено от легализиран превод на български език, а представеното СУМПС с номер 2/9460/2016 издадено в Индия е без легализиран превод на български език.

Правилата за валидността и признаването в България на свидетелство за управление на МПС, издадено от чужди държави, са уредени в ЗДвП, както и в няколко международни договора- -Женевска конвенция за движение по пътищата от 1949г., Виенска конвенция за движение по пътищата от 1968г. и Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута на техните въоръжени сили. Тези международни договори са обнародвани, ратифицирани и влезли в сила за България, поради което имат предимство пред вътрешното законодателство, което им противоречи.

Двете международни конвенции регулират отношенията между различни държави, в зависимост от това кои от тях са страни по съответната конвенция, а споразумението се прилага само към водачи с определен статут-водачът е от въоръжените сили на държавата, страна по Северноатлантическия договор. Т.е. съществуват и различни правила за признаване и валидност на чуждестранно СУМПС в зависимост от това коя държава го е издала и кой международен договор се прилага. В България се признават и са валидни чуждестранни национални свидетелства, които не са издадени от държава-членка на Европейския съюз, или от друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария, като конкретните изисквания се съдържат в едно от трите международни договора, в зависимост от държавата издала свидетелството и статута на водача.

Виенската конвенция от 1968г. се прилага по отношение на СУМПС, издадени от държава-страна по нея, като условията за валидност, предвидени в нея, са възпроизведени и в ЗДвП, а именно чл.161 т.1, т.3 и т.4 от ЗДвП. Индия, обаче, не е страна по тази Конвенция.

Женевската конвенция от 1949г. е приложима само в отношенията между държавите, които не са страни и по Виенската конвенция от 1968г., като в конкретния случай урежда взаимоотношенията между България и Индия, която не е страна по Виенската конвенция. Съгласно разпоредбите на Женевската конвенция на територията на България се признават чуждестранни свидетелства без оглед на гражданството на водача, издадени от договаряща страна за съответната категория, стига водачът да е навършил 18години, като за водачи на мотоциклети договарящите държави могат да признаят свидетелствата им и ако не са навършили 18 години. В случая на България нашето законодателство предвижда 16-годишна възраст за водачи, притежаващи свидетелства за категориите АМ и А1. Също така, според нейните правила, шофьорите могат да управляват с националното си свидетелство за срок до 1 година от влизането си в България.

В контекста на горното и установеното от фактическа страна следва извода, че в момента на проверката на 24.05.2018г. Джишну Сивикумар е бил без валидно СУМПС, доколкото е бил изтекъл срокът от 1 година от влизането му в Република България, което е станало за първи път на 24.02.2017г. Също така, за пълнота следва да се посочи, че представеното от индийския гражданин СУМПС с номер 2/9460/2016 издадено в Индия е било без легализиран превод на български език, което изрично е отразено в съставеният му АУАН, посочен в процесната заповед. Не е представено и международно свидетелство за управление, което би заместило легализирания превод, като не се твърди по делото такова да е налично. С оглед приложението на разпоредбата на чл.162 ал.2 от ЗДвП и данните по делото (л.38), че С. е със статут на продължаващо пребиваващ в страната чужд гражданин, следва да се посочи, че първото решение за пребиваване на лицето е издадено на 26.06.2017г. и със срок на валидност до 17.05.2018г. (л.39). Т.е. срокът по чл.162 ал.2 от ЗДвП - до една година от датата на издаване на документ за пребиваване, към датата на проверката е бил изтекъл. Издадено е ново решение за пребиваване на 30.05.2018г., но то е последващо, второ по ред.

От всичко изложено се налага извода, че към датата на проверката – 24.05.2018г. са били налице материално-правните предпоставки за прилагане спрямо Т. на процесната ПАМ.

Следва да се посочи също, че мярката по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП е принудителна административна мярка, която няма санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината, като чрез нея се реализира диспозицията на правната норма. ПАМ по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден специален процесуален ред. Целта на приложената ПАМ има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание. В нормата е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за съразмерност на наложената ПАМ.

По изложените по-горе съображения жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на ОД на МВР-Плевен следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 100лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.С.Т. ***, срещу Заповед за прилагане на ПАМ №18-0938-001045 от 24.05.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, с която спрямо Т.Т. е приложена принудителна административна мярка по чл.171 т.2а б.“А“ от ЗДвП-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА Т.С.Т. ***, с ЕГН:**********, да заплати по сметка на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Плевен направените по делото разноски в размер на 100лева (сто лева).

Решението може да се оспорва с касационна жалба, чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: