Р Е Ш Е Н И Е

№ 652

гр.Плевен, 30 Октомври 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №617 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Д.Т. ***, против Заповед №РД-12-260/1.06.2018 год. на заместник –кмета на община Плевен, с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж „Приобщаване на балкон към кухня и преустройство на същия в кухненски бокс“, намираща се в УПИ III-3284, кв.344 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ул ***.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, постановена е една календарна година след стартиране на административното производство, без същото да бъде спирано, прекъсвано или възобновено, което поставя под въпрос правната стабилност на обществените отношения. Сочи се, че административното производство е започнало по жалба от З. М. на 20.03.2017 год., по повод която е извършена проверка и е съставен констативен акт от 20.07.2017 год., в който е вписано, че жалбоподателят е присъствал при съставянето му, въпреки че по това време е бил в чужбина. Жалбоподателят твърди, че не е собственик на имота и живее в него като родител на сина си, който е собственик. Подал е възражение, по което административният орган не се е произнесъл, издал е направо оспорената заповед. Сочи, че последната е издадена извън сроковете по чл.57 от АПК. На второ място твърди, че описаното в заповедта незаконно строителство не отговаря на действителното фактическо състояние. Сочи, че на етажа-собственост на Р.Т., няма извършена зидария на балкона и двукрил прозорец, а има остъклена изцяло веранда, както е закупен имотът от старите собственици, което е вписано в нотариалния акт. Твърди, че зидария, двукрил прозорец и отдушник съществуват на долния етаж. Сочи се, че не е изследвана търпимостта на строежа. В заключение моли съда да отмени оспорената заповед, претендира присъждане на направените разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят Д.Х. се явява лично и се представлява от адв.Б. с надлежно пълномощно на л.79 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Счита, че липсват фактически и правни основания заповедта да се издаде по отношение на Д.Х., предвид че става въпрос за остъкляване на балкон и евентуално промяна на предназначението от балкон на кухня, които са извършени преди 1995 г., т.е. преди повече от 20 години и то от други лица, данни за което се черпят от нотариален акт № 176/1995 г., в който изрично е отбелязано, че А. Х. А. и М. С. А. прехвърлят на Р. А. собствеността върху процесния имот със съществуваща остъклена тераса. Данни за това е дал и разпитания свидетел. Излага доводи, че при липса на данни от административната преписка и твърдения от административния орган, че Д.Х. е извършител на това незаконно строителство и при условие, че той не е собственик на процесния имот, липсват условия той да бъде адресат на заповедта по чл.225а от ЗУТ – т.е. липсват всякакви фактически и правни основания заповедта да бъде издавана по отношение на него. На следващо място твърди, че както от констативния акт по чл.225а ал.2 от ЗУТ, така и от издадената въз основа на него заповед по ал.1 от същия член се установява, че незаконното строителство се изразява в следното: „Над парапета на съществуващ балкон е изпълнена тухлена зидария и е монтиран двукрил прозорец. Подът е покрит с настилка от теракотни плочи. Оформен е кухненски бокс, като отдушника е изведен и разположен по фасадата на жилищната сграда“. Счита, че това не е описание на процесния имот , което се установява както от заключението на вещото лице, така и от разпитания свидетел К.И., че в процесния имот няма изпълнена тухлена зидария, няма двукрил прозорец, няма отдушници. Това не е описание на имота, собственост на Р.Д.Т., обитаван от баща му Д.Т. и не е описание на извършеното в него строителство, а описание евентуално на строителството на долния жилищен етаж. На това основание счита, че атакуваната заповед на практика се явява издадена без наличие на акт по чл.225 ал.2 от ЗУТ, с който е установено незаконно строителство за имота, за който е издадена заповедта по ал.1 на същия член и без наличието на мотиви в какво точно се изразява и защо е незаконно строителството в имота на Р.Т.. Тези процесуални пропуски на императивните изисквания към процедурата по чл.225 от ЗУТ и изискванията за мотивираност на административните актове, според адв.Б. са довели до съществено нарушение на съдопроизводствените правила и са основание да се твърди процесуална незаконосъобразност на атакуваната заповед. На трето място счита, че заповедта е материално незаконосъобразна. Това, което реално е извършено като строителство на терасата в имота на Р.Т. след придобиване на собствеността му, е подмяна на дограмата на съществуващо остъкляване на тераса, подмяна на подова настилка и редуциране на вратите от две на една, което е довело, съгласно заключението на съдебно-техническата експертиза, до заздравяване на конструкцията на строежа. Позовава се на разпоредбата на чл.151 ал.1 т.6 от ЗУТ, според която за остъкляване на балкони разрешение за строеж не се изисква, такова не се изисква и за подмяна на подова настилка, евентуално зазиждане отвори на врати и т.н., т.к. по характера си това са строителни дейности, попадащи в понятието текущ ремонт по смисъла на § 5 т.43 от ДР на ЗУТ. Счита, че не е налице приобщаване на терасата към съществуващото в процесния имот кухненско помещение, която е отделена от помещенията на апартамента с врата. Не може да се говори и за промяна на предназначението на терасата само заради това, че има мивка и шкаф, още повече, че тази мивка съществува още от преди 1995 г., когато терасата е била подход към съществуващо в апартамента помещение, ползвано като клозет. Затова счита заповедта за материално незаконосъобразна и моли съда да бъде отменена. Претендира разноски.

Ответникът-заместник-кметът на община Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсуллт С. с надлежно пълномощно на л.80 от делото, който счита жалбата за неоснователна и недоказана. Счита за неуспешно проведено производството по оспорване на констативния акт, счита за доказано, че е посетен апартамента на жалбоподателя, т.е. изводите, които са обективирани в констативния акт, са направени в жилището на жалбоподателя. Сочи, че при възприемане от външна страна би могло да се приеме, че са идентични двата етажа и си приличат. В този смисъл дори да се приеме, че при външен оглед е допуснато неточно възприемане, то не рефлектира върху верността на констативния акт. Основните доводи и аргументи са възприети при огледа вътре в жилището – премахване на две врати, иззиждане на нова, надзиждане между парапет и остъкляване и т.н. и те са възприети от вътре. Счита, че безспорно се касае за строителство и това се установява от изслушаната експертиза. Написано е, че се касае за зазиждане на две врати и отваряне на нова, което е строителство, и за което се изисква проект и разрешение, каквито не са издадени. Счита, че строежът е незаконен и нетърпим, защото не отговаря на законовите норми, тъй като за същия липсват проекти. В този смисъл счита, че заповедта е издадена при съобразяване на всички разпоредби на действащото законодателство, издадена е от компетентен орган в рамките на служебните му правомощия, съобразен е със закона. Моли съда да отхвърли жалбата и да присъди на ответника направените деловодни разноски, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Заинтересованата страна Р.Д.Т. в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема становище по жалбата.

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред административния орган е започнало по жалба с вх.№ТСУ и С-943-548-1/10.03.2017 год. от З. М..Във връзка с постъпилата жалба заместник-кметът „Териториално развитие“ е изпратил до Д.Т., М. Р., З. М. и И. М. писмо №ТСУ и С-943-5481/16.03.2017 год., в което е определена датата 28.03.2017 год. за извършване на оглед от представители на общинската администрация, като са изискани и документи за собственост и строителни книжа за извършени строителни дейности. Писмото е получено от З. М. и от Д.Т., видно от обратни разписки на л.14 от делото. С писмо №ТСУ и С-943-548-1/12.06.2017 год. на л.15 до Д.Т., М. Р., З. М. и И. М. последните са уведомени за констатациите от проверка, във връзка с които констатации са уведомени за започване на производство по чл.225а от ЗУТ. Писмото е получено от З. М. и от Д.Т., видно от обратни разписки на л.16 от делото. Съставен е констативен акт №30/24.07.2017 год. от служители при община Плевен на л.17-20, в който е констатирано извършеното строителство. По констативния акт е подадено възражение вх.№ТСУ и С-943-548/7.08.2017 год. от Д.Т., в което той е посочил, че не е присъствал на проверката от 20.07.2018 год. и след получаване на писмо ТСУ и С-943-548-1/26.07.2017 год. се е явил в община Плевен за получаване на констативните актове и при явяването си е подписал констативните протоколи. Направил е възражения и във връзка с годината на извършване на строително-монтажните дейности. Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №РД-12-260/1.06.2018 год. на заместник –кмета на община Плевен, с която е разпоредено на Д.Т.Х. да премахне изпълнения от него незаконен строеж „Приобщаване на балкон към кухня и преустройство на същия в кухненски бокс“, намираща се в УПИ III-3284, кв.344 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ул ***. Заповедта е връчена на нейния адресат на 7.06.2018 год., видно от известие за доставяне на л.30 от делото. Против тази заповед е подадена жалба до настоящия съд от Д.Т.Х. на 19.06.2018 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни извод:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта за премахване, против годен за оспорване индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесната сграда според описаното в оспорената заповед съставлява „Приобщаване на балкон към кухня и преустройство на същия в кухненски бокс“, намираща се в УПИ III-3284, кв.344 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ул ***. Според описаното в оспорената заповед се касае за строеж от шеста категория, а според заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза по т.4 сградата и намиращият се в нея самостоятелен обект – *** на ул „*** в гр.Плевен с идентификатор по ЗКИР 56722.659.712.1.2 е строеж от пета категория съгласно чл.137, ал.1, т.5а, г на ЗУТ. Съдът приема ,че съобразно заключението на вещото лице, което по т.4 възприема като компетентно и обективно, се касае за обект от пета категория, каквито обекти са жилищните и смесените сгради с ниско застрояване, вилни сгради, сгради и съоръжения за обществено обслужване с РЗП до 1000 кв.м. или с капацитет до 100 места за посетители. Независимо обаче от обстоятелството дали обектът е от пета или шеста категория, и в двете хипотези разпореждането за премахване е от компетентността на кмета на общината, по аргумент от разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. В случая оспорената заповед е издадена от заместник –кмет „Териториално развитие“ при община Плевен арх.Н. И., на която със Заповед №РД 10-2024/23.11.2015 год. са възложени функции и правомощия на кмет на общината по Закона за устройство на територията, което е допустимо и законосъобразно с оглед разпоредбата на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ. Касае се за издадена заповед при условията на делегиране на правомощия въз основа на законово овластяване.Поради което е налице компетентност на издателя на заповедта.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, като формално са налице всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. правни и фактически основания. Посочено е, че описаната в заповедта сграда, категоризирана като незаконен строеж, е изградена без изискващите се по закон строителни книжа. Разпоредено е с диспозитива на оспорената заповед незаконният строеж да се премахне, посочен е адресат на заповедта.

По отношение процедурата по издаване на заповедта: На първо място следва да се посочи, че в административното производство като заинтересована страна не е бил конституиран собственикът на процесния строеж Р.Д.Т., въпреки че е бил установен като такъв. Видно от вписването в обстоятелствената част на оспорената заповед собственик на имота е Р.Д.Т. съгласно нотариален акт №21/1996 год. Последното обаче е несъществено нарушение, предвид че собственикът на имота е бил конституиран като заинтересована страна и призован в съдебното производство, като е имал възможност да се яви и да представя доказателства. Спазено е и изискването на чл. 225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта е издадена въз основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2, а именно служители от „Строителен контрол“ при община Плевен. ЗУТ не изисква констативният акт да се изготви в присъствие на заинтересованите лица (в какъвто смисъл е възражението на жалбоподателя, че не е присъствал на проверката, а е вписан като присъствал), поради което доказването на факта дали жалбоподателят е присъствал или не на проверката, при която е съставен констативния акт, е неотносимо към законосъобразността на заповедта. Законът единствено изисква актът да се връчи на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Това изискване е изпълнено по отношение на жалбоподотеля, актът е връчен на Д.Т. и той е направил приложеното на л.21 от делото възражение, поради което не е било допуснато нарушение на разпоредбата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Вярно е, че заповедта е издадена почти една година след извършената проверка и съставянето на констативен акт, но сроковете за издаване на административни актове по ЗУТ са инструктивни, поради което допуснатото нарушение не е сществено.

Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за несъобразена с приложимия материален закон. С разпоредбата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от него лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В конкретната хипотеза процесният строеж е категоризиран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ като извършен без разрешение за строеж. Не се спори между страните, че за описаният в заповедта обект „Приобщаване на балкон към кухня и преустройство на същия в кухненски бокс“ - предмет на премахване с оспорената заповед няма издадени одобрени проекти и разрешение за строеж , тъй като такива не са приобщени към делото.

На първо място относно остъклението на балкона, което конструктивно съставлява част от балкона, описан в оспорената заповед като помещение, което се приобщава: От приложената на л.63 от делото Схема №15-688812/26.09.2018 год. се установява, че имот с идентификатор 56722.659.712.1.2, находящ се в гр.Плевен, ул ***, ап.2 съставлява самостоятелен обект с предназначение: жилище, апартамент. По делото е изслушано заключение по назначена от съда съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно, безпристрастно и съответно на останалите събрани по делото писмени доказателства. От констативно-съобразителната част и от заключението по т.1 на същото се установява, че жилището (апартамент), за което се твърди, че е изпълнено „Приобщаване на балкон към кухня и преустройство на същия в кухненски бокс“, се намира на втори жилищен етаж, трети за сградата, която е строена в началото на 20-ти век по монолитен начин; има три етажа-един с магазин и два жилищни, сутерен и неизползваемо подпокривно пространство; зидовете са носещи, тухлени; подовете са от дървен гредоред с изключение на балкона, който е изпълнен със стоманобетонна плоча. Посочено е изрично от ВЛ, че жилището на втори жилищен етаж има остъклен балкон. Остъкляването в момента е изпълнено с алуминиева дограма, а преди е било от метални профили (винкели) над целия парапет. Парапетът е бетонов. Към него е анкерирана и тръбата на отоплителната инсталация, която е заварена от купувачите на имота през 1996 год. При разпита си в съдебно заседание ВЛ също пояснява, че „над парапета нагоре е само остъкление“, то е по цялото протежение на балкона. Това описание напълно съответства от показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел К.А.И., който познава процесния имот поради факта, че е принадлежал на негови роднини-леля му и вуйчо му според съобщеното от него в с.з. Свидетелят твърди, че познава имота „откакто се помни“,съобщава, че балконът е бил остъклен, само че с винкел, който понастоящем е заменен с „модерна нова дограма“. Твърди, че „както си е била терасата, така си е в момента-от край до край е с дограма“.. Свидетелят съобщава още, че балконът е „колонна система“-има шест колони, но към двора са две колони и всичко между тях е остъклено, зидове няма, има стоманобетонови колони. В приобщения на л.64 от делото нотариален акт №176/1995 год., с който лицата, които са били собственици преди заинтересованата страна Р.Т.,*** апартаментът е описан чрез индивидуализиращите си белези, в това число е описана „остъклена тераса от 6 кв.м. с клозет“. Ето защо и от всички обсъдени доказателства, които са приобщени по делото съдът приема, че остъклението на балкона, което конструктивно съставлява част от балкона, описан в оспорената заповед като помещение, което се приобщава, е направено над цялото протежение на балкона, от единия до другия му край, в момента е изпълнено с алуминиева дограма, а преди е било от метални профили (винкели) над целия парапет. Извършената и описана в констативния акт „тухлена зидария“ според обясненията на ВЛ в съдебното заседание на 4.10.2018 год. се изразява в това, че „над съществуващия бетонов парапет до дограмата е запълнено пространството с нещо, не мога да кажа с какво“…, като целта е „да се уплътни разстоянието между парапета и прозореца“. В същия смисъл са и показанията на разпитания свидетел В.Б.Г.-единият от съставителите на констативния акт, който съобщава, че парапетът над целия балкон е бетонов и има надзид от тухли, които са замазани, но това, което е било въздух, е остъкление от алуминиева дограма. Съобщава също, че под „зид“ в констативния протокол се разбира запълване с инертни материали между парапета и дограмата. На база на всички тези обсъдени доказателства съдът приема, че се касае за остъкление от алуминиева дограма, заменило изцяло старо остъкление от метални профили (винкели) над цялото протежение на бетонов парапет, при което изпълнената и описана в констативния акт „тухлена зидария“ съставлява запълване с инертни материали между парапета и дограмата. С оглед на тази констатация на съда относно извършеното остъкление на балкона, според настоящия състав на съда се обосновава приложението на чл.151, ал.1, т.6 от ЗУТ, съгласно който текст не се изисква разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии. В този смисъл е и заключението на ВЛ по т.6. Отново според заключението по т.6 актуализираната подова настилка на балкона-кухня попада в хипотезата на чл.151, ал.1, т.1 от ЗУТ , при което и за подмяна на подовата настилка не се изисква разрешение за строеж. Липсата на законово изискване за снабдяване с разрешение за строеж за това остъкляване преди неговото извършване, както и за подмяна на подовата настилка, дисквалифицира строежът като „незаконен“ по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.

Тук е мястото да се посочи, че съдържанието на констативния акт №30/20.07.2017 год. в частта по т.IV относно описанието на извършеното строителство, е оспорено. Видно е от тази част на констативния акт, че обектът е описан като: над парапета на съществуващ балкон е изпълнена тухлена зидария и е монтиран двукрил прозорец…“ Следователно, несъответствието, което е установено в описанието на остъклението на терасата в заключението на ВЛ и в констативния акт, се отнася до факта на наличието на „двукрил прозорец“. Съдът приема, че това несъответствие е несъществено и не влече „неверност“ на съдържанието на констативния акт в тази част, защото дали остъклението е изпълнено чрез двукрил или с повече от две крила прозорец, безспорно установено е, че то съставлява остъкление и е по протежението на целия балконски парапет. Без правно значение за наличието на „остъкление“ е от колко крила се състои то. Затова и съдът, поради липсата, респективно несъществената разлика в описанието на остъклението в констативния акт спрямо действително установеното от доказателствата по делото, приема за недоказано направеното оспорване на верността на съдържанието на констативния акт в тази част, в който смисъл следва да се произнесе и в диспозитива на постановения съдебен акт.

На второ място относно приобщаването на балкона към кухня и преустройство на същия в кухненски бокс. В констативния акт и в оспорената заповед е посочено в тази връзка, че в балкона е оформен кухненски бокс, подът е покрит с настилка от теракотни плочи. От приложената на л.19 от делото схема-част от съставения констативен акт и от твърденията на административния орган става ясно, че съществувалите към балкона две врати са зазидани и е изпълнена една врата. Описано е в оспорената заповед, че в съществуващия зид между кухнята и балкона е направен отвор за врата, а съществуващата врата е премахната и отворът е зазидан. Тези фактически установявания на органа се потвърждават и от заключението на изслушаната експертиза, според констативно-съобразителната част на която показаните в заснемането две врати към балкона са зазидани и е изпълнена една врата. Органът е описал извършените дейности като „Приобщаване на балкон към кухня и преустройство на същия в кухненски бокс“.

Според настоящият състав на съда обаче, така описаните дейности в оспорената заповед и в съпроводителните нейното издаване документи, не съставлява „преустройство“, нито могат да се квалифицират като „промяна на предназначението“ на балкона в кухненски бокс по смисъла на ЗУТ. В §5 от ДР на ЗУТ не се съдържа легална дефиниция на термина „преустройство“, за такова се говори в разпоредбите на чл.149, ал.2, т.2 от ЗУТ, която определя кои са заинтересованите лица в случаите на преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж и определя, че това са лицата по чл. 38, ал. 3 и 4 и чл. 39, ал. 2. От своя страна разпоредбите на чл.38, ал.3 и ал.4 от ЗУТ разписват в кои случаи и при какви условия се допуска преустройство и промяна на предназначението на жилищна сграда с режим на етажна собственост. Съдът намира, че в случая разпоредбите на чл.38, ал.3 и ал.4 от ЗУТ са неприложими, защото регламентират преустройство и промяна на предназначението на жилищно помещение или на самостоятелно жилище в кабинет за здравни нужди, за офис или за ателие за индивидуална творческа дейност, магазин или за други обслужващи дейности. А в случая не се касае за преустройство и промяна на предназначението на цялото жилище от една страна, и от друга страна, не е налице преустройването на същото в някои от предвидените обекти като лекарски кабинет, офис, ателие, магазин и т.н. , т.е. в помещение с предназначение за извършване на административна или търговска дейност, защото процесното, вкл. и след извършените в него дейности, квалифицирани като незаконен строеж, съставлява такова за задоволяване на жилищни нужди. По делото не се установяват и предпоставките по чл. 39, ал. 2 ЗУТ за преустройство с масов достъп на външни лица и наднормено за зоната шумово и друго замърсяване. Налага се извод, че не е налице преустройство в хипотезата на чл.38, ал.3 и ал.4 и чл.39, ал.2 от ЗУТ.

Ето защо, извършените дейности изобщо не попадат в хипотезите на „преустройство“, в случая на балкон в кухненски бокс, така както са квалифицирани в оспорената заповед. Не е налице и описаното в същата „приобщаване“ на балкон, тъй като безспорно е установено от заключението на ВЛ, че две врати към балкона са зазидани и е изпълнена една врата. ВЛ при разпита си в съдебно заседание пояснява изрично, че има налична врата между балкона и апартамента, която ги отделя, т.е. налице е балкон, който е отделен от останалата част на апартамента чрез врата. „Приобщаване“ по своята същност съставлява включване на един обект към друг, присъединяване. Наличието на врата между терасата и другите помещения изключва описаното в оспорената заповед „приобщаване“.

Не е налице според настоящия състав на съда и промяна на предназначението на терасата. Според легалното определение в т.41 на § 5 от ДР на ЗУТ "Промяна на предназначението" на обект или на част от него е промяната от един начин на ползване в друг съгласно съответстващите им кодове, представляващи основни кадастрални данни и определени съгласно Закона за кадастъра и имотния регистър и нормативните актове за неговото прилагане. Балконът е част от жилището по смисъла на §5, т.30 от ДР на ЗУТ, защото съставлява открита използваема площ (т.57 от §5), обединен функционално и пространствено с останалите помещения, заедно с които съставлява едно цяло и служи за задоволяване на жилищни нужди. И преди, и след остъкляване на балкона, зазиждане на двете врати и изпълнението на една нова, балконът е останал част от съществуващото жилище и не е променено неговото предназначение, което е - за задоволяване на жилищни нужди. Според настоящия състав на съда, под „промяна на предназначението“ по смисъла на ЗУТ се има предвид, промяна от един начин на ползване в друг-например от помещение за жилищни нужди се преустрои в помещение за осъществяване на търговска дейност, за административно обслужване или други. А в случая това не е налице. Освен това процесният балкон изобщо не е обект на кадастъра по смисъла на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри, поради което той не се изобразява и не се номерира по КК и КР. Тоест, тук не може да се говори за код според класификатора за предназначение на самостоятелните обекти в сграда, тъй като няма самостоятелен обект. В този смисъл е и заключението на ВЛ по изслушаната експертиза по т.3, а именно-че не съществува самостоятелен обект „Приобщаване на балкон към кухня и преустройство на същия в кухненски бокс“ в процесния имот, който да е със самостоятелен идентификатор.

Налице е обаче, според настоящия състав на съда, търпимост на така описания в оспорената заповед обект на премахване. Изключение от правилото на чл.225, ал.2 от ЗУТ е предвидено в §127, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ, бр.82/2012 г. в сила от 26.11.2012 г.), съгласно която норма строежи, изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Следователно, за да се установи дали процесните извършени дейности са в режим на „търпимост” и не подлежат на премахване, въпреки липсата на строителни книжа, следва да се изяснят няколко въпроса: предметът на премахване да съставлява строеж; строежът да е изграден до 31.03.2001 год. ; да е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е извършен или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на заповедта. Безспорно беше установено от доказателствата по делото, че подмяната на остъклението на балкона и подмяната на подовата настилка на балкона не съставляват строеж, а текущ ремонт, за какъвто не се изисква разрешение за строеж. А изпълнените ремонтни работи-зазиждане на две врати и отварянето на една нова врата между тях представлява „основен ремонт“ по смисъла на §5, т.42 във връзка с т.38 от ДР на ЗУТ, тъй като направеният отвор за врата е в съществуващ носещ зид, в какъвто смисъл е и заключението на ВЛ. Видно е обаче от приложения нотариален акт №176/1995 год., с който предходните собственици на апартамента, находящ се в гр.Плевен, на ул *** -Х. и Р. А. са придобили имота, че същият е придобит ведно с остъклена тераса от 6 кв.м. и клозет. На приложения архитектурен чертеж-заснемане от 1996 год. е видна съществуваща мивка и врата към клозет в северната част на балкона. В същия смисъл са и показанията на разпитания свидетел К.А.И., който е на 66 години и познава имота отдавна (съобщава в с.з. -„аз съм бил много малък..“) , тъй като е бил собственост на леля му и вуйчо му и съобщава, че терасата е била остъклена, но с винкел, сега е подменена единствено с нова, модерна дограма, като на терасата е имало „чешмичка“ още „откакто помня, от дете..“, преди е била чугунена мивка, до нея имало шкафче, там имало котлон. Твърди, че входът за тоалетните е от терасата, затова направили терасите, за да се влиза в тоалетната. В приложения архитектурен чертеж-разпределение от 1997 год., който е част от архитектурен проект, възложен от Р.Д.Т. ***, но неодобрен, са показани две зазидани врати и изпълнена една нова врата. Същите са изпълнени към този период-1997 год. и това се установява от издаденото Наказателно постановление №ТСУ и С-94-Р-20/12.09.1997 год. на община Плевен против Р.Т., с което за изпълнение на ремонтни работи на апаратаменти на втори жилищен етаж на ул „***-„направени нови отвори за врати, както и зазиждане на отвори в апаратамента“, е наложена глоба. От представените архитектурен проект за обект :Жилище на втори етаж, собственост на Б. Д. И.-2000 год. и към него Разрешение аз строеж №420/2000 год. на община Плевен се установява, тъй като това е записано в обяснителната записка според т.5 от заключението на ВЛ, че предвиденото преустройство на имота на Б. И. е идентично с „изпълненото в трети етаж“. Следователно, от всички тези приложени писмени документи се установява, че остъклението на терасата е извършено преди 31.08.1995 год., от когато е нотариален акт №176/1995 год., към този момент на балкона е съществувала мивка, а зазиждането на две врати на балкона и изпълнената една нова такава е извършено до 12.09.1997 год.—датата на издаване на НП №ТСУ и С-94-Р-20 от същата дата, с което тези извършени дейности са санкционирани. От друга страна, описано е в констативно-съобразителната част и в заключението на ВЛ, че помещението, което се ползва за кухня, е в добро състояние. Не се наблюдават пукнатини или други недопустими деформации по елементите на конструкцията на сградата, което показва, че ремонтните работи са изпълнявани в съответствие с изискванията за СМР по това време В т.2 от заключението са посочени коефициентите за натоварване за балкон и кухня и е направен извод, че натоварването за балкон е много по-голямо и ползването му за кухня е в интерес на сигурността. При разпита си в съдебно заседание ВЛ съобщава, че извършените дейности-зазиждане на две врати, отваряне на нова врата и остъкляване на терасата или т.нар. „приобщаване“ съгласно заповедта, са били допустими към момента на изграждането си като технически показатели-това, което са направили, е в полза на сигурността, защото целостта на носещия зид е подобрена; те отговарят на всички технически правила и норми, действащи към момента на строежа и към настоящия момент, в технически смисъл. ВЛ пояснява, че ако тези дейности са били придружени от конструктивно становище на инженер конструктор, то ще бъде в смисъл, че няма проблем за сградата-тя е в добро състояние след тези строителни процедури, няма деформации, няма пукнатини.

Ето защо, налице са предпоставките на § 127, ал.1 от ПЗР към ЗИДЗУТ (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 26.11.2012 г.,), съгласно който текст строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. Ето защо , като не се е съобразил с тази разпоредба и като не е изследвал въпроса за търпимостта на строежа, за който се доказа в с.з., че е търпим, административният орган е нарушил закона, което обуславя отмяна на оспорената заповед на това основание.

Налице е и друго основание за отмяна на заповедта. Безспорно е установено от приложените писмени доказателства, че адресатът на заповедта-Д. Т.Х., е вписан като такъв без да са налице предпоставките на него да се възложи премахването на извършените дейности. Както беше вече отбелязано в настоящото изложение именно от нотариален акт №176/1995 год. се установява, че остъкляването на терасата е извършено от предходни собственици на апартамента, от тях е била изградена и мивката на балкона, което се установява от показанията на разпитания свидетел К.И.. А зазиждането на две врати и изпълняването на една нова е извършено от Р.Д.Т., което се установява от влязлото в сила Наказателно постановление от 1997 год., защото то е издадено срещу него. Установява се от цялата административна преписка, че след Х. и Р. А., собственик на апартамента, в който са извършени процесните дейности, е станал Р.Д.Т. съгласно описания в оспорената заповед Нотариален акт №21/1996 год. и той е собственик на апартамента и понастоящем. Следователно, адресатът на заповедта Д.Т.Х. нито е установен като собственик на имота, нито като извършител на посочените в заповедта дейности към момента на извършване на същите. Затова незаконосъобразно на него е възложено премахването на тези дейности с оспорената заповед.

На всички тези основания заповедта се явява незаконосъобразна и следва да се отмени.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите, направени и доказани с разходооправдателни документи разноски общо в размер на 810 (осемстотин и десет) лева, от които заплатена д.т. за образуване на делото в размер на 10 (десет) лева-л.7, депозит за ВЛ в размер на 200 (двеста)лева-л.51 и договорено и платено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 (шестстотин) лева-адв.пълномощно на л.79 от делото.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от Д.Т. ***, Заповед №РД-12-260/1.06.2018 год. на заместник –кмета на община Плевен, с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж „Приобщаване на балкон към кухня и преустройство на същия в кухненски бокс“, намираща се в УПИ III-3284, кв.344 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ул ***.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО извършеното оспорване на съдържанието на констативен акт №30/24.07.2017 год. в частта по т.IV относно описанието на строежа.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на Д.Т. *** разноски по делото общо в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни от съобщаването на страните, по аргумент от разпоредбите на чл.215, ал.7 от ЗУТ .

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: