Р Е Ш Е Н И Е

№ 15 / 9 Януари 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На тринадесети декември 2017г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 616/ 2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 118 ал.1 и ал.3 от КСО.

Образувано е по жалба на С.С.В. *** срещу Решение № 2153-14-59/06.07.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2113-14-574#2/11.05.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, с което на осн. чл. 68 ал.3 от КСО и чл. 10 от НПОС е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката, поради това, че към датата на заявлението – 27.04.2017г. при навършена възраст 66г. 04м. 10д. и придобит осигурителен стаж от трета категория – 15г.02м,04д, от които действителен осигурителен стаж 13г. 00м.04д. отговаря на изискването за навършена възраст 66г., но не отговаря на изискването за 15 години действителен осигурителен стаж.

Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител оспорва решението и потвърденото с него разпореждане като незаконосъобразно. Счита, че неправилно не е зачетено за действителен осигурителен стаж времето за отглеждане на дете като неработеща майка и отговаря на законовите условия за отпускане на пенсия при условията на чл. 68 ал.3 КСО вр. §1 т.12 от ДР на КСО. Позовава се на съдебна практика в този смисъл. Моли за отмяна на решението, по същество претендира за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Ответникът – ТП на НОИ – Плевен, чрез юрисконсулт Р. изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че правилно е приложен материалния закон и отказана пенсия. Сочи, че периодите на майчинството, за първо дете – 1 г. и за второ – 1г.,2м. се зачитат за осигурителен стаж при пенсиониране, но това не е действителен стаж, за да бъде достигнат изискуемия минимум от 15 години действителен осигурителен стаж за придобиване на право на пенсия по чл. 68 ал.3 КСО.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Решението е съобщено на 14.07.2017г. Жалбата е подадена на 20.07.2017г. и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Жалбоподателката е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с Вх. № 2113-14-574/27.04.2017г. Приложила е документи за трудов и осигурителен стаж – трудова книжка и удостоверения за осигурителен стаж и доход, удостоверение за поредност на децата.

С Разпореждане № 2113-14-574#2/11.05.2017г. Ръководителят на „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Плевен отказал да отпусне на жалбоподателката лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на осн. чл. 68 ал.3 от КСО и чл. 10 от НПОС. В мотивите на разпореждането е посочено, че заявителката е родена на ***г. и към 27.04.2017г. (датата на заявлението) има навършена възраст 66г. 04м. 10 дни и придобит осигурителен стаж – 15г. 02мес. 04 дни при условията на трета категория труд, от който действителен осигурителен стаж - 13г. 00мес. 04 дни. Поради това е прието, че лицето отговаря на изискването на чл. 68 ал.3 от КСО за навършена възраст 66 години, но не отговаря на изискването за 15 години действителен осигурителен стаж.

Разпореждането е получено на 18.05.2017г. с писмо с обр. разписка.

На 09.06.2017г. в законния едномесечен срок съгласно чл. 117 ал.2 т.1 вр. ал.1 т.2 б. „а“ КСО жалбоподателката оспорила разпореждането пред Директора на ТП на НОИ – Плевен. В жалбата си сочи, че неправилно е прието, че няма необходимия действителен осигурителен стаж от 15 год. за пенсиониране при условията на чл. 68 ал.3(ДВ – бр. 100/2011г.) КСО. Счита, че при постановяване на отказа не е взета предвид нормата на чл. 9 ал.7 КСО, която признава за осигурителен стаж при пенсиониране времето, през което неработеща майка е гледала дете до 3-годишна възраст, като за тези периоди се внасят осигурителни вноски в размера на фонд „Пенсии“ за сметка на държавния бюджет върху МРЗ към датата на отпускане на пенсията.

Директорът на ТП на НОИ – Плевен се произнесъл с Решение № 2153-14-59/06.07.2017г. като изяснил подробно на жалбоподателката правните и фактически основания за издаване на разпореждането, потвърдил разпореждането като законосъобразно и отхвърлил жалбата като неоснователна.

В мотивите на решението е посочено, че общият осигурителен стаж на жалбоподателката е зачетен въз основа на следните документи: Акт за раждане № 77-240/03.04.2017г. и УП-3 № 148/20.09.2006г., издадено от „Плевен Проект 2000“ АД както следва:

- 04.08.1970г. – 04.08.1971г. – 01г. 00м. 00 дни – майчинство за първо дете;

- 10.01.1972г. – 10.03.1973г. – 01 год. 02 мес. 00дни – майчинство за второ дете;

- 06.05.1974г. – 10.05.1987г. – 13 год. 00 мес. 04 дни – трудов стаж по трудово правоотношение като проектант.

Посочва се, че периода на майчинство общо 2 год. 02 мес. 00 дни е зачетен за осигурителен стаж. Но тъй като лицето не отговаря на общите изисквания на чл. 68 ал.1 -2 от КСО преценката на правото на пенсия е извършена при съобразяване текста на ал.3 на същата разпоредба. Чл. 68 ал.3 КСО обаче изрично посочва като условие за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст лицето да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Понятието „действителен стаж“ е дефинирано в §1 т.12 от ДР на КСО, според който „действителен стаж“ е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Периода на майчинство не е действителен осигурителен стаж и не може да послужи при отпускане на пенсия на В.. По представените удостоверителни документи за трудов стаж „действителният осигурителен стаж“ на лицето е единствено периода 06.05.1974г. – 10.05.1987г., през който е работила в „Плевен Проект 2000“ АД като проектант – 13г. 00 мес. 04 дни. Посоченият стаж обаче не е достатъчен, за да бъде отпусната исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно разпоредбата на чл. 68 ал.3 от КСО, който изисква минимум 15 години действителен осигурителен стаж.

В хода на съдебното производство бяха събрани допълнително писмени доказателства – удостоверения за раждане на двете деца, от които се потвърждават установените в хода на административното производство факти.

Съгласно чл. 98 ал.1 КСО ръководителят на пенсионното осигуряване към ТП на НОИ – Плевен е териториално и материално компетентен да издава разпореждания за отпускане и изменение на пенсиите. На осн. чл. 117 ал.1 т.2 б.”а”, ал.2 и ал.3 от КСО разпорежданията за отказ или неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях подлежат на задължително обжалване по административен ред пред по-горестоящия административен орган – Директора на ТП на НОИ в едномесечен срок. Последният се произнася с мотивирано решение в едномесечен срок, като решава въпроса по същество или връща преписката на пенсионния орган за ново разглеждане, когато не са изяснени всички обстоятелства, отнасящи се до издаване на разпореждането. Решението на Директора на ТП на НОИ подлежи на обжалване по съдебен ред пред административния съд. Определеният ред и срокове за обжалване и произнасяне са спазени.

Решението на Директора на ТП на НОИ – Плевен е подписано за директор от П. Д. – Началник на отдел „Административен“. Последният е определен със Заповед № 1016-40-691/10.06.2016г. на Управителя на НОИ да изпълнява правомощията на Директора на ТП на НОИ – Плевен в случай на негово отсъствие поради разрешен отпуск и др. Видно от Заповед № 12227/27.06.2017г. на подуправителя на НОИ Директорът на ТП на НОИ – Плевен Г. С. е била в разрешен платен годишен отпуск на 06.07.2017г., когато е издадено решението на директора на ТП на НОИ – Плевен. Решението е подписано при условията на заместване.

Директорът на ТП на НОИ - Плевен се е произнесъл по обжалваното разпореждане и доводите на жалбоподателката относно отказаното право на пенсиониране при условията на чл. 68 ал.3 КСО като е изложил подробни аргументи, които са поднесени разбираемо и обосновани с факти, доказателства и правно. Разпореждането съдържа всички необходими реквизити на индивидуален административен акт и отговаря на изискванията за форма, като съдържа изчерпателни и разбираеми мотиви.

Решението и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на ПО са правилни. В хода на съдебното производство не се събраха доказателства, които да водят до различна фактическа обстановка, а оттам и до различни правни изводи.

Безспорно жалбоподателката не отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по общия ред по чл. 68 ал.1 и ал.2 от КСО, тъй като има осигурителен стаж при условията на трета категория труд – 15год . 02 мес. и 04 дни, който е недостатъчен.

В този стаж е зачетено и времето за отглеждане на двете й деца, през което жалбоподателката не е работила, а именно от 04.08.1970г. – 04.08.1971г. – 01год. за първо дете и от 10.01.1972г. – 10.03.1973г. – 1год. 02мес. и 00 дни – за второто дете. Този стаж е зачетен на основание §9 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж по КСО, тъй като според действащите до 31.12.1999г. разпоредби се е зачитал за трудов стаж при пенсиониране.

Към момента на раждане и на двете деца е бил в сила Указът за насърчаване на раждаемостта и според чл. 9 – за трудов стаж при раждане на дете се зачитат 12 месеца, а при раждане на второ дете – 14 месеца. Чл. 9 ал.7 КСО не намира приложение, тъй като разпоредбата има сила само занапред.

Към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст жалбоподателката отговаря на изискването на чл. 68 ал.3 от КСО за навършена възраст 66г. за жените за 2017г.

Второто изискване на чл. 68 ал.3 от КСО за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при недостигащ осигурителен стаж е лицето да има най-малко 15 години действителен осигурителен стаж.

Според дефиницията на §1 т.12 от ДР на КСО (Нова – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г.) "Действителен стаж" е действително изслуженото време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски.

Следователно за действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68 ал.3 КСО не се счита времето за отглеждане на дете, през което лицето не е работило. Но това време се зачита за осигурителен стаж при пенсиониране съобразно действалите към момента на раждането правни норми.

Към момента на подаване на заявлението жалбоподателката не отговаря на второто изискване за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при недостигащ осигурителен стаж на осн. чл. 68 ал.3 КСО, тъй като няма минималния изискуем действителен осигурителен стаж от 15 години.

Жалбоподателката няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68 ал.3 от КСО, поради което правилно е било отказано пенсиониране при условията на недостигащ осигурителен стаж.

Целта на разпоредбата е право на пенсия да получат и лицата, които са навършили определена възраст над изискуемата за пенсиониране по чл. 68 ал.1 и ал.2 КСО, когато не им достига осигурителен стаж. Но допълнителното условие е и да имат минимум 15 години действителен осигурителен стаж, в който се включва само времето, през което действително са работили по трудово или служебно правоотношение или по друго правоотношение и са били задължително осигурени за инвалидност, старост и смърт или като самоосигуряващи се лица и действително са внесли дължимите осигурителни вноски т.е. имат минималния реален принос към осигурителната система. Затова приравнения осигурителен стаж се зачита за осигурителен стаж за пенсиониране, но не се зачита за действителен осигурителен стаж за пенсиониране при условията по чл. 68 ал.3 КСО при недостигащ осигурителен стаж за пенсиониране по общите условия.

В заключение съдът счита, че решението и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентен орган, в рамките на предоставените от закона правомощия, в необходимата писмена форма, съдържаща изчерпателни мотиви, с посочени фактически и правни основания, като е отговорено подробно и разбираемо на възраженията на жалбоподателката. В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Правилно е приложен материалния закон и съобразена целта му относно правото на пенсия на жалбоподателката.

По тези съображения решението и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни, а жалбата следва да се отхвърли като неоснователна.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.В. *** срещу Решение № 2153-14-59/06.07.2017г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 2113-14-574#2/11.05.2017г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване”, с което на осн. чл. 68 ал.3 от КСО и чл. 10 от НПОС й е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :