Р Е Ш Е Н И Е

№ 774

гр.Плевен, 21 Декември 2018 год.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и девети ноември  две хиляди и осемнадесета  година в състав:                                                       Председател: Катя Арабаджиева                                                                            

при секретаря  Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева  административно дело №616 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по жалба от Д.Т. ***, против Заповед №РД-12-259/1.06.2018 год. на заместник –кмета на община Плевен, с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж „Вътрешна канализационна инсталация“, намираща се в УПИ III-3284, кв.344 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ул ***.

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила, постановена е една календарна година след стартиране на административното производство, без същото да бъде спирано, прекъсвано или възобновено, което поставя  под въпрос правната стабилност на обществените отношения.  Сочи се, че административното производство е започнало по жалба от З.М. на 20.03.2017 год., по повод която е извършена проверка и е съставен констативен акт от 20.07.2017 год., в който е вписано, че жалбоподателят е присъствал при съставянето му, въпреки че по това време е бил в чужбина. Жалбоподателят твърди, че не е собственик на имота и живее в него като родител на сина си, който е собственик. Подал е възражение, по което административният орган не се е произнесъл, издал е направо оспорената заповед. Сочи, че последната е издадена извън сроковете по чл.57 от АПК. На второ място твърди, че описаното в заповедта незаконно строителство не отговаря на действителното фактическо състояние. Сочи, че в сутерена на сградата няма частична подмяна на старата каменинова канализация и изграждане на нова от PVC тръби с диаметър ф.110, а подмяната е изцяло над котата на тротоара. Твърди, че част от канализацията е подменена от З. и И. М. за изграждане на тоалетна в техния имот, което не е отчетено от административния орган. Твърди още, че извършеният спешен ремонт е бил спасителен за сградата, защото сутеренът е бил пълен с фекални води над 1м и същият се явява текущ ремонт, защото не засяга конструкцията на сградата и не са извършени дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, които да засягат конструкцията на сградата, нито е променено предназначението на помещенията и натоварванията в тях съгласно §5, т.43 от ДР на ЗУТ. Сочи, че административният орган не е установил къде е извършен „незаконния строеж“ , тъй като в подземния етаж няма такъв , както и от кого е извършен. Моли съда да отмени оспорената заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят Д.Х. се явява лично и се представлява от адв.Б. с надлежно пълномощно на л.110 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че старата канализация в сградата е дефектирала, вследствие на което е имало изтичане на фекалии в избените помещения. Направен е опит за бъде отстранена чрез отпушване на канализацията, което не е могло да стане заради напукани тръби. Единственият начин за отстраняване на така възникналата пречка и неудобство за нормалното използване на сградата и обектите в нея, е било спешното изграждане на нова канализация, дублираща старата частично, с която да бъде изолирано мястото, където има теч. Това дублиране е било единственото решение, т.к. старата канализация по вертикала, според заключението на вещото лице, минава вътре в стената на сградата, която е носеща и подмяната на практика е невъзможна, а по хоризонтала е била в такова състояние, както се установява от разпита на свидетеля – напукана, с течове, че е била невъзможна подмяната й. Твърди, че тези каменинови тръби са производство от преди 20, 30, 40 години, вече са неизползваеми, дори не се намират в търговската мрежа, за да се подмени старата канализация с подобна каменинова канализация. Единственото решение е било  изграждане с нов вид тръби, каквато е изпълнената канализация. Сочи, че този спешен и необходим ремонт е извършен от Д.Т. и в съответствие със строителните правила и норми на ЗУТ, в който смисъл е и заключението на съдебно-техническата експертиза- че като технически параметри канализацията е изпълнена по най-правилния начин. Счита, че извършените дейности съставляват текущ ремонт по смисъла на ЗУТ. Според тълкуването на т.42 и т.43 от § 5 от ДР на ЗУТ, частичното възстановяване и/или замяна на инсталации, какъвто е разглеждания случай, не във всички случаи съставлява основен ремонт. Ако е извършвано с цел поддържане в изправност на сградите и инсталациите в тях и ако то не засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване зидове и направа отвори в тях, които засягат конструкцията на сградата, които не променят предназначенията на помещенията, то тези строителни работи според пълномощника на жалбоподателя следва да се квалифицират като текущ ремонт по смисъла на т.43 от № 5 на ДР на ЗУТ, какъвто е настоящия случай. Твърди, че извършените от Т. ремонтни работи са били с очевидната цел поддържане в изправност на сградата и инсталациите в нея, конкретно на ВиК инсталацията. Това строителство е извършено без да се засяга конструкцията на сградата. Не е било свързано с премахване, преместване на зидове и направа на отвори в тях, които могат да засегнат конструкцията на сградата и не е променило целта и естеството на ремонтираната канализация. Поради това счита, че са налице всички основания тези СМР да бъдат квалифицирани като текущ ремонти на строеж и да се приеме, че за тях не е било необходимо издаване на разрешение за строеж. Сочи още, че извършените дейности попадат в хипотезата на необходим ремонт по смисъла на т.8 от ДР на ЗУЕС –дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. Това, което се е случило, е в хипотезата на необходими ремонти. Счита, че за извършването на такъв ремонт не е необходимо решение на общо събрание на съсобствениците, като се позовава на разпоредбата на чл.48 ал.6 от Закона, която казва, че всеки собственик може да извърши със собствени средства, материали или труд необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общо събрание. От тази гледна точка това, което е направил Д.Т., попада в разрешените според закона действия – със собствени средства, в ситуация, в която очевидно има авария и очевидно трябва да се възстанови пълноценно канализацията на сградата. Той е извършил необходим ремонт на обща част на сградата, каквато е канализация. Моли съда да отмени оспорената заповед, претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Ответникът-заместник-кметът на община Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсуллт С. с надлежно пълномощно  на л.112 от делото, който счита жалбата за неоснователна и недоказана. Счита за неприложима разпоредбата на чл.148 ал.6, която говори за бедствия и аварии, а процесната хипотеза счита, че не попада в този текст. Позовава се на експертизата на ВЛ, според което от доказателствата и огледа на място не може да се направи категоричен извод за бедствия, аварии, които да налагат ремонт, не става въпрос и за  неотложен ремонт. Счита за неприложима и разпоредбата на  чл.151 от ЗУТ, в която се говори за текущ ремонт и не се изисква разрешение за строеж, предвид че се касае за промяна на трасето. Макар че има дублиране, е налице промяна на трасето и преминаване  през общи части. Сочи, че това не е единственото възможно решение, макар и ремонтът да е изпълнен с материали, които са годни и които отговарят на техническите изисквания, което не е спорно. Счита изпълненото за  строеж от шеста категория, непопадащ в хипотезата на чл.151 от ЗУТ , поради което за извършването му се изисква разрешение за строеж , както и съгласие на останалите съсобственици, което е част от документацията. Предвид, че за строежа няма издадени  строителни книжа, то изградената канализация е незаконна. Сочи, че заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на служебните му правомощия и следва да бъде оставена в сила, жалбата да бъде отхвърлена изцяло. Претендира в полза на Община Плевен да  бъде присъдено  юрисконсултско възнаграждение  в размер на 150 лева.

Заинтересованата страна З.М. се явява в съдебно заседание, но заявява, че няма становище по спора.

Заинтересованата страна И.М. се явява в съдебно заседание и заявява, че поддържа тезата на общината. Счита, че следва да се  премахне канализацията, защото е направен ремонт за удобство на жалбоподателя. Сочи, че банята му е изцяло от тръби и не може да се ползва. Моли да се отхвърли жалбата.

Заинтересованите страни Р.Д.Т. и Б.Д.И. в съдебно заседание не се явяват и не се представляват и не вземат становище по съществото на спора.  

Административният съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред административния орган е започнало  по жалба с вх.№ТСУ и С-943-548-1/10.03.2017 год. от З.  М..Във връзка с постъпилата жалба заместник-кметът „Териториално развитие“ е изпратил до Д.Т., М. Р., З.М. и И.М. писмо №ТСУ и С-943-5481/16.03.2017 год., в което е определена  датата 28.03.2017 год. за извършване на оглед от представители на общинската администрация, като са изискани  и документи за собственост и строителни книжа  за извършени строителни дейности. Писмото е получено от З.М.  и от Д.Т., видно от обратни разписки на л.14 от делото. С писмо №ТСУ и С-943-548-1/12.06.2017 год. на л.15 до Д.Т., М. Р., З.М. и И.М. последните са уведомени за констатациите от проверка, във връзка с които констатации са известени за започване на производство по чл.225а от ЗУТ. Писмото е получено от З.М.  и от Д.Т., видно от обратни разписки на л.16 от делото. Съставен е констативен акт №28/20.07.2017 год. от служители при община Плевен на л.17-20, в който е констатирано извършеното строителство. По констативния акт е подадено възражение вх.№ТСУ и С-943-548-1/7.08.2017 год. от Д.Т., в което той е посочил, че не е присъствал на проверката от 20.07.2018 год. и след получаване на писмо ТСУ и С-943-548-1/26.07.2017 год. се е явил в община Плевен за получаване на констативните актове и при явяването си е подписал констативните протоколи. Направил е и възражения в смисъл, че вследствие спукване на старата обща каменинова канализация на сградата и наводняване на всички мазета се е наложило извършването на  спешен ремонт и подмяна на спуканите тръби. Същите били подменени с нови PVC тръби, тъй като старите били негодни. Посочил е, че се касае за текущ ремонт на обща канализация, за което не се изисква разрешение за строеж съобразно чл.151 от ЗУТ, като канализацията не се ползва само от жалбоподателя, а от всички собственици и част от нея е изградена от И.М.. Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед №РД-12-259/1.06.2018 год. на заместник –кмета на община Плевен, с която е разпоредено на Д.Т.Х. да  премахне незаконен строеж „Вътрешна канализационна инсталация“, намираща се в УПИ III-3284, кв.344 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ул ***. Заповедта е връчена на нейния адресат на 7.06.2018 год., видно от известие за доставяне на л.28 от делото. Против тази заповед е подадена жалба до настоящия съд от Д.Т.Х. на 19.06.2018 год.

При така установените факти, съдът прави следните правни извод:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна-адресат на заповедта за премахване, против годен за оспорване индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесните извършени дейности според описаното в оспорената заповед съставляват  „Вътрешна канализационна инсталация“, намираща се в УПИ III-3284, кв.344 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ул ***. Според описаното в оспорената заповед се касае за строеж от шеста категория, разпореждането за премахване на който е от компетентността на кмета на общината, по аргумент от разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ. В случая оспорената заповед е издадена от заместник –кмет „Териториално развитие“ при община Плевен арх.Невяна Иванчева, на която със Заповед №РД 10-2024/23.11.2015 год. на л.29 са възложени функции и правомощия на кмет на общината по Закона за устройство на територията, което е допустимо и законосъобразно с оглед разпоредбата на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ. Касае се за издадена заповед при условията на делегиране на правомощия въз основа на законово овластяване. Поради което е налице компетентност на издателя на заповедта.

Оспореният административен акт обаче е издаден в нарушение на изискванията за форма и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушението във формата първо се свежда до това, че извършените дейности, квалифицирани като незаконен строеж, са описани изключително схематично, лаконично и по начин, недаващ възможност при обикновен прочит на заповедта да стане ясно какво представляват същите. Посочено е единствено, че се касае за  „Вътрешна канализационна инсталация“, намираща се в УПИ III-3284, кв.344 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ул ***. Видно е от заключението на ВЛ по изслушаната съдебно-техническа експертиза, че сградата, в която е изградена тази вътрешна  канализационна инсталация е в режим на етажна собственост, състояща се от първи етаж, в който апартаментът на заинтересованите страни М. е преустроен в офис, а останалата част от първи етаж е собственост на заинтересованата страна И. и съставлява апартамент. Налично е и жилище на втори етаж със собственик заинтересованата страна Р.Т..  Описано е още в заключението, че старият мръсен канал, който е дефектирал, съставлява каменинова тръба, която понастоящем е заменена с нова ПВЦ тръба с диаметър Ф110 мм, която е с ново трасе, част от нея минава по външната фасада и през нов отвор в тухлен зид продължава в коридора на сутерена успоредно над съществувалата каменинова тръба, след което се включва отново в останалата част от камениновата тръба към канализацията, минаваща по ул „Васил Левски“. При разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че канализацията е подменена изцяло по всички етажи и се включва в останалата част от старата каменинова тръба, която отвежда към мръсния канал към ул „Васил Левски“ и която се намира в сутерена, а в оспорената заповед е посочено единствено, че новата канализация е изпълнена само в сутерена, не е посочено да минава по някой от етажите. Установено е още от събраните по делото доказателства-СТЕ, твърденията на з.стр. М. и твърденията в жалбата, че част от тази канализационна инсталация преминава през имот, собственост на з.стр.М.. Констатациите на ВЛ при разпита му в съдебно заседание са, че банята, собственост на заинтересованите страни М., през която минава част от канализационната инсталация, е свързана в същата и се ползва.  Твърденията на жалбоподателя в жалбата са, че в тази част, с оглед изграждане на тоалетна, канализацията е подменена от М.. Твърденията на М. в съдебно заседание са, че вратата на това мокро помещение-негова собственост, през което минават тръбите, е разбито и е направена канализация, която не отговаря на никакви стандарти. От всичко изложено относно описание на извършените дейности , тяхното месторазположение и извършител, за съда се налага извод, че действително в оспорената заповед квалифицираната  като незаконен строеж „Вътрешна канализационна инсталация“ не е описана изчерпателно, не е индивидуализирана еднозначно по начин, че при проверка да може да се установи за коя инсталация става реч и къде е ситуирана. Не е описано в сградата , в която се намира, откъде минава, как е разположена и какво представлява. Изключително лаконичното, схематично и кратко описание и квалифициране на сочения като незаконен строеж „Вътрешна канализационна инсталация“ в съответното УПИ  и имот със съответен административен адрес, не изпълнява изискването на закона за мотивиране на административния акт досежно описанието на строежа и къде е ситуиран-по протежение на цялата сграда или единствено в сутерена. Освен това, административният орган не е изяснил в хода на административното производство дали жалбоподателят е извършител на цялата инсталация, или в участъка, в който същата минава през имот на заинтересованите страни, същата дали е извършена от тях или не, каквито твърдения се навеждат и каквито данни се излагат. Освен горните констатирани непълноти и неточности, в оспорената заповед не е изяснено подробно дали се касае за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ и защо, на какво основание, поради какви налични особености извършеното е квалифицирано като строеж, от кой вид е строежът-основен  ремонт, реконструкция, преустройство с или без промяна на предназначението, и защо извършеното не може да се квалифицира като текущ ремонт, каквото е било основното възражение в жалбата и в хода на протеклото административно производство. Действително, в заповедта  е посочено , че се касае за основен, а не за текущ  ремонт,  но обосновката е направена във връзка с релевираните твърдения във възражението и се свежда единствено до преповтаряне на описателните норми от ДР на ЗУТ, поясняващи тези понятия основен и текущ ремонт. Не са изложени никакви конкретни съображения, свеждащи се до описване на конкретни извършени дейности и не е направен обоснован на съответното описание и на законовите разпоредби извод.  Все в тази връзка, не са изложени никакви мотиви относно годината на изграждане на инсталацията и факта дали същата представлява търпим строеж по смисъла на §16 или §127 от ПЗР на ЗУТ. Последното е абсолютно необходимо, предвид съдържанието на последните норми, които предвиждат, че един строеж, макар и незаконен, ако съответства на строителните  правила и  норми към момента на изграждането си  или съобразно ЗУТ и е изграден до определена дата, не подлежи на премахване и забрана за ползване. Не са изложени мотиви относно приложението на чл. 148, ал.6 от ЗУТ. Обсъждането на приложимостта или неприложимостта на този текст е било необходимо предвид направените от жалбоподателя възражения на всеки един етап от административното производство-при подаване на възраженията във връзка с констативния акт, и в жалбата до съда. И в двата писмени документа едно от основните и най-съществени оплаквания се свежда до факта, че извършваният ремонт е бил спешен, спасителен за сградата, чийто сутерен се твърди, че е бил пълен с фекални води над един метър, каквито данни се установяват впрочем и при разпита на свидетеля П.-съсед на процесния имот. А цитираната разпоредба предвижда именно при бедствени и аварийни ситуации,  разрешения за строеж по изключение да могат да се издават по частични работни проекти, а строителните книжа да могат да се комплектуват и по време на изпълнението на неотложните аварийни и възстановителни работи или след изпълнението им. Органът не само не е изяснил, но не е изложил никакви мотиви относно това налице ли е била в конкретната ситуация бедствена или аварийна ситуация, наличието на която може да доведе и до други изводи в сравнение с направените в административното производство от водещия същото орган. Конкретни фактически съображения не се съдържат не само в оспорения акт, но и в предхождащия издаването на заповедта констативен протокол, нито в други документи от административната преписка. 

След като административният орган не е описал пълно, изчерпателно и коректно процесния „строеж“ от гл.точка на индивидуализиращи особености и местоположение, не е изследвал посоченият като негов извършител изцяло ли го е извършил, или в определено трасе е извършен от други лица, не е изложил мотиви относно годината на извършване на „строежа“ и неговото съответствие с техническите правила и норми на ЗУТ и подзаконовите нормативни актове по приложение на последния, както и липсват мотиви относно твърдението налице ли е извършване на строителни дейности, провокирани от бедствено или аварийно положение, след като не е посочил защо счита, че така лаконично описаната канализационна инсталация е строеж и от кой вид и защо не може според него да се квалифицира същата като текущ ремонт, то съдът прави извод, че липсват мотиви на акта под формата на фактически основания. В тежест на административният орган е да установи по надлежния ред и докаже фактите, твърдени в оспорения акт. В случая заповедта  съдържа изводи и твърдения, но при липса на конкретни съображения, обосноваващи последните. Посочването на фактическите и правни основания за издаване на административния акт от страна на административния орган са предпоставка,  обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Вярно е , че в хода на съдебното производство е назначена съдебно-техническа експертиза, която е дала отговор на част от неразрешените от органа в административното производство въпроси, както и е изслушан свидетел, дал сведения също за част от спорните въпроси.   Дали обаче констатациите на вещото лице отговарят на действителните причини, обосновали извода на административния орган относно наличието на „незаконен строеж“, само може да се предполага, защото в оспорения акт не са посочени фактическите основания за направения от органа извод. Мотиви в тази насока липсват. Декларативното квалифициране на вътрешната канализационна инсталация като основен ремонт (при положение, че ВЛ счита, че същата следва да се квалифицира като реконструкция) и декларативното му отхвърляне като текущ ремонт, не внасят яснота как е формирана волята на административния орган, тъй като оспорената заповед о е издадена без посочване на конкретни фактически основания - нарушение на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК. Действително съдебно-техническата експертиза по делото установява част от фактическите основания. Няма обаче отклонения в съдебната практика, че е недопустимо мотивите на административния акт да бъдат "дописвани" и допълвани след приключила процедура по издаване на административния акт и неговото съобщаване, още по-малко чрез доказателствени средства, събрани едва в хода на съдебното му обжалване (решение № 8507/23.06.2014 г. по адм.д. № 10713/2013 г. на ВАС), и то въз основа на прието заключение на съдебно-строителна експертиза, в каквато хипотеза попада разглеждания казус. Още на по-силно основание е недопустимо съдът да коментира събран във фазата на производството пред него доказателствен материал и въз основа на него да изведе фактически заключения относно основните спорни въпроси, което по същество би било допълване на контролирания административен акт с мотиви от фактическа страна. Административният орган е този, който е длъжен да изложи фактически и правни основания при издаването на акта си, като в мотивите следва да прецени всички доказателства от съществено значение за административния спор, чието разрешаване се цели с издаването на административния акт. Именно наведените от издателя на акта конкретни факти и обстоятелства, подведени под приложимата правна норма, са предмет на съдебен контрол за законосъобразност. Липсата им засяга съществено и упражняването в пълен обем на правото на защита от адресата на акта. Съгласно константната практиката на Върховния административен съд неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна (решение № 8507/23.06.2014 г. по адм.д. № 10713/2013 г. на ВАС, решение № 7402/02.06.2014 г. по адм.д. № 16241/2013 г. на ВАС).

Неизлагането на конкретни фактически съображения от органа препятства съда да се произнесе по спазването на материалноправните предпоставки на закона и да извърши контрол на верността на изводите на административния орган. Горните допуснати и констатирани от съда нарушение на формата и административнопроизводствените правила обаче, са достатъчни, за да обосноват отмяна на оспорената заповед само на това основание.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят  поисканите, направени и доказани с разходооправдателни документи разноски общо в размер на  810 (осемстотин и десет) лева, от които заплатена д.т. за образуване на делото в размер на 10 (десет) лева-л.7, депозит за ВЛ в размер на 200 (двеста)лева-л.61 и договорено и платено възнаграждение за един адвокат в размер на 600 (шестстотин) лева-адв.пълномощно на л.110 от делото.

Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба от Д.Т. ***, Заповед №РД-12-259/1.06.2018 год. на заместник –кмета на община Плевен, с която е разпоредено да се премахне незаконен строеж „Вътрешна канализационна инсталация“, намираща се в УПИ III-3284, кв.344 по плана на гр.Плевен, с административен адрес гр.Плевен, ул ***.

ОСЪЖДА Община Плевен  да заплати на Д.Т. *** разноски по делото общо в размер на 810 (осемстотин и десет) лева.

Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от четиринадесет дни  от съобщаването на страните, по аргумент от разпоредбите на чл.215, ал.7 от ЗУТ .

            Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

СЪДИЯ: