Р Е Ш Е Н И Е
№ 7
гр.Плевен, 4 Януари
2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди и седемнадесета година в състав: Председател: Катя Арабаджиева
при секретаря Цветанка Дачева, като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №613 по описа на Административен съд-Плевен
за 2017 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от М.Л.Д.
***, против Заповед №РД-11-87/04.07.2017 год. на кмета на община Червен бряг, с
която е разпоредено премахване на
незаконен строеж „Барбекю“, находящ се в гр.Койнаре с административен адрес
гр.Койнаре, общ.Червен бряг, ул ***, извършен от М.Л. Т..
В жалбата се твърди, че когато през 2015 год. е
започнала изграждането на барбекюто, съсобственичката на наследствения имот В.Ц.
е била свидетел на построяването и не се е противопоставила на изграждането. Сочи, че липсва разрешение за
строеж, но в трайната си практика ВКС приема, че извършеният без строителни книжа незаконен строеж в
съсобствен имот от единия съсобственик не означава, че той смущава
упражняването на правото на собственост от другите съсобственици. Твърди, че
изграденото съоръжение не накърнява правата на другия съсобственик,
напротив-налице е споразумителен протокол по приключило гр.дело №566/2016 год.
на Районен съд-Червен бряг с правно основание чл.32 от ЗС, в което изрично е
изразена волята на зааинтересованата страна навесът- барбекю да остане в
ползване на жалбоподателката. Счита, че с изграждането на барбекюто е направила подобрения в имота, с които е
увеличила стойността на целия имот. В заключение моли съда да отмени оспорената
заповед като незаконосъобразна.
В съдебно заседание жалбоподателката М.Д. се явява лично и се представлява от адв.Ц.
*** с надлежно пълномощно на л.105 от делото, която моли съда да отмени
постановената заповед на кмета на община Червен бряг като неправилна и
незаконосъобразна. За безспорно доказателство сочи приетото в съдебно заседание заключение на
вещото лице, което по категоричен начин доказва, че липсва идентичност на
имота, в който е отразено от общината, че е построено процесното барбекю, с
имота, който се установява по документите за собственост, а и по партидата и
графичните данни в кметство Койнаре и община Червен бряг. Според пълномощника
на жалбоподателя, от заключението на вещото лице се доказва, че не може да се
направи извод за местонахождението, местопострояването на това барбекю,
предвид липсата на надлежни документи
относно имотите на жалбоподателката, така и на околните имоти във връзка с
регулации, които са съществували от 1986 г. до 2016 г. Позовава се и на приключило съдебно производство по гр.д. 566/2016
г. на РС – Червен бряг със споразумение, одобрено от съда, в което споразумение
жалбоподателката изразява воля за ползване на западната част на съсобственото й
място , в т.ч. и на барбекюто. Одобреният от съда протокол, влязъл в законна
сила, според адв.Ц. има сила на пресъдено
нещо. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът-кметът на община Червен бряг е депозирал по
делото писмен отговор на л.96-98, в който излага подробни съображения за
неоснователност на жалбата. В съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Т.
с надлежно пълномощно на л.106 от делото, която оспорва жалбата, моли съда да я
отхвърли. Счита, че процесната заповед не страда от пороци, които да обосноват
отмяната й. Налице е случай на незаконно строителство, което трябва да бъде премахнато.
Не се спори в кой имот попада. Претендира юрисконсултско възнаграждение в
предвидения от закона минимум.
Заинтересованата страна В.Л.Ц. е депозирала писмен отговор на л.93-94
от делото, в който моли съда да остави в сила оспорената заповед като издадена
от компетентен орган и в предвидената от закона форма, относно строеж, за който
липсват издадени строителни книжа, същият не е търпим, предвид че е изграден
през 2015 год. по данни от самата жалбоподателка. Сочи, че споразумителният
протокол урежда отношенията между съсобстневиниците по ползване на имота, но
няма правна стойност на дадено писмено съгласие
за извършване на строителство в съсъбствения имот. Моли съда да отхвърли
жалбата като неоснователна. В молба на л.101 от делото сочи, че поддържа
депозирания писмен отговор и претендира
да й бъдат присъдени направените по делото разноски.
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено следното от фактическа и правна страна:
М. Д. Ф. се
легитимира като собственик на дворно
място от 1170 кв.м., находящо се в гр.Койнаре, заедно с построената в него жилищна
сграда и лятна кухня, с нотариален акт №163/1986 год.на л.25 от делото. След
смъртта на М. Ф. и на нейния съпруг, видно от удостоверения на л.27 и л.28 от
делото, имотът по НА №163/1986 год. е станал собственост по наследство на
техните дъщери В.Л.Ц. и М.Л.Д.. Видно от материалите по гр.дело №566/2016 год.
на РС-Червен бряг на л.24-37 и най-вече от протокол №148/22.05.2017год. по
гр.дело №566/2016 год. на РС-Червен бряг на л.6-7, жалбоподателката и заинтересованата
страна по настоящото дело са постигнали споразумение, одобрено от съда, по
силата на което : В.Ц. е получила правото да ползва източната половина на
дворно място с площ 555 кв.м. откъм съседен парцел ХVIII-1915,
целият първи етаж от двуетажна жилищна сграда, състоящ се от кухня, хол и
санитарен възел, източната стая на лятната кухня, сервизно помещение-мазе от
стопанската сграда на уличната регулация, целият гараж, южното помещение от
стопанска постройка на източна имотна граница;
М.Л.Д. е получила правото да ползва западната половина на дворното място
с площ 555 кв.м. откъм съседен парцел 1917, 1918, целият втори етаж от
двуетажната жилищна сграда, бокс и остъкление от западната част на лятната
кухня, сервизно помещение-маза на лятна кухня, северно помещение на стопанска
постройка откъм съседен имот ХVIII-1915 и навес-барбекю. По т.3 и т.4 от споразумителния
протокол са описани помещенията и площите за общо ползване и е дадено съгласие
от всяка от страните за изграждане на съответни помещения. Определението, с което
е одобрен протокола от съда, е влязло в законна сила на 30.05.2017 год.
Междувременно, на
15.03.2017 год. В.Л.Ц. е подала жалба до кмета на община Червен бряг на л.59 от
делото, с която е уведомила кмета на общината, че в западната част на
съсобственото й дворно място
жалбоподателката е изградила барбекю без нейно знание и съгласие и без да има сключен договор за нов строеж с нея
като съсобственик. Поискала е извършването на проверка за установяване
незаконността на строежа и премахването му по предвидения в закона ред. Със
Заповед №РД-11-28/17.03.2017 год. на кмета на община Червен бряг е назначена
поименно определена комисия и е разпоредено на В.Ц. и М.Д. да осигурят достъп за извършване на проверка
и да представят документи, удостоверяващи законността на изградените сгради
и постройки. Разпоредено е още
определената комисия да се събере на 21.04.2017 год. На последната дата комисията
е извършила проверка на строеж „барбекю“,
находящ се в гр.Койнаре, ул ***, кв.91, парцел ХVII-1916 и е съставила Констативен акт №3/21.04.2017
год., с който е констатирала следното: Изградена е постройка „барбекю“ с
размери 6,90 х 3,70 х Н4,00 м. Конструкцията е дървена, открита от три страни,
четвърта-зид от единични тухли. Изграден
кухненски плот : Г-образен с мивка и каминно тяло с размери 0,60 м х 1,05 м.
Покривната конструкция е дървена с ондулин. Постройката е изградена в западната част на имот ХVII-1916, кв.91, в непосредствена близост до вътрешната
граница със съседен парцел I, пл.№1917 и пл.№1918.
Описано е в КА, че за строежа няма одобрени проекти и няма издадени строителни
книжа, както и няма съгласие на съсобственика. КА е подписан от
жалбоподателката Д.. Подадено е възражение от М.Д. с
вх.№44-М-185/21.04.2017год. до кмета на кметство Койнаре и до кмета на община
Червен бряг на л.45-45. Съставен е констативен протокол на л.41-42, в който е
обсъдено подаденото възражение и същото е прието за неоснователно по
съображения, изложени в протокола. С молба вх.№44-М-206/1/15.05.2017 год.
жалбоподателката е представила пред кмета на община Червен бряг писмени
доказателства във връзка с воденото гр.дело №566/2016 год. на РС-Червен бряг.
Съставен е констативен протокол на л.19-20 от делото, в който е посочено, че
съдебното производство по гр.дело №566/2016 год. на РС-Червен бряг за
разпределяне ползването на имота няма връзка със започналата процедура по
установяване незаконност на строежа. Последното е констатирано с КА №3/21.04.2017 год., при което е
установено, че строежът е незаконен на основание чл.148, ал.1 ЗУТ, предвид, че
е реализиран без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж,
и на основание чл.183, ал.1ЗУТ, тъй като липсва съгласие от съсобственика,
изготвено в нотариална форма. Направен е извод, че на тези основания
съставеният КА №3/21.04.2017 год. е основание за започване на административно
производство за премахване на незаконния строеж по реда на чл.225а, ал.1 от
ЗУТ. Изложени са подробни съображения, че строежът не е търпим по смисъла на
§127, ал.1 от ЗУТ, поради което подлежи на премахване. Констативният протокол е
изпратен на жалбоподателката и на заинтересованата страна по пощата, видно от
приложените на л.17 от делото обратни разписки.
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед
№РД-11-87/04.07.2017 год. на кмета на община Червен бряг, с която е
разпоредено премахване на незаконен
строеж „Барбекю“, находящ се в гр.Койнаре, парцел XVII, пл.№1916, кв.91 по плана на гр.Койнаре с
административен адрес гр.Койнаре, общ.Червен бряг, ул ***, извършен от М.Л. Т..
В мотивите на заповедта подробно са описани основанията за квалифициране
незаконността на строежа, а именно, че същият е изграден без разрешение за строеж,
в съсобствен имот без съгласието на съсобственика, изразено писмено в
нотариална форма и частично изграден в чужд имот в нарушение на чл.42, ал.3 от
ЗУТ.
Горната заповед е връчена на М.Л.Д. на 11.07.2017 год.,
видно от обратна разписка на л.8 от делото, а жалбата против нея е подадена на
20.07.2017 год. и заведена с вх.№44-М-367, видно от щемпела на л.3 от делото.
При така установените факти, съдът прави следните
правни извод:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна-адресат
на заповедта за премахване, против годен за оспорване индивидуален
административен акт и пред надлежния съд, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на
чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно
лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория,
незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Процесната сграда според описаното в оспорената заповед съставлява второстепенна
постройка на допълващото застрояване –„барбекю“ с размери 6,90м.х3,70м. и
височина до билото 4м., с дървена конструкция, открита от три страни, като на
четвъртата е изграден зид, изпълнен от единични тухли. Покривната конструкция е
дървена, покрита с ондулин. Изграден е Г-образен кухненски плот с мивка и
външна пещ с размери 0,60м.х1,05м. и коминно тяло. Постройката е свободно
разположена в западната част на парцел XVII,
пл.№1916, кв.91 по плана на гр.Койнаре, в непосредствена близост до съществуващ
зид, който определя границата със съседен парцел I,
пл.№1917 и пл.№1918. Следователно, касае се за второстепенна постройка на допълващото
застрояване, попадаща в обхвата на чл.147, ал.1, т.1 и чл.46, ал.1 от ЗУТ и
съгласно чл.12 от Наредба №1/30.07.2003 год. за номенклатурата на видовете
строежи е шеста категория, поради което разпореждането за премахването й е от
компетентността на кмета на общината, който е и издател на заповедта.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона
писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити,
в т.ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване. Сградата,
категоризирана като незаконен строеж, е индивидуализирана еднозначно, като е
описана изключително обстоятелствено посредством своите размери, описание на
конструкция, вложени материали, намиращи се в нея изградени приспособления и
разположение. Описано е, че барбекюто-обект на премахване с оспорената заповед
е ситуирано в гр.Койнаре, парцел XVII, пл.№1916, кв.91 по плана на гр.Койнаре, с административен адрес община Червен бряг,
гр.Койнаре, ул ***. От изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,
заключението на която съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и
безпристрастно и от разпита на ВЛ в съдебно заседание се установява, че не е
възможно да се установи в кой урегулиран поземлен имот попада процесното
барбекю, тъй като в община Червен бряг и в кметство Койнаре не за запазени заповедите
за промяна на регулационния план и графичните части към същите. Описано е в
заключението, че със Заповед №163/2.09.1969 год. е одобрена регулацията между УПИ I-1918 и
УПИ II-1916, видно от скица №119/25.08.1969 год. на
л.21 от делото. В НА №163/1986 год. имотът е записан като парцел II-1916, кв.91 по плана на гр.Койнаре. Със Заповед
№3082/1986 год. е одобрен застроително-регулационния план на централната част
на гр.Койнаре, като на извадката от него имот с пл.№1916 в кв.91 попада в УПИ I, отреден за жилищно строителство, като западната
граница на имота минава по линията на застроената жилищна сграда. С този план е
одобрена и улицата, която сега съществува, между кв.90 и кв.91, като същата е
нанесена с молив на кадастралния план. На кадастралния план е задраскана
западната дворищна регулация между УПИ XVII-1916 и съседната територия, в която е обозначен
кладенец и е към уличната регулация, от което ВЛ прави предположение, че би
трябвало да е публична собственост, но не е ясно на какво основание е станала
промяната на регулацията. Барбекюто е ситуирано на 4,80 от жилищната страда,
0,50 от масивната западна ограда, изградена през 1967 год. по регулационната
линия и на 9,80 м. от уличната регулация. От тези параметри ВЛ е направило
извод, че нанасяйки го на скицата, барбекюто е изградено в УПИ XVII-1916
и част от него попада в съседната територия, в която е обозначен кладенец и е
към уличната регулация, поради което би следвало да е публична общинска
собственост. На място през около 1968-1969 год. по западната граница на
процесния имот е изградена масивна ограда с височина 1,80 м. с бетонова част
0,50м и 1,30м западно от жилищната сграда, вероятно според ВЛ по регулационната
западна линия от 1969 год., а съседният на запад имот е ограден и застроен с
жилищна сграда, която се вижда и на снимката и не е ясно как, кога и на какво
основание е променян регулационният план в тази част. Направен е извод, че
поради физическата липса при ответника или на друго място, на заповедите и
графичните части за измененията на регулацията от 1986 год. до 2016 год., не е
възможно да се установи как е станала промяната
от УПИ I, имот с пл.№1916, съгласно одобрената
регулация през 1986 год., на УПИ XVII-1916 през 2016 год., кв.91 по плана на
гр.Койнаре, и на това основание не може да се направи категоричен извод в кой
урегулиран поземлен имот попада
изграденото барбекю. Липсата на категорични данни относно промяната в
регулацията на имота, в който попада процесното барбекю, според съда не
съставлява отменително основание, по следните съображения: На първо място, на
л.31 от делото е приложено Удостоверение за идентичност №050/30.06.2016 год. от
кметство с.Койнаре, от което се установява, че XVII
имот пл.№ 1916 в кв.91 по действащия ЗРП на гр.Койнаре е идентичен с II парцел имот пл.№1916 в кв.91 по плана одобрен през 1986 год., като имотът е описан в НА
№163/1986 год. Последното налага извода, че УПИ II-1916
от 1969 год. е идентично с УПИ I, включващ и имот с
пл.№1916 от 1986 год., идентичен с УПИ XVII-1916 от 2016 год. Това удостоверение е издадено през един по-ранен
период-юни 2016 год.от периода на изготвяне на експертизата, която не е
установила налични документи от една страна и от друга, съставлява официален
удостоверителен документ, който се ползва с материална доказателствена сила за
отразените и стоящи извън този документ факти с правно значение, и по-конкретно
относно идентичността на парцелите, в които е построено барбекюто. Това
удостоверение не е оспорено и не е оборено в производство по реда на чл.193 от
ГПК, поради което съдът цени с доверие отразените в него факти. От друга
страна, дори да се приеме, че не може по категоричен начин да се
индивидуализира в кой парцел е ситуирано барбекюто, следва да се има предвид,
че както в оспорената заповед, така и в документите по административната
преписка освен като номер на парцел, пл.№ и квартал, имотът, в който е
ситуирано барбекюто, е описан и посредством своя административен адрес, а
именно - гр.Койнаре, общ.Червен бряг, ул. ***, което е достатъчно за
индивидуализация на имота, в който се намира процесната постройка-предмет на
премахване. С този административен
адрес имотът е описан както в издаденото удостоверение за данъчна оценка на
л.29, така и в споразумителния протокол по гр.дело №566/2016 год. на РС-Червен
бряг, така и в оспорената заповед. Именно в този протокол процесното барбекю е
описано като находящо се в запазната половина на дворното място, предоставена
за ползване на жалбоподателката, ведно с други недвижимости.
Ето защо съдът намира, че както процесното барбекю, така и имотът, в който е
ситуирано същото, са индивидуализирани по несъмнен и безспорен начин в
оспорената заповед, ясно е, че същите са съсобственост на жалбоподателката и
заинтересованата страна, ясно е също, че барбекюто по силата на постигнатото
споразумение е предоставено за ползване на жалбоподателката, ясно е от
материалите по преписката и от твърденията в самата жалба на л.3, че барбекюто
е изградено от М.Л.Д., която е извършител на строежа и в този смисъл- адресат
на заповедта и на задължението за премахване на барбекюто. В мотивите на
заповедта е посочено още, че барбекюто е изградено без разрешение за строеж, в
съсобствен имот без съгласието на съсобственика, изразено писмено в нотариална
форма и частично изграден в чужд имот в нарушение на чл.42, ал.3 от ЗУТ, което
го квалифицира като незаконен строеж по смисъла на ЗУТ. Разпоредено е с
диспозитива на оспорената заповед незаконният строеж да се премахне от извършителя
на строежа и съсобственик на поземления имот, в който се намира същият.
Спазена
е процедурата по издаване на заповедта. На всеки един етап от административното
производство е дадена възможност на
страните за активно участие в административния процес и за представяне на
доказателства. Спазена е и разписаната в
чл.225а, ал.2 от ЗУТ процедура - заповедта за премахване е издадена въз основа
на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ.
Настоящият
състав на съда намира оспорената заповед
за съобразена и с приложимия
материален закон. С разпоредбата на чл. 225а, ал.1 ЗУТ е въведено задължение за
кмета на общината или за упълномощеното от него лице, да издава заповеди за
премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на
чл.225, ал.2 от ЗУТ. В конкретната
хипотеза строежът е категоризиран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2,
т.2 от ЗУТ като извършен без разрешение за строеж, в съсобствен имот без
съгласието на съсобственика, изразено писмено в нотариална форма и частично
изграден в чужд имот в нарушение на чл.42, ал.3 от ЗУТ.
Не се спори между страните и се установява от
заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, че барбекюто
представлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ , че за строежа - предмет
на премахване с оспорената заповед, представляваща второстепенна постройка на допълващото
застрояване, няма издадена виза за
проучване и проектиране по чл.140 от
ЗУТ, с каквато се допуска допълващо застрояване, и не е представено становище
от инженер-конструктор с указания за изпълнението им, съгласно изискванията на
чл.147, ал.2 от ЗУТ. Тази констатация безспорно категоризира процесната сграда
като незаконна по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Второто посочено в заповедта основание за
категоризиране на строежа като незаконен е, че е извършен в съсобствен имот без
съгласието на съсобственика, изразено писмено в нотариална форма-изискване на
чл.183, ал.1 от ЗУТ. Съгласно нормата на чл. 183, ал.1 ЗУТ в съсобствен урегулиран
поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от
един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с
останалите собственици. Данни и доказателства за такова съгласие за изграждане
на барбекюто от страна на съсобственичката в поземления имот-В.Л.Ц., не се
съдържат. Съдът намира, че в случая
не може да намери приложение нормата на чл. 183, ал.4 ЗУТ, на която се позовава
жалбоподателката. Тази разпоредба е приложима единствено в производство по
издаване на разрешение за строеж, а не в производство по изследване законността
на строежа, от една страна, и от друга предвид новелата на чл. 148, ал.7 от ЗУТ, която забранява
издаването на строително разрешение за имот, в който има незаконен строеж,
преди същият да бъде премахнат. Т.е. дори да се инициира производство по
издаване на разрешение за строеж/виза за проектиране, предвид че се касае за
допълващо застрояване и в това производство съгласието на заинтересованата
страна да бъде преодоляно по реда на чл.183, ал.4 от ЗУТ, то пречка за издаване
на строително разрешение би била наличието на процесното барбекю, тъй като
същото съставлява незаконен строеж и попада в забраната на чл.148, ал.7 от ЗУТ.
Поради което и на това основание е неприложима разпоредбата на чл.183,ал.4 от
ЗУТ и на посоченото в заповедта основание по смисъла на чл.183, ал.1 от с.з. строежът също се явява
незаконен като извършен без съгласие от съсобственика в нотариална форма.
Последното
посочено в оспорената заповед основание за квалифициране на строежа като
незаконен е, че частично е изграден в
чужд имот в нарушение на чл.42, ал.3 от ЗУТ. Предвид липсата на заповедите за
изменение на регулацията от 1986 год. до 2016 год. и графичните части към тях ,
е невъзможно да се проследи промяната от УПИ I, включващ и имот с пл.№1916
съгласно одобрената регулация през 1986 год. в УПИ XVII-1916 през 2016 год.,
което препятства възможността да се установи с категоричност има ли
придаваеми и отчуждаеми части от една страна и от друга, да се установи точното разстояние от вътрешните граници на УПИ до процесната постройка, за да се отговори на
въпроса спазени ли са отстоянията по чл.42, ал.3 от ЗУТ, респ. процесната
постройка навлиза ли в съседен УПИ.
Независимо
от невъзможността да се изследва това последно посочено в заповедта основание
за категоризиране на строежа като незаконен, останалите две-липсата на
строителни книжа и липсата на съгласие от съсобственика в УПИ, правят строежа
незаконен по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ.
Изключение от
това правило е предвидено в §127, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на
Закона за изменение и допълнение на ЗУТ (ДВ,
бр.82/2012 г. в сила от 26.11.2012 г.), съгласно която норма строежи, изградени
до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по
разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени или по
действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване. Следователно, за да се установи дали
сградата е в режим на „търпимост” и не подлежи на премахване, въпреки липсата
на строителни книжа, следва да се изяснят няколко въпроса: сградата-предмет на
премахване да съставлява строеж; строежът да е изграден до 31.03.2001 год. ; да
е бил допустим по разпоредбите, които са действали по времето, когато е
извършен или по действащите разпоредби съгласно ЗУТ към датата на издаване на
заповедта. Не се спори, че барбекюто е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на
ЗУТ, не е ясно дали попада изцяло в имота-собственост на жалбоподателката и на
з.стр., поради което не може да се отговори на въпроса дали отговаря на
техническите правила и норми на ЗУТ и по –конкретно на изискванията на чл.42,
ал.3 от с.з., но най-същественото е, че по данните в самата жалба, изграждането
на барбекюто е започнало през 2015 год., т.е. много след предвидения в §127,
ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ срок, което изключва квалифицирането на строежа като
търпим и на това основание същият подлежи
на премахване. За пълнота следва да се посочи още, че разделянето на
ползването на поземления имот от съда по гр.дело №566/2016 год. на РС-Червен
бряг и описването на процесното барбекю в споразумителния протокол, одобрен от
съда, не прави строежа законен. С одобреното споразумение единствено се разделя
фактическото ползване на поземления имот и сградите в него, тъй като не е било
постигнато съгласие от съсобствениците относно ползването по смисъла на чл.32,
ал.2 от ЗС. Постигнатото съгласие за ползавен съответните части от имота и
постройките в него не съставлява съгласие по смисъла на закона за изграждане на
барбекюто.
Ето защо строежът се явява незаконен и не е търпим и
правилно е разпоредено премахването му с оспорената заповед. Жалбата против последната
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на
делото, на ответника следва да се
присъдят поисканите в съдебното заседание по съществото на спора разноски за
юрисконсултско възнаграждение в минималния предвиден размер от 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от
ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.24 от НЗПП. На заинтересованата страна следва да се
присъдят поисканите с молба вх.№3411/19.09.2017 год. и списък на л.101-102 от
делото, договорени и заплатени разноски
за изготвяне на писмен отговор по жалбата, приложен на л.93-94 от делото,
изготвен от адвокат съгласно приложено адвокатско пълномощно на л.103 от
делото, в размер на 100 лева, на основание чл.143, ал.3 от АПК.
Воден от изложените мотиви и на основание чл. 172 АПК,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Л.Д. ***, против Заповед
№РД-11-87/04.07.2017 год. на кмета на община Червен бряг, с която е
разпоредено премахване на незаконен
строеж „Барбекю“, находящ се в гр.Койнаре с административен адрес гр.Койнаре,
общ.Червен бряг, ул ***, извършен от М.Л. Т..
ОСЪЖДА М.Л.Д. *** да заплати на Община Червен бряг
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
ОСЪЖДА М.Л.Д. *** да заплати на В.Л. ***, с ЕГН **********
разноски по делото, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 100 (сто) лева.
Решението може да се оспорва с касационна жалба пред Върховен
административен съд в срок от четиринадесет дни
от съобщаването на страните, по аргумент от разпоредбата на чл.215, ал.7
от ЗУТ .
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: