Р Е Ш Е Н И Е

21

 

12 януари 2018г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд- Плевен, втори състав, в публично заседание на дванадесети декември  през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

 

при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 612 по описа на Административен съд - Плевен за 2016 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 145 и следващите от Административно-процесуалният кодекс, вр.  чл. 68 от Закон за защита от дискриминацията.

Образувано е по жалба на „УМБАЛ Д-р Георги Странски“ ЕАД със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Георги Кочев“ № 8а, представлявано от изпълнителния директор Доц. Д-р Ц. Л., подадена чрез пълномощника адв. Т.Г. ***, против решение № 239/16.06.2016г. на Комисията за защита от дискриминация на Република България, Четвърти специализиран заседателен състав, постановено по преписка № 170/2009 година.

 В жалбата се развиват доводи, че обжалваното решение е издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, което съставлява отменително основание по смисъла на чл.146, т.3 от АПК. Твърди се, че горното решение е постановено при нарушение на общите принципи, регламентирани в чл.10, ал.1 и чл.13 АПК. На второ място се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение. Оспорват се изводите на Комисията, че А.И.Р. е бил по- неблагоприятно третиран по смисъла на §1, т.7 от ДР на ЗЗД в сравнение с другите кандидати при проведения конкурс. Сочи се, че двама от участниците в конкурса не са допуснати при обективна оценка на конкурсната комисия, основана на представените документи, поради липсата на кумулативно посочените от работодателя изисквания- трудов стаж и висше икономическо образование. Твърди се, че не е налице извършено умишлено различно третиране на Р. в сравнение с другите кандидати, тъй като жалбоподателят не е представил документ, установяващ наличието на специализиран стаж, тъй като същия съставлява класифицирана информация, до която комисията по чл.94 КТ, назначена от работодателя, не е имала достъп. На трето място се излагат доводи, че обжалваното решение не съответства на целта на закона съгласно чл.2, т.2 от ЗЗДискр., с оглед разпоредбата на чл.7, ал.1,т.2 и т.5 от ЗЗДискр.

В заключение се иска да бъде отменено като незаконосъобразно решение № 239/16.06.2016г. по преписка № 170/2009г. на Четвърти специализиран заседателен състав на Комисията за защита от  дискриминация.

С отделна молба е направено искане от жалбоподателя за заличаване на конституираните пред КЗД заинтересовани страни- Министерство на отбраната на РБ и НВУ „В. Левски“ гр. В. Търново.

Ответната страна -Комисията за защита от дискриминация, не е изразила становище по основателността на жалбата.

Заинтересованата страна А.И.Р. е депозирал писмено становище, с което оспорва жалбата и изразява мнение за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Изразява становище а неоснователност на направеното искане за заличаване на заинтересовани страни.

Останалите заинтересовани страни- НВУ „В. Левски“ В. Търново и Министерство на отбраната на Република България, не ангажират становище по жалбата.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Т.Г., която поддържа депозираната жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът не се представлява и не ангажира становище.

Заинтересованата страна А.И.Р. се представлява от адв. Р.Н., който излага доводи, че решението на адм. орган е правилно и законосъобразно, а жалбата против него е неоснователна. Твърди, че е налице пряка дискриминация, основана на признак „образование“ по отношение на упълномощителя му. Излага доводи, че съобразно Закона за висшето образование, действал към момента на дипломирането на Р., същият е имал необходимата квалификация за заемане на длъжността, поради което спрямо него е допусната пряка дискриминация по признак „образование“. В заключение пледира да бъде потвърдено решението на административния орган.

Заинтересованите страни- НВУ „В. Левски“ В. Търново и Министерство на отбраната на Република България, не се представляват в съдебното заседание и не ангажират становище.

Настоящият съд, преценявайки оспорения акт и с оглед заявените основания и служебно, съобразявайки разпоредбата на чл.168 АПК, за да се произнесе, съобрази следното :

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, в установения от закона срок, поради което разглеждането й е допустимо.

Административен съд- Плевен следва да се произнесе по горната жалба въпреки установеното по делото обстоятелство, че административният орган КЗД няма териториална структура в района на настоящия съд, т.к. такива указания са дадени с определение № 9819/19.09.2016г. по адм.д. № 10199/2016г. по описа на ВАС.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е основателна.

Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано на основание жалба от А.И.Р., за осъществена спрямо него дискриминация по признак „образование“, във връзка с подаване на заявление за участие в конкурс по документи за длъжността Експерт “Управление на човешки ресурси“ в служба „Управление на персонала“ в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен. С допълнителна молба Р. е уточнил, че спрямо него като участник в конкурса, е извършена проява на пряка дискриминация по признак образование, основана на незачитане на висшето му икономическо образование по отношение останалите участници в конкурса.

Въз основа на горната жалба е образувано административно производство по преписка № 170/2009г. по описа на Комисията за защита от дискриминация.

Обжалваното в настоящето производство решение № 239/16.06.2016г. по преписка № 170/2009г. на Комисията е трето по ред.

Първоначално Комисията за защита от дискриминация се е произнесла с решение № 49/08.03.2010г. в състав : З. Г., Х. А. и Л. К., с което е приела, че жалбоподателят в настоящето производство не е извършил пряка дискриминация по признак „образование“ по отношение на А.И.Р.. Горното решение е било предмет на съдебен контрол. С решение № 1480/31.01.2011г., постановено по  адм. д. № 5190/2010 г. тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на А.И.Р.. Горното решение е било предмет на касационна проверка от петчленен състав на ВАС, който с решение № 9016/22.06.2011г., постановено по адм.дело № 5118/2011 г. е отменил решението на тричленния състав и е върнал делото като преписка на КЗД за произнасяне по същество при спазване на дадените с касационното решение указания.

В изпълнение на горното, КЗД повторно разглежда преписка № 170/2009г. и постановява решение № 193/09.09.2013г. в състав : С. Й., Б. Х. и Л. К., с което отново приема, че УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД, гр. Плевен не е извършил пряка дискриминация по признак образование.Горното решение също е било предмет на съдебен контрол. С решение № 1577/12.03.2014г., постановено по административно дело № 9695/2013г., Административен съд- София- град е отменил решението на административния орган и е изпратил административната преписка на КЗД за ново произнасяне съобразно дадените указания.

Във връзка с горното съдебно решение преписка № 170/2009г. отново е била разгледана от КЗД в състав : С. А., Б. Х. и Л. К., при което е постановено решение № 239/16.06.2009г., предмет на настоящето производство.

От гореизложеното е видно, че в персоналния състав, постановил обжалваното решение, е взел участие Л. К., който е бил член на състава, постановил предходните две решения на КЗК по същата преписка, които са с в противоположен смисъл на решението, което е предмет на настоящето производство. Б. Х. е взел участие при постановяване на настоящето решение и при постановяване на предходното такова, а именно решение №193/09.09.2013г., което също е противоположно на решение № 239/16.06.2016г., предмет на настоящето производство.

Настоящият съд намира, че с горното е допуснато съществено процесуално нарушение от страна на КЗД. Нарушена е разпоредбата на чл.10, ал.2 АПК, чието предназначение е да гарантира безпристрастност при осъществяване на административното производство. Същата е приложима в производството пред КЗД на основание чл.70 от ЗЗДискр. Членовете на състава Л. К. и Б. Х. вече са изразявали своето становище по предмета на правния спор, обективирано в съответните решения на КЗД. Съобразно правилата на чл.61, ал.3 от Закона за защита от дискриминация членовете на заседателния състав се отстраняват на основанията и по реда, предвидени в чл. 22 - 24 от ГПК, което обаче не е сторено. В производството пред административния орган е допуснато и нарушение на правилата за производството пред комисията, приети на основание чл.7, т.6 от Правилника за устройство и дейността на Комисията за защита от дискриминация.

Съобразно чл. 54. от Закона за защита от дискриминация след образуването на производство председателят на комисията разпределя преписката на състав, който определя между членовете си докладчик.

Съобразно чл.14, ал.1 от правилата за производството пред комисията /публикувани на страницата на адм. орган/ съставът, извършил проучването и обявил преписката за решаване, не може да бъде променян до произнасяне на решението. Съставът на КЗД, постановил обжалваното решение обаче се е позовал в решението си на протокол от проведено на 09.11.2009г. заседание на  КЗД  /л.4 от обжалваното решение/, който е изготвен от друг персонален състав на комисията, като е приел, че в него е налице самопризнание на страна в производството. Горното е в подкрепа на изложените доводи, свързани с непредубедеността на част от членовете на състава, постановили обжалваното решение. Изложеното представлява основание за отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.146, ал.3 АПК.

Във връзка с изложеното настоящият състав намира, че оспореното решение на КЗД е незаконосъобразно, тъй като е в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде върната на административния орган за произнасяне по надлежния ред от законен състав на КЗД, отговарящ на изискванията на процесуалните закони. 

Във връзка с направеното искане за заличаване на конституираните пред КЗД заинтересовани страни- Министерство на отбраната на РБ и НВУ „В. Левски“- гр. В. Търново, съдът намира същото за  основателно. От материалите по делото е видно, че тези два правни субекта единствено са обезпечили информация, необходима за постановяване на акта на КЗД. Те обаче не са страни по спорното правоотношение, което се е развило между  А.И.Р. и УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД- гр. Плевен, а впоследствие и с КЗД, респ. за тях не съществува правен интерес за участие в производството пред административния орган и/или съда. Ето защо съдът намира, че следва да бъдат заличени като заинтересовани страни, а производството по отношение на тях да бъде прекратено.

Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 239/16.06.2016г. на Комисията за защита от дискриминация на Република България, Четвърти специализиран заседателен състав, постановено по преписка № 170/2009 година, с което е установено, че с  недопускането в конкурс за длъжността експерт „УЧР“ поради факта, че не отговаря на изискванията за образование и стаж, Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски“ ЕАД- Плевен, ЕИК 114532352 с адрес: гр.Плевен, ул.“Георги Кочев“ № 8а, е извършил пряка дискриминация по признак образование по отношение на А.И.Р. ***, с което е нарушен чл.4, ал.2 от ЗЗДискр. , поради което на основание чл.80, ал.2 вр. ал.1 от ЗЗДискр.  на Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски“ ЕАД- Плевен, ЕИК 114532352 е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв.

ИЗПРАЩА административната преписка на Комисия за защита от дискриминация—гр.София за произнасяне съобразно дадените с решението указания.

ЗАЛИЧАВА като заинтересовани страни Министерство на отбраната на РБ и НВУ „В. Левски“- гр. В. Търново и ПРЕКРАТЯВА производството по отношение на тях.

Решението в прекратителната му част, може да се оспори с частна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщението за изготвянето му, в останалата част решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

                                                                           СЪДИЯ: