Р Е Ш Е Н И Е

№ 622

гр. Плевен, 16.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията Господинов адм. дело № 612/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба от М.С.Д. *** с посочен съдебен адрес ***, против решение от 08.05.2018г. по протокол № 66 на Комисия по чл.8 от Наредба № 18 на Общински съвет- Плевен за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти, с което е отказано картотекирането на жалбоподателката на основание чл.5, ал.1, т.3 от Наредба № 18, приета с Решение № 466/21.04.2005г. на Общински съвет- Плевен. /В оспореното решение е допусната техническа грешка, възпроизведена в подадената жалба и от приложения протокол на л.10 и л.54 е видно, че оспореното решение е постановено на 14.06.2018г. по протокол № 67/.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения отказ. Твърди се, че същият е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и по- конкретно в нарушение на чл.59, ал.1 и ал.2, т.4 от АПК, тъй като липсват мотиви, а като фактическо основание е посочено единствено удостоверение № 1514/2018г. на Служба по вписванията- Плевен. Излагат се и доводи за материална незаконосъобразност на оспореното решение, които се изразяват в липса на предпоставките на чл.5, ал.1, т.3 от Наредба № 18, приета с Решение № 466/21.04.2005г. на Общински съвет- Плевен, даващи основание за отказ за картотекиране, когато молителят е бил страна в прехвърлителна сделка до 5 години преди кандидатстването за настаняване в общинско жилище, а жалбоподателката твърди, че при нея тази предпоставка не е налице. Сочи се, че не е налице прехвърлителна сделка по отношение на притежавания жилищен имот от жалбоподателя, а същият е продаден на публична продан, в рамките на образувано изпълнително производство от ЧСИ И. М.. В заключение се иска да бъде отменено оспореното решение на ответника и вместо това да бъде постановено друго, с което да бъде определена група на жилищна потребност 4 по чл.6, ал.1, т.4 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и с адв. В.И. ***, поддържат жалбата по изложените в нея съображения. Адвокат И. излага допълнително доводи, че притежаваният от доверителката му недвижим имот е бил предмет на публична продан, поради което не може да се приеме, че жалбоподателката е била страна по прехвърлителна сделка, в който смисъл е разпоредбата на чл.5, ал.1 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен. Твърди, че оспореният отказ е нищожен, тъй като решението, в което е обективиран не е подписано от председателя на комисията, а от нейния зам. председател и по делото липсват доказателства последният да е упълномощен за извършване на горното действие. Поддържа доводите от жалбата, че отказът не е мотивиран, тъй като липсват правното и фактическото основание за постановяването му. В заключение пледира за отмяна на оспореното решение и претендира присъждане в полза на доверителката му на направените съдебни разноски.

Ответникът – Комисия по чл.8 от Наредба № 18 на Общински съвет- Плевен за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти, се представлява от зам. председателя юрк. Д. С. с пълномощно по делото, който излага становище за неоснователност на подадената жалба. Твърди, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган и в кръга на функциите му, което се установява от представените писмени доказателства, както и че съдържанието му отговаря на изискванията на чл.59 АПК, поради което не е нищожен. Сочи, че оспореното решение е законосъобразно, тъй като е постановено в съответствие с разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен като твърди, че публичната продан, осъществена от ЧСИ представлява частен случай на прехвърлителна сделка. Позовава се на разпоредбата на чл.5, т.3 от Наредбата, която сочи и изключенията, при които участието на молителя в прехвърлителна сделка не съставлява основание за отказ от картотекиране и твърди, че процесният случай не попада в тези изключения. Предвид горното пледира да бъде отхвърлено оспорването.

Административен съд-Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Предмет на настоящото производството е решение от 08.05.2018г. по протокол № 66 на Комисия по чл.8 от Наредба № 18 на Общински съвет- Плевен за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти, с което е отказано картотекирането на жалбоподателката на основание чл.5, ал.1, т.3 от Наредба № 18, приета с Решение № 466/21.04.2005г. на Общински съвет- Плевен.

Жалбата против горното решение е подадена в законния срок /видно от известие за доставяне л.9 обжалваният адм. акт е получен на 18.06.2018г., а жалбата против него е подадена чрез адм. орган на 19.06.2018г./, от процесуално легитимирано лице и е от компетентността на Административен съд- Плевен, поради което разглеждането ѝ е допустимо. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Административният акт е издаден от компетентен по степен, място, и материя орган- комисията чл.8 от Наредба № 18 на Общински съвет- Плевен за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти, формирана със заповед № РД 10-490/05.05.2005г., издадена от кмета на Община Плевен /л.55 от делото/. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за нищожност на административния акт. В действащото българско законодателство няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради некомпетентност, но както е посочено по- горе в настоящето решение този порок не е налице. Неоснователни са доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че зам. председателя на комисията, подписал оспореното решение не е надлежно управомощен да го подпише. Следва да се има предвид, че се касае за решение на колективен орган, а не на едноличен такъв и представения по делото протокол № 67/14.06.2018г., по който е взето оспореното решение е подписан от зам. председателя и от трима от общо четирима членове на въпросната комисия. Компетентността на зам. председателя произтича от заповед РД 10-490/05.05.2005г. /л.55/ и заповед № РД- 10- 812/20.05.2015г., и двете на кмета на Община Плевен, както и одобрените от кмета на Община Плевен правила за реда, начина и сроковете за приемане, разглеждане и произнасяне по молби на граждани за установяване на жилищните им нужди и тяхното картотекиране / л.57 и сл. от делото/. В чл.6 на горните правила е разписано, че комисията се свиква на заседание от нейния председател, а при негово отсъствие от зам. председателя. В конкретния случай заседанието е проведено в отсъствие на председателя на комисията и при участие на зам. председателя ѝ. Освен това съобразно чл.6, ал.2 от горните правила решението на комисията се счита за прието, ако за него са гласували и подписали повече от половината ѝ членове от пълния й състав, между които задължително и правоспособен юрист, които изисквания са изпълнени, доколкото съобразно заповед РД 10-490/05.05.2005г. /л.55/ комисията се състои от председател, зам. председател и 5 члена, а протокол № 67, по който е взето оспореното решение е подписано от трима члена и от зам. председателя, който е и гл. юрисконсулт в отдел „ПНО“ на Община Плевен.

Решението е издадено при спазване на предвидената в чл.59, ал.2 от АПК форма - в писмен вид и съдържа разпоредителна част. Следователно не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта на това основание. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя за липсата на фактически основания, което съставлява е нарушение на чл.59, ал.1 от АПК относно изискването за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви е основание за незаконосъобразност на административния акт, т. к. мотивирането на административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на административния орган по издаването на акта, като аргумент за това е нормата на чл.145, ал.1 от АПК. В случая в диспозитива на оспореното решение е посочено и правното, и фактическото основание на постановения отказ- чл.5, ал.1, т.3 от Наредба № 18 на Общински съвет Плевен, поради прехвърляне на имоти на други лица до 5 години преди кандидатстването за настаняване н общинско жилище.

Така постановеният отказ обаче е незаконосъобразен, тъй като е в противоречие с посочената по- горе разпоредба на наредбата. Същата касае условията, на които следва да отговарят кандидатите за настаняване в общински жилища, а конкретно т.3 на чл.5 въвежда условие кандидатите да „не са прехвърляли имоти по т.1 на други лица до 5 години преди кандидатстването за настаняване в общинско жилище, с изключение на прекратяване на съсобственост (продажба, дарения, замяна или делба на съсобствен имот), дарение в полза на държавата или общината, както и да не са прехвърляли имоти със запазено право на ползване или обитаване.

С оглед формулировката на посоченото по- горе условие може да се направи извод, че наредбата касае единствено прехвърлителни сделки, но не и останалите правомощия на собственика, включени в правото на разпореждане като един от трите елемента на правото на собственост. Несъмнено е налице разпореждане от страна на жалбоподателката, изразяващо се в ипотекиране на притежаван от нея недвижим имот. Горното обаче не съставлява прехвърлителна сделка. Собствеността върху недвижимият жилищен имот е прехвърлена не по волята на жалбоподателката, а чрез публична продан, която съставлява принудителен способ по изпълнително производство- видно от удостоверение № 1514/2018г. на служба по вписванията и постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. № 20128170400122/2012г. по описа на ЧСИ И. М.. Горната продан осъществена не по волята или със съгласието на длъжника в изпълнителното производство, жалбоподател в настоящето съдебно такова. За разлика от това при прехвърлителните сделки волята /съгласието/ на прехвърлителя е съществен елемент за валидността им. Обжалваният отказ се основава на неправилно и разширително тълкуване на разпоредбата на чл.5, ал.1, т.3 от Наредбата, която не предвижда подобно ограничение за участие в административното производство, касаещо кандидатстване за настаняване в общински жилища настаняване от български граждани.

Изложените съображения сочат на материалноправна незаконосъобразност на оспорената заповед, която следва да бъде отменена.

Съдът намира, че в конкретния случай не може да реши спора по същество, тъй като преценката за наличие на предпоставките за картотекиране на жалбоподателката е от компетентността на административния орган- комисията по чл. 8 от Наредба № 18 на Общински съвет- Плевен, която не е разгледала и не се е произнесла по останалите предпоставки, визирани от наредбата, касаещи подаденото от М.Д. заявление. Ето защо преписката следва да бъде изпратена на ответника за произнасяне С оглед предвидените срокове за разглеждане на молби и приемане на решения по чл.9, ал.1 от правилата за реда, начина и сроковете за приемане, разглеждане и произнасяне по молби на граждани за установяване на жилищните им нужди и тяхното картотекиране и прекартотекиране, ответникът следва да се произнесе по подаденото заявление от жалбоподателя в едномесечен срок от влизане в сила на настоящето решение.

С оглед изхода на делото, следва да се присъдят разноски в полза на жалбоподателя в размер на 600 лева - договорено и заплатено възнаграждение на един адвокат, видно от пълномощното на л.68, както и 10 лв. заплатена държавна такса за образуване на производството. Разноските следва да бъдат възложени на Община Плевен, чиито орган се явява ответника, който не е самостоятелно юридическо лице.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 08.05.2018г. по протокол № 66 / решение от 14.06.2018г. по протокол № 67/ на Комисия по чл.8 от Наредба № 18 на Общински съвет- Плевен за реда за управление, ползване и разпореждане с общински жилищни имоти, с което е отказано картотекирането на М.С.Д. *** на основание чл.5, ал.1, т.3 от Наредба № 18, приета с Решение № 466/21.04.2005г. на Общински съвет- Плевен.

ВРЪЩА преписката на ответника за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт, при съобразяване на обстоятелствената част на съдебното решение.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на жалбоподателя М.С.Д. *** размер на 600 /шестотин/ лв. за заплатено възнаграждение на адвокат и 10/десет/ лв. държавна такса, платена при образуване на настоящето дело.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :