Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№  526 /  12 Септември 2018г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На пети септември  2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 610/ 2018г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на Д.С.Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Белене“ към Затвора – Белене срещу Заповед № Л-2292/23.05.2018г. на ВПД Главен директор на ГДИН, с която на осн. чл. 58 от ЗИНЗС и на осн. т. 3.5 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Гл. Директор на ГДИН е наредено жалбоподателя да бъде преведен в ЗООТ към Затвора – Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.

Жалбоподателят оспорва заповедта и иска отмяната й като незаконосъобразна. Иска да не бъде превеждан в общежитието към Затвора – Ловеч, а да остане да доизтърпи наказанието си в ЗООТ – Белене, тъй като има малък остатък, пригодил се е към обстановката и хората и се чувства добре там, полага доброволен труд – строителство.

Ответникът -  ВПД Главен директор на ГДИН – София  изразява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че с предходни заповеди режимът на лишения от свобода е заменен на общ и е взето решение осъденият да изтърпява наложеното му наказание в условията на затворническо общежитие от открит тип. С процесната заповед е съобразено разпределението на л.св. според постоянния му адрес на територията на Русенска област съгласно заповедта на ГДИН, според която следва да бъде настанен да изтърпява наказанието си в ЗООТ към Затвора – Ловеч. При извършена служебна проверка относно твърденията на осъдения за полаган труд на територията на Затвора – Белене е установено, че в действителност лицето полага доброволен труд по чл. 80 ЗИНЗС, но не притежава специфични умения, което да налага оставането му в Затвора – Белене и не е изготвяно предложение в този смисъл. Чрез юрисконсулт У. в с.з. поддържа изразеното становище и моли заповедта да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Сочи, че след получаването на Заповедта на Началника на Затвора – Белене за прекатегоризирането на л.св. от закрит в открит тип в ГДИН, Гл. Директор на ГДИН се е самосезирал и издал процесната заповед, която е съобразена с разпределението на лишените от свобода в затвори и затворнически общежития, според която той следва да търпи наказанието си в ЗООТ към Затвора Ловеч съобразно адресната си регистрация. Не е правено предложение от началника на затвора за преместване на л.св.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл. 62 ал.3 от ЗИНЗС.

Заповедта е връчена на 30.05.2018г.  Жалбата е подадена по пощата, чрез Затвора - Белене с рег. № 2683/11.06.2018г. (п.к. 11.06.2018г.) и следователно в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване от активно легитимирана страна, която има правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Л.св. Д. *** на 18.04.2017г. за изтърпяване на общо наказание в размер на 1 година и 2 м. лишаване от свобода при първоначално определен „строг режим“. Със Заповед № 08-88/17.12.2017г. на Началника на Затвора – Белене режимът е заменен на „общ“, а със Заповед № 08-67/16.04.2018г. на началника на Затвора Белене на осн. чл. 64 ал.2 вр. ал.1 от ЗИНЗС е преместен за доизтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в ЗООТ – Белене към Затвора Белене в условията на общ режим. В мотивите е посочено, че л.св. е придобил формално право за преместване в ЗООТ на 17.12.2017г. В групата л.св. Д. показва нормативно съобразно поведение. Трудово ангажиран е – полагал е доброволен труд като строител, а през последните няколко месеца работи като поддръжка хигиената на общите коридори. Показал е отговорно отношение към труда и трудови навици. Не е нарушавал реда, не е наказван. Награждаван е с писмена похвала за трудова дейност. Не е конфликтен и агресивен. Към администрацията се отнася с уважение. С цел стимулиране и затвърждаване на бъдещата линия на поведение, както и в изпълнение на задачата, предвидена и съгласувана с л.св. при последното препланиране на присъдата му, и с цел по-плавно адаптиране към по-свободни условия на живот, ИСДВР е предложил преместването на л.св. в ЗООТ „Белене“ към Затвора Белене.

Впоследствие с оспорената Заповед № Л-2292/23.05.2018г. ВПД Главен директор на ГДИН е наредил преместване на л.св. Д. в ЗООТ към Затвора – Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Заповедта е издадена с правно основание  чл. 58 ЗИНЗС и на основание т. 3.5 от Заповед № Л- 919/08.03.2017г. на ГДИН, регламентираща разпределението на лишените от свобода по затвори съобразно постоянния им адрес и изискването на чл. 43 ал.4 от ЗИНЗС, според която осъдения следва да изтърпява наложеното му наказание в ЗООТ към Затвора – Ловеч, предвид постоянния му адрес в обл. Русе.

Заповедта е издадена от ст. комисар В. М., временно преназначен на длъжността Главен Директор на ГДИН със Заповед № ЧР 05-115/05.04.2018г., което се потвърждава с приложената по делото служебна бележка Рег. № 6667/04.07.2018г. на ГДИН.

Съгласно принципа, залегнал в чл. 58 т.3 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието си най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС като в затворническите общежития от открит тип се настаняват осъдените с първоначално определен общ режим.

Според чл. 43 ал.4 ЗИНЗС минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода е 4 кв. м. като ГДИН следва да поддържа актуална база данни за капацитета на местата за лишаване от свобода. Следователно при преценка за настаняване на лицата в местата за лишаване от свобода водещият критерий е постоянният адрес на лицата, но ГДИН следва да съобрази и изискването на ал.4 за минимална жилищна площ на един лишен от свобода и настаняването да се извършва и съобразно капацитета на местата за лишаване от свобода.

Принципът, залегнал в чл. 58 ал.1 ЗИНЗС има за цел да запази връзките на лишения от свобода с неговите близки, тъй като по дефиниция постоянният адрес на лицето определя неговата връзка с определено населено място, където обичайно е и неговата среда. Затова за постигане целите на наказанието законодателят е предвидил лицата да търпят наказанието си най-близо до постоянния си адрес, за да се запази тази връзка с близките, като същите имат възможност да посещават достатъчно често лишения от свобода и така да се въздейства благоприятно за постигане на поправителния ефект на наказанието, при съхраняване на психиката на осъдения и запазване възможностите за ресоциализация след изтърпяването му. Освен постоянният адрес, който е водещият критерий, настаняването на лицата следва да е съобразено и с капацитета на местата за лишаване от свобода, така че при разпределението на лицата да не се допуска пренаселеност на едни затвори и затворнически общежития за сметка на други, като следва да се съблюдава и критерият за минимална жилищна площ на един лишен от свобода.

Със Заповед № Л-919/ 08.03.2017г. Главния директор на ГДИН на осн. чл. 13 ал.2 т.1 и чл. 58 от ЗИНЗС е определил разпределението на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В т.3 от цитираната заповед е определено лишените от свобода от открит тип т.е. с първоначално определен „общ режим“ да се настаняват в затворнически общежития както следва:   т.3.5. В Затворническо общежитие „Полигона“ и затворническо общежитие „Велико Търново“ към Затвора – Ловеч  – лишени от свобода от област Велико Търново, Русе, Ловеч, Шумен и Габрово;

Жалбоподателят е осъден да изтърпява едно общо наказание в размер на 1 година и 2 м. лишаване от свобода при първоначално определен строг режим, което изтърпява в Затвора Белене от 18.04.2017г.  съобразно Заповед № Л-919/2017г. – т. 4.1., която разпределя в Затвора Белене лишените от свобода от закрит тип от област Русе, Разград, Добрич и Силистра.

Видно от приложената по делото служебна справка от НБД „Население“ жалбоподателят е с постоянен адрес *** и затова е следвало да търпи наказанието си в Затвора Белене според първоначално определения му „строг режим“. Впоследствие режимът му е променен на „общ“ и със заповед на началника на Затвора – Белене е преместен за доизтърпяване на наказанието в ЗООТ към Затвора Белене на осн. чл. 64 ал.2 от ЗИНЗС. Преценката за това последващо преместване е предоставена от закона на Началника на затвора.

По реда на чл. 58 от ЗИНС Главния директор на ГДИН има правомощие да разпредели осъдените за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в съответния затвор, затворническо общежитие от открит или закрит тип според първоначално определения им режим и съобразно останалите два критерия – постоянен адрес и спазване на изискването за минимална жилищна площ. Това се прави само при първоначалното разпределение на л.св. за изтърпяване на наказанието и затова в настоящия случай е неприложим този ред.

Съгласно чл. 62 ал.1 от ЗИНЗС съществува възможност за преместването на лишени от свобода от един затвор в друг, което  се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в следните хипотези:

1. при включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода;

2. при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание;

3. по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти;

4. по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода;

5. при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл. 43, ал. 3; в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода.

Лишените от свобода според втората алинея не могат да бъдат премествани, ако съществува опасност от сериозно влошаване на здравословното им състояние.

В случая не е налице нито хипотезата на чл. 58 от ЗИНЗС, сочена в заповедта, нито на чл. 62 ЗИНЗС за последващо преместване, която касае единствено възможността за преместване от един затвор в друг, а не от едно затворническо общежитие в друго. Дори да се приеме разширително тълкуване, че разпоредбата се отнася по аналогия и за преместване на л.св. от едно затворническо общежитие в друго, то хипотезите на т.1, т.2 и т.3 не са налице в конкретния случай, не е налице и предложение от началника на затвора по т.4, нито е обосновано с предпоставките на т.5, в който случай е следвало да се вземе предвид и желанието на л.св., а то е да остане в ЗООТ – Белене с оглед малкия остатък за изтърпяване на наказанието, факта, че се е адаптирал добре към затворническата среда, където полага доброволен труд.

Поради това съдът счита, че не е приложим чл. 58 от ЗИНЗС за преместване на л. св. от ЗООТ – Белене в ЗООТ към Затвора – Ловеч. Предвид малкия остатък на наказанието не е съобразена и целта на закона да се осигури по-плавно адаптиране и ресоциализация на осъдения след изтърпяване на наказанието. Още повече, че гр. Белене е по-близо до гр. Русе, където е постоянния адрес на жалбоподателя, отколкото гр. Ловеч и преместването ще затрудни контактите с близките му.

Поради изложеното заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. ал.2 от АПК съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № Л-2292/23.05.2018г. на ВПД Главен директор на ГДИН, с която на осн. чл. 58 от ЗИНЗС и на осн. т. 3.5 от Заповед № Л-919/08.03.2017г. на Гл. Директор на ГДИН е наредено Д.С.Д., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ „Белене“ към Затвора – Белене да бъде преведен в ЗООТ към Затвора – Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

С Ъ Д И Я: