Р E Ш Е Н И Е

№ 642

гр.Плевен, 24 Октомври 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИEВА

при секретаря Милена Кръстева и с участието на прокурора Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 607 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С решение № 96 от 27.04.2018 год., постановено по НАХД № 1157/2017 год., Районен съд – Ловеч е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № 217965- F227396 от 10.10.2016г. на директора на ТД на НАП- В. Търново, с което е наложено на ЕТ „Данели 99- Ц.Г.-***, ЕИК 110055971, представляван от Ц.В.Г., административно наказание на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС- имуществена санкция в размер на 500 лв., за нарушение на чл.25, ал.3, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, във връцка с чл.118, ал.1 вр. чл.185, ал.1 и чл.186, ал.1, т.1, б. „а“ от ЗДДС.

Недоволен от горното решение останал Ц.В.Г., който в качеството си на собственик на ЕТ „Данели 99- Ц.Г.-***, чрез пълномощника си адв. Г.Г. от ЛАК е подал касационна жалба против него в законоустановения срок.

След отвод на всички съдии от Административен съд- Ловеч, с определение № 8234/18.06.2018г., постановено по адм.д. № 7422/2018г. по описа на ВАС, производството е изпратено за разглеждане на Административен съд- Плевен.

В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на процесуалните правила, както и че наложената санкция е явно несправедлива. Сочи се, че не е издадена касова бележка, тъй като не е налице извършена продажба, оспорва се доказаността на фактическата обстановка, описана в АУАН. Оспорват се и доводите на РС- Ловеч, касаещи липсата на допуснато нарушение на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН и се твърди, че освен това АУАН е съставен и в нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН. Излагат се доводи за допуснато нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН в оспореното НП. Сочи се, че нормативните актове се обнародват с тяхното пълно наименование и се излага твърдение, че е незаконосъобразно изписването им с абревиатури. В заключение се прави искане да бъде отменено обжалваното решение на РС- Ловеч.

По делото е постъпило възражение от ответника, представляван от ст. юрисконсулт П. Д. С., в което се оспорват доводите от касационната жалба и се изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Твърди се, че допуснатото нарушение е безспорно доказано от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства. Излагат се доводи, че при осъществяване на проверката, изготвяне на АУАН и НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както ѝ че не е нарушен материалният закон. Сочи се, че протоколът от извършената проверка е подписан без възражения и забележки както от продавачката в обекта Т., така и от собственика на ЕТ „Данели 99- Ц.Г.-***. Жалбоподателят не е посочил такива и в предявения му АУАН нито в момента на предявяването му, нито при по- късно предоставената му възможност по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин осъществяването на нарушението, както и че не са допуснати нарушения при налагане на санкцията, поради което се прави искане да бъде потвърдено решението на РС- Ловеч.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

В конкретния случай съдът намира, че приетата за установена от Районен съд- Ловеч фактическа обстановка е в съответствие със събраните в хода на съдебното производство доказателства. Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН № F227396 от 27.07.2016г., от който се установява, че при извършена проверка на 23.07.2016г. в търговски обект „павилион № 1- за продажба на сувенири“, находящ се в с. Куршуна, обл. Ловеч, местност „Маарата“, стопанисван и експлоатиран ЕТ „Данели 99- Ц.Г.-***, ЕИК 11005597 е установено, че търговецът не изпълнява задължението си за редовно издаване на фискални касови бележки. Горното е установено с контролна покупка в 12.25 ч. на 1 бр. сувенир- магнит на стойност 2 лв., за която стока е заплатено в брой от Г. И. М.- инспектор по приходите в ТД на НАП гр. В. Търново, като продажбата не е отчетена с ФУ или ръчна касова бележка. В акта е посочено, че сумата е приета от Т. И. Т., извършила продажбата от името на търговеца, приела и не маркирала плащането, и не издала фискална касова бележка от наличното в обекта и действащо ФУ с посочена в АУАН марка и номер, или от кочан с ръчни касови бележки.

Съдът намира за неоснователни доводите на касатора за недоказаност на нарушението. Посоченият АУАН е издаден въз основа на протокол за извършена проверка серия АА № 0194625/23.07.2016г., който е подписан от продавачката в търговския обект Т. Т. без възражения. Констатациите по този протокол са в съответствие със свидетелските показания на Б. Ш. и Г. М., на които противоречат единствено показанията на свид. Т., която заявява, че не си спомня такова нещо, но тъй като същата е подписала протокола без всякакви възражения, тези нейни показания не могат да се кредитират с доверие. От обясненията на жалбоподателя Ц.Г., дадени в ОСЗ е видно, че той не е присъствал при провеждане на проверката. В същите не се съдържат твърдения, касаещи въпросната проверка.

Неоснователно е и оплакването, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН, изразяващо се в обстоятелството, че съставянето му е извършено в присъствие само на един свидетел, което е в нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.4 ЗАНН, когато нарушението е установено въз основа на официални документи /какъвто несъмнено е протокол за извършена проверка серия АА № 0194625/23.07.2016г./, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.

Настоящият съд намира, че е неоснователно и оплакването за допуснато нарушение на чл.42, т.4 от ЗАНН. В съставения АУАН е налице описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено.

Оплакванията на касатора за нарушение на чл.57, т.5 от ЗАНН също са неоснователни. В съставеното НП е налице описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Посочено е и писменото доказателство, което го потвърждава- протокол за извършена проверка серия АА № 0194625/23.07.2016г. Въпрос на оперативна самостоятелност е какви доказателства ще събере административният орган при извършване на проверката и същият не е имал задължение да изземва като веществено доказателство стоката, която е била предмет на извършената контролна покупко- продажба, а и неизземването ѝ по никакъв начин не опорочава АУАН и издаденото въз основа на него НП.

Твърдението, че са нарушени правата на жалбоподателя, тъй като в АУАН и НП нормативните актове са посочени с абревиатури, а не с пълното им наименование също е неоснователно. Както е видно от подадената въззивна жалба и двете касационни такива, жалбоподателят също е използвал абревиатури за обозначаване нормативните актове, чиито разпоредби счита за нарушени от административния орган, което навежда на мисълта, че не е налице накърняване на правото му на защита, тъй като е разбрал за кои разпоредби и от кои нормативни актове е привлечен към административнонаказателна отговорност, респ. на основание кои законови текстове му е наложено административното наказание.

Съдът намира, че не са налице и нарушения, свързани с вида и размера на наложената санкция. Въззивният съд е изложил в достатъчен обем мотиви относно неприложимостта на чл.28 от ЗАНН, които се споделят от настоящият от настоящия съдебен състав, поради което не е необходимо да бъдат повтаряни. Наложената имуществена санкция е в минималния предвиден от закона размер, поради което оплакванията за несправедливост на наложеното наказание очевидно са неоснователни.

Предвид така изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че следва да остави в сила обжалваното въззивно решение.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 96 от 27.04.2018 год., постановено по НАХД № 1157/2017 год. по описа на Районен съд – Ловеч.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.