Р Е Ш Е Н И Е

№ 93 / 15 Февруари 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На седми февруари 2018г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: Милена Кръстева

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 604/2017г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Образувано е по жалба на К.Л.З. *** срещу Заповед № 17-0938-001136/10.05.2017г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „д” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача З. до заплащане на дължимата глоба, наложена с Фиш Серия М № 156362/09.08.2016г., за което е съставен АУАН Серия Г № 967863/10.05.2017г.

Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна, поради нарушение на материалния закон и иска отмяната й и връщане на отнетото СУМПС, тъй като вече е заплатил наложената глоба с фиш в размер на 50 лв. Сочи, че е подал жалбата срещу заповедта, с която е отнето СУМПС и не е заплатил по-рано дължимата глоба, защото от съдържанието й не става ясно за какво се отнася.

Ответникът – Началникът на Сектор ПП към ОД на МВР – Плевен изразява бланкетно становище за неоснователност на жалбата.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.172 ал.5 от ЗДвП.

Видно от отбелязването в приложената справка за водача от информационната система на МВР, заповедта е била изпратена за връчване, но няма данни кога е връчена. Затова подадената на 12.07.2017г. жалба се счита за депозирана в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване. Насочена е срещу подлежащ на обжалване индивидуален административен акт и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със съставен АУАН № Серия Г бл. № 967863/10.05.2017г. е установено, че К.Л.З. на 10.05.2017г. около 02:10ч. в гр. Плевен, жк „Дружба“ до бл. 118 посока бл. 117 управлявал лек автомобил Рено Меган с Рег. № ЕН *** ВН, при което е извършил три нарушения на ЗДвП, едно от които е, че водачът не е заплатил в законоустановения срок наложената му глоба с фиш Серия М № 156362 от 09.08.2016г. Водачът е подписал акта като е вписал саморъчно, че няма възражения. Със съставянето на АУАН е отнето и СУМПС на жалбоподателя.

Въз основа на съставения АУАН, с който е установено, че водача е извършил нарушение на чл. 190 ал.3 от ЗДвП – водача управлява МПС с наложено наказание глоба с фиш, незаплатена в срока за доброволно плащане, Началникът на Сектор ПП – Плевен издал оспорената Заповед № 17-0938-001136/10.05.2017г., с която на основание чл. 171 т.1 б.“д“ от ЗДвП приложил принудителна административна мярка по отношение на водача З. – временно отнемане на СУМПС до заплащане на дължимата глоба.

Заповедта е издадена на 10.05.2017г. от Началника на Сектор „Пътна полиция“ група към ОД на МВР – Плевен, оправомощен със Заповед № 316з-3575/14.12.2015г. на Директора на ОД на МВР да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171 т.1 от ЗДвП. Съгласно чл. 172 ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Заповедта е издадена от компетентен орган.

В мотивната част на заповедта е възпроизведено дословно пълното съдържание на АУАН като са отразени и другите две констатирани с акта нарушения – 2) не носи контролния талон от свидетелството за управление на МПС – нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП и 3) управлява МПС, спряно от движение – нарушение на чл. 5 ал.3 т.2 от ЗДвП. Видно от приложената справка за водача – за тези две нарушения е издадено НП № 17-0938-002488/22.05.2017г. на Началник СПП, с което са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 10 лв. на осн. чл. 183 ал.1 т.1 ЗДвП и „глоба“ в размер на 200 лв. на осн. чл. 177 ал.1 т.4 ЗДвП.

НП е изпратено за връчване, но няма данни по делото дали е връчено, обжалвано ли е и влязло ли е в сила. Но това е без съществено значение за настоящия спор и не е предмет на делото, тъй като наказателните постановления подлежат на обжалване за законосъобразност по друг ред в отделно производство, а именно по реда на чл. 59 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания пред Районен съд – Плевен в 7-дневен срок от връчването.

Изтъкнатите от жалбоподателя оплаквания, свързани с констатираните с акта други две нарушения са неотносими към настоящото производство. Но тъй като са посочени в мотивната част на оспорената заповед, следва да се отбележи, че създават объркване у адресата относно правнорелевантните факти и обстоятелства, които административният орган е взел предвид при издаването на заповедта. Затова посочването и на другите две констатирани с акта нарушения съставлява процесуално нарушение, но съдът го преценява като несъществено. Под т.1 е посочено нарушението на чл. 190 ал.3 ЗДвП – водача не е заплатил в законоустановения срок наложеното му наказание глоба с фиш Сер. М № 156362/2016г., което кореспондира с посоченото в заповедта основание за прилагането на принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „Д“ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача К.Л.З. до заплащане на дължимата глоба, като е посочено и че СУМПС № 282682048 е отнето. Ето защо съдържанието на заповедта позволява да се разбере действителната воля на административния орган и мотивите за издаването й.

Като правно основание за издаване на заповедта е посочено – чл. 171 т.1 б. „д“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водача до заплащане на дължимата глоба, а като фактическо, че водача К.Л.З. не е заплатил в срока за доброволно плащане наложената му глоба с Фиш Сер. М № 156362/2016г., с което виновно е нарушил чл. 190 ал.3 от ЗДвП.

По делото е приложен посочения фиш Сер. М № 156362 от 09.08.2016г., с който е наложена глоба на жалбоподателя в размер на 50 лв.

Съгласно чл. 186 ЗДвП фиш за налагане на глоба се издава при липса на оспорване от водача на допуснатото нарушение, като водача се задължава да заплати глобата в 7-дневен срок от датата на издаването. Издаден фиш, глобата по който не е заплатена доброволно в този срок, се смята за влязло в сила наказателно постановление и се събира принудително. Това изрично е посочено във фиша, връчен на жалбоподателя. А според чл. 190 ал.3 ЗДвП – наложеното наказание глоба се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на НП.

Видно от справката за водача, той не е заплатил наложената глоба по фиша. Не е сторил това в 7-дневния срок за доброволно плащане. След изтичането на този срок фиша е приравнен по презумпция на влязло в сила НП, което съгласно чл. 190 ал.3 ЗДвП подлежи на плащане в едномесечен срок от влизането му в сила. Жалбоподателят не е заплатил глобата и в този едномесечен срок. Едва по-късно - в хода на съдебното производство е заплатил дължимата сума по фиша с платежно нареждане от 04.12.2017г. т.е. след издаването на заповедта.

Но към 10.05.2017г. – датата на съставяне на акта, с който е констатирано нарушението и към момента на издаването на заповедта за ПАМ, която е от същата дата, жалбоподателят не е заплатил дължимата глоба по фиш.

Съгласно чл. 171 т.1 б. „д“ от ЗДвП – за осигуряване безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач, който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 142 ал.1 АПК съдът преценява съответствието на административния акт с материалния закон към момента на издаването му.

Ето защо към момента на издаването на заповедта е било налице фактическото и правно основание, посочено в нея за издаването й.

Мярката е временна, с превантивен и преустановителен характер и се прилага с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения, за определен срок – до заплащане на дължимата глоба. Целта е да дисциплинира нарушителите като им попречи да управляват МПС, докато не изпълнят задължението си, с което се постига и ефективност на наложеното наказание. Принудителната административна мярка е временна, тя се издава за определен срок и под прекратително условие – до заплащане на дължимата глоба.

Със заплащането на дължимата глоба на 04.12.2017г. се преустановява занапред действието на мярката, затова СУМПС на водача следва да му бъде върнато, но не отпада с обратна сила основанието за прилагането й, затова този факт не се отразява на законосъобразността на издадената заповед и не е основание за отмяната й като незаконосъобразна.

Заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на правомощията му, в необходимата писмена форма, съдържаща обосноваващите я правни и фактически основания, които се потвърждават от доказателствата по делото. Не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното производство, съответства на материалния закон и целта му, поради което е законосъобразна.

По изложените съображения жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.Л.З. *** срещу Заповед № 17-0938-001136/10.05.2017г. на Началник Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Плевен за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171 т.1 б. „д” от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача З. до заплащане на дължимата глоба, наложена с Фиш Серия М № 156362/09.08.2016г.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

С Ъ Д И Я :