Р E Ш Е Н И Е

 

№ 635

 

гр.Плевен, 23 Октомври 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди и осемнадесета година в състав: 

 

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

                                                         ЧЛЕНОВЕ:  Елка Братоева

                                                                                Катя Арабаджиева

 

при секретаря Милена Кръстева  и с участието на прокурора Йорданка Антоонова като разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно дело № 599 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 304 от 13.04.2018 г., постановено по НАХД № 156/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил като законосъобразно на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН  наказателно постановление № 181/16.11.2017г. на председателя на КРС, с което на „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД- гр. София, представлявано заедно от Изпълнителните директори А. Д. и М. М. на основание чл. 326 от ЗЕС във връзка с чл. 42, ал. ІІІ от Общите изисквания е наложена имуществена санкция в размер на 7 500,00 (седем хиляди и петстотин) лева за нарушение по чл. 326 от ЗЕС във връзка с чл. 42, ал. ІІІ от Общите изисквания.

         Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба  от „Мобилтел“ ЕАД, ЕИК 131468980, чрез пълномощника П. Ш.- юрисконсулт. В същата се излагат доводи, че решението е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила като се твърди недоказаност и необоснованост на извършеното нарушение, а от там и немотивираност на постановения въззивен съдебен акт. Сочи се, че копие от договора е бил предоставен на клиента и той е имал възможност да се запознае с него преди да го подпише. Излагат се съображения за неправилност на изводите на съда, тъй като не е имало отказ на служителя на касатора да запознае клиента със съдържанието на договора и се твърди, че законодателят не е регламентирал процедура по запознаване със съдържанието на проекта за договор, подобна на тази по чл.579, ал.1 ГПК при издаване на нотариален акт. Сочи се, че, не е налице нарушение на чл.42, ал.3 от Общите условия като се излагат доводи, че за да е довършено нарушението, то следва да има и сключен договор, за да е налице нарушаване правата на потребителя в резултат от незапознаването с проекта за такъв. Излагат се и доводи за несъставомерност на деянието, тъй като няма нормативно установени изисквания за начина, по който предприятията трябва да предоставят възможност на клиентите си да се запознаят с договора. Алтернативно се навеждат доводи за наличие на предпоставки за приложение чл.28 ЗАНН поради маловажност на допуснатото нарушение, или за намаляване на санкцията до законовия минимум по чл.326 от ЗЕС.

         В съдебно заседание касаторът и ответникът не се представляват и не ангажират допълнителни доводи във връзка с предмета на делото.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че касационната жалба изхожда от „МОБИЛТЕЛ“ ЕАД- гр. София, което дружество е преобразувано към датата на провеждане на съдебното заседание пред настоящата съдебна инстанция в "А1 България" ЕАД, ЕИК 131468980- обстоятелство, което се установява от служебно извършена справка в Търговски регистър и регистър на ЮЛНЦ.

С оспореното решение Районен съд- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че акт за установяване на административно нарушение № ВТ-280 е съставен на 02.10.2017г. от Г. П. И. – Старши инспектор в Главна дирекция “Контрол на съобщенията” на КРС срещу “МОБИЛТЕЛ” ЕАД гр. София, р-н Илинден, ул. „Кукуш” № 1, ЕИК 131468980, представлявано заедно от Изпълнителните директори А. Д. и М. М. за това, че на 26.07.2017г. в магазин, находящ се на адрес: гр. Плевен, ул. „Васил Левски” №174, „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, ЕИК 131468980, не е изпълнило задължението си преди подписване на индивидуален договор № 500776945/26.07.2017г. да предостави на служител на Комисията за регулиране на съобщенията (таен клиент) проекта за договора в цялост за запознаване със съдържанието му. Предложено е подписване на договора, без преди това да е предоставен проекта за договор в цялост за запознаване със съдържанието му – нарушение по чл.42, ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на обществени електронни съобщения /Общите изисквания/.

Въззивният съд е приел, че описаните в посочения по- горе АУАН обстоятелства са установени чрез извършена проверка, резултатите от която са били обективирани в съставен и приложен като писмено доказателство по делото констативен протокол № ВТ-ТИ-020/26.07.2017г. от Г. П. И. – ст.инспектор при КРС и Й. Д. Й.– гл. инспектор в КРС.

Описаните в АУАН факти приел за установени по безспорен начин от  писмените доказателства и показанията на актосъставителя Г. П. И. и свидетелите Й. Д. Й.и Н. Б. П..

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни доводите на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост на обжалваното решение, както и за недоказаност на нарушението.

Настоящият съд споделя изводите на РС- Плевен, а и между страните няма спор, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, са издадени от компетентни административни органи и в рамките на предоставените им правомощия. АУАН е съставен в сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Нарушението е  квалифицирано правилно като такова по чл. 42, ал.3 от Общите изисквания при осъществяване на обществените електронни съобщения и наложената имуществена санкция е определена на основание чл.326 от Закона за електронните съобщения. Не е налице недоказаност на извършеното нарушение. Напротив, показанията на свидетелите Г. П. И., Й. Д. Й.и Н. Б. П. пряко доказват същото. Тези показания кореспондират напълно с отразеното в констативен протокол № № ВТ-ТИ-020/26.07.2017г. и съставения въз основа на него АУАН. От горната съвкупност от доказателства е видно, че при извършена проверка свидетелят Й.се представил за клиент и поискал да сключи индивидуален договор. Служителката, която била на работа в магазина му разяснила устно условията по цените и срока на договора, след което помолила Й.да го подпише върху таблет, без преди това да предостави договора на хартиен или електронен носител за да може да се запознае със съдържанието му. Изяснява се също така, че след като И. и Й.се легитимирали им бил предоставен договора на хартиен носител.

Изпълнението на задължението по чл.42, ал.3 от  Общите изисквания не е обусловено от наличието на отправено от страна на потребителя искане за запознаване със съдържанието на договора. За възникване на това задължение е достатъчно наличието на постигнато предварително съгласие по условията за договора и когато такова съгласие е налице, доставчикът е длъжен да предостави проекта на договора в цялост за запознаване със съдържанието му. Това може да стане на хартиен или електронен носител. Тълкуванието на тази норма от касатора в насока, че  за да е налице нарушение на чл.42, ал.3 от Общите условия следва да има подписан договор, е в пряко противоречие с посочената норма, която изрично въвежда задължение за предприятията, предоставящи електронни съобщения за предоставяне на потребителя  проект на договора преди подписването му. От показанията на свидетелите И. и Й.е видно, че проект на договора не е бил предоставян за запознаване до момента, в който Й.е бил поканен да подпише същия, с което е осъществен състава на нарушението.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователни и доводите на касатора във връзка с приложимостта на чл.28, б.“а“ ЗАНН. Нарушението, за което е наложена имуществената санкция е формално и за съставомерността му  не се изисква настъпването на вредни последици. При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН от една страна, а от друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид. Ето защо, анализирайки съвкупно приложените по делото доказателства, касационната инстанция преценява, че в конкретния случай не може да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, до какъвто извод е достигнал и РС. 

Касационната инстанция намира, че няма допуснати нарушения при индивидуализацията на наложената имуществена санкция. Разпоредбата на чл.326 ЗЕС предвижда такава в размер от 3000 лв. до 15 000 лв. Административнонаказващият орган е определил санкция в размер на 7500 лв., т.е. между средата и минимума на предвидения от закона размер, като в самото НП са изложени подробни мотиви, касаещи значимостта на засегнатите от нарушението обществени отношения. Като отегчаващи отговорността обстоятелства са посочени и други, издавани по отношение на касатора НП за същото по вид нарушение, което несъмнено следва да се отрази на размера на наложеното наказание и предопределя невъзможност за налагане на санкция в предвидения от закона минимален размер, в която насока е искането на касатора. Ето защо настоящият съд намира за обоснован извода на РС- Плевен за адекватност и справедливост на наложената имуществена санкция.

При тези съображения, като е достигнал до извод за законосъобразност на атакуваното НП, РС- Плевен е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 304 от 13.04.2018 г., постановено по НАХД № 156/2018 г. по описа на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.