Р E Ш Е Н И Е
№ 614
гр.Плевен, 12 Октомври 2018 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИEВА
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 596 по
описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.14, ал.3 от
ЗСПЗЗ, във връзка с чл.208 и сл. АПК.
С решение № 97 от 11.05.2018
год., постановено по гр.д. № 314/2014 год., Районен съд- Левски е прогласил
нищожността на решение № 0002/Д от 11.01.2000 г. на Поземлена комисия-
гр.Белене, /сега ОСЗ –Левски, ИРМ офис Белене/, постановено по преписка № 367Д/29.11.1991г.
със заявител Църковно настоятелство при
храм „СВЕТИ МЧК ГЕОРГИ” с.Деков, община Белене за обезщетяване само с поименни компенсационни бонове ПКБ/ по
чл.10, ал.8 от ЗСПЗЗ на 110.800 дка. и постановил, че изпраща преписката по
заявление вх.№367Д/29.11.
Със същото решение съдът задължил Общинска служба по земеделие
гр.Левски ИРМ офис Белене (компетентния орган) да проведе и приключи
процедурата по обезщетяване на възстановената собственост върху земеделски земи
общо 110.8 дка, ІІІ-та категория в землището на с.Деков, община Белене с
наличните земи от ДПФ.
Със същото решение осъдил Общинска служба по земеделие гр.Левски ИРМ офис Белене да
заплати на Църковно настоятелство при
храм „СВЕТИ МЧК ГЕОРГИ” с.Деков,
община Белене, представлявано от отец Т. С., сумата от 130 (сто и тридесет)
лева за направените по делото разноски за държавна такса и вещо лице.
Против горното решение е
постъпила по
касационна жалба от Общинска служба по
земеделие- Левски, представлявана от началника А.Н.И., в която се излагат
доводи, че решението на РС- Левски е незаконосъобразно и неправилно, тъй като
всички посочени пороци на оспорения административен акт касаят незаконосъобразност,
а не нищожност на същия. Излагат се доводи за неоснователност на доводите на
РС- Левски, относно нередовността на извършеното връчване на обжалваното
решение. Твърди се, че не са налице основания за прогласяване нищожността на
административния акт, а в решението са изложени съображения, които касаят
единствено неговата евентуална незаконосъобразност. В заключение се иска да
бъде отменено обжалваното решение на РС- Левски, а решение № 0002/Д от
11.01.2000 г. да бъде потвърдено като
правилен и законосъобразен административен акт.
Постъпил е писмен отговор от ответника
по касационната жалба Църковно настоятелство при храм „СВЕТИ МЧК ГЕОРГИ” с.Деков, община
Белене, представлявано от адв. С.Т. от САК, в който се излагат доводи за
неоснователност на същата и законосъобразност и правилност на решението,
постановено от РС- Левски. Твърди се липса на касационни основания по
смисъла на чл.209 АПК и се излагат подробни доводи за обстоятелството, че
оспорения административен акт е нищожен. Излагат се доводи, че липсват
доказателства за надлежно връчване на решение № 0002Д от 11.01.2000г. на
Общинска поземлена комисия- Белене. Сочи се, че административният акт е издаден
от компетентен орган, но при неспазена процедура по провеждане на реституцията
на земеделска земя по реда на ЗСПЗЗ и при допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването му. Твърди се, че решението на административния орган
е немотивирано, тъй като обезщетяването само с поименни компенсационни бонове е
алтернативно уреден способ, който се прилага само в случай, че са налице пречки
по смисъла на чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в реални
граници, както и кумулативно- ведно с
обезщетяване с равностойна земеделска земя от общинския или държавния
поземлен фонд, съобразно чл.15, ал.3 от ЗСПЗЗ, но никога като основен способ.
Ето защо и доколкото по делото не са представени доказателства за наличие на
предпоставките, изключващи правото на възстановяване на собствеността в/у земеделските земи в реални
граници, е налице допуснато съществено процесуално нарушение в
административното производство по издаване на оспорения административен акт.
Твърди се и нарушение на чл.29 от ЗСПЗЗ, действащ към датата на издаване на
оспорения АА. В заключение се прави искане да бъде оставена без уважение
подадената касационна жалба.
В съдебно заседание касаторът се представлява от И. Д.-
юрисконсулт в ОД „Земеделие“- Плевен, който поддържа касационната жалба по
изложените в нея съображения, пледира да бъде отменено решението на РС- Левски
и заявява, че не претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба се
представлява от адв. Т. от САК, която изразява становище за неоснователност на
касационната жалба и пледира да бъде потвърдено решението на РС- Левски като
правилно и законосъобразно. Заявява, че не претендира разноски за настоящата
инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
дава заключение, че решението на РС- Левски е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна.
Съобразно разпоредбите на чл.218 ал.1 и 2 от АПК
касационната инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението и
следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на същото с
материалния закон.
С касационната жалба, която е предмет на разглеждане
по настоящето дело е изложено само едно оплакване, а именно, че решението на
Районен съд- Левски е неправилно, тъй като посочените в него пороци на
оспорения административен акт касаят унищожаемост, а не нищожност на същия.
Настоящият съдебен състав намира горното оплакване за
основателно. Същото съставлява касационно основание по смисъла на чл.209, т.3
от АПК, което следва да се посочи изрично, с оглед доводите от писмения отговор
на ответника по касационната жалба.
За да постанови оспореното решение РС- Левски е
изложил доводи, които касаят незаконосъобразност, а не нищожност на оспорения
административен акт. Първостепенният съд е приел, че оспорения административен
акт не е редовно връчен на жалбоподателя /наричан в обжалваното съдебно решение
ищец/, което се оспорва от касатора, вкл. и с касационната жалба. Настоящият
съдебен състав намира за неоснователни доводите от обжалваното решение за
нередовно връчване на оспорения административен акт на жалбоподателя /ответник
по касационната жалба в настоящето производство/. От материалите по гр.д. №
314/2014г. по описа на РС- Левски е видно, че с протоколно определение
20.11.207г. съдът е изискал от административния орган цялата преписка по
издаване на оспорения административен акт. Същата е била представена с писмо
вх. рег. № 5251/04.12.2017г. по описа на РС- Левски. На л.126 от делото е
приложено частно заверено копие от обратна разписка, удостоверяваща получаване
на кореспонденция от страна на ответника в настоящето производство на
14.01.2000г., която е изпратена от
Поземлена комисия- Белене. Дори да се приемат доводите, че горната
разписка не удостоверява кое физическо лице е получило от името на Църковното настоятелство въпросната
кореспонденция, както и съдържанието ѝ, то в същата преписка е налице решение
на Църковното настоятелство, изпратено до председателя на Поземлена комисия-
Белене с вх. рег. № 15/31.01.2000г - /л.119/ от делото, с което е изразено
несъгласие с оспорения административен акт- решение
№ 0002/Д от 11.01.2000г. и по- конкретно с обезщетяването на ответника по
касационната жалба с компенсационни бонове.
Тези писмени доказателства, представени от ответника не са били оспорени
от жалбоподателя по надлежния процесуален ред и от тях се установява
обстоятелството, че на ответникът в настоящето производство е бил известен
оспорения административен акт към м.01.2000г., поради което към датата на сезиране
на съда с жалба против него несъмнено е бил изтекъл и срока за неговото
оспорване. Това е и вероятната причина да се претендира нищожност на оспорения
АА, а не да се
атакува неговата законосъобразност, тъй като чл.149, ал.5 АПК дава възможност
искането за обявяване на нищожност да се прави без ограничение във времето.
При тези съображения настоящият съд
намира, че следва да вземе отношение единствено по изложените доводи, касаещи
претендираната нищожност на оспорения административен акт.
В оспореното решение се сочи,че
административният акт е издаден от компетентен орган. Горното не се оспорва от
касатора и от ответника по касационната жалба, с оглед изложеното от
процесуалния представител на последния в депозирания писмен отговор на
касационната жалба. Не се спори между страните и за обстоятелството, че
административният акт е издаден в изискуемата от закона писмена форма. За да
прогласи нищожността на оспорената заповед РС- Левски е изложил съображения за
допуснато от административния орган нарушение на разпоредбите на чл.59, ал.1
АПК и чл.15, ал.1 от ЗАП /отм./ в редакцията му към дата на издаване на
оспорения АА. Посочено е, че в оспорената заповед не са налице мотиви относно
разпоредителната част, като липсва обосновка за определения по решението способ
за обезщетяване, тъй като обезщетението с поименни компенсационни бонове е
допустимо единствено в случаите, когато не са налице пречките по чл.10б, ал.1
от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността в реални граници, а такива пречки
няма. Сочи се, че е налице незавършено административно производство, тъй като
не е завършен фактическия състав на земеделската реституция, доколкото
признатото право на собственост върху 110,98 дка земеделски земи нито е
възстановено, нито е обезщетено по законоустановения ред, поради което съдът е
приел, че атакуваният административен акт е нищожен.
Настоящият съдебен състав не е съгласен
с горното.
В действащото българско законодателство
няма легално определение на понятието нищожен административен акт. Нищожността
е форма на незаконосъобразност на административния акт. В зависимост от
степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или
като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 АПК.
Теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК,
но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва
да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на
неговата нищожност. Единствената разпоредба, касаеща изрично хипотеза, при която
административният акт е несъмнено нищожен е в разпоредбата на чл.173, ал.2 от
АПК, която указва правомощията на съда, когато прецени, че актът е нищожен
поради некомпетентност. Както бе
посочено по- горе в настоящето решение между страните не е налице спор относно компетентността
на административния орган за издаване на атакувания административен акт. Това
становище е изложено последователно и пред РС- Левски, и пред настоящия съд в
касационната жалба и писмения отговор на същата. Тъй като липсва оплакване в
тази насока, то този въпрос е извън пределите на касационната проверка по
смисъла на чл.218 ал.1
АПК, но за правна чистота следва да се посочи, че административният акт е
издаден от компетентния по материя и
място административен орган към датата на постановяването му- Поземлена комисия- Белене, както и в
установената от закона писмена форма.
Друг критерий за разграничаване на
нищожността и унищожаемостта на административните актове се очертава от
степента и/или тежестта на допуснатата незаконосъобразност при издаването на
същия. Преценката за незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в
зависимост от тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато
определени пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до
нищожност на акта. Единствения порок, посочен в обжалваното решение е нарушение
на чл.15, ал.1 ЗАП /отм./, респ. чл.59, ал.1 АПК, изискващи произнасянето на
административния орган да става с мотивирано решение. Неизлагането на мотиви е
основание за незаконосъобразност на административния акт, т. к. мотивирането на
административните актове е изискване за тяхната законосъобразност и необходимо
условие за осъществявания контрол от страна на съда върху дейността на
административния орган по издаването на акта, като аргумент за това е нормата
на чл.145, ал.1
от АПК. Липсата на мотиви, като фактически или правни основания за
издаване на акта, във всички случаи води до унищожаемост на административния
акт, а не до неговата нищожност. Това е така, защото мотивите не са същинското
волеизявление на административния орган, а обосновка по издаването на
административния акт. Нарушаването на формата на акта по чл.59, ал.2,
т. 4 от АПК, част от която е изискването той да съдържа фактическите
и правните основания за издаването си е основание за неговата унищожаемост, а
не за нищожността му, освен когато не е спазено изискването за писмена форма,
липсва разпореждане или то е толкова неясно, че не може да бъде изведено чрез
тълкуване, или актът не е подписан. Нито един от посочените по-горе пороци не е
налице, а и в оспореното решение са посочени правните основания за издаването
му, а относно фактическите такива е налице позоваване на преписка за
обезщетяване вх. № 00367Д от 29.11.1991г. и влязло в сила решение на поземлена
комисия по чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ № 0016Д от 14.01.1993г., в който смисъл е и
тълкувателно решение №16/31.03.1975г. на ОСГК на Върховния съд на Република
България. Сочените от ответника
нарушения на материалния закон касаят правилността на административния акт, а
не неговата валидност, поради което не съставляват основание за прогласяване на
неговата нищожност, а за неговата евентуална незаконосъобразност, която вече не
може да бъде претендирана, тъй като оспореното решение е влязло в законна сила
и срокът за оспорването на законосъобразността му е изтекъл, както е посочено
по- горе в настоящето решение. В конкретния казус обсъдените пороци на
административния акт не водят до неговата нищожност, а са основания за
унищожаемост по отношение на които съдът не дължи произнасяне поради
преклудиране на възможността за съдебна защита.
С оглед на изложените съображения, съдът
намира, че следва да отмени като неправилно решение № 97 от 11.05.2018 год.,
постановено по гр.д. № 314/2014 год., по описа на Районен съд- Левски и да
отхвърли жалбата срещу оспореното решение № 0002/Д от 11.01.2000 г. на
Поземлена комисия- гр.Белене, /сега ОСЗ –Левски, ИРМ офис Белене/.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 97 от 11.05.2018 год.,
постановено по гр.д. № 314/2014 год. по описа на Районен съд- Левски, с което е
прогласена нищожността на решение № 0002/Д от 11.01.2000 г. на Поземлена
комисия- гр.Белене, /сега ОСЗ –Левски, ИРМ офис Белене/, постановено по
преписка № 367Д/29.11.1991г. със заявител Църковно настоятелство при храм „СВЕТИ МЧК ГЕОРГИ” с.Деков, община
Белене и вместо това ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Църковно настоятелство при храм „СВЕТИ МЧК ГЕОРГИ” с.Деков, община
Белене, против решение № 0002/Д от 11.01.2000 г. на Поземлена комисия-
гр.Белене, /сега ОСЗ –Левски, ИРМ офис Белене/, постановено по преписка №
367Д/29.11.1991г. със заявител Църковно настоятелство при храм „СВЕТИ МЧК ГЕОРГИ” с.Деков, община
Белене, за обезщетяване само с поименни компесационни бонове по чл.10, ал.8 от
ЗСПЗЗ.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от
решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.