Решение по Административно дело 586/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 574

гр.Плевен, 1 Октомври 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №586 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал.2, т.1 пр.2 от АПК.

Образувано е по жалба от Д.Л.Й.Б. и П.П.Б.,***, чрез пълномощника им адв. И.Н. ***, против мълчалив отказ за издаване на административен акт на Кмета на Община Плевен.

В жалбата се твърди, че с решение на АС-Плевен по адм.дело №961/2017 год. е обявен за нищожен изричният отказ на заместник кмета на община Плевен да издаде заповед, с която да бъдат задължени собствениците на имоти в етажната собственост, находяща се в гр.Плевен, ул „Сан Стефано“ №20, секция II, вх.Б да извършат неотложен ремонт на вертикалната мръсна канализация. Със същото решение преписката е изпратена на кмета на община Плевен за произнасяне с административен акт.Преписката е изпратена на 17.04.2018 год. Жалбоподателите сочат, че тъй като административното производство налага извършването на проверка и събирането на доказателства, срокът за постановяване на акт е един месец съобразно АПК. До 17.05.2018 год. Такъв акт не бил постановен в този срок, както и към датата на подаване на жалбата в съда, поради което се е формирал мълчалив отказ за издаване на заповед. Искането е било да се издаде заповед от кмета на общината, с която да бъдат задължени собствениците на апартаменти в етажната собственост да извършат неотложен ремонт на вертикалната мръсна канализация. Същата е изградена от каменинови тръби, които са амортизирани и е налице теч, който е просмукал стените на индивидуалните имоти и на цялото стълбище. Считат, че това налага да бъде сменена цялата инсталация. Твърдят, че това създава опасност от разпространение на зарази, течът е в близост до ел-инсталация и това създава и опасност за живота и здравето на хората. Твърдят, че на 14.09.2017 год. е направен опит да се свика общо събрание на етажната собственост при условията на „неотложен случай“ по смисъла на §1, т.16 от ДР на ЗУЕС, но същото не е могло да бъде проведено поради липса на интерес от страна на собствениците и поради това, че е следвало да се ръководи от управителя на ЕС, който не е присъствал. Моли съда да бъде отменен постановеният мълчалив отказ на кмета на общината като противоречащ на чл.49, ал.4 от ЗУЕС и същият да бъде задължен да предприеме необходимите действия за издаване на заповед. Претендират се направените по делото разноски.

По жалбата е постъпил отговор с вх№2727/25.06.2018 год. от кмета на община Плевен, в който е изразено становище, че в изпълнение на влязлото в сила решение по адм.дело №961/2017 год., служители от общинската администрация са предприели действия по чл.49, ал.4 от ЗУЕС, по повод на което е било необходимо тези служители да извършат обстойна проверка на мръсния канал, обслужващ апартаменти №№1, 3, 5 и 7 в етажната собственост за установяване състоянието на обекта. С писмо №ТСУ-94Д-2052-1/8.05.2018 год. до Н.Г. като пълномощник на жалбоподателите е указано, че е необходимо на 18.05.2018год. да осигурят достъп до апартаменти №№1, 3, 5 и 7 за извършване на оглед, като писмото е върнато в община Плевен като непотърсено. С ново писмо от 28.05.2018 год. до Н.Г.-***, Г. Г.-***, П. Х. и Д. Х.-***, А. И. и С. Н.-*** същите са уведомени за необходимостта от предоставяне на достъп до обитаваните от тях апартаменти. Осигурен е достъп до *** и ***, като констатациите от проверката са отразени в Протокол от 6.06.2018 год. Уведомленията до Г.Г. от *** и до А. И. от *** са върнати в цялост като непотърсени на 19.06.2018 год., органът е посочил в писмото, че предстои ново уведомяване чрез залепване в сградата на етажната собственост и на табло в община Плевен. За извършване на цялостна и обективна проверка е необходимо осигуряване на достъп до *** и ***, както и избените помещения, през които инсталацията преминава. Поради неосигуряване на достъп проверката не е приключила, като след извършване на пълно обследване на обстоятелствата от значение за случая, органът ще се произнесе по направеното искане. Посочено е още, че към датата на подаване на жалбата в съда процедурата не е приключила, въпреки че общинската администрация е предприела действия, а проточването на процедурата се дължи на обективни пречки, поради което се изразява становище за недопустимост на подадената жалба на основание чл.159, т.4 от АПК.

В съдебно заседание жалбоподателите се представляват от адв.Н. с пълномощно на л.3 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, представя подробни писмени бележки по съществото на спора. Моли съда да отмени като незаконосъобразен формирания мълчалив отказ за произнасяне от кмета на община Плевен и същият да бъда задължен да издаде акт в определен срок.

Ответникът-Кметът на община Плевен в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт С. с пълномощно на л.69, който оспорва жалбата като недопустима поради неприключила процедура пред административния орган, алтернативно-като неоснователна. Излага подробни съображения в хода на устните прения между страните. Моли в полза на общината да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, за да се произнесе по жалбата, намери за установено следното от фактическа страна:

Административното производство е започнало по подадена молба с вх.№ТСУиС-94Д-205 от 20.09.2017 г. от Д.Б. и П.Б., с която са поискали издаването на заповед по чл.49 ал.4 от ЗУЕС, с която кметът на общината да задължи собствениците на обекти в етажната собственост да ремонтират вертикалната мръсна канализация. Молбата е приложена на л.14 от адм.дело 961/2017 г. на АС – Плевен (приложено към настоящото) и в тази молба са изложени подробни доводи за направеното искане. Към молбата е приложен нотариален акт за собственост на апартамент 1, находящ се в гр.Плевен, ул.Сан Стефано № 20, секция II, вх.Б и пълномощно, по силата на което Н.К.Г. да представлява жалбоподателите пред административния орган. Приложени са и доказателства, че е правен опит за свикване на Общо събрание на собствениците на апартаменти в етажната собственост, за което са приложени покана на л.17, протокол на л.18 и протокол на л.19 от адм.д.961/2017 г., от които става ясно, че е изпратена покана за Общото събрание, същата е залепена на входната врата на вход Б и в обявения ден и час се е явила единствено Н.Г. – пълномощник на жалбоподателите, в качеството им на собственици на апартамент 1.

Въз основа на подадената от жалбоподателите молба е постановено писмо № ТСУиС-94Д-2052-1 от 19.10.2017 г. от зам.кмета на община Плевен, с което е оставена без уважение молбата с вх.№ТСУиС-94Д-205 от 20.09.2017 г. Това писмо е обжалвано от настоящите жалбоподатели пред Административен съд – Плевен, където е образувано административно дело №961 по описа на съда за 2017 година. С решение № 167 от 22 март 2018 г. по това дело съдът е прогласил нищожността на отказа за издаване на заповед по чл.49 ал.9 от ЗУЕС на зам.кмета на община Плевен, обективиран в писмо изх.№ ТСУиС-94Д-2052-1 от 19.10.2017 г. и е изпратил административната преписка по компетентност за произнасяне на кмета на община Плевен. Решението на съда не е обжалвано и е влязло в законна сила на 06.04.2018 г. С писмо изх.№ 547 от 16 април 2018 г. заверен препис от влязлото в сила решение на съда е изпратено в Община Плевен, където е получено на 17 април 2018 г., видно от документ на л.70 от адм.д.961/2017 г.

След получаване на преписката в общината, заместник кметът е изпратил до Н.Г. като пълномощник на двамата жалбоподатели, писмо с изх.№ ТСУ-94Д-2052-1 от 08.05.2018 г., с което им е указано, че за изясняване на фактите на място и придвижване на преписката по компетентност е необходимо на 18.05.2018 г. от 10,30 часа да осигурят достъп до апартаменти 1, 3, 5 и 7 в жилищен блок на ул.Сан Стефано 20 в гр.Плевен за извършване на оглед от представители на общинската администрация. В самото писмо под адресатите е изписано „със задължение да осведоми всички заинтересовани“. Писмото е изпратено с обратна разписка и видно от документи на л.19 се е върнало в общината с отметка „непотърсена пратка“.

На 28 май 2018 г. зам.кметът е изпратил до Н.Г., като пълномощник на двамата жалбоподатели, до П. Х., А. И. и С. Н. и до Г. Г. – собственици на апартаменти 1, 5, 7 и 3, писмо с изх.№ ТСУ 94Д-2052-1, че за изясняване на фактите на място и за придвижване на преписката е необходимо на 6.06.2018 г. от 10,30 часа да осигурят достъп до апартаменти 1, 3, 5 и 7, както и до избените помещения в жилищен блок на ул.Сан Стефано 20 в гр.Плевен. Писмото до Г. Г. се е върнало с отбелязване, че е починал – л.21. Писмото до А. И. и С. Н. се е върнало с отбелязване „непотърсена пратка“ – л.22. Писмото до П. Х. е получено на 31.05.2018 г. от Д. Х. – л.23, а писмото до жалбоподателите е получено от пълномощника им Н.Г. на 04.06.2018 г. – л.24.

На 6.06.2018 г. представители на общинската администрация са извършили оглед на жилищния блок на ул.Сан Стефано 20 в гр.Плевен, за което е съставен протокол на л.25 от делото. Описано е в протокола, че в деня на проверката, въпреки надлежното уведомяване на собствениците на апартамент 1, 3, 5 и 7, достъп е бил осигурен само до а***, собственост на Д.Б. и до ***, собственост на П. Х. и Д. Х.. От проверката е установено, че в мокрото помещение на апартамент 1 има петна от течове, които са следствие от компрометираната и остаряла канализационна система, по-конкретно от вертикалните клонове; в апартамент 5 не са установени вреди, в банята е сухо и няма следи от течове; подгугушена мазилка и петна от теч са налични по стените в стълбището на блока, като такива не са налични по стената на последния жилищен етаж. Направен е извод в протокола, че без да се извърши цялостен и обстоен оглед на етажната собственост, в това число в апартаменти 3 и 7 и на вертикалните клонове в прилежащите избени помещения, кметът на общината не може да приложи разпоредбата на чл.49 ал.4 от ЗУЕС.

На 18.06.2018 год. е подадена жалба против мълчалив отказ на кмета на община Плевен да издаде заповед по чл.49, ал.4 от ЗУЕС, предвид че същият не се е произнесъл с краен акт по изпратената му от съда молба на настоящите жалбоподатели. Този мълчалив отказ е предмет на оспорване в настоящото производство.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема за неоснователни възраженията в писменото становище и в хода на устните прения за недопустимост на жалбата поради недовършеност на започналата процедура и на това основание –за липса на годен предмет на оспорване. Разпоредбата на чл.49, ал.4 от ЗУЕС регламентира, че кметът на общината или района или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка и издава заповед в срок до един месец от уведомяването по ал. 3, с която задължава собствениците да осъществят в определен срок ремонта по ал. 1, но не по-късно от три месеца. Към датата на изпращане на преписката на кмета на община Плевен от съда за произнасяне, не е било необходимо повторно свикване на общо събрание, защото преди да бъде сезиран с молбата на л. 10 от делото, общото събрание не е могло да бъде свикано редовно и да вземе решение, за което са приложени доказателства на л.17-19 от адм.дело №961/2017 год. Не без значение е факта, че в постановеното решение по адм.дело №961/2017 год. съдът е изпратил преписката „за произнасяне“по подадената от жалбоподателите молба, и не е дал указания за провеждане на нова процедура по чл.49 от ЗУЕС. Ето защо едномесечният срок за произнасяне по чл.49, ал.4 от ЗУЕС и чл.57, ал.5 от АПК от кмета на община Плевен е започнал да тече на датата на получаване на влязлото в сила решение по адм.дело №961/2017 год.- 17 април 2018 год., видно от документ на л.70 от адм.дело №961/2017 год. След като до 17.05.2018 год. компетентният административен орган не се е произнесъл с краен нарочен писмен акт по молбата, на основание чл.58, ал.1 от АПК се е формирал мълчалив отказ да се издаде акт с исканото съдържание. На това основание е налице годен предмет на обжалване и това е мълчаливият отказ на кмета на общината да се произнесе в срок по подадената молба. Без значение за този извод е факта, че са предприети някакви процесуални действия от общинската администрация и че самото административно производство е започнало, след като същото не е приключило в установените от закона срокове. Жалбата против този отказ е подадена по пощата с пощенско клеймо от 15.06.2018 год., видно от л.4 от делото, т.е. в срока по чл.149, ал.2 от АПК. Жалбоподателите са активно легитимирани да оспорят мълчаливия отказ в качеството си на собственици на ***, находящ се в етажната собственост видно от нотариален акт на л.17 от делото, както и в качеството си на адресати на постановения мълчалив отказ по тяхна молба, който е неблагоприятен за тях като неудовлетворяващ направеното от тях искане. Жалбата е подадена пред компетентния съд по местонахождение на етажната собственост. На всички тези основания жалбата се явява допустима за разглеждане по същество.

Жалбата е основателна.

Молба с вх.№ТСУ и С-94Д-205/20.09.2017 год. е била подадена до кмета на община Плевен, който е компетентният орган да извърши проверка и да издаде заповед, когато констатира, че сградата или отделният вход в режим на етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт. Този компетентен орган не се е произнесъл в установения от закона срок, поради което, както вече беше отбелязано, се е формирал мълчалив отказ за произнасяне. Мълчаливият отказ по своята правна същност е една фикция, създадена от закона, чрез която отказът е приравнен на административен акт. Всъщност при мълчаливия отказ липсва изрично външно оформено волеизявление на административния орган, като само се презюмира такова и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, т. е. чрез фикцията се приема наличие на волеизявление. Именно поради тази изначално липсваща форма на акта, разбирана както като външно оформление (форма), така и като същностни характеристики, или изначално липсващ акт, не може да се говори за неговата нищожност. Поради липса на волеизявление не биха могли да се проверяват изискванията за компетентност на органа - презюмира се волеизявление на компетентния сезиран орган и изискванията за форма на акта. Предвид, че органът е започнал административното производство, като са извършени отделни процесуални действия във връзка молбата, макар и да не е постановен краен акт, настоящият състав на съда намира, че тези извършени процесуални действия страдат от пороци. На първо място и както беше посочено, преписката и влязлото в сила решение по адм.дело №961/2017 год. са получени в община Плевен на 17.04.2018 год., а първото писмо до собственици в ЕС е изпратено на 8.05.2018 год., т.е. след три седмици, поради което органът сам се е поставил в невъзможност да спази определения в закона едномесечен срок за произнасяне. При това и видно от това писмо на л.18, същото е изпратено до собствениците на *** в ЕС чрез техния пълномощник, които са задължени да осигурят достъп не само до собствения си апартамент, но и до апартаменти 3, 5 и 7, на които не са собственици, за извършване на оглед. Това изначално е осуетило възможността за оглед, тъй като житейската логика предполага, че ако жалбоподателите са имали контакт и достъп до апартаментите на другите собственици, те вероятно биха разрешили възникналия проблем, без да изискват намесата на кмета на община Плевен. А и осигуряването на достъп би било логично да се иска от собственика на съответния имот, не от неговите съседи. Следващото изпратено писмо от 28.05.2018 год. на л.20 вече е било адресирано до всички собственици в ЕС в съответното крило, но е получено единствено от собствениците на *** и ***, видно от обратни разписки на л.23 и л.24. Собственикът на ***-Г. Г., по данни от разписката на л.21, е отбелязан като „починал“, а писмото до собствениците на ***-А. И. и С. Н., видно от разписка на л.22, се върнало с отметка „непотърсено“. В съставения и приложен на л.25 от делото Протокол обаче е отбелязано, че в деня, определен за оглед от служители на административния орган, е извършен оглед само на *** и ***, поради неосигуряване на достъп до *** и *** „въпреки надлежното уведомяване на собствениците“. Този извод на общинските служители, че собствениците на *** и *** са били надлежно уведомени, противоречи на събраните по делото доказателства. Органът е следвало да направи справка дали собственикът на *** действително е починал в система ГРАО, която му е подведомствена и при положителен отговор да установи неговите наследници, които да покани за осигуряване на достъп до апартамента, ако такъв е наложителен. От друга страна, писмото до собствениците на ***-А. И. и С. Н., видно от разписка на л.22, се върнало с отметка „непотърсено“. Поначало препоръчано писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите с формалната причина "Непотърсено". Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи (при евентуално оставено съобщение, че за него има препоръчано писмо) не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на адреса. Освен, че съставлява нарушение по смисъла на чл. 36, ал.1 и ал.3 от Закона за пощенските услуги във вр. с чл. 6, ал.3 от приложимите Общи правила за условията за доставяне на пощенските пратки, пощенските колети и пощенските парични преводи, приети с Решение № 755 от 17.05.2007 г. на Комисията за регулиране на съобщенията, връщането на препоръчаното писмо задължава административния орган да извърши ново валидно уведомяване на адресата по правилата на АПК. Отбелязването от страна на приемащата пощенска станция,че "пратката не е потърсена от получателя" не следва да бъде тълкувано в смисъл, че лицето е непознато на този адрес, респ. че се е преместило на друг адрес или е заминало. Затова препоръчано писмо, върнато от пощите по причина "Непотърсено", не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя, респ. не може да бъде основание за приема, че неговият адресат е редовно уведомен и не е осигурил достъп. Нещо повече- разпоредбата на чл.49, ал.4 от ЗУЕС предвижда кметът на общината или района или оправомощено от него длъжностно лице да извърши проверка. Дори при положени усилия и ненамиране на собствениците за осигуряване на достъп до собствените им самостоятелни обекти в етажната собственост, длъжностните лица е следвало да извършат оглед на обекта в частите, до които са имали осигурен достъп –самостоятелни апартаменти, общи части и др. и да констатират състоянието на тези обекти, за да направят своите изводи. Те са могли да събират служебно доказателства-чл.36 от АПК, да извършат експертиза-чл.49-51 от АПК, респ. да възложат експертизата на специалист, и да извършат оглед –чл.52 от АПК, като последният способ се използва, ако случаят не може да се изясни чрез други способи. Длъжностните лица, участвали в извършените процесуални действия във връзка с образуваното пред органа административно производство, не са извършили такива действия, а извършените са били несвоевременни и не са довели до някакви конкретни констатации.

От друга страна, били са налице процесуалните предпоставки за провеждане на административно производство по чл.49 от ЗУЕС. Съгласно цитираната разпоредба, в случаи, когато сградата или отделният вход в режим на етажна собственост се нуждаят от неотложен ремонт, с решение на управителния съвет (управителя) незабавно се отпускат финансови средства от фонда по чл. 50. Когато във фонда по чл. 50 липсват средства или средствата са недостатъчни, председателят на управителния съвет (управителят) незабавно свиква общото събрание по реда на чл. 13, ал. 1 да приеме решение за набиране на средства за извършването на ремонта. Ако общото събрание не бъде свикано или не вземе решение по реда на ал. 2, председателят на управителния съвет (управителят) или заинтересованите лица уведомяват кмета на общината или района за обстоятелствата по ал. 1. Кметът на общината или района или оправомощено от него длъжностно лице извършва проверка и издава заповед в срок до един месец от уведомяването по ал. 3, с която задължава собствениците да осъществят в определен срок ремонта по ал. 1, но не по-късно от три месеца. От показанията на разпитаната по делото свидетелка Н.Г. се установява, че етажната собственост има управител, който съсобствениците не са виждали от една година, поради което е било напълно допустимо и съобразено с чл.49, ал.3 от ЗУЕС, кметът на общината да бъде уведомен за обстоятелствата във връзка с изискващия се ремонт от заинтересовано лице. Такива се явяват собствениците на ***-жалбоподателите, които са подали молбата на л.14 от адм.дело №961/2017 год. Видно е от приложените на л.17-19 от адм.дело №961/2017 год., че редът за свикване на Общо събрание на собствениците, в хипотезата на „неотложен случай“, разписан в чл.13, ал.1 от ЗУЕС, е спазен. Което е предпоставка за осъществяване на процедурата, разписана в чл.49 от ЗУЕС от страна на кмета на общината. Ето защо съдът намира, че отказът е постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Мълчаливият отказ за произнасяне е постановен и в нарушение на материалния закон. В случая съдът намира, че се касае за „неотложен ремонт“ по смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗУЕС - "Неотложен ремонт" е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради. За установяване на обстоятелството дали се касае за неотложен ремонт, по делото е изслушана съдебно-техническа експертиза, заключението на която съдът кредитира с доверие като обективно, компетентно и безпристрастно, както и съответно на останалите събрани по делото доказателства-свидетелските показания на разпитаната свидетелка Н.Г.. От заключението на експертизата се установява, че процесната етажна собственост се състои от осем броя апартаменти, като процесният мръсен канал обслужва апартаменти с №№1, 3,5 и 7. От огледа на място е установено, че мръсният канал е изграден от каменинови тръби, събиращи отпадните води на баните и мивките на цитираните апартаменти. Каналът не е ремонтиран или подменян от построяването на сградата през 1960 год. Каналът е дефектирал в резултат на естественото износване на материалите и дългата експлоатация. Посочено е, че в *** се забелязва при огледа от ВЛ слаб теч от канала, който е причина за овлажняване на стени и тавани, отлепена и паднала мазилка, както и оголена армировка на тавана в областта на канала. Влагата е избила и от външната страна на *** на стената на стълбището, като влажното петно е заело по-голяма част от стената. Като причина за теча ВЛ е посочило, че овлажняването може да се дължи освен на теч на канала, така и на течове от водопровода в банята и кухнята на ***, които са скрити под мазилка и фаянсови плочки. Такива влажни петна по стените на стълбището се забелязват и на втори и трети етаж на*** и ***, но са много по-малки. На четвъртия етаж, на стената на *** няма избила влага. В баните на ***, * и * няма видими течове. Посочено е още, че на първия етаж на стената, която е най-силно овлажнена и граничеща със санитарния възел на *** е разположено ел.табло на входа, като течът силно е овлажнил стената в непосредствена близост до ел.таблото на входа и това създава реална опасност от токов удар. Направено е заключение, че течовете от канала и евентуално от водопровода могат да доведат до късо съединение в ел.таблото. ВЛ е направило извод, че непрекъснатият теч от канализацията и водопроводната инсталация води до постоянно увреждане на стени и тавани, което от своя страна влошава качеството на живот и застрашава здравето на собствениците на апартаменти в ЕС. На този етап няма конструктивни повреди. Оголената и корозирала армировка около канала на *** може да доведе в бъдеще до загуба на носещата способност на плочата в банята, ако не се предприемат мерки. Затова ВЛ е направило извод, че трябва да се извърши „неотложен основен ремонт“ на инсталациите на канала и водопровода, което обхваща целия вертикален щранг на канализацията и съответно водопровода в ***.

Този неотложен ремонт касае „общи части“, каквато представлява вертикалният щранг на мръсния канал според заключението на ВЛ. Последното е заключило още, че тъй като течовете са в района на преминаване на камениновата тръба през плочата, няма друг вариант за ремонт на въпросната обща част, освен цялостна подмяна на вертикалния канализационен щранг, както и ревизия на водопроводната инсталация на ***. Тук е мястото да се отбележи, че при разпита си в съдебното заседание ВЛ е съобщило, че не му е осигурен достъп до *** на последния етаж, като там няма видими увреди на външните следи, поради което не би следвало да съществува теч, който се забелязва по-надолу по етажите. По-същественото е обаче, че ВЛ е отговорило на въпрос на страните, че инсталацията не може да бъде ремонтирана частично, тъй като по принцип канализацията се изгражда отдолу нагоре и ако един апартамент вземе решение да подмени само собствената си инсталация, ще прекъсне същата инсталация нагоре. Т.е. , единственият вариант е за подмяна на цялата инсталация, независимо дали се извършва с каменинови или ПВЦ тръби и независимо дали засяга всички апартаменти до последния етаж. Ето защо съдът приема, че дори невъзможността да се извърши оглед на апартамента на последния етаж, не променя извода за необходимостта от извършване на „неотложен ремонт“ на вертикалния щранг в ***, ***, *** и ***, който се явява обща част.

Ето защо допуснатите от органа нарушения на административно-производствените правила съдът приема за съществени, тъй като ако биха били събрани своевременно доказателства за състоянието на общите части в етажната собственост чрез допустимите от процесуалния закон способи, това би формирало други изводи и различно волеизявление. С оглед ангажираните пред съда доказателства-свидетелски показания и заключение на съдебно-техническа експертиза се доказва и материалната незаконосъобразност на постановения мълчалив отказ да се издаде акт по смисъла на чл.49, ал.4 от ЗУЕС, с който да бъдат задължени собствениците на ***, ***, *** и *** в етажната собственост на ул.“Сан Стефано“ №20, секция II, вх.Б в гр.Плевен да извършат „неотложен ремонт“ на вертикалния щранг в ***, ***, *** и ***, който се явява обща част. Предвид тези съображения, съдът счита, че са налице основанията за успешно оспорване на отказа по чл. 146, т.3 и 4 АПК и отказът следва да бъде отменен. Преписката следва да бъде върната на административния орган да се произнесе по искането на жалбоподателя с рег.индекс ТСУ и С-94Д-2052-1/19.10.2017 год. със съответен акт.

На основание чл. 143, ал.1 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят поисканите, направени и доказани с разходооправдателни документи на л.2, л.3 и л.36 от делото деловодни разноски общо в размер на 720 лева, от които 400лева възнаграждение за един адвокат, 300 лева депозит за назначената експертиза и 20 лева държавна такса за образуване на делото.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на община Плевен да се произнесе със заповед по реда на чл.49, ал.4 от ЗУЕС, постановен по молба с рег.индекс ТСУ и С-94Д-2052-1/19.10.2017 год. , подадена от Д.Л.Й.Б. и П.П.Б.,***, секция II, вх.Б, ет.1, ***.

ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на Община Плевен за произнасяне с нарочен писмен акт в сроковете по АПК и ЗУЕС.

ОСЪЖДА Община- Плевен да заплати на Д.Л.Й.Б. и П.П.Б.,***, секция II, ***, направените по делото разноски общо в размер на 720 (седемстотин и двадесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд по реда на АПК в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че същото е изготвено.

СЪДИЯ: