РЕШЕНИЕ

109

 

гр.Плевен, 21.02.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

         Административен съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                            Председател: Снежина Иванова

 

при секретаря Десислава Добрева, като разгледа докладваното  от съдия И. административно дело № 586 по описа на Административен съд-Плевен за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Административното дело е образувано по жалба на Й.Р.П.,*** срещу решение №15/112/06730/3/01/04/01 от 05.05.2017 г . за налагане на финансова корекция на директора на ОД на ДФ „Земеделие” –Плевен, с която се отказва пълно изплащане на финансова помощ, представляващо второ плащане по договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 г.  на стойност 48 892 лева и е наложена финансова корекция.

Оспорващата навежда  доводи, че решението е незаконосъобразно, тъй като описаните в него факти не съответстват на обективната действителност, тъй като посоченото, че при проверка на 21.09.2016 година в стопанство не е констатирано засяване на градински краставици и при проверката на 07.10.2015 година икономическия размер на стопанството е 0 единици, не отговарят на истината. Счита, че с получаването на писмо от директора на ОД ДФЗ Плевен, че са налице изкуствено създадени условия е следвало да бъде прекратен договорът и същата  е нямало да подаде заявка за второ плащане. Посочва че през стопанската 2014/2015 година е отглеждала краставици в две дворни места и вегитацията им е приключила преди проверката 07.10.2015 година. Посочва, че  не е присъствала на проверката, тъй като имала здравословни проблеми и при проверката е проведен телефонен разговор с баща й, който е заявил, че краставици не са засадени, тъй като проектът е приключил на 09.02.2015 година и парцелите са засадени със спанак. Посочва, че е закупена техника  и същата е налична и моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание оспорващата – Й.Р.П.,***, не се явява, представлява се от адв. Д., който поддържа жалбата  и моли да бъде отменено изцяло решението, постановено в нарушение на закона и да бъдат присъдени разноски. Представено е заявление от оспорващата след съдебно заседание по повод заключението на вещите лица и се посочва, че констативно-съобразителната част  и заключението са еднакви и са допуснати неточности и манипулативно заявени факти, като се прави анализ на експертизата.

В съдебно заседание ответникът – директор на ОД на ДФ „Земеделие“ Плевен се представлява от юрк Х., който намира жалбата за неоснователна, моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски - внесен депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, като прави възражение за прекомерност на разноските на оспорващата. В предоставения срок представя писмена защита, в която намира, че решението е издадено от компетентен орган, тъй като съгласно заповед № 03-РД/286 от 01.02.2015 година на изп. директор на ДФ „Земеделие“ София са делегирани правомощия на директорите на ОД на ДФ „Земеделие“ да издават решения за отказ за извършаване на плащания и налагане на финансови корекции. Излагат се фактите по делото и се анализират, като се посочва, че констатациите от проверката  на 21.09.2016 година на място на парцелите е установено, че не са засети културите, земята е в угар и не са ангажирани доказателства за изпълнение на задълженията по договор и анекс към него.  Посочва, че са спазени административно производствените правила – лицето е уведомено за започване на производство по налагане на финансова корекция, като в указания срок П. е представила анкетна карта, стокова разписка, фактура за закупени семена за спанак с дати от 21.09.2016 г. и 29.12.2016 г. Посочва се, че в анкетен формуляр от 04.02.2016 г П. посочва като намерение , че ще засади краставици  - 4,25 дка за стопанската 2015/2016 г., а във възражението от декември 2016 година твърди, че  е засяла спанак. Посочва, че твърдението на П. за невъзможност да присъства на проверката на 21.09.2016 година поради здравословни проблеми не отговаря на действителността, тъй като на тази дата е подала анкетен формуляр в ОД на ДФ „Земеделие“ Плевен, че е засадила 4,25 дка спанак. Излагат се доводи да не бъдат кредитирани свидетелските показания поради противоречие . Моли за отхвърляне на жалбата и да бъдат присъдени разноски.

Административен съд-Плевен, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и  извърши проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Й.Р.П. е бенефициент /ползвател/ по Договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/.

С Анекс № 1 от 06.11.2013 г. към договора е направена промяна в т. 3.1 от същия, с който ползвателят се е задължил да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана в срок до 09.02.2015 г. (л.159)

С уведомително писмо с вх. № 02-6500/11574 от 24.10.2014 г. съгласно Приложение 7, ползвателката е подала искане за промяна по чл. 14, буква „д“ от Наредба № 9/03.04.2008 г. на заложените за отглеждане основни култури в бизнес плана. Същото е обработено и одобрено на 28.10.2014 г. с Анекс № 2 от 27.11.2014 г. към договора е направена промяна в Таблицата за инвестиции в дълготрайните материални активи и Таблицата за основните дейности и цели Приложение 1 към договора. (л. 152)

         На л. 154 по делото е представена заповед № 03-150-РД/119 от 29.04.2015 година на директор на ОД на ДФ „земеделие“ Плевен, с която е отказано плащане на финансова помощ, представляващо второ плащане по договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 година, тъй като Й.Р.П. не е изпълнила договорно и нормативно задължение по т. 5.1 от договора – неподаване на заявка за второ плащане в установения срок. Заповедта е връчена на 07.05.2015 година с оглед отбелязването на л. 162 по делото чрез нотариус Л. с район на действие РС Левски.

С молба вх. № 02-6500/6113 от 29.06.2015 г., входирана в ЦУ на ДФ „Земеделие“ гр. София, Й.Р.П. (л.163)желае да подаде заявка за второ плащане в срок от един месец преди края на петата година, тъй като не е имала възможност да подаде заявка за второ плащане в периода февруари – април 2015 г. поради заболяване. Към молбата си П. представя етапна епикриза амб. № 96 от 21.06.2015 г. С писмо изх. № 01-153-6500/436 от 01.10.2015 г., Й.Р.П. е уведомена, че искането й за подаване на заявка за второ плащане е уважено.

         Със заповед № 301807/29.09.2015 г.  (л. 176) е назначена проверка на място със задача да се изискат от бенефициента актуални анкетни карти, ведно с анкетни формуляри към тях, документи за правно основание за обработваемата земя и да се провери засадени ли са съгласно заложените за отглеждане в Приложение 7 основни култури – 4 дка градински краставици.

Проверката на място е извършена в периода от 05.10.2015 г. до 07.10.2015 г. от отдел „Регионален технически инспекторат“ към ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен. Въз основа на проверката е констатирано, че имот съставляващ УПИ ІІ – 55-920 и УПИ ІІІ – 55-930 кв. 57 по плана на с. Муселиево, общ. Никопол е измерен с GPS  - устройство и площта е 0.1700 ха. Парцелът към момента на проверката е бил изоран, имало е остатъци от краставици. Кандидатът е подписал декларация, с която декларира, че през стопанската 2014 г. – 2015 г., имотът е бил засаден с краставици. Имот съставляващ УПИ ХVІІІ – 160 – 1560 и УПИ ХІХ – 160 – 1080 в кв. 57 по плана на с. Муселиево, общ. Никопол е измерен с GPS  - устройство и площта е 0.2730 ха. Парцелът е засаден.

На 09.02.2016 г. в отдел „РРА“ – ОД на ДФЗ гр. Плевен е приета заявка за второ плащане № 15/112/06730/3/01 по Договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/.  В Заявката за второ плащане е вписано, че местоположението на стопанството се намира в с. Муселиево, общ. Никопол, обл. Плевен. В Приложение 5, Таблица 1 „Данни за земята в земеделското стопанство“ е посочила, че е засадила 2.25 дка краставици градински. В приложените към заявката Анкетна карта от 04.02.2016 г. и анкетен формуляр с вх. № 161/04.02.2016 г. е отбелязала, че е в намерение за засаждане на 4.25 дка краставици за стопанската 2015 – 2016 г. В процеса на последващата обработка на заявката възникват съмнения за нередност, касаеща „Функционална несамостоятелност“ на стопанството, с цел осигуряване на предимство от ползвателя за получаване на помощ по Мярка – 112 – „Създаване стопанства на млади фермери“ от ПРСР 2007 – 2013 г., в противоречие с целите на мярката.

На 12.03.2016 година до П. е изпратено уведомително писмо за отстраняване на нередности, като е изискано да бъдат представени документи.

С писмо от 31.03.2016 г на л. 304 по делото оспорващата представя документи, с които разполага. Към представената от ползвателя Декларация за трудови или служебни правоотношения по чл. 11 и чл. 29 от Наредба № 9/03.04.2008 г. е приложено заверено копие на Договор за управление на „България Север“ ООД с ЕИК 202540805, съгласно който Й.Р.П. управлява и представлява търговското дружество. От направената справка в Търговски регистър на Агенция по вписванията се установява, че същата е и съдружник в дружеството, което е с регистрация в гр. Левски, обл. Плевен е управител Г. П. Л. – ползвател по М – 141 от ПРСР с УРН 557971 и майка на бенефициентката Й.Р.П.. От детайлизирана справка за историята на съдружниците в търговското дружество, се установява, че всички са бенефициенти по Мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ или Мярка 141 „Подпомагане на полупазарни стопанства в процес на преструктуриране“ от ПРСР.

         Със заповед № 03-150-РД/210 от 16.05.2016 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен е спряна обработката за второ плащане № 15/112/06730/3/01.

 С Докладна записка  с вх. № 05-2-153/39 от 31.05.2016 г. дирекция „Противодействие с измамите“ изразяват мнение, че са налице данни за установено изкуствено създаване на условия за предимство пред другите кандидати и функционална несамостоятелност по отношение на Й.Р.П. и други бенефициенти, посредством едно и също лице – Р. П. Л..

На 05.08.2016 г. е проведено заседание на работна група, назначена със заповед № 03-РД/4553 от 05.07.2016 г. на изп. директор  на ДФ „Земеделие“ със задача да анализира и извърши оценка по случаи със съмнения за нередности. Въз основа на проведеното заседание е изготвен Доклад № 1 с вх. № 03-0416/3654 от 11.08.2016 г. с решение за извършване на допълнителна проверка на място от отдел „Регионален технически инспекторат“ /ОРТИ/ гр. Плевен за установяване на фактическо съответствие с предоставения бизнес план и одобрените от ДФ „Земеделие“ РА последващи промени, както и съответствие с целите, дейностите и изискванията, определени в Наредба № 9/03.04.2008 г.

         Със заповед № 326265/30.08.2016 г. е назначена проверка на място. В контролния лист служителят от отдел „Регионален технически инспекторат“ при ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен е посочил, че при опитите да се осъществи контакт с бенефициента на посочения телефон отговаря мъж, който твърди, че номера е фирмен и няма връзка с търсеното лице. Същият ден е изпратено Уведомление с изх. № 01-152-6500/608 от 09.09.2016 г., получено на 10.09.2016 г. до постоянния адрес на ползвателя. В рамките на 48 часа от датата на получаване на уведомлението, ползвателят или негов представител, не се е явил на място в офиса на ОРТИ гр. Плевен, не е осъществил връзка на посочените телефони и проверка на място не е могла да бъде извършена.

Въз основа на заповед № 03-150-РД/374 от 20.09.2016 г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен е сформирана комисия със задача да извърши посещение на място на стопанството на Й.Р.П..

         На 21.09.2016 г. е извършено посещение на място - проверка на място, като е изготвен контролен лист. Непосредствено преди извършване на посещението на място, ползвателят е потърсен многократно на посочените от него телефони за контакт, но връзка не е осъществена. Потърсено е съдействие от страна на Кметство с. Муселиево, общ. Никопол. Служител на кметството е показал настоящия адрес на Й. Парцелите, обект на проверката, на които съгласно анкетните карти приложени към заявката за плащане е заложено отглеждане на краставици – градински, са проверени и са намерени в черна угар, а и липсват растителни остатъци. Извършено е измерване на имотите с  GPS и е направен снимков материал. Съставен е Констативен протокол в присъствието на служителя от кметството. След това ползвателят е потърсен и на постоянния си адрес в гр. Левски, бул. ***, но и там не  е открит. (л. 368 и сл.).

С писмо изх. № 01-153-6500/1000 от 23.12.2006 г. ДФ“Земеделие“ е (л.430) открил производство по налагане на финансова корекция на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ., тъй като при проверка на място на 21.09.2016 г. е констатирано, че заявените парцели за отглеждане на градински краставици са в угар, липсват растителни остатъци. Писмото е връчено на 28.12.2016 година –л. 432.

         Със заповед № 03-150-РД/4 от 03.01.2017 г. на директора на ОД на ДФ“Земеделие“ гр. Плевен (л. 428) е възобновена обработката на заявката за второ плащане № 15/112/06730/3/01 по Договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 г.

В писмото изх. № 01-153-6500/1000 от 23.12.2016 г., ДФ „Земеделие“, с което се уведомява бенефициента за откриване на производство по налагане на финансови корекции му е предоставена възможност да представи в 14 – дневен срок от получаването му писмени възражения по основателността и размера на наложената финансова корекция или да възстанови доброволно сумата по полученото първо плащане. В указания 14 дневен срок, с писмо вх. № 01-153-6500/1000#2 от 10.01.2017 г. Й.Р.П. възразява срещу откритото производство по налагане на финансова корекция.

На 05.05.2017 година е издадено процесното решение № 15/112/06730/3/01/04/01 от 05.05.2017 г. за налагане на финансова корекция на директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен, с което на основание чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 8 във връзка с чл. 30, т. 2 и т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и т. 4.7 във връзка с т. 4.4, буква „б“ и „з“, във връзка с т. 4.31 и 4.33 и т. 4.25 във връзка с т. 4.1 от Договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 г., Анекс № 1 от 06.11.2013 г. и Анекс № 2 от 27.11.2014 г., и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с § 4, ал. 1 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е отказано пълно изплащане на финансовата помощ представляваща второ плащане по Договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 г., Анекс № 1 от 06.11.2013 г. и Анекс № 2 от 27.11.2014 г., и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, тъй като ползвателят не изпълнява свои нормативни и договорни задължения, като определя финансова корекция в размер на 48 892 лв.(четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и два лева), като сумата за възстановяване е  24 446 лева. Мотивите на органа са, че при извършени административни проверки на място преди второ плащане е установено неспазване на условията по договора – при извършена проверка на място на 21.09.2016 година е установено, че земята е в угар, няма растителни отпадъци и не е спазено заложеното в Таблица 2 от приложение 7 и е следвало П. да засади 4 дка градински краставици  и икономическият размер на стопанството е 0 икономически единици.

         По делото като свидетели са разпитани И.Б.А., Г.И.А. и р.К.Л..

Свидетелят И.А. работи при оспорващата от 2011 година и се занимава с монтиране на системата за капково напояване и посочва, че през септември 2016 година е поставял система за капково напояване в двора в с. Муселиево, където културата е била спанак и д двата двора , като посочва, че засаждането е било през септември. Съдът е предявил на свидетеля обяснения на л. 500 по делото, в които е отразено от него, че е участвал през септември 2016 година в поставянето на капково напояване в две дворни места в с. Муселиево.

Свидетелката Г.А. посочва, че работи при оспорващата от 2011 година, като е засявала краставици, домати, а през 2016 година – спанак. Посочва, че е засяването от семе и се поставя капковото напояване и е извършено около 15-16 септември 2016 година в с. Муселиево в два имота, като твърди, че през 2015 година е било засято с краставици и домати. Поддържа изложеното в декларация на л. 97 по делото.

Свидетелката Р.Л.  посочва, че е продавал спанак, произведен от П. през пролетта на 2017 година. Твърди, че е брала спанак от двора на П. през пролетта на 2017 година, като потвърждава написаното в декларация на л. 99 по делото.

Свидетелят Л.П.П., който е участвал при проверката на процесните парцели в с. Муселиево през септември 2016 година посочва, че същите са били изорани.

         Съдът не кредитира свидетелските показания, тъй като същите не кореспондират с писмените доказателства по делото. С оглед представен контролен лист от проверката на 21.09.2016 година дворните места, в които следва да е засят спанакът е в угар, не е обработена земята, няма съоражение за капково напояване, а и през септември 2016 година оспорващата декларира, че смята да засади вместо градински краставици спанак и това намерение не е реализирано към 21.09.2016 година.

По делото съдът допусна и изслуша комплексна съдебно-агроикономическа експертиза. Вещите лица посочват, че благоприятният срок за засаждане на късни градински краставици  е 25 юни, тъй като тази култура е топлолюбива. При проверката през 2015 година – октомври се установява от доказателствата по делото, че посевът е с площ 0,230 ха краставици, които са новопоникнали, а парцела от 0,1700 ха е угар. Фазата на развитие на посева е новопоникнали краставици, което определя, че сеитбата е извършена в края на септември 2015 година. Излагат се изводи, че с оглед периода на засяване и метеорологичните условия плододаване е невъзможно. Посочва се, че при проверката на място на 21.09.2016 година площите  в с. Муселиево са в угар . Извършена е преценка на представените документи за закупени семена за спанак са недостатъчни за засаждане на заявените парцели и продукцията ще бъде реализирана през стопанската 2016/2017 година. Вещите лица са посочили, че за да се получи есенна продукция от спанак сеитбата следва да се извърши най –късно до 15 септември, а за по-ранна пролетна продукция спанакът следва да се засади през първата половина на месец октомври . Вещите лица посочват, че не е представен дневник за агротехническите мероприятия по делото, от който да се извърши анализ на предприетите агротехнически действия по засяване и отглеждане на градинските краставици и спанак за 2015  и 2016 година. Представен  е дневник от 2015 година, заверен , за третиране на краставици, като е записано, че третирането им е извършено през юни 2015 година, като това е в парцела от 0,2530 ха, който при проверката на 05.10.2015 година е установен посев от новопоникнали краставици. В дневника заверен за 2017 година е отразено третиране на спанак, но същото е в месец март и  април 2017 година т.е. според вещото лице отразява друга стопанска година . От заключението на вещото лице се установява, че в случая следва да се води едностранно счетоводство, при което има определен набор от книги – за приходи, за разходи, за материални запаси, за разчети с доставчици и клиенти, като представените по делото са непълни , не са вписани приходи от дейността, липсват документи. В книгата за материални запаси липсват вписвания. Не са отразени разходите, свързани с агротехническите мероприятия, работни заплати, закупени суровини  и материали. Установено е, че със стокова разписка от 20.09.2016 г.  са получени 2 кг. Семена, като с оглед сеитбената норма за засяване на 1 дка спанак е от 2 до 2,5 кг. , то такава представените данни, закупеното количество е недостатъчно за засяване на площ от 4 дка спанак.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежна страна, в срок, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е  основателна.

Решението е издадено от директора на ОД на ДФЗ – Плевен, на когото на осн. чл. 20а ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители  Изпълнителния директор на ДФЗ, изпълняващ и правомощията на изпълнителен директор на Разплащателната агенция  е делегирал правомощията си със заповед № 05-РД/2286/01.02.2017г. (л. 7)  да издава решение за налагане на финансова корекция.

В случая решението е за налагане на финансова корекция на директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен, с което на основание чл. 33, ал. 1 във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 2 и т. 8 във връзка с чл. 30, т. 2 и т. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г., за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и т. 4.7 във връзка с т. 4.4, буква „б“ и „з“, във връзка с т. 4.31 и 4.33 и т. 4.25 във връзка с т. 4.1 от Договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 г., Анекс № 1 от 06.11.2013 г. и Анекс № 2 от 27.11.2014 г., и чл. 70, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с § 4, ал. 1 от ДР на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) е отказано пълно изплащане на финансовата помощ представляваща второ плащане по Договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 г., Анекс № 1 от 06.11.2013 г. и Анекс № 2 от 27.11.2014 г., и изисква да се възстанови цялата сума на полученото първо плащане заедно със законната лихва към него, тъй като ползвателят не изпълнява свои нормативни и договорни задължения, като определя финансова корекция в размер на 48 892 лв.(четиридесет и осем хиляди осемстотин деветдесет и два лева), като сумата за възстановяване е  24 446 лева.

В частта относно отказа за извършване на второ плащане обаче е налице влязла в сила заповед  № 03-150-РД/119 от 29.04.2015 година на директор на ОД на ДФ „Земеделие“ Плевен, с която е отказано плащане на финансова помощ, представляващо второ плащане по договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 година, тъй като Й.Р.П. не е изпълнила договорно и нормативно задължение по т. 5.1 от договора – неподаване на заявка за второ плащане в установения срок. С оглед доказателствата за връчване на същата - връчена на 07.05.2015 година с оглед отбелязването на л. 162 по делото чрез нотариус Л. с район на действие РС Левски, липсата на доказателства за обжалването й, то тя  е влязла в сила  и е налице влязъл в сила административен акт и производството в тази част е недопустимо. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК административният орган проверява предпоставките за допустимост на производството, а съгласно т. 1 от същата норма производството е допустимо при липса на влязъл в сила административен акт  със същите страни и предмет, а в случая е налице отказ за извършване на второ плащане именно между същите страни  по Договор № 15/112/06730 от 09.02.2011 г. за отпускане на финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. – оспорващата и директор на ОД на ДФЗ Плевен от 2015 година т.е. решението е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

В частта относно налагане на финансова корекция  съдът намира следното:

 Съгласно на §4, ал.1 от ЗУСЕСИФ, за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление и контрол по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието и храните и от Държавен фонд "Земеделие". В случая Изпълнителния директор на ДФЗ, който е ръководител на този управляващ орган, е одобрил проекта и сключил договор с оспорващата, поради което е материално компетентен съгласно чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ да определи с мотивирано решение финансовата корекция, като в случая  е налице заповед, с която делегира тези правомощия на директорите на ОД на ДФЗ.  Оспореното решение  в частта относно определяне на финансова корекция е издадено в изискуемата писмена форма, но при липса на мотиви относно механизма на определяне на размера на корекцията. Изводите на адм. орган са направени след извършени проверки на място  - октомври 2015 г и септември 2016 г.и въз основа на констатациите в съставения контролни листи е прието, че оспорващата не поддържа към септември 2015 г. стопанство в изискуемите икономически единици, а през септември 2016 година не обработва парцелите, които е заявила, че ще засади с градински краставици , а впоследствие на заявява, че ще засади със спанак. Преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ползвателят е уведомен с писмо, в което подробно e описано констатираното нарушение, правната му квалификация, като е посочен размерът на финансовата корекция, като на ползвателя е даден 14-дневен срок да изрази становище и да представи доказателства, с което са спазени изцяло изискванията на чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ.

Административният орган е приел нарушение и на  чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, а именно: за неизпълнение на одобрени индикатори. В закона не е установено съдържанието на понятието "одобрени индикатори", но същото може да се изведе от текста на чл. 37, ал. 3, т. 2 на закона, който гласи, че решението да се предостави безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор/заповед. Административният договор/заповедта съдържа - наименование, стойност, основни дейности, индикатори, период и срокове за изпълнение на проекта, за който се предоставя безвъзмездната финансова помощ. От тази законова норма се извежда, че индикаторите това всъщност са обектите на финансиране и предмет на инвестицията, която се реализира с отпусната финансова помощ в случая поддържане на определени икономически единици и изпълнение на бизнес плана.  Срокът на сключения договор от 09.02.2011 година е пет години, а съгласно т. 3.1. срокът за извършване на всички инвестиции е до 09.02.2014 година, а с анекса от 06.11.2013 година на л. 159 по делото страните са изменили т.3.1. от договора и са уговорили, че ползвателят се задължават да извърши всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес-плана до годината на проверката в срок до 09.02.2015 година. В решението като правно основание се посочва т.4.25 от Договора , съгласно която ползвателят  е длъжен да осигури достъп до обекта, документи и да предостави всяка поискана информация и  т. 4.33 от Договора, съгласно която ползвателят е длъжен да не преустановява земеделска дейност поради други причини, освен изменящи се сезонни условия за производство за срок от три години от подаване на заявка за второ плащане. В случая както бе посочено заявка за второ плащане не е подадена в установения срок с оглед решението от 29.04.2015 година на директора на ОД на ДФЗ Плевен. Съгласно т. 5.1 от Договора заявка за второ плащане след третата или четвъртата година се подава от ползвателя не по-късно от едни месец от изтичане на срока по т.3.1., като срокът е 09.02.2015 година и в едномесечен срок от тази дата следва да е подадена заявка за второ плащане – т.е. към 09.03.2015 година. Такава не е подадена от П. и постановена заповед от април 2015 година за отказ за извършване на второ плащане, като тази заповед не е предмет на разглеждане в настоящото производство  и съдът с оглед горепосоченото приема, че е влязла в сила. С оглед датата 09.03.2015 година следва да се прецени  и тригодишният срок по т. 4.33 от договор т.е.не следва да се преустановява земеделска дейност до 09.03.2018 година. В случая от проверката през 2015 година се установява, че има остатъци от насаждения, като несъответен е изводът на органа, че стопанството е с икономически размер 0- единици при положение, че има данни за извършени насаждения. Действително при проверката през септември 2016 година не се установява засаждане на парцелите, предмет на подпомагане, тъй като същите са намерение в угар, но тези констатации не могат да бъдат подвени под хипотезата на чл. 30 , т. 2 и т. 4 от Наредба №9 от 03.04.2008 г.  за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (наредба№ 9) , сочен като основание за издаване на решението. Съгласно цитираните норми ползвателят не трябва да продава или да преотстъпва ползването на дълготрайните материални активи, включени при изчисляване на минималния размер на инвестициите по чл. 14, ал. 1 и 2  и да преустановява земеделска дейност поради други причини освен изменящите се сезонни условия за производство. В случая е прието, че П. е извършила нарушение на чл. 30, т. 2 от Наредба № 9 , но не са ангажирани доказателства, че продава или преотстъпва ползването на дълготрайни материални активи. Посоченото нарушение на чл. 30, т. 4 от Наредба № 9 - не осъществява земеделска дейност, се доказва  частично от органа, тъй като към датата на проверката  октомври 2015 година има остатъци от земеделска продукция , а едва при проверката на 21.09.2016 година не е налице засяване на заявените парцели, същите са в угар. Тези констатации са отразени в контролни листи от проверката, които не са оспорен от П., като това обстоятелство не се оборва и от свидетелските показания на разпитаните лица, тъй като същите не кореспондират с доказателствата по делото. Същите твърдят , че са засадили култура  спанак преди датата на проверката, към средата на септември 2016 година, като на 21.09.2016 година земята не е обработена, тя е в угар и не е възможно да е засята.  Представените доказателства за закупени семена за спанак – стокова разписка от 20.09.2016 г на л. 475 по делото  и фактура 00100001156/29.12.2016 г. не могат да бъдат ценени като такива, доказващи засяване на процесните парцели със спанака, тъй като стоковата разписка е след датата на проверката и не установява количество семена, които  са достатъчни за засяване на процесните парцели, което се установява и от заключението на изслушаната експертиза, която съдът кредитира изцяло. В случая обаче са налице данни, че към октомври 2015 г има остатъци от растителна продукция и не следва да се приеме, че стопанството на лицето е 0 икономически единици, като неправилно органът е приел, че от доказателства се установява, че е налице цялостно неизпълнение на договореното от П. и не са изложени мотиви .

Съдът намира, че липсват мотиви и относно определяне на размера на  финансовата корекция. Според чл. 72, ал. 1, 2 и 3 от ЗУСЕСИФ., при определяне размера на финансовите корекции се отчитат естеството и сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от ЕСИФ. Размерът на финансовата корекция трябва да е равен на реално установените финансови последици на нарушението върху изразходваните средства - допустими разходи. Когато поради естеството на нарушението е невъзможно да се даде количествено изражение на финансовите последици, за определянето на финансовата корекция се прилага процентен показател спрямо засегнатите от нарушението разходи.  В случая е налице заповед № 03-150-РД/119 от 29.04.2015 година на директора на ОД на ДФЗ Плевен на л. 154 по делото и със същата е разпоредено освен отказ за предоставяне на второ плащане, така и връщане на полученото първо плащане в размер на  24 446 лева ведно със законната лихва . В процесното решение се определя финансова корекция в размер на 48 892 лева , като не са изложени мотиви относно така приетия размер. Съдът констатира, че при определяне на финансовата корекция е определена върху стойността на цялата сума, която е договорено да бъде изплатена,  финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет, което е в нарушение на чл. 72, ал.1 от ЗУСЕСИФ / в редакцията към момента на издаване на оспорения административен акт/. Размерът на финансовата корекция е от изключително значение за законосъобразността на акта по чл. 73, ал.1 от ЗУСЕСИФ, тъй като финансовата корекция не е санкция. Нейната цел е да възстанови вредата в бюджета на Съюза като отнеме незаконно придобитата облага и в частност като задължи ползвателя да възстанови сумата, която е придобита в резултат на допуснатата нередност.  Административният орган, с акта си по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ не е оправомощен да наложи финансова корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране, като последвалите законодателни промени в чл. 1, ал.2 от ЗУСЕСИФ /ДВ бр.85 от 2017 г./ се явяват неприложими към настоящия случай, тъй като имат действие за напред.  В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в решения, постановени по адм.дело № 8841/2016 г., по адм.дело № 12891/2016 г. и № 1460/2017 г.по описа на ВАС. Липсата на мотиви относно определяне размера на наложената финансова корекция прави невъзможно проверката от съда относно законосъобразното й определяне и следва решението да бъде отменено.

 С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на оспорващата за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че ОД  на ДФ „Земеделие“ гр. Плевен следва да заплати на Й.Р.П.,***  разноски в размер на 988, 92 лева, както следва -  488л92 лева държавна такса и 500 лева договорено и изплатено възнаграждение за едни адвокат с оглед договор за правна защита  и съдействие на л. 620 по делото. Неоснователно е възражението на пълномощника на ответника за прекомерност на адвокатското , тъй като същото е в размер на 500 лева  и под минималния размер по чл. 8, ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Предвид горепосоченото и на основание чл.172, ал. 1 вр. ал. 2 предл второ от АПК, Административен съд - Плевен, шести състав

РЕШИ:

Отменя решение №15/112/06730/3/01/04/01 от 05.05.2017 г . за налагане на финансова корекция на директора на ОД на ДФ „Земеделие” –Плевен.

Осъжда ОД на ДФ „Земеделие” –Плевен, гр. Плевен ул. „Васил Левски“ № 1, ет. 9 да заплати на Й.Р.П.,***  разноски в размер на 988, 92 лева.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                          

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: