О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

 

№ 918

 

гр.Плевен, 12 юли 2018 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

           

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

                                                       

като разгледа докладваното от съдията Господинов административно дело № 579/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.202 вр. чл.197 и сл. АПК.

Делото е образувано по жалба на “АЛФАРЕЗОРТ ТЕРМАЛ“ ЕООД, ЕИК 204053222, със седалище и адрес на управление с. Чифлик, обл. Ловешка, представлявано от управителя Й. Г. К., срещу административен акт за спиране на производството по издаване на разрешително за водовземане на минерална вода в полза на АЛФАРЕЗОРТ ТЕРМАЛ“ ЕООД, обективирано в писмо изх.№ ПВ1-М-00016 от 18.05.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“- гр.Плевен.

В жалбата се излагат твърдения, че издаденият административен акт е нищожен, т.к. е издаден в противоречие с влязъл в сила съдебен акт, задължаващ административния орган да продължи производството по издаване на разрешението за водовземане, а именно  определение № 161/24.01.2018г., постановено по адм.д. № 63/18г. по описа на АС- Плевен. Алтернативно се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Твърди се, че същият е издаден при противоречие с материалния закон, тъй като на жалбоподателя не е предоставян протокол за претърсване и изземване, на който се позовава адм. орган и на следващо място, че от обжалвания акт не става ясно с какво досъдебното производство пречи на нормалния ход на административното производство. Сочи се неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.54, ал.1, т.3 от АПК от страна на ответника, като се излагат твърдения, че „престъпни обстоятелства“ по смисъла на закона може да бъде факт, който се доказва с влязла в сила присъда, а не такъв, който се констатира с протокол за претърсване и изземване. Излагат се доводи, че дори да е налице престъпно поведение от страна на административния орган, то няма логика това поведение да бъде пречка за продължаване на конкретното административно производство. Твърди се съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в немотивиране на административния акт, предмет на съдебна проверка, т.к. в същия не се сочи каква е причинно- следствената връзка между коментираното в адм. акт досъдебно производство и административното такова по заявлението на жалбоподателя, което да налага постановеното спиране. Сочи се, че горното съставлява порок на формата на адм. акт, който не подлежи на отстраняване, а налага неговата отмяна.

В заключение се прави искане да се прогласи нищожността на оспорения административен акт. Алтернативно се иска отмяната му като незаконосъобразен. Прави се искане със съдебният акт да бъде указан срок за произнасяне на адм. орган и се претендира присъждане на направените за съдебното производство разноски

С писмо вх. рег. № 2558/13.06.2018г. ответникът е изразил становище за неоснователност на подадената жалба. Посочил е, че с протокол за претърсване и изземване, извършено с разрешение на съдия на 28.03.2018г., е иззета административната преписка по подаденото от жалбоподателя заявление, поради което са налице предпоставките на чл.54, ал.1, т.3 от АПК за спиране на административното производство, тъй като в хода на същото са разкрити престъпни обстоятелства. Освен това се сочи, че административният орган не е в състояние обективно да продължи започнатата процедура по заявлението, защото административната преписка е иззета за нуждите на наказателно производство. В заключение се прави искане да бъде отхвърлена подадената жалба против постановеното спиране на административното производство.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът прави следните правни изводи:

Производството по раздел IV на глава десета от АПК е особено съдебно производство по обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт. Според чл. 54, ал. 5 и  чл. 202 от АПК по реда на този раздел се обжалва и актът за спиране на производството за издаване на административен акт.

Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Ответникът не е предоставил доказателства, от които може да се направи извод за датата, на която жалбоподателят е получил оспорвания административен акт, въпреки, че в постъпилото писмо от ответника, цитирано по- горе, се сочи, че се представя копие от известие за доставяне. С оглед липсата на възражение от страна на ответника за просрочване на жалбата, съдът приема, че същата е подадена в законния 14 дневен срок по чл.197 АПК.

 Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, пред компетентния съд, поради което разглеждането й е допустимо. Разгледана по същество същата е основателна.

Съдът счита, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставената му материална и териториална компетентност. Актът за спиране е обективиран в писмо № ПВ1-М-00016/18.05.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“ и не страда от порок по смисъла на чл. 146, т.1 от АПК.  Актът отговаря на изискванията за съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. В него са изложени фактическите и правни основания за издаването му.Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че обжалваният акт е нищожен, тъй като е издаден в противоречие  с друг  съдебен акт на АС- Плевен, постановен в производство със същия предмет, който е влязъл в законна сила. В производството по адм. д. № 63/2018г. по описа на АС- Плевен действително е разгледан спор, касаещ спиране на същото административно производство, който се е развил между същите страни, но постановеното спиране, което е било предмет на разглеждане е с различно правно и фактическо основание. Ето защо не са налице основанията на чл.177, ал.2 от АПК, в който смисъл е налице твърдение в разглежданата жалба.

            Настоящият съд обаче намира, че оспореното спиране на административното производство е незаконосъобразно и постановено при липса на сочената в оспорения акт законна предпоставка.

От представените по делото доказателства се установява, че административният орган- Директор на Басейнова дирекция „Дунавски район“- гр.Плевен, е спрял производството на основание чл.54, ал.1, т.3 от АПК  „до приключване на образуваното досъдебно производство за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. чл.26, ал.1 НК от РП- Ловеч и връщане на преписката в БДДР- Плевен от Районна прокуратура гр. Ловеч“.

Основанието за спиране по смисъла на чл.54, ал.1, т . 3 от АПК обаче е : „когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта“. От тълкуването на горната разпоредба е видно, че се касае за престъпни обстоятелства, които би следвало да се установят в хода на административното производство, а освен това не всяко престъпно обстоятелство би съставлявало основание за спиране на административното производство, а само такова, „чието установяване е от значение за издаването на акта“. Тоест законодателят е въвел изискване установеното престъпно обстоятелство да е от значение за издаването на акта, в конкретния случай за издаване на  разрешително за водоползване на минерална вода. Настоящият съд не намира за налична подобна връзка м/у цитираното в оспорения административен акт наказателно производство и подаденото от жалбоподателя заявление за издаване на разрешително.От приложеното на л.213 от делото разпореждане от 26.03.2018г., постановено по ЧНД № 132/10г. по описа на РС- Троян е видно, че наказателното производство, във връзка с което е осъществено претърсване и изземване, е образувано за това, че през периода от 2015 до лятото на 2017г. в с. Чифлик, общ. Троян, при условията на продължавано престъпление, с цел да бъде набавена имотна облага, у собствениците на обекти за отдих и туризъм в посоченото населено място- И. В. М., Е. Г. Т., П. Д. и Г. Г. К. е възбудено и поддържано заблуждението, че водохващането на р. Козещица е собственост на фирма „ДАД“ ООД- Троян, на която се дължат суми за ползването на съоръжението и за консумирана питейна вода и с това е била причинена вреда в големи размери. Касае се за престъпление „измама“, но не са налице данни, от които да се направи извод, че жалбоподателят има отношение към посоченото по- горе престъпление, още повече, че той /жалбоподателят/ е юридическо лице, поради което и не може да бъде субект на престъпление. В оспорения административен акт не се съдържа и каквато и да е било обосновка по какъв начин наказателното производство, образувано за престъплението „измама“, изразяващо се във въвеждане в заблуждение на конкретни физически лица и целящо набавяне на имотна облага за юридическо лице, различно от жалбоподателя по настоящето дело, има отношение към административното производство по подаденото заявление за издаване на разрешително за водовземане на минерална вода, при условие, че измамата се изразява във въвеждане в заблуждение на посочените по- горе лица : „…че водохващането на р. Козещица е собственост на фирма „ДАД“ ООД- Троян, на която се дължат суми за ползването на съоръжението и за консумирана питейна вода“.  Няма и никакви данни да е налице съставомерно деяние от физическо лице, представляващо дружеството заявител, релевантно към разрешаването на въпроса по подаденото заявление.

            Неоснователни са доводите на ответника, че продължаването на административното производство е обективно невъзможно поради изземване на преписката. Препис от същата е приложен в настоящето производство, а заверен такъв, който е предоставен от административния орган е налице и в адм.д. № 63/2018г. по описа на АС- Плевен. Освен това няма пречка административният орган да поиска от наблюдаващия делото прокурор заверен препис от иззетата преписка, или връщане на оригинала на същата, ако необходимостта от нея е отпаднала.

По тези съображения съдът намира за неправилна преценката на административния орган, за наличие на основания за спиране на административното производство по смисъла на  чл. 54, ал.1, т.3 АПК.

            При тези съображения и доколкото съдът намира, че не са налице формалните предпоставки на закона за спиране на административното производство, постановеното спиране на административното производство следва да бъде отменено, а преписката върната на административния орган за произнасяне.

            Съдът не разполага с правна възможност да укаже срок на административния орган, в който той е длъжен да издаде административен акт по подаденото заявление, в който смисъл е налице искане в подадената жалба. Това е така, тъй като настоящето производство не е по реда на гл. Х , раздел I от АПК, с оглед което не е приложима разпоредбата на чл.174 от АПК, а е по реда на чл. 54, ал. 5 АПК, при което са приложими правилата на раздел IV, гл.10 АПК. Сроковете за произнасяне са нормативно регламентирани и неспазването им представлява мълчалив отказ, който подлежи на обжалване по реда на АПК.

            С оглед горните съображения съдът намира за основателна претенцията на жалбоподателя, за присъждане на направените по делото разноски, които са в размер на 50 лв. внесена държавна такса за образуване на производството.

            Водим от горното и на основание чл. 200, ал.1 АПК, съдът

 

 

                                  

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ  административен акт за спиране на административното производството по издаване на разрешително за водовземане на минерална вода, образувано по заявление на „АЛФАРЕЗОРТ ТЕРМАЛ“ ЕООД, ЕИК 204053222, със седалище и адрес на управление с. Чифлик, обл. Ловешка, представлявано от управителя Й. Г. К., обективиран в писмо изх.№ ПВ1-М-00016 от 18.05.2018г. на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“- Плевен.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на Басейнова дирекция „Дунавски район“- Плевен за продължаване на административното производство и произнасяне по заявлението.

ОСЪЖДА Басейнова дирекция „Дунавски район“- Плевен да заплати в полза на “АЛФАРЕЗОРТ ТЕРМАЛ“  ЕООД,  ЕИК 204053222, със седалище и адрес на управление с. Чифлик, обл. Ловешка, представлявано от управителя Й. Г. К. сумата от 50 /петдесет/ лева, като разноски по административно дело № 579 по описа на Административен съд Плевен за 2018г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд, в седемдневен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                                                                                                                                                СЪДИЯ: