РЕШЕНИЕ

629

гр. Плевен, 22.10.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен, шести състав, в публично съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретар Десислава Добрева изслуша докладваното от съдията Снежина Иванова по адм. дело № 578 по описа за 2018 година на Административен съд – Плевен.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) .

Административното дело е образувано по жалба от Б.М.К. *** чрез адв. Н.Я. ***, съдебен адрес:*** срещу заповед за прилагане на ПАМ №18-0270-000081/07.01.2018 год.  на началник група РУ – Гулянци към ОД на МВР, с която наложена принудителна административна мярка по  чл.171, т.1, б. Б  от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца.

В жалбата се посочва, че заповедта е незаконосъобразна и се иска отмяна, тъй като е  постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорващият посочва, че не е  управлявал МПС и не му е извършвана проверка. Посочва, че съгласно чл. 40, ал. 1 ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, както и че в хипотезата на ал. 2 от чл. 40 ЗАНН е предвидена възможност, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Твърди, че оспорващият е известен на административно – наказващият орган, има постоянен адрес, който не е променял от години. Твърди се, че единственото посещение от административно – наказващият орган е било направено на 22.01.2018 г. в 23:00 ч. в извън работно време от мл. автоконтрольор В. - служител в РУ- Гулянци, което не е целяло осъществяване на някоя от визираните законови хипотези за съставяне и връчване на АУАН, а представлявало незаконосъобразни действия по прекратяване на регистрацията на процесния автомобил. Счита, че допуснатото нарушение е от категорията на съществените и обуславя отмяна на обжалвания акт. Сочи се, че заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0270-000081/07.01.2018 г. е издадена въз основата на съставен АУАН Д 532008/18 г. Твърди, че от нея е видно, че е неизвестно на коя дата е съставен АУАН, с който се констатират нарушенията, заради които спрямо Б.К. се прилага принудителна административна мярка. Счита, че така издаденият  АУАН Д 532008/18 г. е съществено опорочен,  издаден в нарушение на императивната разпоредба на чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗАНН и същия не е годно основание за обосноваване и издаване на процесната заповед. Излага доводи, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - чл. 43, ал. 1 и ал. 5 от ЗАНН. Твърди, че  всички тези незаконосъобразни действия безспорно са довели до съществено нарушение правото на защита на оспорващия, който не е могъл в установения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, срок да се възползва от правото си да даде писмени възражения, и да се защити срещу необосновани обвинения. Навежда доводи, че допуснатите нарушения са от категорията на абсолютните, водещи до незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Счита, че нарушението по чл. 43, ал. 1 ЗАНН се е отразило върху цялото производство, като се има предвид, че съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗАНН административно наказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение. Моли съдът да отмени като незаконосъобразна заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0270-000082/ 07.01.2018 г. началник група към ОД на МВР  РУ – Гулянци.

В съдебно заседание оспорващият - Б.М.К. ***, не се явява, не  се представлява. Представя писмени бележки, в които посочва, че АУАН, който е основание за издаване на заповедна е издаден при съществено нарушение на процедурата, което се отразява и на издадената заповед. Смята, че не е допустимо заповедта да  е издадена на 07.01.2018 г. въз основа на АУАН, съставен на 16.03.2018 година, който не е подписан от свидетел. Моли за отмяна на заповедта.

В съдебно заседание ответникът – началник група РУ гр. Гулянци към ОД на МВР, не се явява, не се представлява.

Административният съд-Плевен, шести състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и възраженията  на страните, и като извърши цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

На 07.01.2018 година е съставен акт за установяване на административно нарушение с фабричен № 606300, тъй като на 07.01.2018 год. около 07:10 часа в гр. Гулянци, на ул. „Плевен“ № 3 К., като водач на лек автомобил  с рег. №  ЕН ***ВС, отказва да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и не изпълнява предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Този АУАН с номер 606300 е анулиран.

Съставен е нов АУАН фабр.№532098 от 16.03.2018г. от мл.автоконтрольор К. В., с който на К. са вменени нарушения по чл.98 ал.1 т.6, чл.103, чл.100 ал.1, чл.174 ал.3, чл.186 ал.7 вр. с чл.171 т.1 б.“Д“ от ЗДвП за това, че на 07.01.2018г. около 07:10часа в гр.Гулянци, ул.“Плевен“ №3 управлява лек автомобил „Рено Меган Сценик“ с рег.№ЕН ***ВС като паркирал в зоната на кръстовище на по-малко от 5метра от него; осуетява полицейска проверка като отказва да даде документите си и без разрешение напуска мястото на проверката; не представя СУМПС и КТ към него; отказва да бъде изпробван за алкохол в техническо средство Дрегер с фабр.№ARDM0257; не е заплатил глоба по фиш №С664248 от 18.03.2017г. В АУАН е посочено, че се изземват като доказателство 2бр. регистрационни табели №ЕН***ВС. Актът е оформен при отказ на нарушителя да подпише същия. Върху АУАН е поставена резолюция „Да се издадат ЗПАМ на основание чл.171 т.1 б.“Б“, чл.171 т.2а б.“Б“, чл.171 т.1 б.“Д“ от ЗДвП“ с дата 16.03.2018г.

Със заповед за прилагане на ПАМ № 18-0270-000081/07.01.2018 год.  на началник група към ОД на МВР  РУ – Гулянци,  спрямо  оспорващия е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. Б  от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като в същата е посочено , че се издава въз основа на АУАН № Д532098/2018 година т.е. въз основа на АУАН от 16.03.2018 година.

На л. 7 по делото е приложен талон № 0015492 за медицинско изследване, в който е отбелязано, че водачът отказва да даде проба.

По делото се установява още, че на 22.05.2018г. К. е предал лично СУМПС №281696099, като е отразено, че КТ е иззет със съставен АУАН.

Установява се, че въз основа на съставения АУАН фабр.№532098/18г. срещу К. е издадено наказателно постановление №18-0270-000310, което му е връчено на 30.05.2018г. и същото е обжалвано пред РС-Никопол, и което е отменено, като решението е влязло в сила на 07.09.2018 година.

Приложена е и заповед № 316з-27/03.01.2018 год. (лист 19)  на директора на ОД на МВР-Плевен за компетентност на длъжностни лица от ОД на МВР – Плевен, да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, т.2, т.2а, т.3, т.4, т.5 и т.6 от ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок и от надлежна страна.

 Разгледана по същество е основателна.

Заповедта е издадена от компетентен орган с оглед представената заповед на л. 19 по делото, но в нарушение на изискването за форма – липсват мотиви и в несъответствие с материалния закон.

Принудителната административна мярка е приложена на основание чл.171, т.1 б.“Б“ от ЗДвП. Цитираната разпоредба предвижда, че временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,  който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Следва да се посочи, че в разпоредителната част на оспорената заповед се съдържа текстово и цифрово посочване чрез изписване на правната норма на приложената мярка, а именно чл.171 т.1 б.“Б“ от ЗДвП, съгласно която когато лицето управлява МПС и при проверка отказва да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на наркотични вещества, се предприема налагането на този вид ПАМ. В заповедта се описва, че К. отказва проверка с техническо средство за установяване употреба на алкохол в кръвта, като последното е констатирано като административно нарушение на чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП и за същото е съставен АУАН фабр.№532098/18г. Този АУАН е приложен на л.6 от делото. Видно от последния е, че е съставен на 16.03.2018г., т.е. повече от два месеца след датата на издаване на процесната заповед. Предвид това, съдът приема, че този АУАН не може да бъде годно фактическо основание за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, въпреки че е посочен в нея. Това е практически невъзможно, като се вземат предвид датите на издаване на процесната заповед и на съставяне на акта. АУАН следва да бъде вписан като фактическо основание в заповедта за прилагане на ПАМ, тъй като съгласно чл.172 ал.3 от ЗДвП, в случаите по чл.171 т.1, б. „Б“ свидетелството за управление на моторното превозно средство  на водача се изземва със съставянето на акта за установяване на административното нарушение т.е. във всички случаи следва да има съставен акт за нарушение срещу водача-нарушител и във всички случаи в издадената заповед за ПАМ освен отделно описание на нарушението, станало основание за прилагане на мярката, следва да се съдържа и позоваване на акта за нарушение. Именно с акта за нарушение е констатирано от контролните органи, че водачът е отказал да бъде изпробван за алкохол с техническо средство и този акт има не само обвинителна и констативна функция, но и сезираща органа, компетентен да приложи ПАМ. Това е така, защото издателят на заповедта за прилагане на ПАМ установява, запознава се с фактите, които са основание за прилагане на мярката не лично и непосредствено, тъй като той не констатира извършеното нарушение. Той се запознава с тези факти именно посредством съставения акт и вписаните в този акт факти. Предвид горепосоченото непозоваването на акта за нарушение в оспорената заповед съставлява самостоятелно нарушение, обосноваващо отмяна на заповедта. В конкретния случай, поради изложеното по-горе съдът приема, че липсва позоваване на съставен АУАН. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 , предл. второ 2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, шести състав

 

РЕШИ:

 

 

Отменя заповед за прилагане на ПАМ №18-0270-000081/07.01.2018 год.  на началник група РУ – Гулянци към ОД на МВР.

Преписи от решението да се изпратят на страните.                      Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-срок  от съобщаването на страните.

        

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: