Решение по Административно дело 575/2018г.

РЕШЕНИЕ № 507

гр. Плевен, 24.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – касационен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 575 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на М.Ф.М., чрез адвокат П.П. ***, срещу решение № 376/14.05.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Плевен, постановено по н.а.х.д № 752/2018 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 17-0938-006275/18.12.2017 г. на Началник група при ОД на МВР-Плевен, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 179, ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП на М.Ф.М. ***, са наложени две административни наказания съответно глоба в размер на 200 /двеста/ лева и глоба в размер на 50 /петдесет/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за извършени нарушения по чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като неправилно, постановено при съществено нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон и напълно необосновано. Касатърт счита, че напълно незаконосъобразно му е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, като в случая е налице несъответствие между словесното и цифрово изписване на приетата правна квалификация в обжалваното НП – съществено нарушение на императивните разпоредби на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Сочи, че е отбелязано, че дееца напуска произшествието без да уведоми контролните органи, но безспорно като участник в ПТП с материални щети той има задължение, без да напуска местопроизшествието да уведоми съответната служба за контрол на МВР, но това негово задължение произтича от императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „В“ от ЗДвП. Счита, че тази неправилна квалификация на твърдяното за извършено от касатора нарушение сама по себе си води до незаконосъобразност на обжалваното НП. Счита, че е налице и нарушение на императивната разпоредба на чл. 42, т. 9 от ЗАНН, след като са наведени твърдения за настъпило ПТП с материални щети, то безспорно съгласно цитираната разпоредба в АУАН следва да бъдат посочени имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени вреди от нарушението, единен граждански номер. На следващо място счита, че напълно незаконосъобразно с обжалваното НП на касатора е наложено административни наказания глоба в размер на 200 лева на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП, тъй като в хода на проведеното съдебно производство пред РС – Плевен в качеството на свидетели очевидци са били разпитани лицата Р. И. Т. и В. В. И., от показанията на които се е установило, че както свидетелите, така и касаторът не са разбрали, че на посоченото място е настъпило ПТП по вина на М.М.. Счита, че в подкрепа на този извод безспорно е и поведението на касатора, който се е отзовал веднага, след като е бил повикан от полицейските служители, като в тази връзка счита, че при напускането на ПТП касаторът не е действал виновно, поради което осъщественото от него деяние не представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН. Счита за незаконосъобразен направения извод от РС – Плевен, с който показанията на свидетелите Р. И. Т. и В. В. И. не са кредитирани под предлог, че се намират в близки отношения с касатора, тъй като свидетелите не са заинтересовани от крайния изход на делото и на същите е разяснена наказателната отговорност, която носят по чл. 290 от НК. Посочва още, че от друга страна са кредитирани показанията на свидетелката Д. Т., която в съдебно заседание, проведено на 26.04.2018 г. е заявила, че МПС-то претърпяло имуществени вреди от ПТП е собственост на неин колега, като в тази връзка счита, че решението на РС – Плевен е постановено при напълно превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал. Счита, че е налице съществено нарушение и на разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, тъй като в проведеното на 12.04.2018 г. съдебно заседание по делото, актосъставителят Х. Д. е заявил, че на касатора не е връчен препис от АУАН, като фактът, че касаторът е отказал да подпише съставения АУАН не освобождава от задължение актосъставителя да му предостави екземпляр от същия, с оглед гарантиране на законоустановените му права. Счита, че е налице съществено и неотстранимо противоречие между обстоятелствата, въз основа на които е ангажирана административно-наказателна отговорност на касатора при съставяне на АУАН и обстоятелствата, въз основа на които му е наложено административно наказание, тъй като в обжалваното НП е отразено, че на касатора е съставен АУАН № Д151917, а от друга страна АУАН съдържа два номера - № 6275 и № 151917, като е видно, че и двата номера не съвпадат с този, отбелязан в НП, поради което остава напълно неясно и въз основа на кой АУАН е издадено процесното НП. Моли да бъде отменено решението на РС – Плевен, както и издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от адв. П.П. с пълномощно на л. 5 от делото. Моли да бъде отменено решението на РС – Плевен както и обжалваното НП. Счита същото за неправилно и незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение както на материалния, така и на процесуалния закон. Поддържа изложените в касационната жалба подробни мотиви в тази насока. Посочва, че в хода на проведеното съдебно производство пред РС – Плевен, с оглед събрания по делото доказателствен материал, е установено безспорно, че на касатора не е връчен препис от съставения му АУАН, като така допуснатото съществено процесуално нарушение представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.

Ответникът – ОД на МВР - Плевен, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че правилно е приложен материалния закон и няма допуснати процесуални нарушения, поради което решението на РС – Плевен е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е санкциониран, за това че на 05.12.2017 г. в гр. Плевен на ул. „Ал. Батенберг“, движейки се в посока към ул. „Асен Халачев“, като водач на лек автомобил /индивидуализиран в НП с рег. номер, марка и модел/ не оставя достатъчно странично разстояние при преминаването покрай паркирал автомобил /индивидуализиран в НП с рег. номер, марка и модел/ и го удря, като реализира ПТП с материални щети, след което не спира, за да установи какви са последиците от произшествието и напуска същото без да уведоми контролните органи. Нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 25, ал.1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Решаващият съд е потвърдил НП, като е приел че фактическата обстановка е установена и възпроизведена точно в НП, правилно е издирен и приложен материалния закон, а при установяване на нарушението и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Решението е правилно и съответстващо на събраните по делото доказателства и закона.

Първостепенният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения в производството по делото.

Събрал е множество писмени и гласни доказателства, анализирал е същите, както по отделно, така и в съвкупност, като е изложил мотиви, защо кредитира едни от гласните доказателства и отхвърля други.

При провеждане на съдебното производство и при постановяване на решението РС-Плевен не е допуснал съществени процесуални нарушения. Касаторът само общо е посочил в касационната си жалба, че счита, че такива са допуснати, без да е уточнил, в какво се изразяват те. Съгласно чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. последно от ЗАНН -Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; присъдата или решението са постановени от незаконен състав; тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. При проверката на настоящия състав не откри такива нарушения, поради което възражението за допуснати съществени процесуални нарушения от решаващия съд е неоснователно.

Касаторът счита, че решаващият съд не е отчел нарушение на процесуалните правила, при установяване на нарушението и издаване на НП, а именно – разминаване между словесното и цифровото изписване на правната квалификация на нарушението и че това е съществено нарушение, което самостоятелно е основание за отмяна на НП. Според касаторът това нарушение на процесуалните правила е допуснато относно нарушението квалифицирано като нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 и санкционирано съгласно чл. 175, ал.1 т.5 от ЗДвП.

Възражението е неоснователно.

Както в акта за установяване на административно нарушение, така и в НП ясно в словесното описание на допуснато нарушение е посочено: „ … реализира ПТП с мат. щети, след което не спира, за да установи какви са последиците от произшествието и напуска….“ . Правилото, което въвежда чл. 123, ал.1, т. 1 от ЗДвП, посочен като нарушена правна норма, е че : „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: т. 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието;“. Следователно налице е пълно съвпадение между словесната и цифровата квалификация на извършеното нарушение. Санкционната норма също е правилно определена. Касаторът е санкциониран съгласно: чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, който гласи: Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: т. 5. наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие;“.

Налага се извод, че административно наказващият орган е издирил и приложил правилно материалния закон към установените факти. Решаващият съд е стигнал до същия извод.

Касаторът е санкциониран още за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, определя правилото, че водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, /следва неизчерпателно изброяване на маневри/ преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на движение. Санкциониращият орган е посочил в НП, че водачът: „предприемайки маневра, създава опасност за участниците в движението без да се съобразява с тях“ и извършва ПТП. Възражението на касаторът е че липсва умисъл за причиняване на ПТП, поради което извършеното от него не може да представлява административно нарушение.

Възражението е неоснователно.

Съгласно чл. 7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Непредпазливите деяния, в нарушение на ЗДвП, се наказват, защото в последният не е налице изключването им, както изисква чл. 7, ал.2 от ЗАНН.

Видно от всички свидетелски показания, вкл. тези на св. Р.Т. и св. В.И., че преминаването през участъка е било затруднено имало е задръстване и в момента се е осъществявало репатриране на друг лек автомобил, паркирал неправилно, посредством специализиран за това автомобил, което още повече е затруднило движението и обстановката. При това положение, водачът е бил длъжен да прояви по-голямо внимание при преминаването на този участък, какво не е проявил. А за реализиране на отговорността му не е необходимо да е предвиждал настъпването на общественоопасните последици - ПТП, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Отговорност би носил и когато е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е мислил да ги предотврати. Следователно правилен е изводът на съда, че и в този случай правилно е издирен и приложен материалния закона.

Неоснователни са и останалите възражения относно неотчетени от решаващия съд процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП.

Правото на защита на лицето при установяване на нарушението не е било нарушено. Настоящият касатор е запознат със съдържанието на съставения акт, дори е написал възражения в него и е отказал да го подпише. Не връчването му е нарушение на процесуалните правила, но същото не е съществено и не може да обоснове отмяна на НП.

В НП, като фактическо основание за издаване му е посочен АУАН № 151917 от 05.12.2017 г., издаден от мл. автоконтрольор Х. Д., като този номер е бланков. Действително актът и има и № 6275, който е поставен ръкописно и съответства на последните четири цифри от номера на НП. Тази двойна номерация е трайна практика на органите от системата на МВР и е въведена именно като гаранция за съответствие между актът послужил като основание за издаване на НП и самото НП. Освен това актът, послужил като основание за издаване на НП се индивидуализира още с дата на издаване, издател и лице срещу което е издаден. Всички посочени елементи от съдържанието на акта, съответстват на посочените в издаденото НП и не остава съмнение, кой точно акт за установяване на административно нарушение е основание за издаване на оспореното НП.

Като е достигнал до подобни правни изводи, решаващият съд е постановил правилно и законосъобразно решението. Същото е валидно и допустимо и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, горепосоченият касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 376/14.05.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 752 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2018 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.