Р Е Ш Е Н И Е

№ 517

гр. Плевен, 25.07.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, втори касационен състав, на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ЙОРДАНКА АНТОНОВА

При Секретар: ЦВЕТАНКА ДАЧЕВА

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 573/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на К.К.У. срещу Решение № 319 от 19.04.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 796/2018г. по описа на съда.

С решението си съдът е потвърдил като законосъобразно Наказателно постановление № 301324-F342196/23.11.2017г. на Директора на ТД на НАП – гр. Велико Търново, офис Плевен, с което на К.К.У. *** на осн. чл.355 ал.1 от КСО са наложени две административни наказания „глоба” в размер на 50 лв. за констатирани две нарушения на чл.3 ал.3 т.2 от Наредба Н-8/29.12.2005г., затова че като самоосигуряващо се лице не е подала декларация обр. 6 по чл. 3 от Наредба № Н-8 от 2005г. за м. 13 2015г. и за м. 13 2016г. в законоустановения срок до 30.04.2016г. и 30.04.2017г. Декларациите са подадени в офис Плевен на 27.09.2017г. и са приети с вх. № 153581707432034 и вх. № 153581707430624.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че е ограничено правото й на защита и по-конкретно правото й да научи за какво нарушение и на какво основание се ангажира нейната административно наказателна отговорност, тъй като в НП правната квалификация на извършеното нарушение не е пълна и не е изрично отбелязано, че неподаването на декларация за всеки от периодите представлява отделно административно нарушение.

Ответникът по касация – ТД на НАП – Велико Търново, офис Плевен, чрез юрисконсулт Г. изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Счита, че наведените в нея доводи касаят съвсем друго нарушение и са неотносими към процесното НП. Моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че решението на Районен съд – Плевен е правилно и предлага да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и правилно.

Съдът е обсъдил всички доказателства по делото, отговорил е на доводите и възраженията на страните и е достигнал до правилни фактически и правни изводи за доказаност на визираните две нарушения, за които обосновано и законосъобразно жалбоподателката е наказана за всяко едно от тях с предвиденото минимално наказание – глоба в размер на 50 лв. Отхвърлил е като неоснователни наведените от жалбоподателката правни доводи, че извършените нарушения представляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 б. „а“ от ЗАНН, тъй като съдът не е констатирал наличието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват извод за по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения. Още повече, че за 2015г. закъснението за подаване на декларация обр.6 е около година и половина, а за 2016г. – около една година. Изложил е съображения, че при съставянето на акта и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на наказаното лице. По отношение на възражението относно непълнота на правната квалификация на нарушението с непосочване на конкретната подточка „а“ или „б“ на нарушената норма – чл. 3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. съдът е изложил съображения, че за да упражни правото си на защита субектът на нарушение се бори срещу фактите, като в случая относимите факти са ясно описани в обстоятелствената част, както на АУАН, така и на НП.

Мотивите на районния съд са съответни на доказателствения материал по делото и закона и напълно се споделят.

Изложените от касатора доводи за неправилност на решението касаят подаване на декларация обр. № 1 по чл. 3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. и очевидно са неотносими към настоящия спор, който касае неподаването на декларация обр. 6 по чл. 3 ал.3 т.2 от същата наредба за дължимите осигурителни вноски, която жалбоподателката като самоосигуряващо се лице – земеделски производител, е следвало да подаде за предходните 2015г. в срок до 30.04.2016г., а за 2016г. - в срок до 30.04.2017г., но е подала с голямо закъснение – на 27.09.2017г., когато са констатирани нарушенията и е съставен акта, а впоследствие е заплатила задълженията си.

Съобразно посочената разпоредба на чл. 3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, Декларация обр. 6 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от самоосигуравящите се лица - еднократно до 30 април за дължимите осигурителни вносни за предходната календарна година и за задължителните осигурителни вноски върху осигурителен доход, формиран по реда на чл. 6 ал.9 от КСО, от получени доходи за извършена дейност през минали години, различни от предходната. Безспорно е установено, че жалбоподателката не е изпълнила това си задължение за подаване на Декларация обр. 6 за осигуряването за предходните 2015г. и 2016г. в законния срок до 30. април на следващата година. Словесното описание на нарушенията е достатъчно подробно, конкретно и ясно и то съответства на посочената правна квалификация, която е достатъчно пълна и конкретна и не създава неяснота относно административно-наказателното обвинение. Ясно е посочено, че се касае за две отделни нарушения от един и същи вид, но за различни години, като съответно за всяко едно от тях е наложено отделно административно наказание в съответствие с разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН. В този смисъл не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство, които да са засегнали правото на наказаното лице да разбере в какво нарушение е обвинено, за да организира защитата си.

Решението на Районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 319 от 19.04.2018г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 796/2018г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.