Решение по Административно дело 572/2018г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 538.

гр.Плевен, 21 Септември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно административно-наказателно дело № 572/2018г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 364 от 08.05.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 3552/2017 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2280 от 13.12.2017 г. на Директор на Регионална дирекция по горите - гр.Ловеч, в частта му, с която на В.Л.В. ***, на основание чл.84, ал.2 вр. чл. 65 т.4 и т.10 от Закона за лова и опазване на дивеча е наложена глоба в размер на 100 лева, на основание чл.94, ал.1 вр. чл.84, ал.2 от ЗЛОД е лишен от право на ловуване за срок от 3 години, а на основание чл.96, ал.1 от ЗЛОД е отнет в полза на държавата 1 брой боен фар, черен на цвят, без надписи. Със същото решение РС е отменил НП в частта му, с която на осн. чл. 96 ал.2 от ЗЛОД е отнет в поза на държавата 1 бр. МПС - Джип Тойота с рег.№ ОВ *** ВС.

Срещу постановеното решение в потвърдителната му част е подадена касационна жалба от В.Л.В., който счита същото за незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Твърди, че РС не е изложил мотиви относно възраженията, които е направил в жалбата пред него и поддържа същите. Твърди, че при съставянето на АУАН са нарушени чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, като не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нито доказателствата, които го потвърждават, не е посочена хипотезата на нарушената разпоредба, с което му е нарушено правото на защита. В НП също липсва посочване в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН. Твърди, че в АУАН като нарушени са посочени чл.65, т.4 и т.10 и чл.84, ал.2 от ЗЛОД, а в НП е посочен като нарушен чл.84, ал.2 във вр. с чл.65, т.4 и т.10 от ЗЛОД. Твърди, че в посочената като нарушена разпоредба на чл.84, ал.1 от ЗЛОД са налице 4 отделни хипотези, като не е ясно по коя от хипотезите е наложено наказанието, поради което също му е нарушено правото на защита. Твърди, че е нарушен и чл.40, ал.1-4 от ЗАНН, доколкото свидетелите очевидци не са посочени в АУАН и той е съставен в тяхно отсъствие. Приложима е т.10 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на ВС, и не е приложима разпоредбата на чл.40, ал.4 от ЗАНН. Твърди, че ако се приеме, че е налице позоваване на постановлението на прокурор от СГП, неправилно в АУАН е посочена правна норма, която се различава от тази, посочена в постановлението, доколкото в постановлението е посочен чл.65, т.4 и чл.84, ал.1 от ЗЛОД, а в АУАН са посочени чл.84, ал.2 и чл.65, т.4 и т.10 от ЗЛОД, като същите норми са посочени и в НП. Твърди, че нарушенията са съществени и следва да се отмени НП. Освен това наказващият орган не е извършил разследването по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като не е обсъдил представените му доказателства, нито е извършил разследване на спорните обстоятелства. Твърди, че не е и извършил нарушението, доколкото не е притежавал посоченото в АУАН и НП превозно средство, нито го е управлявал на 05.10.2017 г., нито когато и да е. Твърди, че на тази дата не е ловувал с боен фар, а е извършвал охрана на дивеча на територията на ЛРД-Владиня, съгласно издадено му удостоверение №46 от „Съюз на ловците и риболовците в България“, като твърди, че същото е предадено от него доброволно с протокол за доброволно предаване по досъдебно производство №405/2017 на СГП. Твърди, че не са налице мотиви защо РС приема, че е налице умисъл. Твърди, че неправилно полицейските служители не са включили калъфите на ловните карабини в протокола за доброволно предаване, а един от калъфите е предаден впоследствие от полицай Ч. П.. При дактилоскопски експертизи на двете карабини не са установени отпечатъци и не са възпроизвеждани изстрели.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция по горите - гр.Ловеч не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че с оглед събраните писмени доказателства касационната жалба е основателна и предлага да се уважи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че НП № 2280 от 13.12.2017 г. е издадено спрямо В. затова, че на 05.10.2017 г., в 23.30 часа, в землището на с.Бохот, община Плевен, южно от с.Бохот, по земен път посока с.Владиня, ловува, като се движи с МПС – Джип „Тойота“, с рег.№ ОВ *** ВС, с 2 бр. извадени от калъф, сглобени и заредени ловни оръжия – карабини, с фабричен №9/228011 и № В 288877, през нощта, като ползва забранени за лов средства – боен фар с изкуствен източник на светлина и МПС - Джип „Тойота“, с рег.№ ОВ *** ВС, без да е убил или уловил дивеч. От разпита на актосъставителя П. РС е установил, че след получена преписка в Горско стопанство – гр. Плевен от прокуратура гр. София, ведно с документи, материали, ксерокопие на писмени обяснения, във връзка с извършено действие в землището на с.Бохот, общ. Плевен, актосъставителят П. въз основа на представените документи е съставил Акт №2280/24.11.2017г. /по регистъра/ на РДГ-Ловеч, като не е присъствал при извършване на нарушението.

От разпита на свидетелите П. и И. РС е установил, че при изпълнение на служебните си задължения на 5/6.10.2017 г., извършвали обход на селата Гривица, Радишево, Тученица и Бохот, както и прилежащата към тях територия. Вечерта към 23.00 часа – 23.30 часа забелязали светлини на МПС, което се е намирало в полето. Тръгнали към светлините с изгасени фарове, за да проверят, защото не било обичайно в 12.00 часа през нощта в полето да светят някакви светлини. След като приближили на 20-30 метра от въпросния обект, включили фарове, светлинна и звукова сигнализация на патрулния автомобил, при което установили, че въпросните светлини идвали от МПС - джип. Водачът на процесното МПС не спрял, но дори и ускорил скоростта на движение. Полицейските служители продължили движението си. След като П. и И. разпоредили по високоговорителя няколкократно на водача да спре, същият не се подчинил. И. разпоредил на колегата си П. да започне да стреля със стоп-патрони и след като свършили същите да стреля с бойни в гумите на процесния автомобил. След сериозно преследване полицейските служители настигнали и спрели автомобила. Вътре в джипа е имало две карабини, едната от които се е намирала зад седалките заредена, а другата в краката на пътника в автомобила и тя също заредена. В процесния автомобил са намерени калъфи, но пушките не са били затворени в калъфи. В автомобила са намерени вещи свързани с лова, документи за лов на В.. След установяване самоличността му, заедно с лицето което се е намирало в автомобила били отведени в Първо РУ на МВР-Плевен.

Изложената фактическа обстановка РС е приел за установена въз основа на приетите като доказателства по делото писмени документи, както и от разпита на свидетелите.

При така направените фактически констатации, РС е счел, че с наказателното постановление законосъобразно В. е санкциониран за осъществено административно нарушение по чл.84, ал.2 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Приел е, че констатираното от проверяващия орган административно нарушение е надлежно индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване, съдържа се кратко описание на нарушението от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административно-наказателната отговорност. Въз основа на това, РС е намерил, че с наказателното постановление ясно, точно и конкретно от фактическа и правна страна са посочени предпоставките и основанията, и всички необходими елементи, които определят и индивидуализират административното нарушение, вменено във вина на нарушителя, поради което по своята форма и съдържание, то отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН от формална страна.

РС е констатирал, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, поради което не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно-наказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството и до отмяна на издаденото НП, поради което неоснователно се явява възраженията в тази насока.

Приел е, че от обективна страна на посочената в акта дата и час В. е ловувал в забранено за лов време, а именно в землището на с.Бохот, като се движил с МПС – Джип Тойота, с 2 бр. извадени от калъф, сглобени и заредени ловни оръжия – карабини с посочени по-горе номера, като ползвал забранени за лов средства – боен фар с изкуствен източник на светлина. След като е видял полицейския патрул, увеличил скоростта на движение. По-късно полицейските служители го заловили и установили самоличността му, както и тази на спътника му в МПС.

РС е посочил, че разпоредбата на чл.43, ал.2 и 3 от ЗЛОД определя понятието “ловуване” : Ловуване е убиване, улавяне, преследване и нараняване на дивеч, както и вземане, пренасяне, укриване, съхраняване, обработване, превозване на намерен, ранен и убит дивеч или на разпознаваеми части от него, събиране и вземане на яйца от птици - обект на лов.

Ловуване е и престой или движение на лица извън населените места със:

1. извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, независимо дали е заредено или не;

2. стъпни капани, примки с метално въже и електрически звуковъзпроизвеждащи прибори за привличане на дивеча.

Констатираните и отразени в Акта и НП нарушения са по чл. 65, т.4 и т.10 и чл.84, ал.2 от ЗЛОД.

Съгласно чл.65 от ЗЛОД - При ловуване се забранява използването на следните средства и методи: т. 4. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2002 г.) - електрически звуковъзпроизвеждащи устройства и изкуствени източници на светлина, както и приспособления за осветяване на целта; т. 10. - моторни превозни средства.

Съгласно чл.84, ал.2 от ЗЛОД - Когато нарушението по ал.1 е извършено в забранено за лов време, в забранено за лов място или със забранени средства, лицето се наказва с глоба от 100 до 800 лв.

РС е приел, че нарушението е извършено и от субективна страна, тъй като в качеството му на лице, което притежава разрешение за носене, употреба и съхранение на ловно огнестрелно оръжие и ловна пушка В. е бил длъжен да знае своите задължения като такъв, в това число и задълженията му по чл. 84, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча, които в конкретния казус виновно и съзнателно е нарушил.

Приел е, че правилно административно-наказващият орган е наложил административно наказание „Глоба” в размер на 100.00 лева и кумулативно с това на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД – „лишаване от право на ловуване” за срок от 3 години, като размерите са правилно индивидуализирани. Начина на ловуване сочи на групово организирана и предварителна подготовка, укоримост в поведението – опит да се укрие от наказващите органи, в забранено време и място - две обстоятелства от състава на нарушението, използване на МПС.

Потвърдил е отнемането на средството на нарушението - боен фар, но е отменил НП в частта му, с която се нарежда отнемане на МПС, като е приел, че административно-наказващият орган не е преценил правилно тежестта на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.4 от ЗАНН, предвиденото в специален закон отнемане на вещите - средство за извършване на нарушението, не се допуска в случаите, когато стойността им явно не съответства на характера и тежестта на съответното нарушение, освен ако в съответния закон или указ не е предвидено друго.

В тази връзка РС е счел, че наложеното отнемане на лек автомобил Джип „Тойота“ е незаконосъобразно, доколкото стойността на отнетата вещ явно не съответства на характера и тежестта на административното нарушение, тъй като последното се отличава със сравнително ниска степен на обществена опасност. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

По наведените в жалбата касационни основания настоящият състав съобрази следното:

Възражението на касатора, че РС не е изложил мотиви относно твърденията в жалбата пред него, е неоснователно. Видно от изложеното по-горе решението на РС съдържа мотиви относно възраженията.

При съставянето на АУАН не са нарушени чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН. В АУАН са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, доказателствата, които го потвърждават, законните разпоредби, които са били нарушени. Посочени са време и място на извършване, факта, че с МПС /индивидуализирано/ и с две извадени от калъф и сглобени карабини /също индивидуализирани/ , през нощта, като използва забранени за лов средства - боен фар с изкуствен източник на светлина и МПС, касаторът ловува, без да е убил или уловил дивеч. Посочено е и доказателството - прокурорското постановление с неговия № 21531/2017 по ДП №405/2017 на СГП. Посочени са и нарушените разпоредби от ЗЛОД. Същите факти и обстоятелства са посочени и в НП, поради което не е нарушен на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН, нито е нарушено правото на защита. Фактът, че в АУАН като нарушени са посочени чл.65, т.4 и т.10 и чл.84, ал.2 от ЗЛОД, а в НП е посочен като нарушен чл.84, ал.2 във вр. с чл.65, т.4 и т.10 от ЗЛОД, не нарушава правата на привлечения към отговорност, доколкото всички приложими в случая правни норми са посочени и в двата акта и е налице съответствие в правната квалификация на описаното в обстоятелствената част деяние. Чл. 84 ал.2 ЗЛОД съдържа препратка към ал.1 на същата норма, което е напълно достатъчно. Няма изискване за посочване и на съответното приложение, а нарушената хипотеза се извежда от фактическото описание на нарушението. Липсва нарушение на чл.40, ал.1-4 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен въз основа на официален документ - прокурорско постановление, в което подробно са описани установените по досъдебното производство факти, а в този случай чл. 40 ал.4 от ЗАНН допуска да се състави в отсъствието на свидетели. Свидетелите очевидци на нарушението не са посочени в АУАН, но те са посочени в прокурорското постановление, връчено и на В., като в него се съдържа подробно описание на установената по случая фактическа обстановка и доказателствата. Същите са били призовани и разпитани пред РС, което е позволило на съда да установи обективната истина. Когато се издава АУАН въз основа на постановлението на прокурор, актосъставителят е обвързан с установените факти, но не е обвързан с посочената правна квалификация. Същият самостоятелно преценява фактите под коя хипотеза на административно наказателната разпоредба попадат, доколкото именно негово правомощие е да повдигне обвинение за извършване на конкретно административно нарушение. Наказващият орган не е бил длъжен да извършва разследване по чл.52, ал.4 от ЗАНН, доколкото събраните доказателства сочат ясно и непротиворечиво нарушението и нарушителя, и не е имало необходимост от допълнително разследване. Не са направени от В. възражения по АУАН, с оглед на което не са били налице спорни обстоятелства.

НП е издадено въз основа на АУАН, съставен на основание посочената в него прокурорска преписка. Според приложеното прокурорско постановление по преписката от 17.11.2017г. управляваният от В. на процесната дата и място автомобил е марка „Тойота“, модел „Ланд Круизер“ с рег. № ОВ 7770 ВС като от приложеното свидетелство за регистрация се установява, че така индивидуализирания автомобил е собственост на В.. В този смисъл не съществува неяснота относно автомобила, с който е извършено нарушението и допуснатата техническа грешка при изписването на номера не се отразява на законосъобразността на НП в обжалваната част.

Твърденията, че на процесната дата не е ловувал с боен фар, а е извършвал охрана на дивеча на територията на ЛРД-Владиня, съгласно издадено му удостоверение №46 от „Съюз на ловците и риболовците в България“, е неоснователно. Същият е бил на територията на община Плевен, землището на с.Бохот. Видно от показанията на св.И. /л.л.79,80 от делото пред РС/, св. е видял от колата да слиза човек, свети с боен фар, осветява навсякъде, качва се отново, тръгва, прави се обиколка. Този св. заявява, че бойният фар се включва в запалката /на колата/, и е много мощен, осветява на километри. За използването на фар, даващ светлина на интервали, дава показания и св.П. /л.78 от делото пред РС/. В. е имал Разрешително Серия Г 263510 от 04.10.2017г. (приложено по делото) за индивидуален лов на хищници, с което му се разрешава в периода от 04.10. до 31.10.2017г. да ловува хищници в пределите на ловно-стопански район на с.Владиня, обл. Ловеч. Същият не е имал право нито да ловува, нито да охранява дивеча в пределите на ловно-стопанския район на с.Бохот, обл. Плевен. Такова право не му е било предоставяно. Поради това твърденията за охрана на дивеча в този ловно-стопански район представляват само неуспешна защитна теза. РС приема в своето решение, че е налице умисъл, доколкото в забранено време, и със забранени средства е ловувал в землището на с.Бохот, за което не е притежавал разрешение за лов. Фактът, че калъфите на ловните карабини не са посочени в протокола за доброволно предаване, не означава, че карабините са били в калъфи. Св. ясно заявяват, че карабините не са били в калъфи. При дактилоскопски експертизи на двете карабини не са установени отпечатъци, защото видно от прокурорското постановление /л.28 от делото пред РС/ не са намерени годни за идентификация дактилоскопски следи. Същите оръжия са били и с патрон в цевта, видно от св.показания.

В. е привлечен към отговорност за ловуване в територията на землището на с. Бохот, а не на с.Владиня, и за това землище не е притежавал разрешително – нарушение на чл. 84 ал.1 от ЗЛОД. Наказан е на осн. чл. 84 ал.2 ЗЛОД, който предвижда квалифициран състав на нарушение, а именно в случаите на нарушения по ал.1, когато нарушението е извършено със забранени за лов средства, каквито са ползваният от В. боен фар с изкуствен източник на светлина и управляваното от него МПС, които са изброени в посочения чл. 65 т.4 и т.10 ЗЛОД. Наложеното наказание е минималното предвидено за нарушение по чл. 84 ал.2 ЗЛОД.

С оглед мястото на извършване на нарушението в землището на с. Бохот, обл. Плевен правилно АУАН е съставен от лице, притежаващо компетентност да съставя АУАН за ловуване на територията на ДГС-Плевен.

Настоящият състав на съда счита, че решението на РС в обжалваната част е правилно, въз основа на събраните доказателства правилно е приложен материалния закон. Изложените в АУАН факти и обстоятелства са безспорно доказани, правилна е правната квалификация на нарушението и в НП точно са приложени съответните санкционни норми на ЗЛОД, не са допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство. Като е потвърдил НП в обжалваната му част, РС е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 364 от 08.05.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 3552/2017 г. на Районен съд – Плевен в частта, с която е потвърдил Наказателно постановление № 2280 от 13.12.2017 г. на Директор на Регионална дирекция по горите - гр.Ловеч.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.