Р E Ш Е Н И Е

№ 537

гр.Плевен, 19 Септември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 567 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 380 от 16.05.2018 г., постановено по нахд № 936/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 18-0938-000572 от 23.02.2018 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на К.П.С. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП; чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.10 от ЗДвП са наложени три административни наказания глоба, всяко в размер по 50 лв., за нарушение на чл.137а ап.1 от ЗДвП; чл.104А от ЗДвП и чл.137В ал.3 от ЗДвП, за това, че на 09.02.2018 г. в 16,50 часа в община Плевен, на общински път № РVN1150 от с.Радишево в посока на движение към с.Тученица до разклон за парк „Кайлъка“, като водач на лек автомобил Опел Вектра с рег.№ ЕН***КК, управлява без поставен обезопасителен колан по време на движение, с който колан е оборудван автомобила; говори по мобилен телефон без устройство „свободни ръце“; превозва малолетната си дъщеря К. К. С., с ЕГН **********, на задна седалка без система за обезопасяване.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от К.П.С., чрез пълномощника му адв.П. И. от Адвокатска колегия – Плевен, който счита същото за неправилно поради нарушение на процесуалния закон и пълно противоречие между мотивите и диспозитива на постановения съдебен акт. Навежда доводи, че в мотивите си съдът е обосновал извод за законосъобразност на обжалваното пред него НП, но в диспозитива е посочил, че потвърждава обжалваният акт, въпреки че е незаконосъобразно издаден. Твърди, че противоречието между мотивите и диспозитива на решението е равнозначно на липса на мотиви и представлява неотстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, поради което е основание за отмяна на съдебния акт. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

Касаторът чрез упълномощения адвокат е депозирал по делото писмено становище, в което е изложил подробни съображения за неправилност на постановения съдебен акт. В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.И. ат АК-Плевен, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения за нейната основателност и моли съда да я уважи.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че административно-наказателното производство е образувано с АУАН № Д 605833/09.02.2018 г., съставен от младши полицейски инспектор при Първо РУ - Плевен затова, че на 09.02.2018 г., около 16:50 часа на общински път PVN-1150 от село Радишево в посока на движение към село Тученица, до разклона за Парк „Кайлъка“ е констатирано, че С. управлява лек автомобил „Опел Вектра“ с рег. номер ЕН *** КК, без поставен обезапасителен колан по време на движение, говори по мобилен телефон, без устройство „свободни ръце“ и превозва малолетната си дъщеря, без система за обезопасяване. След като преценил, че са извършени нарушения на правилата за движение по пътищата,  на жалбоподателя, в негово присъствие бил съставен АУАН № Д605833 от 09.02.2018г., предявен и връчен на жалбоподателя. Административнонаказващият орган – Началник Сектор към ОДМВР Плевен, сектор "Пътна полиция"- Плевен, изцяло е възприел фактическите констатации в АУАН и издал обжалваното наказателно постановление, с което на С. са наложени административни наказания, както следва: на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.137в, ал.3 от ЗДвП , на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл.137в, ал.3 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.4 т.10 от ЗДвП- глоба в размер на 50.00 лева, за нарушение на чл. 137в, ал.3 от ЗДвП.

 Съдът изложил мотиви, че АУАН е съставен в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от извършване на нарушението. Обжалваното наказателното постановление е издадено в 6 - месечния давностен срок. На това основание приел, че са спазени сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН. Съдът констатирал, че са спазени формата и задължителните реквизити на АУАН и НП, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Обстоятелствата по нарушението са отразени в степен достатъчна да удовлетвори пълнотата на обвинителната теза и да позволи упражняване на правото на защита. Направил извод, че АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните в хода на  съдебното следствие свидетели Н. Х. и Х. И. и отчасти на св.Д. К.. Показанията на тези свидетели съдът приел за последователни и безпротиворечиви, отразяващи техни непосредствени възприятия, в синхрон помежду си и неповлияни един от друг, пресъздаващи наблюдаваното от тях преди проверката поведение на водача на лекия автомобил, както и действията му по време на нейното извършване. Според решаващия съд свидетелите били категорични, че жалбоподателят не е бил с поставен обезопасителен колан, не са били налице предпоставките за освобождаване от това задължение, същият разговарял  по мобилния си телефон, без изискваното по закон устройство и е превозвал малолетната си дъщеря без система за обезопасяване. Споделят хронологичния ред, в който е протекла контролната дейност, като изрично заявяват, че са забелязали липсата на поставен обезопасителен колан още към момента на движение на водача, което е бил и основният им мотив да го спрат за извършване на проверка. Двамата полицейски служители описват събитията с логична последователност. Показанията им са вътрешно балансирани и в синхрон помежду си, поради което съдът ги кредитирал с доверие Съдът изложил мотиви, че в противовес с показанията им са показанията на свидетеля Д. К., която като пряк очевидец на извършеното твърди категорично, че административно нарушение не е извършено и докато автомобилът е бил в движение, С. е изпълнявал задължението да ползва обезопасителен колан, който е бил свален след като автомобилът е преустановил движението си след сигнал на контролните органи. Съдът не кредитирал изцяло  свидетелските показания на К., тъй като същата е близка на жалбоподателя, от една страна, с оглед събраните доказателства, че жалбоподателят извършва с нея нерегламентиран обществен превоз. От друга страна нейните показания са изолирани и съдът ги приел за естествена защитна теза, целяща единствено оневиняването на жалбоподателя.

Съдът направил извод за установено по несъмнен начин, че на 09.02.2018г., около 16:50 часа, на общински път PVN – 1150 от село Радишево, по посока на движение към село Тученица до разклона за Парк „Кайлъка“ е управлявал посочения в акта лек автомобил без поставен обезопасителен колан, с какъвто превозното средство е било окомплектовано, разговарял е по мобилният си телефон, без устройство „свободни ръце“ и е превозвал малолетната си дъщеря, без поставена система за обезопасяване.

За неоснователно съдът приел оплакването, че личното отношение на контролните органи е проявено с оглед предишни отношения между жалбоподателят и полицейските служители.  

На тези основания съдът потвърдило оспореното НП.

Касационната инстанция намира  оспореното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вменените с НП нарушения. Категорично се установява от показанията на полицейските инспектори, които са изключително подробни, логични, последователни и кореспондентни помежду си, че на датата а и мястото на проверката С. е управлява МПС, без да използва обезопасителен колан по време на движение, говорил е по мобилен телефон без да използва устройство „свободни ръце“ и е превозвал на задната седалка малолетното си дете без система за обезопасяване. Впрочем последното цитирано нарушение не се и оспорва от С.. Показанията на разпитаната свидетелка Д. К. , която заявява пред съда при разпита си, че по време на пътуването С. е бил с поставен обезопасителен колан и не е говорил по телефона, правилно са преценени от въззивния съд като заинтересовани предвид взаимотношенията на свидетеля с жалбоподателя, свързани с редовен превоз на свидетеля, за които съобщават контролните органи и които се потвърждават и от самата св. К.. Последната именно пред съда е заявила, че по 1-2 пъти в месеца или когато й се налага, когато има работа по Плевен, моли жалбоподателя или друг „близък“да я превози от с.Бохот до Плевен, като за превоза на С. не е било заплащано. Фактът, че К. приравнява С. на „близък“, ведно с твърдението, че не му е заплащала за превоза, а такъв е извършван нееднократно , а регулярно или при нужда, навежда извод за действително близки отношения между С. и свидетелката, което изключва кредитирането на нейните показания, именно поради тяхната заинтересованост.

Правилен е и изводът на съда за липса на допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта за нарушение и издаване на НП. Действително, безспорно е установен факта, че К. е била свидетел –очевидец на констатираното нарушение и в това си качество не е била вписана в акта за нарушение като свидетел. Но последното нарушение не е съществено и не съставлява самостоятелно отменително основание, предвид, че за това й качество са съобщили и самите контролни органи пред съда, тя е била призована и разпитана като свидетел относно обстоятелствата във връзка с нарушението, което е основната цел на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН- чрез вписване на очевидците на деянието същите да могат да се издирят и призоват като свидетели с оглед установяване на обективаната истина.

Противно на оплакването в жалбата и в устните прения, мотивите и диспозитивът на постановения от въззивния съд съдебен акт не са противоречиви, диспозитивът е логически завършек на изложените от съда мотиви. След като в мотивите на постановения съдебен акт решаващият състав подробно, последователно и аналитично е изложил съображенията си за материална и процесуална законосъобразност и правилност на НП, той е потвърдил същото именно с диспозитива на съдебното решение. Фактът, че е употребено словосъчетанието „като незаконосъобразно“ след потвърдителния диспозитив не променя тези изводи, тъй като обективно не води и не може да доведе до объркване или неяснота именно поради подробно изложените мотиви, поради което не съставлява съществено процесуално нарушение и не обосновава отмяна на това основание.

Като е достигнал до извод за съставомерност и доказаност на вменените на С. нарушения, и за липса на процесуални нарушения в административнонаказателното производство, съдът е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 380 от 16.05.2018 г., постановено по нахд № 936/2018 г на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.