Р E Ш Е Н И Е

№ 457

гр.Плевен, 9 Юли 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на трети юли, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Николай Господинов

Цветелина Кънева

При секретаря Десислава Добрева и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 566 по описа за 2018 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 398 от 23.05.2018г., постановено по НАХД № 865 по описа за 2018г., Районен съд-Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-006692 от 11.01.2018г. на Началник група към ОД на МВР-Плевен, сектор „ПП“-Плевен, с което на Е.Д.М. ***, на основание чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12месеца, за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Е.М., чрез адв.П.В. *** с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи за неправилност на съдебния акт. Изразява се несъгласие с мотивите на съда за липса на допуснати съществени нарушения в хода на административно-наказателното производство. Твърди се, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като липсва точно описание на нарушението, а именно посочени са както резултатите от изследванията за наличие на алкохол в кръвта, измерени с техническо средство (0,66промила), така и тези от химическия анализ на кръвта(1,16промила). Счита се, че по този начин не става ясно наказващият орган коя концентрация приема за меродавна за установяване на нарушението, с което е нарушено правото на защита на лицето. На следващо място се сочи, че е нарушена процедурата по Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, което също опорочава наказателното постановление и обосновават неговата отмяна. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът Е.Д.М. се явява лично и с адв.В., който поддържа касационната жалба по наведените в нея основания и моли за отмяна на решението на районния съд.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР - Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна, а решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С обжалваното наказателно постановление на М. е реализирана административно-наказателната отговорност по чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 30.12.2017г. в 22.58часа в гр.Плевен, жк.“Дружба“ срещу бл.313 на бул.“България“ с посока на движение бл.412 като водач на л.а.“Сеат Ибиза“-жълт с рег.№ЕН***АТ, управлява под въздействието на алкохол, установено с техн.средство Дрегер 7510 с фабр.№0258, като уредът е отчел положителен резултат 0,66 % промила, издаден е талон за мед.изследване №0003733, резултат от ХЕ №3/03.01.2018г. – 1,16%промила.

За да потвърди наказателното постановление районният съд е приел, че не са налице допуснати нарушения при съставяне на АУАН, като в акта пълно и детайлно е описано нарушението, датата и мястото на неговото извършване, както и обстоятелствата, при които е извършено, посочените са разпоредбите, които са нарушени. Посочил е, че са спазени изискванията и на чл.57 от ЗАНН относно реквизитите на издаденото НП, в което също е дадено пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, като същото е конкретизирано в степен, позволаваща на водача да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. В тази връзка е счел, че не са налице съществени нарушения водещи до нарушаване правото на защита на лицето.Съдът е приел, че по безспорен начин е доказано вмененото нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, като наказващият орган правилно е приложил материалния закон. Посочил е, че доказателствената сила на съставения АУАН не е оборена. Съдът е счел още, че правилно е приложена и санкционната норма на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП, доколкото концентрацията на алкохол в кръвта на водача, установена с медицинско изследване съобразно доказателствата по делото е над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда, като се е позовал и на чл.3 ал.2 и ал.3 и чл.6 от Наредба №30/27.06.2001г. за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС. Посочил е още, че намалената от 1,16 на 1,13 промила концентрация в кръвта при повторното изследване и посочването в НП на 1,16 промила не е процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на М., доколкото от една страна е налице намаление на концентрацията, а не увеличение, и от друга страна и в двата случая концентрацията попада в диапазона на чл.174 ал.1 т.2 от ЗДвП. Съдът е приел също, че нарушението не е маловажно и правилно водача е санкциониран.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателна отговорност на М.. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. Възраженията в касационната жалба изцяло преповтарят доводите, изложени в писмените бележки пред районния съд. Последният, въпреки твърденият на адв.В., се е произнесъл по възраженията за допуснати съществени нарушения и е приел, че такива не са налице, като изцяло се споделя виждането на съда по отношение липса на нарушения при съставяне на акта и издаване на НП. В последните е описано пълно и точно самото нарушение и обстоятелствата, при които е извършено, като допълването в НП на концентрацията на алкохол в кръвта, установена при медицинското изследване не е порок, обосноваващ отмяна на НП само на това основание, нито е причина да се приеме, че е нарушено правото на защита на водача да разбере за какво е наказан. Ето защо решението на районния съд следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 398 от 23.05.2018г., постановено по НАХД № 865 по описа за 2018г. на Районен съд-Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.