Р E Ш Е Н И Е

№ 535

гр.Плевен, 19 Септември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 565 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 336 от 25.04.2018 г., постановено по нахд № 892/2018 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 17-0938-005643 от 9.11.2017 г. на Началник сектор ПП към ОД на МВР – Плевен, с което на П.В.В. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 от ЗАНН и по чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева за нарушение на чл.138 ал.5 от ЗДвП затова, че на 31.10.2017 г. в 8,10 часа, като водач на товарен автомобил Щаер 19С-25 с рег.№ СА***РС, спадащ към категория № 3, в община Плевен, на път Първи клас № ПП-3/Е-83/км.98 управлява товарния автомобил без заплатена винетна такса за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа, отворени за обществено ползване, съгласно чл.10 от ЗП, към часа и датата на проверката.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от П.В.В., който счита същото за незаконосъобразно. Твърди, че липсват доказателства, че процесното превозно средство попада в хипотезата на чл.10а ал.6 т.3, 4 и 5 от ЗП. Намира, че липсата на данни относно масата и вида на процесното МПС е съществен порок в съдържанието на АУАН и НП, т.к. представлява елемент от обективната страна на нарушението и неяснотата по отношение на него е довела до засягане на правото на защита на санкционираното лице. Според касатора допуснатото процесуално нарушение е съществено и не може да бъде санирано впоследствие в съдебната фаза на обжалване на постановлението. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Областна дирекция на МВР – Плевен, сектор „Пътна полиция“ не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че АУАН бл.№ 0339800 е съставен на 31.10.2017г. за това, че на същата дата около 08.10 часа на ПП-3 /Е-83/ км.98 посока гр. София, В. управлява товарен автомобил „Щаер 19 С 25“ с рег.№СА *** РС (спадащ към категория N3) без заплатена винетна такса за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа, отворени за обществено ползване съгласно чл.10 от ЗП към часа и датата на проверката. Автомобилът е спрян от движение, с което е нарушил чл.139, ал.5 от ЗДвП. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което В. е санкциониран на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП с глоба в размер на 3000 лева, за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП затова, че на 31.10.2017г. в 08.10 часа в община Плевен, на път Първи клас №ПП-3 /Е-83/КМ.98 посока гр. София, като водач на товарен автомобил “Щаер 19 С 25” с рег.№ СА *** РС, спадащ към категория N3 /без заплатена винетна такса за движение по пътищата от републиканската пътна мрежа отворени за обществено ползване съгласно чл.10 от ЗП към часа и датата на проверката, като извършва следното нарушение – управлява ППС по чл.10А, ал.6, т.3,4 и 5 от Закона за пътищата с 2 и повече оси с технически допустима маса 12 или повече тона по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата.

Съдът приел, че констатациите в АУАН се потвърждават от показанията на актосъставителя Д. А., който непосредствено е възприел фактическата обстановка. Ето защо съдът направил извод, че В. е извършил вмененото му деяние. Съдът изложил мотиви, че в НП  изрично е посочено какво точно е превозното средство, което е управлявал В.- посочени са марката и модела му – „Щаер 19 С 25“. Самият жалбоподател също е напълно наясно с марката, модела, вида и предназначението на управляваното от него превозно средство и в този смисъл по никакъв начин не му е нарушено правото на защита. Това в случая съдът приел и за обективно невъзможно, тъй като той е санкциониран по чл.179 ал.3 т.1 от ЗДвП, която норма санкционира само и единствено управление на различни видове товарни автомобили, включително и чрез препращане към чл.10а ал.6 от Закона за пътищата.

Съдът изложил мотиви, че задължението за заплащане на винетна такса е установено в чл.139, ал.5 от ЗДвП, според който движението на определените в Закона за пътищата, пътни превозни средства по републиканските пътища се извършва след заплащане на винетна такса по реда на чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. Неизпълнението на това задължение е обявено за наказуемо от нормата на чл.179, ал.3 от ЗДвП, като т.1 предвижда наказание за водач, който управлява ППС по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, и превозното средство е предназначено за превоз на товари, на състав от ППС, както и на ППС по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 или повече тона се наказва с глоба в размер 3000 лева.

Съдът не констатирал допуснати нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на защита на жалбоподателя. Изложил мотиви, че наказващият орган се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е наложил съответстващо на вината административно наказание, което е точно фиксирано от закона. Не намерил основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, с оглед тежестта на извършеното нарушение и обществените отношения, които се регулират от ЗДвП.

На тези основания потвърдил оспореното НП

Касационната инстанция намира  оспореното решение за правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Относимите за отговорността на касатора факти са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за съставомерност и доказаност на вмененото с НП нарушение.

По делото няма спор за факти. Основното оплакване на касатора е свързано с факта, че не е доказан елемент от фактическия състав на нарушението, а именно-липсата на доказателства, че процесното превозно средство попада в хипотезата на чл.10а, ал.6, т.3, т.4 или т.5 от Закона за пътищата, т.е. че представлява някое от описаните в тази норми ППС, както и че липсват данни относно масата и вида на процесното МПС. Възражението е неоснователно. Разпоредбата на чл.139, ал.5 от ЗДвП вменява задължение движението на определена категория пътни превозни средства по републиканските пътища да се извършва след заплащане на съответната такса за тях, определена в Закона за пътищата. Наказанията за неизпълнение на това задължение са диференцирани в зависимост от вида на превозното средство, което се управлява и неговото предназначение. В конкретния случай наказанието е наложено на основание чл.179, ал.3, т.1 от ЗДвП, предвиждащ наказание „глоба“ в абсолютен размер от 3000 лева за водач, който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, предназначено за превоз на товари, на състав от пътни превозни средства, както и на пътните превозни средства по чл. 10а, ал. 6, т. 3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 (две) и повече оси, които имат технически допустима максимална маса 12 (дванадесет) или повече тона.

В обстоятелствената част на НП ППС е описано като товарен автомобил ЩАЕР 19 С 25 с рег.№СА***РС, спадащ към категория N3, а по-надолу при квалификация на деянието е описано, че ППС е такова по чл.10А, ал.6, т.3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 и повече оси, с технически допустима маса 12 или повече тона. Следователно, описани са всички индивидуализиращи данни на автомобила пряко и чрез препращане, необходими за индивидуализация на автомобила-марка и модел на ППС; регистрационнен номер; обстоятелството, че ППС е такова по чл.10А, ал.6, т.3, 4 и 5 от Закона за пътищата с 2 и повече оси, с технически допустима маса 12 или повече тона; обстоятелството, че спада към категория N3. По аргумент от разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДвП, това е моторно превозно средство, проектирано и конструирано основно за превоз на товари с технически допустима максимална маса над 12 t. Последното е достатъчно за индивидуализация на ППС, което се управлява без заплатена винетна такса с оглед преценката в коя хипотеза на закона попада, за да бъде определен законосъобразно размерът на наказанието.

Като е достигнал до аналогични правни изводи, решаващият съд е постановил едно валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 336 от 25.04.2018 г., постановено по нахд № 892/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.