Р E Ш Е Н И Е

 

№ 543

 

гр.Плевен, 25 Септември 2018 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛАЙ  ГОСПОДИНОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

                                                                          КАТЯ АРАБАДЖИEВА

                                                                          

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от председателя касационно административно-наказателно дело № 562 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.    

         С решение № 297 от 11.04.2018 год., постановено по НАХД № 405/2018 год., Районен съд- Плевен е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление № НЯСС-111/03.10.2017г. на зам. председателя на ДАМТН, с което на „Напоителни системи“ ЕАД- гр. София, представлявано от изпълнителния директор С. Д. Д. на основание чл. чл. 201, ал. ХІІ и чл. 200, ал. І, т.39 от ЗВ (Закона за водите) е наложена имуществена санкция в размер на 1 000,00 (хиляда) лева за неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. ІІІ, т.2 от ЗВ.

         Против горното решение е постъпила по касационна жалба от „„Напоителни системи“ ЕАД- гр. София, представлявано от изпълнителния директор С. Д., чрез юрк. Г. И., в която се излагат доводи, че въззивното решение е неправилно и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се липса на мотиви относно направеното с въззивната жалба оплакване, че се касае за маловажен случай на административно нарушение. Сочи се, че в обжалваното НП е посочена дата на деянието 16.03.2017г., а извършената проверка от ответника е от 31.03.2017г.. Излага се оплакване за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, изразяващо се в непосочване в НП на имената, длъжността и местослуженето на свидетеля. Твърди се непълнота на доказателствата, която се изразява в това, че в административната преписка не е налице заповедта на областния управител на Област- Плевен, въз основа на която е извършена проверката, довела до съставяне на процесния АУАН, респ. на обжалваното НП, както и че същата не е посочена във въпросните АУАН и НП. На последно място се сочи нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, което се изразява в непосочване на ЕГН на свидетеля. В заключение се прави искане за отмяна на въззивното решение, респективно да бъде отменено и обжалваното НП.

         Постъпило е писмено становище от ответника по касационната жалба, в което се изразява становище за неоснователност на същата.

 В съдебно заседание касаторът и ответникът по касационната жалба не се представляват.

          Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.

По същество жалбата е неоснователна.

За да постанови оспорения съдебен акт РС- Плевен е приел за установено от фактическа страна, че на 13.04.2017 година против жалбоподателя „Напоителни системи“ ЕАД-гр. София, представлявано от изпълнителния директор С. Д., е съставен АУАН № 03-013/13.04.2017 година, в който е отразено, че на 31.03.2017 год. при извършена проверка на язовир „Тотлебенов вал“, поземлен имот № 000786 в землището на гр. Плевен, Община Плевен, Област Плевен, собственост на „Напоителни системи“ ЕАД- гр. София, съгласно АЧДС № 478/07.09.2000г., е съставен КП № 03-04-050/31.03.2017г. от проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея. Проверката е извършена в присъствието на инж. С. И. – представител на собственика „Напоителни системи“ ЕАД-гр. София и представител на оператора „Напоителни системи“ ЕАД- клон „Среден Дунав“ – гр. Плевен. Описано е че по време на проверката на осн. чл. 190, ал. ІV, т.1 от ЗВ, актосъставителят Д. установил, че не е изпълнено предписанието на Комисията за ежегодно обследване на техническото и експлоатационно състояние на язовирните стени и съоръженията към тях (СОТЕСЯС), назначена със Заповед № РД-12-18/26.09.2016г. на Областния управител на Област Плевен, а именно: Да се възложи проект за ремонтни работи: На преливника и на деривационния канал, със срок на изпълнение – 15.03.2017 година. Отразено е също така, че по време на проверката на язовир „Тотлебенов вал“ на 31.03.2017г. е бил изискан проект за ремонтни работи на преливника и деривационния канал, какъвто не бил представен и това обстоятелство било отразено в КП №03-04-050/31.03.2017 година, както и че „Напоителни системи“ ЕАД-гр. София, в качеството му на собственик на посочения язовир, бил надлежно уведомен за направените констатации и даденото предписание в протокол от оглед на язовирната стена и съоръженията към нея от 24.10.2016 годна, но в указания срок (15.03.2017г.) не е изпълнено предписанието. Посочено е, че нарушението се изразява в неизпълнение на предписание по чл. 138а, ал. ІІІ, т.2 от ЗВ.

 Изложените в АУАН фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства и не се оспорват от касатора. 

Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК, настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Оплакванията в касационната жалба са, че в обжалваното решение е налице липса на мотиви във връзка с оплакването, че се касае за маловажен случай на административно нарушение; че обжалваното НП е посочена дата на деянието 16.03.2017г., а извършената проверка от ответника е от 31.03.2017г.; че за допуснато нарушение на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, изразяващо се в непосочване в НП на имената, длъжността и местослуженето на свидетеля; че заповедта на областния управител на Област- Плевен, въз основа на която е извършена проверката не е посочена в АУАН и НП; че нарушение на чл.42, т.7 от ЗАНН, което се изразява в непосочване на ЕГН на свидетеля.

Настоящият съд споделя доводите от въззивното решение, че издадените АУАН и НП са съставени от компетентни длъжностни лица и при спазване изискванията на ЗАНН, поради което не намира за нужно да повтаря съображенията от обжалваното решение в тази насока. С оглед конкретните оплаквания от касационната жалба следва да се посочи, че  въззивният съд е изложил доводи по отношение на  обстоятелството защо не е приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, които се споделят и от настоящия съдебен състав, поради което е неоснователно оплакването за немотивиране на решението в тази му част. Към изложеното от въззивния съд следва само да се добави, че конкретното нарушение е осъществено чрез бездействие и е на формално извършване, поради което за съставомерността му не се изисква настъпването на вредни последици.  При формалните нарушения са защитими с приоритет обществените  отношения. Ето защо при този вид нарушения не може да има маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал.1 от ЗАНН от една страна, а от друга не могат да се обосноват смекчаващи, (изключителни или многобройни) обстоятелства, които да правят нарушението такова с по-ниска степен на обществена опасност, т. е. да засягат в по-ниска степен защитените обществени отношения, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.

Неоснователно е и оплакването на касатора, свързано с обстоятелството, че при извършената проверка на 31.03.2017г. административният орган е констатирал нарушение, за което е посочил, че е осъществено на 16.03.2017г., тъй като се касае за нарушение, което е осъществено чрез бездействие, а именно неизпълнение на предписание със срок до 15.03.2017г., поради което касаторът е осъществил състава на нарушението в деня, след като указаният срок е изтекъл, а именно 16.03.2017г.

Касационната инстанция намира за неоснователни оплакванията за допуснати нарушения на чл.42, т. 7 и чл.57, ал.1, т.3  от ЗАНН. Първото твърдяно нарушение касае непосочване на ЕГН на свидетеля в съставения АУАН. Горното нарушение не е съществено, защото не е довело до накърняване правата на касатора. Въпросният свидетел е бил разпитан в ОСЗ от въззивния съд, при участие на процесуалния представител на жалбоподателя, а и с оглед разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН горното обстоятелство не съставлява основание да не бъде издадено НП. Съдът не намира да е допуснато и нарушение на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН. Този текст касае част от реквизитите на НП, а именно датата на акта, въз основа на който се издава НП, името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. Тези обстоятелства са налични в оспореното наказателно постановление, приложено на л.72 от въззивното производство. Неоснователно е и оплакването, свързано с обстоятелството, че заповедта на областния управител на Област- Плевен, въз основа на която е извършена проверката, не е посочена в АУАН и НП. Реквизитите на АУАН и НП са изчерпателно изброени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН и в горните разпоредби не е налице изискване за посочване на основанието за извършване на проверката, довела до съставяне на АУАН и НП, а касаторът не релевира оплаквания същите да са издадени от некомпетентен орган.

В касационната жалба не са налице оплаквания във връзка с размера на наложената имуществена санкция, а и същата е в установения от закона минимум, поради което не са налице основания за нейното изменение.

При тези съображения настоящият съдебен състав намира, че решението на РС- Плевен е правилно и законосъобразно.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 297 от 11.04.2018 год., постановено по НАХД № 405/2018 год. по описа на Районен съд- Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                 2.