Р E Ш Е Н И Е

№ 536

гр.Плевен, 19 Септември 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав: Председател: Николай Господинов

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 561 по описа за 2018 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 355 от 2.05.2018 г., постановено по нахд № 559/2018 г., Районен съд – Плевен е изменил Наказателно постановление № 15-1502969 от 9.09.2015 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен, с което на „Тим“ ООД, със седалище и адрес на управление: гр.Велико Търново бул.България № 70, ЕИК 104600755, представлявано от Т.С.Д. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1850 лева за извършено нарушение по чл.403а, ал.1 от КТ, като е намалил размера на имуществената санкция на 1500 лева. Наказанието е наложено на дружеството затова, че при извършена проверка на място на 5.09.2015 г. в обект - склад за търговия на едро с напитки в гр.Плевен, бул. „Георги Кочев“ № 100, експлоатиран от „Тим“ ООД, е констатирано, че дружеството, в качеството си на работодател, не съхранява на място в обекта по време на проверката екземпляр от поименен график за работа за м.септември 2015 г. – период, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане един месец със Заповед № 1-89/23.12.2013 г. за обекта.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от „Тим“ ООД, представлявано от управителя Т.С.Д., чрез адвокат В.Ф. ***, който счита, че решението, в частта, с която обжалваното НП е прието за законосъобразно, е постановено при допуснати нарушения на закона, като наложеното наказание се явява явно несправедливо. Според касатора неправилното приложение на закона се изразява в необсъждането и неприложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. в хода на съдебното следствие са събрани множество както писмени, така и гласни доказателства, от които се установява, че извършеното, макар формално да има признаците на административно нарушение, поради своята явна маловажност и абсолютна липса на вреди и минимална обществена опасност, се отличава от други подобни, поради което целите биха били постигнати и посредством приложението на чл.28 от ЗАНН. Сочи, че Районен съд – Плевен правилно е приел, че е налице ниска степен на засягане на обществени отношения и че причината за извършване на нарушението се корени в пропуск от чисто техническо естество, но тези обстоятелства не са ценени, т.к. не са обсъдени направените от името на жалбоподателя доводи касателно маловажност на случая, а съдът ги е обсъдил единствено при преценка размера на наложената санкция. Счита, че като допълнителни смекчаващи обстоятелства следва да се приемат и изминалия много дълъг период от датата на извършване на нарушението и липсата на други нарушения на нормите на трудовото законодателство от страна на дружеството, включително и в дългия период след извършване на настоящото до този момент. Намира, че в настоящия случай не са обсъдени дори общо и формално всички обстоятелства, имащи значение за административно наказателната отговорност на жалбоподателя, както повеляват разпоредбите на чл.27 и чл.53 от ЗАНН и че не е изложена конкретна мотивировка защо случаят не е приет за маловажен, като дори не са обсъдени наведените в тази насока доводи. Според касатора при реализиране на административно- наказателната отговорност следва да се съблюдава принципа на пропорционалност, който изисква мярката освен да бъде законово предвидена и подходяща, още необходима и съразмерна. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда“ – Плевен не се представлява и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че „Тим „ ООД гр. Велико Търново стопанисва склад за търговия на едро с напитки, находящ се в гр.Плевен, бул „Георги Кочев“ №100. На 5.09.2015 година служители на ОИТ Плевен извършили проверка в горният обект, стопанисван от наказаното дружество.  Били изискани писмени документи – графици, ведомости за заплати. В хода на проверката бил изискан и екземпляр от поименен график за работата за месец септември на 2015 година, тъй като за същият период било установено сумирано изчисляване на работното време с период от отчитане 1 месец съгласно Заповед № 1 – 89/23.12.2013 година на управителя на дружеството за същият обект. Такъв екземпляр не се намерил в обекта  и не бил представен на проверяващите. В присъствието на управителя на обекта бил съставен констативен протокол за резултатите от извършената проверка, в който била отразена и липсата на поименен график за работата за месец септември на 2015 година, подписан без възражения. На 9.09.2015 година бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 403 а ал. 1 К затова, че при извършена на 5.09.2015 година проверка не бил представен и не се съхранявал в обект- склад за търговия на едро с напитки, находящ се в гр.Плевен, бул „Георги Кочев“ №100, стопанисван от „ ТИМ „ ОД град Велико Търново, екземпляр от поименен график за работата за месец септември на 2015 година, при установено с нарочна заповед сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане 1 месец. Актът за установяване на нарушение бил подписан без възражения. На 9.10.2015 година било издадено и атакуваното наказателно постановление, което санкционира „Тим „ ООД гр. Велико Търново с   административно наказание – имуществена санкция в размер  1 850  лв  за извършено нарушение по чл.  403 а ал. 1  КТ.

Горната фактическа обстановка съдът установил въз основа на представените по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели Д. М. и М. П..

При така приетото за установено от фактическа страна съдът приел, че НП е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Позовал се на разпоредбата на чл. 403а. ал. 1 КТ, според която  в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Съдът приел за безспорно установено, че наказаното дружество, в качеството на работодател не е изпълнило задължението си, произтичащо от горната законова разпоредба и към датата на проверката -5.09.2015 година в обекта в град Плевен, стопанисван от „Тим „ ООД  не е осигурило на разположението на контролните органи поименен график за работа за периода месец септември на 2015 година, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Направил извод, че  констатираното изпълва признаците от състава на нарушение по чл. 403 а ал. 1 КТ, което е такова на формално извършване и АНО правилно е приложил закона.

При определяне вида на санкцията, която следва да бъде наложена съдът изложил мотиви, че правилно е приложена санкционната разпоредба на чл. 416 ал. 5 във вр. чл. 414 ал. 1 КТ. При определяне на нейният размер обаче съдът счел, че наказващият орган не е съобразил конкретната ниска степен на засягане на обществените отношения в охраняваната област с извършеното нарушение; това, че причината на извършването му е  пропуск  от чисто техническо естество в момента на проверката. Направил извод, че с оглед това наложената санкция следва да бъде намалена към предвидения в закона минимум – 1500 лева. На това основание съдът намалил размера на санкцията от 1850 лева на 1500 лева.

 Решението се оспорва единствено с доводи за неговата неправилност, поради необсъждане и неприлагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като са посочени обстоятелствата, които според касатора обуславят квалифициране на деянието като маловажен случай. Според касационната инстанция оспореното решение е правилно.

Дружеството е било санкционирано за нарушение на чл. 403а, ал.1 от КТ. Съгласно тази норма в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред, списък на работниците и служителите, изпратени от предприятие, което осигурява временна работа и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Като не е държало на разположение в обекта екземпляр поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време- за месец септември 2015, дружеството е допуснало нарушение на нормата на чл. 403а, ал.1 от КТ и в този смисъл правилно е приложен материалния закон. Тази норма преди всичко гарантира възможността при проверка на инспекторите да бъде на разположение графика, който е от съществено значение за установяване на други административни нарушения, свързани със спазване на работното време, изплащане на заплати и др. При проверката той не е бил предоставен на проверяващите, той не е бил "на разположение на контролните органи", така, както повелява закона. В случаите, когато нарушението е отстранено незабавно след установяването му и от него не са произлезли вредни последици, деянието е наказуемо по чл. 415в от КТ. Този текст от закона предвижда отговорност именно за маловажно нарушение, каквото се претендира в касационната жалба. Тук следва да се отбележи, че не може да бъде споделено оплакването в жалбата, че АНО бил нарушил материалния закон, като не приложил в процесния случай разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., ОСК, специалният състав по глава ХIХ, раздел II от КТ на "маловажно" административно нарушение по чл. 415в от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. "Маловажните" нарушения, установени по КТ, съобразно чл. 415в КТ имат два основни признака: нарушението да е отстранимо веднага след установяването му по реда на КТ и от него да не са настъпили вредни последици за работници и служители. При това в тези случаи не е предвидено освобождаване от административнонаказателна отговорност (за разлика от тези по чл. 28 ЗАНН), а налагане на същото по вид административно наказание, но в многократно по-нисък размер. Поради това и съдът намира, че НП не страда от сочения в жалбата порок, тъй като в случая от доказателствата по делото не е установено наличието на предпоставките на привилегирования състав на чл.415в от КТ.

Ето защо поради неоснователност на касационните оплаквания оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 355 от 2.05.2018 г., постановено по нахд № 559/2018 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.