Р E Ш Е Н И Е
№ 250
гр.Плевен, 20 Април 2018год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, четвърти състав, в
открито съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия
Кънева адм.дело № 561 по описа за 2017
год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуален кодекс във вр. с чл.198
ал.2 вр. с ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража
(ЗИНЗС).
Производството по делото е образувано по подадена
жалба от М.А.М., изтърпяващ наказание в Затвора Плевен, против Заповед №492/21.06.2017г.
на Началника на Затвора Плевен, с която на оспорващия е отказано режимът за
изтърпяване на наказанието да бъде заменен от „Специален“ на „Строг“.
В жалбата се сочи, че лишеният от свобода е изтърпял 1
година от наказанието си „доживотен затвор“ и моли да бъде заменен режима от
специален на строг. Твърди, че няма наказания, полага доброволен труд, осъзнава
за какво е осъден, както и че не е агресивен.
В допълнение към първоначалната жалба се сочи, че фактическите основания
в заповедта не са коректни, като се възразява срещу тях, а не относно
законовите изисквания при издаване на акта.
От ответника по делото не е депозиран писмен отговор
по жалбата.
В съдебно заседание л.св.М. се явява лично и със
служебен защитник адв. Е.Р., която поддържа депозираната жалба. Сочи, че е
налице правен интерес от обжалване на заповедта. Твърди, че същата е
немотивирана и необоснована от към факти. Твърди, че лишеният от свобода е с
добро поведение, няма налагани наказания, не е установена зависимост към
алкохол или наркотици, няма конфликт с другия съпроцесник, с когото заедно
изтърпяват наказанието си. Твърди още, че демонстрира уважение към
затворническата администрация, дистанцира се от всякакви конфликтни
взаимоотношения, проявява готовност да полага труд в зависимост от условията,
при които изтърпява наказанието си. Счита, че такова поведение би следвало да
бъде насърчавано, защото то показва макар и в малка степен подобряване на
неговото поведение в посока превъзпитание, което е и целта на закона. В
заключение моли за отмяна на заповедта и връщане на преписката на Началника на
затвора Плевен за ново произнасяне, съобразно дадените указания.
Л.св.М. моли заповедта да бъде отменена, като сочи, че
полага доброволен труд и счита, че следва режимът му да бъде заменен с по-лек.
Ответникът в съдебно заседание не се явява и не се
представлява. След приключване на делото е депозирано писмено становище от
юрисконсулт П. П., в което са изразени доводи за неоснователност на жалбата и
се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лева.
Административен
съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните и закона,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.198 ал.1
от ЗИНЗС, след изтърпяване на една година от наказанието доживотен затвор и
доживотен затвор без замяна началникът на затвора се произнася с мотивирана
заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за
социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, като екземпляр от
заповедта се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора,
осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Според ал.2, заповедта
подлежи на оспорване по реда на АПК в 14-дневен срок от връчването й чрез
началника на затвора пред административния съд по местоизпълнение на
наказанието.
Заповед №492/21.06.2017г. на Началника на Затвора
Плевен е връчена на л.св.М. на 23.06.2017г., а жалбата срещу нея е подадена
чрез административния орган на 05.07.2017г., т.е. в законоустановения 14-дневен
срок за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК във вр. с чл.198 ал.2 от ЗИНЗС,
от активно легитимирана страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес
от търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че л.св.М.А.М. изтърпява
наказание „доживотен затвор“ в затвора Плевен при първоначален специален режим,
като присъдата е влязла в сила на 15.03.2016г.
С молба от 15.06.2017г. до Началника на затвора Плевен
л.св.М. сочи, че не е получил заповедта, с която началника трябва да се
произнесе на основание чл.198 от ЗИНЗС за специалния режим, като моли да получи
екземпляр от нея.
Със Заповед №492/21.06.2017г. на Началника на Затвора
Плевен на л.св.М., на основание чл.198 ал.3 вр. с ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС и
становище рег.№П-5-2/21.06.2017г., е отказано режимът за изтърпяване на
наказанието да бъде заменен от „Специален“ на „Строг“. Като мотиви за отказа
административният орган е посочил, че през изтеклия период от началото на
атестиране поведението на л.св. е приемливо, като в риска от рецидив и вреди
няма промяна – висок 86т. Посочено е още, че има лека промяна в зоната трудова
заетост – полага доброволен труд по хигиенизиране на общите помещения в ЗПС.
Посочено е, че ресурсите му са съхранени контакти със семейството, липса на
зависимости, мотивация за включване във всички предлагани дейности; дефицитните
зони са, че деянията, които е извършил са с висока степен на обществена
опасност, а нагласите му са – външнообвинителна и оправдателна, като се надява
на промяна на присъдата; трудно разпознава и решава проблемите, последствие
осъзнава на по-късен етап. Прието е, че рискът от сериозни вреди за обществото
остава висок, обусловен от характера и начина на извършеното престъпление, а за
околните, персонала и за самия л.св. висок, като до този момент не е имал
автоагресивни прояви. Посочено е, че л.св. демонстрира активност при изпълнение
плана на присъдата, изразяваща се в желание за включване в дейности с цел
осмисляне на свободното време и проявява желание за ангажиране с пенитенциарни
дейности. Отразено е, че с него се работи по посока промяна на слабите му
страни, изграждане на адекватни стратегии за справяне с трудностите в живота и
промяна на начина му на мислене. Посочено е, че няма нарушения на ЗИНЗС и не е
награждаван, като е придобил формално право на основание чл.198 от ЗИНЗС на
29.03.2017г. В заключение е направен извод, че с оглед работата за преодоляване
на дефицитите и стабилизиране на позитивните нагласи в цялостното поведение на
л.св.М., към момента няма достатъчно доказателства за корекция на поведението в
социално приемлива, законосъобразна посока, поради което не следва режимът да
бъде заменен от „Специален“ на „Строг“.
Именно тази заповед е предмет на настоящето
производство.
По делото е приложено Становище вх.№П-5-2/21.06.2017г.
до Началника на затвора Плевен, изготвено от заместник началник РНОД, началник
сектор СДВР и инспектор психолог, в което е посочено, че рискът от рецидив е с високи стойности от 86т. – зони на
криминогенните нужди: настоящо правоотношение – 2 грабежа с убийства на възрастни
жени; отрича изцяло участието си в деянията; мисленето му е несъобразено със
законови и морални норми, не прави анализ на минал негативен опит; като рискът
от сериозни вреди е висок – за обществото-висок – личност, незачитаща живота и
собствеността на другите; за персонала – висок, ако загуби надежда за
освобождаване; за лишените от свобода – висок, свързан с размера на
наказанието. Посочено е още, че в риска от рецидив и вреди няма промяна, като
има лека промяна в зоната трудова заетост – полага доброволен труд по
хигиенизиране на общите помещения в ЗПС; демонстрира активност при изпълнение
плана на присъдата; с него се работи за промяна на слабите му страни и промяна
начина му на мислене; няма нарушения на ЗИНЗС и не е награждаван. В заключение
като предложение е направено да не бъде сменян режима от „Специален“ на
„Строг“, тъй като няма доказателства за корекция на поведението в социално
приемлива, законосъобразна посока. Именно това становище е посочено като
основание за издаване на оспорената заповед.
Приложен е още и Първоначален доклад за л.св.М. от
12.04.2016г., в който след като е описано социалната анамнеза, извършеното
престъпление, семейната среда, личностни и поведенчески характеристики,
вероятно поведение и статус в затворническата общност (за първи път попада в
затвор и това обстоятелство, наред с размера на наказанието е предпоставка за
непредсказуемост и непоследователност в поведението, прикрит в общуването,
възможни агресивни прояви, връзката със семейството е позитивен фактор относно
справянето му в средата), риск от рецидив – високи стойности от 86т. и риск от
сериозни вреди – високи стойности, са дадени препоръки да се третира при
засилен контрол и със дистанция, удачно е индивидуално-корекционното третиране
да е ориентирано към ценностите и значимите неща за него – семейството, което е
създал, като се следи за негативни прояви в мисленето и поведението.
Приложен е също и Текущ доклад за л.св.М. от
23.05.2017г., в който е отразено, че през изминалата година л.св. има приемливо
поведение в зоната с повишена сигурност; адаптивен, открит в общуването си,
неконфликтен, полага усилия да е самостоятелен; дистанциран от проблемни
взаимоотношения, не е конфликтна личност, няма дисциплинарни нарушения;
подкрепят се с лицето, с което е в едно спално помещение; няма данни за влизане
в нерегламентирани взаимоотношения и е в добри отношения с останалите. Посочено
е, че участва във всички общи мероприятия в групата, има трудови навици и
положително отношение към труда, старае се и спазва вътрешния ред и
изискванията на режима, с уважение и респект се отнася към служителите,
премерен е в поведението си, взаимоотношенията със семейството са запазени,
активно участва в изпълнение на плана на присъдата. В заключение е посочено, че
оценката на риска е с високи стойности от 86т., като търпи лека промяна в
зоната-трудова заетост, както висок е и рискът от сериозни вреди, като се
работи върху промяна на слабите му страни и промяна в начина му на мислене.
Приложена е също и Справка от психолог за помилване на
л.св.М. от 21.04.2017г., в която е отразено, че криминалните нагласи присъстват
в поведението на лицето, но не са трайно застъпени, като в актуалната ситуация
самооправдава поведението си и не рационализира вина и отговорност, като това е
форма на психологическа защита на личността. Посочено е също, че са налице
високи дози импулсивност и недообмисленост на социално негативните последици от
предприетите действия; отчитат се ниски нива на личностова и емоционална
зрялост, като е податлив на влиянието на средата, импулсивен. Направен е извод,
че липсва каквато и да е осмисленост или преосмисленост на поведението по
отношение на реализираното престъпление, което свидетелства за личност с външно
обвинително поведение, абсолютно безкритична към действията и проявите си,
следваща единствено и само личния си интерес и изгода. Към делото е приложено и
Психологично заключение, в което са изложени личностните особености на л.св.М..
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
При проверка материалната компетентност на издателя на
акта, съдът намира, че процесната заповед е издадена от компетентен орган с
оглед изискванията на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС, а именно Началникът на затвора
Плевен.
Актът е издаден в изискуемата писмена форма, съдържа
фактически и правни основания, спазени са административно-производствените
правила и съответства на материалния закон и целта на закона.
В съответствие с разпоредбата на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС,
след изтичане на една година от изтърпяване на наказанието при определения от
съда „специален“ режим, началникът на затвора Плевен е следвало да се произнесе
с нарочна заповед по отношение на това, дали да бъде продължен срокът на
определения специален режим по отношение на л.св.М. или същият да бъде заменен
с по-лек такъв – строг, което административният орган е сторил с оспорената в
настоящето производство Заповед №492/21.06.2017г., след като преди това е
изискал и взел предвид даденото общо становището на ръководителя на направлението
за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по
режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за
продължаване на специалния режим по отношение на осъдения.
От доказателствата по делото се установява, че фактическите
основания в заповедта са коректно изложени и обосновани. Въпреки липсата на
дисциплинарни нарушения от страна на л.св.М.,
липсата на установена зависимост към алкохол или наркотици, липсата на
конфликт с лицето, с което е в едно помещение и заедно изтърпяват наказанието
си, демонстрираното уважение към затворническата администрация и дистанцирането
от всякакви конфликтни взаимоотношения, е установено от длъжностните лица,
които пряко работят с лишените от свобода, че за л.св.М.М. оценката на риска е
с високи стойности от 86т., като търпи лека промяна само в зоната-трудова
заетост, както висок е и рискът от сериозни вреди. Касае се за личност с външно
обвинително поведение, абсолютно безкритична към действията и проявите си,
следваща единствено и само личния си интерес и изгода. С лишения от свобода се
работи върху промяна на слабите му страни и промяна в начина му на мислене,
като досега не са събрани достатъчно данни и доказателства за корекция на
поведението в социално приемлива, законосъобразна посока.
По делото не се събраха доказателства, които да дадат
друга представа на съда по отношение корегиране на поведението на л.св.М. и да
бъдат основание за отмяна на оспорената заповед, издадена от началника на
затвора Плевен. Административният орган
е взел становище от съответните длъжностни лица, така както изисква законът, и
въз основа на отразеното в него е направил преценка дали са налице основанията
за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения или са налице
условията за облекчаване на режима, при който лишеният от свобода изтърпява
присъдата си. Мотивирано и при спазване процедурата в закона органът е отказал
смяна на по-тежкия режим. Ето защо на този етап и при тези доказателства се
налага извода за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения, тъй
като не са налице основания за замяна на режима с по-лек.
Предвид горепосоченото съдът намира, че оспорената заповед
е законосъобразна, а жалбата срещу нея като
неоснователна следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на делото искането за присъждане
на разноски, направено от юрисконсулт П. в представено едва следва приключване
на делото писмено становище, следва да бъде оставено без уважение, доколкото
същото не е направено своевременно най-късно в съдебното заседание, в което е
приключило разглеждането на делото пред Административен съд-Плевен, съгласно
Тълкувателно решение №6/2012г. по т.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
ал.2, пр.последно от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.М., изтърпяващ наказание в
Затвора Плевен, против Заповед №492/21.06.2017г. на Началника на Затвора
Плевен, с която на лишения от свобода е отказано режимът за изтърпяване на
наказанието да бъде заменен от „Специален“ на „Строг“.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски.
Решението е окончателно, съобразно чл.198 ал.2
изр.второ от ЗИНЗС.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: