ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 867

гр.Плевен, 02.07.2018 год.

Административен съд - гр.Плевен, ІV-ти състав, в закрито съдебно заседание на втори юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдията Кънева адм. дело № 557/2018 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от Н.Л.,***, против административен акт, издаден от ТП на НОИ-Шумен, с който на л.св.И. Х. И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в затвора Белене е отпусната социална пенсия поради старост. Като правно основание за обжалване е посочено Решение №21/26.10.1995г. по к.д.№18/1995г. относно прилагането на чл.120 от Конституцията на Република България.

В жалбата са изложени твърдения, че административният акт е незаконосъобразен и издаден в нарушение на Кодекса за социално осигуряване, с което са застрашени законните интереси на гражданите на Република България. Счита се, че държавните средства, за които има личен принос, следва да се разходват целесъобразно и законосъобразно. Счита се, че лицето, на което е отпуснато пенсия не му е необходима издръжка, както поради факта, че в затвора му се осигуряват всички нужди, така и предвид присъдата, която излежава. Моли се за бъде отменен актът, с който е отпусната социална пенсия на л.св.Х.. В допълнение от Л. се иска да бъде спряно действието на акта, тъй като л.св.Х. вече получава пенсия. Иска се още актът да бъде обявен за нищожен. Счита се, че за него е налице правен интерес и няма по какъв друг начин да защити правата си. Алтернативно иска да бъде определено л.св.Х. да заплаща престоя си в затвора Белене, както и е декларирано, че не желае да се ползва от правата си на пенсиониране и иска да се откаже от българското гражданство.

При проверка редовността на жалбата, съдът е указал на Л., в 7-мо дневен срок от съобщението да посочи с №/дата административният акт, срещу който е насочена жалбата му, в какво се състои неговата незаконосъобразност, както и да обоснове правния си интерес. Лицето е предупредено за последствията от неизпълнение на дадените указания.

От затвора Белене е депозирано писмо, в което се сочи, че Л. не разполага с информация за №/дата на административния акт, тъй като последният се отнася до друго лице.

Съобщението за оставане жалбата без движение е връчено лично на Л. на 20.06.2018г., като указаният 7-мо дневен срок е изтекъл на 27.06.2018г. (сряда-работен ден). Съобщението е редовно оформено и връчено съобразно правилата на ГПК. В дадения срок и до настоящия момент по делото не са отстранени нередовностите, вкл. не е посочен обжалваният акт с №/дата, което е пречка да се упражни съдебен контрол. Предвид последното е приложима разпоредбата на чл.158 ал.3 от АПК, съгласно която ако нередовностите по жалбата не бъдат отстранени, същата се оставя без разглеждане, а производството по делото се прекратява. Жалбата като нередовна следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото прекратено.

На следващо място, като се има предвид изложените в жалбата факти и посоченият предмет на делото - административен акт, издаден от ТП на НОИ-Шумен, с който на л.св.И. Х. И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в затвора Белене е отпусната социална пенсия поради старост, съдът намира жалбата на Л. и за недопустима, поради липса на правен интерес от оспорване. Съображенията за това са следните:

Поради правният му характер на лично право, правото на пенсия не може да бъде защитавано от друго лице, различно от неговия носител. Също така и правото на жалба е лично субективно право, което не може да бъде упражнено от друго лице, освен от неговия носител. Една от предпоставките за допустимост на жалбата е наличие на правен интерес от оспорване. Правният интерес е процесуалноправно понятие, защото се свързва с призната от АПК възможност да се търси съдебна защита. Ако административният акт има пряк правопроменящ, правопрекратяващ и правопогасяващ ефект по отношение на личните права и законни интереси на правния субект е налице правен интерес. Той трябва да е пряк, личен и непосредствен. Пряк интерес означава със самата отмяна на оспорения административен акт да бъде отстранена щета или да се предотврати настъпване на такива от изпълнените на административния акт. Той трябва да е личен, т.е. защитата да е на свои субективни права, свободи и законни интереси. Трябва да е и непосредствен-административният акт трябва да засяга неблагоприятно правната сфера на оспорващия като пряко отнема, изменя или ограничава права или противозаконно създава задължения или създава права на трето лице, с което се уврежда оспорващия. В тази насока следва да се посочи и това, че административните актове, независимо дали са индивидуални или общи по смисъла на чл.65 от АПК, не подлежат на обжалване от всяко лице, а само от засегнатите лица-чл.120 ал.2 от Конституцията на Република България. Т.е., за да се приеме, че жалбата е допустима оспорващият следва да установи наличие на пряко и непосредствено неблагоприятно засягане на неговата правна сфера. Нещо, което не се установява в процесния случай. Ето защо жалбата като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено.

Предвид горното е недопустимо и искането за спиране действието на административния акт.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Н.Л.,***, за спиране действието на административния акт.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Н.Л.,***, против административен акт, издаден от ТП на НОИ-Шумен, с който на л.св.И. Х. И., изтърпяващ наказание „доживотен затвор без право на замяна“ в затвора Белене е отпусната социална пенсия поради старост.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №557 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: