Р Е Ш Е Н И Е

№ 613

гр.Плевен, 10 Октомври 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на четвърти октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №556 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба от Р.Ц.Ц. с адрес *** и съдебен адрес ***, оф.12, против Заповед №ЗСПД/Д-ЕН/3757/30.04.2018 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен.

С жалбата се иска отмяна на заповедта, като са наведени доводи, че същата е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон, на съществени административнопроизводствени правила и не съответства на целта на закона. Сочи, че е майка на малолетното дете Т. М. Г., роден на *** год., което е родено с трайно физическо увреждане-***. След раждането детето е било освидетелствано от ТЕЛК с ЕР №4761/213/17.12.2014 год., като му е определена 100% вид и степен на увреждане с чужда помощ със срок до 1.12.2017 год. Въз основа на ЕР и подадено заявление, със Заповед №ТР-34/28.01.2015 год. на Директор ДСП-гр.Долна Митрополия е отпусната на майката месечна помощ по чл.8д от ЗСПД за срок до 31.12.2017 год. На 11.12.2017 год. майката е подала пред ТЕЛК молба за преосвидетелстване на детето, като самото преосвидетелстване е било извършено едва през март 2018 год. и е било издадено ЕР №0856/053/22.03.2018 год., с което отново е определен 100% вид и степен на увреждане със срок до 1.03.2020 год. Майката е подала декларация вх.№ЗСПД-ЕН/3757/24.04.2018 год. до ДСП-Плевен, ведно с ЕР за отпускане на месечна помощ по чл.8д от ЗСПД. По това заявление била постановена оспорената в настоящото производство заповед, с което помощта е отпусната, с начална дата 1.03.2018 год. до 31.03.2020 год. По подадената срещу тази заповед жалба, горестоящият административен орган е постановил решение, с което е отхвърлил същата. Счита извода на административния орган, че началната дата за отпускане на месечната помощ-1.03.2018 год. е определена правилно, за незаконосъобразен и необоснован. Счита, че са налице материалноправните предпоставки на чл.24б, ал.4 във връзка с ал.6 от ППЗСПД относно определяне на началния момент на отпускане на помощта по чл.8д от ЗСПД за дете с трайни увреждания. Твърди се в жалбата, че по-късното преосвидетелстване на детето не е по вина на родителите, като този факт е записан и в ЕР №0856/053/22.03.2018 год. на ТЕЛК. Твърди, че молбата е подадена на 11.12.2017 год., като за същия месец-декември 2017год.родителите имат признато право на получаване на месечна помощ и им е изплатена такава от ДСП. Фактът, че самото преосвидетелстване е извършено от ТЕЛК на 22.03.2018 год.-повече от три месеца след подаване на молбата, не може да се вмени във вина на родителите. Сочи,че на тези основания помощта следва да се отпусне от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането й, а именно-от 1.01.2018 год. В заключение моли съда да отмени контролното решение, с което е потвърдена заповедта на Директора на ДСП и да измени оспорената заповед №ЗСПД/Д-ЕН/3757/30.04.2018 год. на Директор ДСП-Плевен в частта й относно определяне началния момент на отпускане на месечната помощна основание чл.8д от ЗСПД и да бъде определен начален момент за отпускане на месечна помощ, считано от 1.01.2018 год. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв.Д. с пълномощно на л.42 от делото, който поддържа жалбата на заявените в нея основания, излага подробни съображения, с които обосновава, че помощта следва да се отпусне с начална дата от 1.01.2018 гд.. В заключение моли съда да измени решението в частта относно определената начална дата на изплащане на помощта. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът в настоящето производство - Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В постъпила молба на л.56-57 сочи, че оспорва като неоснователна жалбата. Излага подробни съображения в тази насока, сочи че заповедта е издадена от компетентен орган и в съответствие с приложимия закон.Моли съда да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за адвокат.

Административен съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Т. М. Г. с ЕГН **********, син на Р.Ц.Ц., ЕГН **********, е бил първоначално освидетелстван с ЕР на ТЕЛК № 4761 от заседание 213 от 17.12.2014 год. на л.9 от делото. Определена е оценка на работоспособността 100 % вид и степен на увреждане с чужда помощ, по причина общо заболяване – ***. Определена е дата на инвалидизацията -5.09.2014 г. и срок на чуждата помощ и на определения % трайно намалена работоспособност-1.12.2017 год. Въз основа на молба-декларация на л.20-21 от делото, е издадена Заповед №ТР-34/28.01.2015 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“-Долна Митрополия на л. 55, с която на Р.Ц. е отпусната месечна добавка по чл.8д от ЗСПД за детето Т. Г. със срок до 31.12.2017 год. На л.22 е приложена и Заповед №D_EN_DM81124/19.01.2017 год. на Директора на ДСП-Долна Митрополия, с която на майката е отпусната месечна помощ за дете с трайно увреждане по реда на чл.8д от ЗСПД в размер на 930 лева за срок от 1.01.2017 год. до 31.12.2017 год. Т.е. , срокът на определения % ТНР по това ЕР на ТЕЛК е 1.12.2017 г., а помощта е отпусната до 31.12.2017 г. Детето е било преосвидетелствано, като с ЕР на ТЕЛК № 0856 от заседание 053 от 22.03.2018год. на л.8 е направена оценка на работоспособността -100 % вид и степен на увреждане, като датата на инвалидизация е същата, а по отношение на заболяването е отбелязано-***. Видно от ЕР на ТЕЛК № 0856/22.03.2018 г. и преписката от приложеното медицинско експертно досие на детето, молбата за преосвидетелстване е подадена на 11.12.2017 г. и по - късното освидетелстване не е по вина на пациента. На 24.04.2018 г. настоящата жалбоподателка е подала заявление-декларация за отпускане на месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл.8а от ЗСПД по отношение на сина си Т. Г. на л.23. Към същото е приложила ЕР на ТЕЛК от 2018 г. По така подаденото заявление е издадена Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/3757 от 30.04.2018 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен на л.6, с която е отпусната помощ по чл.8д, ал.1 и ал.7 от ЗСПД за периода от 01.03.2018 г. до 31.03.2018 г. и от 01.04.2018 г. до 31.03.2020 г. По преписката са приобщени удостоверение за раждане на детето Т. Г. на л.7, справка от НБД „Население“ от дата 24.04.2018 г. на гърба на л.25 с данни за адрес, семейно положение и деца на жалбоподателката, удостоверение за настоящ адрес на Ц. на гърба на л.26, от което е видно, че от 13.02.2018 год. Ц. има настоящ адрес ***. Заповед № ЗСПД/Д-ЕН/3757 от 30.04.2018 г. на директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен е била връчена на Ц. на 4.05.2018 год., видно от отбелязването върху самата нея. Против тази заповед е била подадена жалба (наречена молба) на л.29 до Директора на РДСП-Плевен с вх.№15-94Р-00-0725/4.05.2018 год. с искане да бъде преразгледана оспорената заповед относно началната дата на отпускане на помощта, като такава бъде отпусната и за месеците януари и февруари 2018 год. Сезираният орган е изпратил писмо на л.15-16 до Директора на РЗИ-Плевен, в което е посочил, че с оглед правомерното прилагане на разпоредбата на чл.24б, ал.6 от ППЗСПД, следва да бъде представено становище преосвидетелстването на детето Т. Г. извършено ли е със закъснение и ако да, на кой е вината-на родителите или на органа на медицинската експертиза. ВРДСП-Плевен е получен отговор от РЗИ на л.32, в който е посочено, че ЕР 4761 на ТЕЛК на Т. Г. е със срок до 1.12.2017 год., майката е подала заявление за преосвидетелстване със закъснение-на 11.12.2017 год., срокът за освидетелстването съгласно чл.32, ал.3 от ПУОРОМЕРКМЕ е три месеца от постъпване на документите. Като по-късното освидетелстване след установения по правилника срок не е по вина на пациента и това е записано в решението на ТЕЛК от 2018 год. Въз основа на жалбата е постановено Решение №15-РД06-0017/23.05.2018 год. от Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ Плевен, с което е отхвърлена жалбата против Заповед №ЗСПД/Д-ЕН/3757/30.04.2018 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен. За да отхвърли жалбата, органът се е позовал на разпоредбата на чл.24б, ал.6 от ППЗСПД, като е приел, че преосвидетелстването на детето е извършено със закъснение , тъй като молбата за преосвидетелстване е подадена пред ТЕЛК от родителите със закъснение. Направен е извод, че на това основание началният момент на отпускане на месечната помощ е определен правилно от административния орган. Решението е връчено на Ц. на 28.05.2018 год., видно от разписка на л.14 от делото, а жалбата до съда е подадена на 8.06.2018 год. и е заведена с вх.№15-94р-00-0924.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, при наличието на правен интерес от търсената защита, срещу годен за обжалване административен акт, в законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от М. С. М. и е подписана от последната „за Директор“ съгласно Заповед №1506-РД01-0182/11.07.2017 год. С последната, приложена на л.33 от делото е наредено, при отсъствие на Директора на ДСП Плевен, функциите на Директор да се изпълняват от служителя, заемащ длъжността „Началник отдел Социална закрила“-М. М.. От приложената на л.50 от делото заповед е видно, че титулярът на длъжността Директор на ДСП Плевен на датата на издаване на оспорената заповед-30.04.2018 год. е отсъствал. Следователно, оспорената заповед е издадена от М. М., изпълняваща на датата на издаването й функциите на Директор на Дирекция "Социално подпомагане" – Плевен (при условията на заместване), като административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност на основание изричната разпоредба на чл. 10, ал.4 от ЗСПД.

В заповедта като правни основания за издаването й са посочени разпоредбите на чл.8д, ал.1 и ал.7 от ЗСПД.

Съгласно § 1, т.6 от ДР на ЗСПД "дете с трайно увреждане" е дете/лице до 20-годишна възраст с определени 50 и над 50 на сто вид и степен на увреждане или степен на трайно намалена работоспособност.

В случая няма спор, че жалбоподателката като родител, който отглежда дете с трайни увреждания, има право на месечни помощи по чл. 8д от ЗСПД, предвид представените по делото справка от НБД „Население“ и ЕР на ТЕЛК, съгласно което на детето Т. Г. се определя 100% вид и степен на увреждане без чужда помощ, със срок на определения % на степен на увреждане – за две години, до 1.03.2020 г.

Това право на жалбоподателката е признато и от страна на административния орган, който с обжалваната в настоящото производство заповед е отпуснал месечна помощ по чл. 8д, ал.1 от ЗСПД в размер на 930 лева, но считано от 1.03.2018 г.

Спорът е относно началната дата на отпускане на помощта.

Съгласно чл. 8д, ал.7 ЗСПД месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичане срока, определен в експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Ал.8 на същата разпоредба сочи, че месечната помощ по ал.1 се отпуска от 1-во число на месеца, през който е определена датата на инвалидността в експертното решение на ТЕЛК/ НЕЛК, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, ако то е подадено в тримесечен срок от датата на решението, като размерът на помощта за периода преди подаване на заявлението-декларация е 50% от размера на помощта, определен по реда на ал.3 за съответната година. Същевременно в  чл. 24б ал.4 ППЗСПД е регламентирано, че в случаите на преосвидетелстване на дете с трайно увреждане, месечните помощи се отпускат от първо число на месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, но не повече от една година назад, считано от месеца на подаване на заявлението-декларация, при условие че няма промяна във вида и степента на трайното увреждане или в степента на трайно намалената работоспособност, които да водят до отпадане правото, когато заявлението декларация е подадено в тримесечен срок от датата на издаване на новото експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК.

Приложима в случая е именно разпоредбата на  чл. 24б ал.4 от ППЗСПД, тъй като проведената медицинска експертиза за преосвидетелстване е свързана именно с вече осъществено изплащане на добавка по чл. 8д ЗСПД, съответно с прекратяване и поради изтичане на срока. Т.е преосвидетелстването на детето не е свързано с първоначално възникване на правото да бъде изплащана такава месечна помощ.

Следва да се отбележи, че между страните в настоящото производство няма спор относно вида на експертизата, че в случая се касае именно за преосвидетелстване, така както е записано и в ЕР на ТЕЛК, а не за ново освидетелстване.

В случая основанието за отпускане на месечна помощ е отпаднало на 1.01.2018 г., съобразно Заповедта на л.22, с която на Ц. е отпусната месечна помощ по чл. 8д ЗСПД за детето Т. Г. в размер на 930 лв. със срок до 31.12.2017 г. Както бе посочено по-горе, на 22.03.2018 г. с ЕР на ТЕЛК детето е преосвидетелствано, като му е определена 100 % степен на увреждане, а заявлението – декларация за получаване на месечни помощи по чл. 8д от ЗСПД е подадено от майката на 24.04.2018 г., т.е. в тримесечния срок от датата на издаване на експертното решение на ТЕЛК. В случая няма и промяна в степента на трайното увреждане, която с ЕР на ТЕЛК от 17.12.2014 е определена 100%.

При тези факти и с оглед разпоредбата на чл. 24б, ал.4 от ППЗСПД, и отчитайки обстоятелството, че актовете на органите на медицинската експертиза са постановени в производство по преосвидетелстване, то следва да се приеме, а и по делото липсват данни, че закъснението за преосвидетелстване не е по вина на родителите на малолетното дете Т. Г.. В ЕР на ТЕЛК от 2018 год. на гърба на л.8 от делото изрично е посочено, че молбата за преосвидетелстване е подадена на 11.12.2017 г. със закъснение, НО по-късното преосвидетелстване след установения по правилника срок НЕ Е ПО ВИНА на пациента. ЕР на ТЕЛК не е отменено в тази му част, и не е оспорено. При това положение и на основание чл. 24б, ал.6 ППЗСПД месечната помощ следва да се предостави по реда на ал.4, а именно от 1.01.2018 г. – три месеца назад от месеца на подаване на заявлението, доколкото същото е подадено през април 2018 г. Същата следва да се предостави и в пълен размер съгласно препращането на чл.24б, ал.4 от ППЗСПД. Според настоящия състав на съда разпоредбата на чл.24а, ал.4 от ППЗСПД не е приложима, доколкото е налице специална уредба, уреждаща случая, когато детето е преосвидетелствано, какъвто е настоящия случай. Тази уредба е в чл.24б, ал.4 и ал.6 от ППЗСПД, и като не е съобразил тези разпоредби, органът е постановил неправилна по отношение на началната дата на отпускане на помощта заповед.

Съдът намира, че в случая е налице несъответствие на заповедта в частта относно определяне на началната дата и с целта на закона. ЗСПД е специален закон, поставящ под особена закрила ненавършилите 20 години деца с трайни увреждания 50% или над 50%. Целта на закона е да бъдат подпомогнати и родителите/осиновителите/, които полагат допълнителни грижи за своите деца с трайни увреждания, именно да се осигурят средства в пари, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях. Налице е хипотеза на преосвидетелстване, като с административен акт - ЕР на ТЕЛК е установено, че състоянието на детето не се е променило, определен е същият процент на намалена работоспособност, при който детето има нужда от подпомагане. Целта на закона не е лишаване на правоимащите от помощта за дълъг период от време, през който тече административната процедура по произнасяне и обжалване, а напротив - да не се създават затруднения на родителите, да бъдат улеснени грижите им за дете, което се нуждае от по-специални такива. Специалното отношение и грижа на държавата към децата с трайни увреждания не позволява рестриктивно тълкуване и прилагане на закона.

Ето защо съдът преценява подадената жалба за основателна, което обосновава и извода за отмяната и, но само в частта, с която е определена началната дата на отпускане на помощта за дете с трайно увреждане като незаконосъобразна и тъй като естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, на основание чл. 173, ал.2 от АПК, преписката следва да се изпрати на административния орган, за ново произнасяне по подаденото в срок заявление-декларация от 24.04.2018 г. на Р.Ц., при спазване дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона, като на основание чл. 174 от АПК му се определи 7-дневен срок за издаване на акта, считано от влизане в сила на настоящето съдебно решение.

При този изход на делото искането на жалбоподателката за присъждане на направените в производството разноски е основателно и следва да бъде уважено. Такива са направени за платена държавна такса в размер на 10 лева /л.43/ и за възнаграждение за един адвокат в размер на 300 лева, което е поискано своевременно, договорено и заплатено в брой, видно от отбелязването в пълномощното на л.42 от делото и което е в минимален размер съобразно чл.8, ал.1, т.1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 от АПК, Административен съд-Плевен, V-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед №ЗСПД/Д-ЕН/3757/30.04.2018 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” гр.Плевен в частта й, с която месечната помощ се отпуска от 1.03.2018 г. и вместо това ПОСТАНОВИ:

ВРЪЩА делото като преписка на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен за постановяване на нова заповед при съобразяване с мотивите на настоящето съдебно решение, в 7-дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Плевен да заплати на Р.Ц.Ц. , ЕГН ********** сумата от 310 (триста и десет) лева разноски по делото.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: