Решение по Административно дело 553/2018г.

РЕШЕНИЕ № 611

гр. Плевен, 10 Октомври 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар Венера Мушакова, изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 553/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по жалба на Г.Д.Г. *** против Решение № 2153-14-40/16.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 40/09.03.2018 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ като правилно и законосъобразно.

Жалбоподателят счита, че неправилният подход при определяне датата на придобиване на пенсия, приет в разпореждане № 40/09.03.2018 г. /както и в предходно разпореждане № 2/08.12.2017 г./ е порок, който не може да бъде поправен и същото следва да бъде отменено. Счита твърдението, че едно производство е „висящо“, в случаите когато „административният орган не се е произнесъл по искането, с което е сезиран“ и че „правото на пенсия е реализирано“ само с факта на издаване на съответното разпореждане за неправилно, тъй като е в очевидно противоречие с изричния текст на чл. 90, ал. 1 от АПК. Счита обстоятелството, че разпореждане № 40/09.03.2018 г. на ръководител „ПО“, с което се изменя предходното разпореждане № 2/08.12.2017 г., което е издадено в срока на оспорване на последното е достатъчно основание същото да бъде отменено като незаконосъобразно издадено, поради което моли да бъде отменено Решение № 2153-14-40/16.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, съответно да бъде отменено и разпореждане № 40/09.03.2018 г. на ръководител „ПО“.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично. Поддържа жалбата и посочените в нея аргументи. Поддържа и представено писмено становище /л.95/.

Ответникът – Директорът на ТП на НОИ – Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, представлява се от юрк. Ж. Т.. Моли да се остави без уважение жалбата. Счита, че органът правилно е определи началната дата на отпускане на пенсията, доколкото това право е придобито на по-ранна дата. Производството не може да се прекрати на основание чл.56, ал.1 АПК, след като вече има постановен акт, с който пенсията е отпусната.

Решение № 2153-14-40/16.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ-Плевен е изпратено с писмо с обратна разписка до оспорващия и е получено на 22.05.2018 г. (л.6). Съгласно разпоредбата на чл.118 от КСО, срокът за обжалване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ е 14-дневен от момента на получаване му. Жалбата е подадена на 05.06.2018 г., видно от поставения печат на административния орган /л.3/, като е заведена с рег.№1012-14-18#15 от същата дата. Следователно жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, първи състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

От фактическа страна се установява:

Със заявление вх.№ 2113-14-23/06.01.2016 г. до Директора на ТД на НОИ-Плевен жалбоподателят е поискал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, на което с Разпореждане №2113-14-23#24/26.10.2016 г. е отказано с мотиви, че лицето отговаря на изискването по чл.68 ал.1-2 от КСО за навършена възраст 63 год. и 10 мес. за 2016 г., но не отговаря на условието за най-малко 38 години и 02 месеца осигурителен стаж. Посочено е още, че Г. не може да се възползва от разпоредбата на чл.9а ал.2 от КСО – за заплащане на недостигащ за правото на пенсия стаж, тъй като към 06.01.2016 г. има дължими невнесени осигурителни вноски на друго основание-като самоосигуряващо се лице за периода 01.01.2002 г.-31.12.2005 г.

По жалба на лицето, Директорът на ТП на НОИ-Плевен се е произнесъл с Решение №2153-14-9/23.01.2017 г., с което е отменено Разпореждане №2113-14-23#24/26.10.2016 г. и административната преписка е върната за ново произнасяне, доколкото с жалбата пред него са представени нови доказателства, които следва да се съобразят.

С уведомително писмо от 11.07.2017 г. Г. е уведомен за 01 год. 07мес. 21дни недостигащ осигурителен стаж за право на лична пенсия за ОСВ по чл.9а ал.2 от КСО, на което с декларация от 23.08.2017 г. е отговорил, че няма да се възползва от тази разпоредба.

Във връзка с горното, с Разпореждане №2175-14-1#12/05.09.2017 г. на Г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че лицето отговаря на условието за възраст, но не отговаря на изискването за осигурителен стаж. По преписката няма данни това разпореждане да е оспорено.

С последващо заявление вх.№2113-14-2435/28.11.2017 г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен, Г. отново е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложил необходими документи.

След извършена проверка по разходите на ДОО, с Разпореждане №2/08.12.2017 г. на Ръководител ПО на Г. е отпусната лична пенсия за ОСВ, считано от 11.11.2017 г. пожизнено по чл.68, ал.3 от КСО, в минимален размер от 170 лева до определяне на действителния размер. Разпореждането е получено от Г. на 19.02.2018 г.

На 27.02.2018 г. Г. е подал жалба срещу разпореждането, като счита, че неправилно му е отпусната пенсия по чл.68, ал.3 от КСО след като към датата на подаване на заявлението е отговарял на условията по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. В жалбата се сочи още, че се отказва от искането за отпускане на пенсия, тъй като възнамерява да продължи да работи и след датата на придобиване на правото на отпускане на лична пенсия.

С Решение №2153-14-24/27.03.2018 г. Директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил жалбата и е потвърдил Разпореждане №2/08.12.2017 г., като е приел, че към датата на подаване на заявлението 28.11.2017 г. Г. има навършена възраст 66 г. 0 мес. и придобит осигурителен стаж от ІІІ-та категория труд-15 год., с което отговаря на условията по чл.68, ал.3 от КСО. Посочено е още, че съгласно чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО през 2017 г. мъжете придобиват право на лична пенсия за ОСВ при навършена възраст 64 години и придобит осигурителен стаж 38 години 4 месеца. По отношение на размера на пенсията е посочено, че е съобразена нормата на чл.10, ал.2 от НПОС, като същата е отпусната от датата на придобиване на правото – 11.11.2017 г., т.е. от първият момент, в който лицето придобива право на пенсия. Посочено е също, че с Разпореждане №40/09.03.2018 г. на Г. е определена пенсия за ОСВ в действителен размер, считано от 11.11.2017 г. Отразено е още, че от 17.11.2017 г. за Г. са изпълнени условията за придобиване на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, но личната пенсия за ОСВ е отпусната от първия момент, в който лицето е изпълнил условията за отпускане на пенсия, а именно 11.11.2017 г. по чл.68, ал.3 от КСО, като това в парично отношение не се отразява върху изчисления размер на пенсията. По отношение отказа от искането за пенсиониране е посочено, че производството може да бъде прекратено единствено в случай когато е висящо, т.е. когато органът още не се произнесъл по искането, като се е позовал на чл.56, ал.1 от АПК. На съда е служебно известно, че това решение на директора на ТП на НОИ е оспорено по съдебен ред, като е образувано дело №483/2018 по описа на настоящия съд. С решение № 573/01.10.2018 г. жалбата е отхвърлена, като е прието, че към 11.11.2017 г. са били налице предпоставките по чл.68, ал.3 КСО, и заявлението е подадено в двумесечен срок от тази дата.

С Разпореждане №40/09.03.2018 г. на Ръководител ПО е изменена личната пенсия за ОСВ на Г. считано от 11.11.2017 г. и е определена в действителен размер от 244.94 лева. С жалба от 16.04.2018 г. /л.7/ Г. е оспорил разпореждането, като е посочил, че датата на пенсиониране е неправилно определена, същата следва да е 28.11.2017 г., а също сочи, че поради неправилно изчисление на осигурителния стаж от ТП на НОИ е бил подведен да подаде преждевременно заявление за пенсиониране.

С процесното Решение № 2153-14-40/16.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен жалбата е отхвърлена като неоснователна. След описание на фактите по заявлението за пенсиониране от ноември 2017 г. е посочено, че с обжалваното Разпореждане №40/09.03.2018 г. на Ръководител ПО е изменена личната пенсия за ОСВ на Г. считано от 11.11.2017 г. и е определена в действителен размер от 244.94 лева. Подробно е описан осигурителния стаж и доход, средномесечния осигурителен доход за страната, индивидуалният коефициент, дохода за изчисляване на пенсията, процентите осигурителен стаж. Посочено е, че разликата от 11 дни в осигурителния стаж, налична в издаденото на 05.09.2017 г. разпореждане и изпратеното писмо изх.№85/11.07.2017 г. се дължи на факта, че в периода 01.01. - 12.02.2003 г. Г. е осигуряван на две места едновременно. По отношение на отказа от искането за пенсиониране, е посочено, че производството може да бъде прекратено единствено в случай когато е висящо, т.е. когато органът още не се произнесъл по искането, като се е позовал на чл.56 ал.1 от АПК.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ се подават жалби срещу Разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение №2153-14-40/16.05.2018 г. е издадено от Директора на ТП на НОИ-Плевен, т.е. от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО, а потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място административен орган.

Оспореното Решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. Същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

По отношение съответствието с материалния закон и административнопроизводствените правила, настоящият състав намира:

Спорът се свежда до правния въпрос правилно ли органите на ТП на НОИ-Плевен са определили началния момент на отпускане на пенсията за ОСВ на Г. и имали ли са право да издадат разпореждане преди приключване оспорването на предходното разпореждане, с което пенсията е определена в минимален размер.

Съгласно чл.1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пенсия и добавки към тях се отпускат въз основа на заявление, т. е по инициатива на носителя на материалното право. Нормата на чл.94 ал.1 КСО урежда началния момент на получаване на пенсия в зависимост от времето на подаване на заявлението. Пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 2-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите и добавките към тях се отпускат от датата на подаването им.

Съгласно чл. 98 ал.1 от КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане. Идентична е и разпоредбата на чл.10 ал.1 от НПОС, като в същата се определя и срок от четири месеца от подаване на заявлението за отпускане на пенсия, в който длъжностното лице по пенсионното осигуряване следва да се произнесе по него. Съгласно ал.2 на чл.10 от НПОС, когато става въпрос за пенсии за трудова дейност с правопораждаща дата след 31 декември 1999 г., какъвто е и настоящият случай, те се отпускат и изплащат в минималния размер за съответния вид пенсия до определянето на размера им по реда на КСО. След определянето на размера на пенсията по КСО разпореждането, с което първоначално е отпусната пенсията, се изменя съгласно чл.99, ал.1, т.2, буква "д" от КСО от органа, който го е издал, и ако има разлика в размера на пенсията, тя се изплаща от датата на отпускането. Това отпускане в минимален размер в случаите, когато за първи път се отпуска пенсия, се извършва в срок от един месец от подаване на заявлението - арг. чл.10, ал.4 от НПОС.

Анализът на цитираните правни норми сочи, че законодателят е предвидил особена процедура при отпускане за първи път на пенсии. Този особен ред изисква произнасяне на административния орган в значително по-краткия срок от един месец в сравнение с общо предвидения такъв от четири месеца с цел защита интересите на пенсионера и своевременно осигуряване на минимални средства за живот. Именно за тази цел е предвидено в рамките на това първо произнасяне по заявлението на лицето, административният орган да извърши преценка единствено на правото му на исканата пенсия и датата, от която това право е възникнало, респективно датата, от която то може да бъде упражнено по правилата на чл.94 от КСО.

Следва да се посочи, че съгласно чл.117а, ал.1 от КСО обжалването на разпорежданията по чл. 114 и чл. 117, ал. 1, т. 2 от КСО /между които попадат и разпорежданията, издадени въз основа на заявлението на Г. от 28.11.2017 г./ не спира изпълнението им. Същата разпоредба попада в хипотезата на чл.90, ал.2, т.2 от АПК, която предвижда изключение от правилото по чл.90, ал.1 АПК - последното не се прилага, когато със закон е допуснато предварително изпълнение на акта. В случая КСО допуска предварително изпълнение на разпорежданията, поради което не е необходимо да се чака влизането им в сила, за да се изпълняват, нито има пречка те да се изменят. Същите разпореждания подлежат на предварително изпълнение с оглед особения характер и социална значимост на пенсионното производство. Ако при оспорването се установи незаконосъобразност - различна дата на придобиване правото на пенсия, или различен размер на пенсията, на лицето се изплаща пенсия от окончателно установената дата и в окончателно определения размер. Обратното разрешение - да не се изпълнява разпореждането до влизането му в сила, фактически би лишило лицето от право на жалба, доколкото подаването на жалба би го лишило от средства за съществуване по време на оспорването, което може да продължи в значителен период от време – протичането на съдебното производство и това би било в противоречие с целта на закона.

При постановяване на процесното разпореждане по отношение на датата на отпускане на пенсията, правилно административният орган е изследвал единствено предпоставките за придобиване право на ЛПОСВ – тези по чл.68 от КСО и е отпуснал такава от първия момент на придобиване на правото, а именно 11.11.2017 г. при условията на чл.68 ал.3 от КСО, доколкото на тази дата Г. е навършил изискуемите 66 години. Съобразена е и разпоредбата на чл.94 ал.1 от КСО, като пенсията е отпусната от датата на придобиване на правото, когато заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата. В случая заявлението е подадено на 28.11.2017 г., 17 дни след датата на придобиване на правото на пенсия.

По отношение приложението на чл.56 ал.1 от АПК съдът счита:

Съгласно тази норма, административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. Административното производство има за своя цел произнасяне на административния орган по субективно материално административно право. Произнасянето на административния орган с административен акт или отказ прекратява производството автоматично. След произнасянето административният орган може само да уведоми страните, да поправи явни фактически грешки или да отстрани непълноти. Възможността на прекратяване на производството по реда на чл.56 от АПК е тази, която органът има, преди да се е произнесъл с краен административен акт. Когато се установи, че не са налице предпоставките за произнасяне, той отказва да се произнесе и прекратява производството, когато му е позволено от закона. Хипотезата да бъде прекратено административното производство след издаване на акт, който е и целта на същото това административно производство няма. В конкретния случай по искането на Г. за отпускане на ЛПОСВ е било издадено Разпореждане №2/08.12.2017г., т.е. правото е било вече реализирано с издаване на административния акт, поради което е неприложима нормата на чл.56 от АПК, както правилно е отбелязал и административният орган.

По отношение на твърденията, че Г. иска да продължи да работи, съдът за пълнота отбелязва, че отпускането на пенсия не се отразява на правото на пенсионираното лице да полага труд, по отношение на пенсионерите липсва обща законова забрана да продължат да работят.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното Решение на Директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са правилни, постановени в съответствие на материалния закон и събраните доказателства. Жалбата, поставила начало на настоящото производство като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Плевен, първи състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Д.Г. *** против Решение № 2153-14-40/16.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ – Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 40/09.03.2018 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: