Решение по Административно дело 550/2018г.

РЕШЕНИЕ

№ 565

гр. Плевен , 26 Септември 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: Катя Арабаджиева

при секретар Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията Арабаджиева административно дело №550 по описа на Административен съд-Плевен за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно - процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е въз основа на искова молба от „МК Надзор“ ЕООД с ЕИК 202792215, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Републиканска“ №9, вх.Б, ет.2, ап.4, представлявано от управителя М.З.И., чрез адв.И.С.А. ***, против Дирекция за национален строителен контрол към МРРБ с адрес гр.София, бул „Христо Ботев“№47 с правно основание чл.1, ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, с която претендира обезщетение за вреди от отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, представляващи платено възнаграждение за един адвокат, който го е представлявал в производството пред съда по обжалване на НП. Претендира се заплащане на сума в размер на 1450 (хиляда четиристотин и петдесет) лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата, както и направените в настоящото производство разноски и адвокатски хонорар общо в размер на 325 (триста двадесет и пет) лева.

В исковата молба твърди, че с НП №СЗР-5-ДНСК-99/6.06.2017 год. на заместник-началника на ДНСК, на МК „Надзор“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 30000 (тридесет хиляди) лева за нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ и осъществяване състава на чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ. По жалбата било образувано анд №1848/2017 год. на РС-Плевен, който с Решение №28/15.01.2018 год. потвърдил НП. Сочи, че в това производство дружеството е било представлявано по договор за процесуална защита и съдействие срещу възнаграждение от 1450 лева. Против постановеното решение е подадена касационна жалба до Административен съд-Плевен, където е било образувано канд №234/2018 год., който с окончателно решение №287/2.05.2018 год. е отменил решението на ПРС и обжалваното НП. За касационното производство не е договаряно отделно възнаграждение. Твърди, че с оглед на горното, за МК „Надзор“ ЕООД възниква правен интерес за завеждане на иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ с претенция ответникът да бъде осъден да заплати на дружеството нанесените му от отмененото НП№СЗР-5-ДНСК-99/6.06.2017 год. на заместник-началника на ДНСК щети, представляващи заплатения адвокатски хонорар от 1450 лева за процесуално представителство на дружеството в съдебното производство по защитата му срещу незаконния акт на администрацията. Излага подробни съображения за основателност на предявената претенция, позовава се на постановеното тълкувателно решение №1/2017 год. на ВАС и моли съда да постанови решение, с което да осъди ДНСК-София да му заплати обезщетение в размер на 1450 лева за причинените имуществени вреди по обжалването и отмяната на НП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да му бъдат присъдени направените деловодни разноски и адвокатски хонорар за водене на настоящото дело в размер общо на 325 лева.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.А. с надлежно пълномощно на л.3 от делото, която в проведеното съдебно заседание е направила искане, а съдът е допуснал с нарочно определение изменение в размера на предявената искова претенция, като същият се счита предявен вместо за първоначално заявената сума от 1450 лева, на 1430 лева. В останалата част поддържа исковата молба.Моли съда да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Дирекция за национален строителен контрол-София, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Х. с надлежно пълномощно на л.16 от делото, която оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Представя писмени бележки, в които по същество оспорва доказаността на плащането на сумата за адвокатско възнаграждение. Счита още, че не следва да се присъждат лихви върху претендираното обезщетение. Излага подробни съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.

Участващият в делото прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен Иван Шарков дава заключение за основателност на предявената искова претенция.

Административен съд гр.Плевен, пети състав, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:

От приложеното към настоящото производство анд №1848 по описа на Районен съд град Плевен за 2017 год. се установява, че с Наказателно постановление №СЗР-5-ДНСК-99/6.06.2017 год. на заместник-началника на ДНСК, на МК „Надзор“ ЕООД с ЕИК 202792215, с адрес гр.Плевен, ул „Републиканска“ №9, вх.Б, ет.2, ап.4, представлявано от М.З.И., във функциите му на консултант по смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от Закон за устройство на територията, за нарушение на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ във връзка с чл.61, ал.1 от Наредба №7/2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, във връзка с чл.64 от Закона за енергетиката във връзка с Наредба №16/2004 год. за сервитутите на енергийните обекти и чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 30000 (тридесет хиляди) лева, на основание чл.237, ал.1, т.6 от ЗУТ във връзка с чл.239, ал.1, т.2 и чл.222, ал.1, т.15 от ЗУТ затова, че във функциите си на консултант по смисъла на чл.166, ал.1, т.1 от ЗУТ съгласно Удостоверение №РК-0073/11.12.2013 год. на Началник ДНСК, с комплексен доклад №86/27.09.2016 год. е извършил положителна оценка за съответствие с основните изисквания за строежите на инвестиционен проект за строеж „Кабел 20кV от ВЛ 20кV“Панел“ до ЗРУ 20кV в стъкларски завод „Рубин“-гр.Плевен, в нарушение на изискванията на чл.142, ал.5, т.1 от ЗУТ във връзка с чл.61, ал.1 от Наредба №7/2003 год. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, във връзка с чл.64 от ЗЕ във връзка с Наредба №16/2004 год. за сервитутите на енергийните проекти.

Недоволно от издаденото НП е останало наказаното дружество, което го е обжалвало пред Районен съд-Плевен, където е образувано анд №1848 по описа на съда за 2017 год. По делото е постановено решение №28/15.01.2018 год., с което съдът, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН е потвърдил изцяло Наказателно постановление №СЗР-5-ДНСК-99/6.06.2017 год. на заместник-началника на ДНСК. Решението е обжалвано по реда на инстанционния контрол пред Административен съд-Плевен с касационна жалба от МК „Надзор“ ЕООД гр.Плевен, по която е постановено Решение №287/2.05.2018 год. по образуваното канд №234/2018 год., с което касационната инстанция е отменила оспореното решение и е отменила потвърденото с него Наказателно постановление №СЗР-5-ДНСК-99/6.06.2017 год. на заместник-началника на ДНСК.. Съдебното решение е влязло в законна сила на 2.05.2018 год.-на датата на постановяването му.

В развилото се пред Районен съд-Плевен съдебно производство по обжалване на издаденото НП, жалбоподателят е упълномощил адвокат И.С.А. с пълномощно на л.62 от делото на РС, с оглед подаване на жалба против НП№СЗР-5-ДНСК-99/6.06.2017 год. на заместник-началника на ДНСК и осъществяване на процесуално представителство, като са предоставени права за водене на делото до приключването му във всички инстанции според отбелязването в пълномощното. Жалбата против НП до РС е подадена и подписана от упълномощения адвокат. По делото пред РС-Плевен е проведено едно редовно съдебно заседание-на 7.11.2017 год. (на първото с.з. на 19.09.2017 год. не е даден ход по молба на адв.А.), на което жалбоподателят е бил представляван от адв.А., видно от отбелязването в протокола от проведеното съдебно заседание. Против решението на РС-Плевен е подадена касационна жалба, подписана от упълномощения адвокат А., която е представлявала касатора в проведеното съдебно заседание на 10.04.2018 год. пред Административен съд-Плевен.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Искът е допустим, като предявен от юридическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено изцяло наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на съдебното производство по обжалване на това НП разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил иска си пред АС - Плевен, който е компетентният съд и в двете хипотези.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди, след изменението на размера на исковата претенция, е изцяло основателен и доказан. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Фактическият състав на обективната безвиновна отговорност на Държавата по чл. 4 от ЗОДОВ във връзка с член 1, ал.1 от същия закон включва следните елементи: 1. Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответника; 2. причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите. Тези предпоставки трябва да са налице кумулативно и липсата на която и да е води до отпадане отговорността на ДНСК.

Следователно, първата предпоставка, с оглед на която е допустимо да се ангажира отговорността на държавата, е наличието на незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на ответника. Съгласно ТП № 2/2014 от 19 май 2015 г. по тълкувателно дело № 2 по описа за 2014 г. на ВКС, ОС на Гражданска колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС, дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал.1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл. 203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204, ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложените анд №1848/2017 год. на РС-Плевен и канд №234/2018 год. на Административен съд-Плевен, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е било изцяло отменено. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ДНСК, изразяващо в издаването на изцяло незаконосъобразен акт.

Тук именно следва да се посочи, че според чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменен като незаконосъобразен. Нещо повече, в тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009 г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008 г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.

На основание чл. 1, ал.1 и ал. 4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В хода на анд № 1848/2017 г. по описа на РС – Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.62 от делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1430 (хиляда четиристотин и тридесет) лв. е заплатено изцяло и в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата но нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 1430(хиляда четиристотин и тридесет) лева е реално изплатена на упълномощения адвокат. Процесуално представителство въз основа на сключения договор е било осъществено от адв.А., която се е явила в проведените съдебни заседания и пред РС-Плевен, и пред Административен съд-Плевен, и е представлявала дружеството, и която е изготвила и жалбата против НП до РС-Плевен, и касационната жалба против решението на РС пред Административен съд-Плевен.

Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, съставлява административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата. Същото е разгледано и е приключило на две съдебни инстанции-пред РС-Плевен и пред Административен съд-Плевен. Тъй като упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство и пред двете съдебни инстанции, в т.ч. е изготвил и жалбата против НП, и касационната жалба против решението на РС, за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18, ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на отменената със съдебното решение на РС имуществена санкция е в размер на 30 000 (тридесет хиляди) лева. Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.4 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв., или дължимото възнаграждение за една съдебна инстанция при посочения материален интерес е в размер на 1430 лева. В случая след изменението размера на предявения иск се претендира обезщетение в размер именно на 1430лева, който разход се явява доказан, защото тази сума е вписана като договорена и платена в брой в приложеното на л.62 от делото на РС пълномощно. Поради което размерът на иска се явява изцяло доказан и на това основание претенцията е основателна. На това основание следва да се присъди сума в размер на 1430лева.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно - това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, издадено от заместник началника на ДНСК, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП съдебно производство. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия.

Основателна е претенцията на ищеца обезщетението да се присъди ведно със законната лихва, считано от претендираната в исковата молба дата – 6.06.2018 г. В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т. гр. дело № 3/ 2004 г. на ОСГК е прието, че при незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове. В разглеждания случай отменителното НП решение на АС-Плевен е влязло в сила на 2.05.2018 г., но законна лихва следва да бъде присъдена от по – късна дата – 6.06.2018 г. – така, както е посочена от ищеца-от датата на предявяване на ИМ, до датата на окончателното изплащане на сумата.

Отговорна по иска за вреди Дирекция за национален строителен контрол, поради качеството й на юридическо лице, на основание чл.205 от АПК във връзка с чл.2, ал.1 от Устройствен правилник на ДНСК, от чиято структура е издателят на отмененото НП.

Следователно, предявеният иск се явява допустим и изцяло основателен.. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1430 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по анд №1848/2017 год. по описа на РС-Плевен и канд №234/2018 год. по описа на Административен съд-Плевен. Претенцията за лихва върху главницата от 1430 лева следва да бъде уважена от датата на предявяване на настоящата искова молба-6.06.2018 год до окончателното изплащане на сумата.

В настоящото производство се претендира и заплащане на разноски по водене на производството общо в размер на 325 лева, от които 300 лева възнаграждение за един адвокат по адвокатско пълномощно за образуване на настоящото административно дело и процесуално представителство и 25 лева заплатена държавна такса за образуване на делото. В ЗОДОВ е регламентиран въпросът с присъждане на разноските, като съгласно чл.10, ал.3 от с.з., ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. На ищеца следва да се присъди изцяло заплатената държавна такса за образуване на делото в размер на 25 лева съобразно приложената на л.4 квитанция, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ във връзка с чл.2а, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца възнаграждение за един адвокат съгласно адвокатско пълномощно л.3 от делото съразмерно с уважената част на иска с оглед чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, както следва: договореното и платено възнаграждение за един адвокат, представлявал ищеца в настоящото производство е 300 лева, поради което при напълно уважена претенция, тази сума следва да бъде присъдена в пълен размер.

Предвид горното и на основание чл. 203 от АПК, вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол към МРРБ-София, гр.София, бул „Христо Ботев“ №47 да заплати на „МК Надзор“ ЕООД с ЕИК 202792215, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул „Републиканска“ №9, вх.Б, ет.2, ап.4, представлявано от управителя М.З.И. сумата от 1430 (хиляда четиристотин и тридесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по анд №1848/2017 год. по описа на РС-Плевен и по канд №234/2018 год. по описа на Административен съд-Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на предявяване на исковата молба -6.06.2018 год. до окончателното изплащане на сумата.

Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок от съобщаването му, чрез АС-гр.Плевен, пред Върховния Административен съд на Р България.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: