Решение по Административно дело 549/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 530

гр.Плевен, 18 Септември 2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

При секретаря Венера Мушакова и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №549 по описа за 2018г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по предявена искова молба от „МК НАДЗОР“ ЕООД гр.Плевен, чрез адв.И.А. *** с надлежно пълномощно, срещу Дирекция за национален строителен контрол София, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, и с която се претендира присъждане на обезщетение в размер на 1450лв. за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени по административно-наказателно производство по обжалване и отмяна на Наказателно постановление №Пл-02-ДНСК-65/29.03.2017г. на Зам.началника на ДНСК разноски за адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане и на направените разноски по настоящето дело в размер на 325лева.

В исковата молба се твърди, че с Наказателно постановление № Пл-02-ДНСК-65/29.03.2017г. на „МК НАДЗОР“ ЕООД гр.Плевен е наложена имуществена санкция в размер на 30000лева за нарушение на чл.164 ал.4 вр. с чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ. Твърди се, че по жалбата на дружеството е образувано НАХД №1180/2017г. по описа на РС-Плевен, като с Решение №625/12.07.2017г. е отменено наказателното постановление изцяло, което решение е оставено в сила при касационен контрол. Твърди се още, че пред районния съд дружеството е защитавано от адвокат въз основа на договор за процесуална защита и съдействие, с договорено възнаграждение в размер на 1450лева, като за пред касационната инстанция не е договаряно отделно адвокатско възнаграждение. Извършва се позоваване на Тълкувателно постановление №282015г. на ГК на ВКС и І и ІІ колегия на ВАС, както и на ТР №2/2009г. на ОСК на ВАС и ТР №1/15.03.2017г. на ВАС и моли да бъде постановено решение, с което ДНСК-София да бъде осъдено да заплати причинените на дружеството имуществени вреди по обжалването и отмяната на Наказателно постановление № Пл-02-ДНСК-65/29.03.2017г. в размер на 1450лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание, в съответствие с разпоредбата на чл.214 от ГПК, от адв.А. е направено изменение на исковата претенция по отношение на предявения размер, като претендираното обезщетение е в размер на 1430лева.

В открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв.А., която моли да бъде уважена исковата молба, като счита, че е доказан размерът на търсеното обезщетение от 1430лева, който е съобразен с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Прави искане за присъждане и на разноските по настоящето дело.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява надлежно.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълен размер. Административен съд-Плевен, четвърти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно установено, че с Наказателно постановление № Пл-02-ДНСК-65/29.03.2017г. на Зам.началника на ДНСК на „МК НАДЗОР“ ЕООД гр.Плевен, на основание чл.237 ал.1 т.13 от ЗУТ е наложена имуществена санкция в размер на 30000лева, за нарушение на чл.164 ал.4 вр. с чл.142 ал.6 т.2 от ЗУТ.

По жалбата на дружеството, чрез адв.А. ***, е образувано НАХД №1180/2017г. по описа на РС-Плевен, по което с Решение №625/12.07.2017г. е отменено изцяло наказателното постановление. По делото са проведени две открити съдебни заседания, на които дружеството е представлявано от адв.И.А., която е и изготвила и подала жалбата. На л.55 от делото на РС е приложено пълномощно за процесуално представителство по НАХД №1180/2017г. и Договор за правна защита и съдействие №0003290/21.04.2017г., сключен между дружеството, чрез неговия управител, и адв.А. за оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в обжалване и процесуално представителство по делото срещу Наказателно постановление № Пл-02-ДНСК-65/29.03.2017г., като между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 1430лева с посочване, че е платено в брой.

По касационна жалба на ДНСК е образувано КАД №737/2017г. по описа на Административен съд Плевен, по което с Решение №555/22.11.2017г. е оставено в сила решението на районния съд. В производството пред касационната инстанция е проведено едно съдебно заседание, на което дружеството е представлявано от адв.А. с пълномощно от районния съд. Решението по НАХД 1180/2017г. на РС-Плевен е влязло в законна сила на 22.11.2017г., видно от отбелязването върху съдебния акт.

При така установеното от фактическа страна, съдът извежда следните правни изводи:

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Фактическият състав на отговорността по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки:1.Незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2.Настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. Причинна връзка между издадения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК, като ответникът ДНСК-София, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на ДНСК е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка. Ето защо ДНСК-София е пасивно легитимирана да отговаря по иска за обезщетение за вреди на „МК НАДЗОР“ ЕООД гр.Плевен.

В контекста на посочените по-горе правни разпоредби съдът намира, че е сезиран с искова претенция по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.203 от АПК за обезщетение за имуществени вреди, за които се твърди, че са настъпили в резултат на незаконосъобразно издадено наказателно постановление, като в производството по неговата отмяна са извършени разходи за адвокатско възнаграждение.

Искът е предявен от юридическо лице, претендиращо имуществени вреди в резултат на отменено наказателно постановление, изразяващи се в направените в хода на НАХД №1180/2017г. по описа на РС-Плевен разноски за адвокатско възнаграждение. Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014 г. делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. С оглед изложеното, съдебният състав приема, че исковата молба на ищеца за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие на незаконосъобразно наказателно постановление, е процесуално допустима. Съгласно чл.7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения, като в случая ищецът е предявил своя иск пред Административен съд-Плевен, който е компетентният съд.

Съдът намира, че предявеният иск за претърпени имуществени вреди е основателен по размер. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Съгласно Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС по т. д. № 2/2014г., дейността по административно наказване по естеството си е правораздавателна дейност на администрацията, насочена е към разрешаване на правен спор, възникнал по повод на конкретно сезиране, при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването. Тя е свързана със защитата на реда в областта на държавното управление по аргумент от чл.6 от Закона за административните нарушения и наказания и представлява санкционираща управленска дейност. Наред с другите правни форми на изпълнителна дейност - правотворческа, правоприлагаща и договорно-правна, класифицирани според предметно им съдържание и цел, тя представлява форма на административна /изпълнителна/ дейност, извършва се по административен ред чрез властнически метод, въз основа на законово предоставена административнонаказателна компетентност. Наказателното постановление, като резултат от упражнената дейност по административно наказване, също представлява по естеството си правораздавателен акт, то не се издава по реда на АПК и не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. Въпреки това, основният вид на дейността по налагане на административно наказание и на извършените действия или бездействия във връзка с административното наказване не дава основание разпоредбата на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ да се тълкува ограничително като приложното й поле да се ограничи до административните актове, издавани по реда на АПК, а незаконосъобразните наказателни постановления, с оглед на правораздавателния им характер, да бъдат изключени от предметния обхват на закона. За квалифициране на иска като такъв по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Доколкото искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е за обезщетение за вреди, настъпили вследствие незаконосъобразно наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административно наказване, то и исканията за обезщетяване на направени разноски в производството по обжалване подлежат на разглеждане по същия ред.

Съгласно чл.130 ал.2 от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. При това положение и с оглед задължителния характер на тълкувателните постановления, се налага извода, че при преценка основателността на предявен иск за обезщетение за вреди от категорията на процесния, с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, разглеждан по реда на чл.203 и сл. АПК, отмененото като незаконосъобразно наказателно постановление следва да се преценява като отменен незаконосъобразен административен акт, постановен от административен орган /или длъжностно лице/ при изпълнение на административна дейност. Макар наказателното постановление, с което се налага административно наказание, да не е индивидуален административен акт по определението на чл.21 ал.1 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност.

Наказателното постановление следва да е отменено по съответния ред, по аргумент от чл.204 ал.1 от АПК. В настоящия случай не се спори и се установява от приложеното НАХД №1180/2017г. на РС-Плевен, че НП е отменено изцяло, което решение след касационен контрол е влязло в законна сила на 22.11.2017г. Следователно, налице е първият елемент от фактическия състав на иска за обезщетение по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. Касае се за противоправно поведение от страна на администрацията на ДНСК-София, изразяващо в издаването на незаконосъобразен акт.

За пълнота следва да се посочи, че според чл.8 ал.3 от ЗОДОВ, когато в закон или указ е предвиден специален ред на обезщетяване, този закон не се прилага. В случая не е налице специален закон, който да предвижда обезщетяване за вреди, представляващи разноски за осъществена адвокатска защита в рамките на воденото административнонаказателно производство. Нито ЗАНН, нито субсидиарно приложимият НПК предвиждат ред, по който направените разноски в рамките на съдебното производство за осъществена адвокатска защита да бъдат възстановени на жалбоподателя в случай, че издаденият срещу него акт, в случая НП, бъде отменен като незаконосъобразен. В тази връзка изрично е постановено и ТР № 2/03.06.2009г. на ВАС - ОСС от I и II колегия на ВАС, по тълкувателно дело № 7/2008г., според което административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административнонаказателни дела. Следователно, тъй като съдебните разноски не подлежат на присъждане в рамките на административнонаказателното производство, за жалбоподателя не съществува друг правен способ да претендира същите, освен по исков ред.

Останалите елементи, които следва да са налице, за да може законосъобразно да се ангажира отговорността на държавата по този ред, е наличието на причинени имуществени/неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и вредите.

На основание чл.1 ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ обезщетение се дължи за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като под преки вреди следва да се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането. Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени, т. е. да са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.

В хода на НАХД №1180/2017г. на РС-Плевен е представен Договор за правна защита и съдействие, който е приложен на л.55 по делото, като видно от същия уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1430 лв. е заплатено в брой. Съгласно ТР по т. д. № 6/2012 г. на ВКС в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по банков път. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай такова отбелязване в договора за правна защита и съдействие е направено, поради което съдът приема, че сумата от 1430лв. е реално изплатена на упълномощения адв.И.А., която е изготвила жалбата и се е явила в две съдебни заседания пред РС и едно пред касационната инстанция, като е представлявала дружеството.

Досежно размера на сумата, която ищецът претендира да се присъди за производството пред РС, следва да се има предвид следното: Делото, по повод на което е бил сключен договорът за правна защита, не се отличава с фактическа или правна сложност, касае се за административнонаказателно дело по смисъла на чл.80, ал.1, т.1, б.“г“ от Правилник за администрацията в съдилищата, което в РС е приключило в две съдебни заседания. Тъй като упълномощеният адвокат е осъществил процесуално представителство, за определяне размера на дължимото възнаграждение се прилага чл.18 ал.2 от Наредба №1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно който за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. В случая стойността на отменената санкция е в размер на 30000лева. Разпоредбата на чл.7, ал.2, към която се препраща, предвижда в т.4 за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнаграждение, което при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е в размер на 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10 000 лв. Следователно, определено върху материалния интерес, основа за който е размерът на санкцията, дължимото възнаграждение за един адвокат е 1430 лева. В мотивите на постановеното Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия е посочено, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е "обоснован и справедлив", т.е. да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото й от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Предвид изложеното, предявената искова претенция следва да бъде уважена в пълния й размер от 1430лева.

Налице е и пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата за лицето вреда, поради което на ищеца се следва заплащане на обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от издаденото незаконосъобразно наказателно постановление. В случая ищецът не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало вреда, ако при осъществяване на своята административнонаказваща дейност длъжностното лице бе съобразило материалния и процесуалния закон за налагане на административни наказания. Именно в резултат на незаконосъобразното НП, издадено от Зам.началника на ДНСК, ищецът е следвало да ангажира адвокат по образуваното във връзка с обжалването на НП НАХД №1180/2017г. на РС-Плевен. В този смисъл е и постановеното Тълкувателно решение №1 от 15.03.2017г. на ВАС по т. д. № 2/2016г., ОСС, I и II колегия. Сумата в размер на 1430лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева), платена за адвокатско възнаграждение по НАХД №1180/2017г. на РС-Плевен, следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-06.06.2018г., от която начална дата е претендирана, до окончателното й изплащане.

По изложените по-горе съображения, предявеният иск се явява основателен и доказан по основание и по размер. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1430 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени от ищеца за защитата му по НАХД №1180/2017г. на Районен съд Плевен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-06.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба и в съдебно заседание ищцовата страна се представлява от адв.А., която прави искане за присъждане и на направените в настоящето производство разноски, а именно 300лева адвокатско възнаграждение и 25лева платена държавна такса. Съгласно чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ е специална и дерогира общите правила на ГПК. С оглед изхода на делото и предвид нормата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ следва ДНСК-София да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца 325лв., представляващи адвокатско възнаграждение по чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и внесена държавна такса за образуване на дело.

Воден от горните мотиви и на основание чл.203 от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол-София да заплати на „МК НАДЗОР“ ЕООД, с ЕИК:202792215, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Републиканска“ №9, вх.Б, ет.2, ап.4, представлявано от управителя М.З.И., на основание чл.1 ал.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ сума в размер на 1430лева (хиляда четиристотин и тридесет лева), представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, съставляващи разноски за адвокатско възнаграждение, платени по НАХД №1180/2017г. на Районен съд Плевен, ведно с дължимата законна лихва върху присъденото обезщетение от датата на подаване на исковата молба-06.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол-София да заплати на „МК НАДЗОР“ ЕООД, с ЕИК:202792215, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул.“Републиканска“ №9, вх.Б, ет.2, ап.4, представлявано от управителя М.З.И., направените по делото разноски в размер на 325лева (триста двадесет и пет лева), представляващи внесена държавна такса за образуване на делото и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението може да се оспори с касационна жалба, чрез Административен съд-Плевен, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: