Решение по Административно дело 536/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 482

18 юли 2018г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Плевен, втори състав, в публично заседание на десети юли през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

при секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното от съдия Господинов административно дело № 536 по описа на Административен съд - Плевен за 2018 год. и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.59б ал.3 от Закона за здравното осигуряване, във вр. с чл.145 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на “ДИАГНОСТИЧНО- КОСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР I- Плевен“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Панега“ № 28, представлявано от прокуриста К.Б.А., против заповед № РД-08-977/15.05.2018г., издадена от Директора на РЗОК- Плевен, с която постановен частичен отказ за сключването на договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по пакети : „Детски болести“ по специалност „Педиатрия“, „Нервни болести, детска неврология“ по специалност „Нервни болести“, пакет „Кожни и венерически болести“ по специалност „Кожни и венерически болести“, по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, медико- диагностични изследвания по пакет „Образна диагностика“ по специалност „Образна диагностика“, високоспециализирани медицински дейности по пакет „Кожни и венерически болести“ и високоспециализирани медицински дейности по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, с „Диагностично- консултативен център I -Плевен“ ЕООД, представлявано от прокуриста К.Б.А..

В жалбата са наведени доводи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, а също така и постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че същата е издадена при неизяснени факти и обстоятелства от значение за случая, несъбиране на правно- релевантни доказателства, обосноваващи издаване на акта и необсъждане на други факти и доказателства от значение за административното производство. Сочи се неоснователност на мотивите от атакуваната заповед, за наличие на хипотезата на чл.26, т.6 от НРД за медицинските дейности за 2018г. и се твърди, че по отношение на жалбоподателя не е налице санкция „прекратяване на договор“, която да дава основание за постановяване на оспорената заповед. В заключение се прави искане да бъде отменена заповед № РД-08-977/15.05.2018г., издадена от Директора на РЗОК- Плевен, както и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя направените деловодни разноски за настоящето производство.

В съдебно заседание оспорващият чрез процесуалният си представител адв. Д. Д. поддържа жалбата по изложените в нея съображения и представя писмени бележки, в които се повтарят доводите от жалбата. Твърди се незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради липса на посочените в него основания за издаването му, в която насока се излагат подробни доводи. Претендира присъждане на разноски по делото и представя списък за същите. В писмена защита излага подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед.

Ответникът по жалбата Директор на Районна здравноосигурителна каса /РЗОК/ - гр.Плевен, чрез процесуалният си представител оспорва жалбата и пледира тя да бъде оставена без уважение като неоснователна и недоказана. В писмена защита излага подробни съображения, които са в насока, че на налице материалноправните предпоставки за издаване на процесната заповед, а доводите от жалбата са неоснователни, поради което в заключение прави искане да бъде потвърдена оспорената заповед като правилна и законосъобразна.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди оплакванията в жалбата, събраните по делото доказателства и съобрази становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е инициирано от оспорващия, който е подал заявление за сключване на договор с НЗОК вх. № 52-01-53/26.04.2018г. по описа на РЗОК - гр. Плевен, в което е заявил желание представляваното от него лечебно заведение да сключи договор по чл.59 ал.1 от ЗЗО в съответствие с Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2018г. /НРД за медицинските дейности за 2018г./, за оказване на извънболнична медицинска помощ по подробно изброени в заявлението пакети от Наредба № 3 от 20 март 2018г. за определяне на пакети от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК / приложено на л.52 от делото/.

Към заявлението същият е приложил изискуемите с НРД за медицински дейности за 2018 година документи, подробно описани в заявлението.

Въз основа на горното е издадена оспорената в настоящото производство заповед, с която ответникът е отказал частично сключването на договор с „“ДИАГНОСТИЧНО- КОСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР I- Плевен“ ЕООД, тъй като е счел, че е налице хипотезата на чл.26, ал.1, т.6 от НРД за медицинските дейности за 2018г., а именно : „Директорът на РЗОК отказва да сключи договор при : 6. Наложена санкция „прекратяване на договор“. Последната е наложена с влязло в сила съдебно решение № 4516/10.04.2018г. по описа на ВАС“. От представеното с административната преписка препис от решение № 4516/10.04.2018г., постановено по касационно адм. дело № 2015/2017г. по описа на ВАС е видно, че с него е оставено в сила решение № 566/20.12.2016г., постановено по адм. д. № 833/2015г. по описа на Административен съд- Плевен. С последното е била потвърдена заповед № РД-08-1046/09.09.2015г. на Директора на РЗОК- Плевен. Същата не е приложена към административната преписка, но между страните няма спор за предмета ѝ, а и същият се установява от посоченото по- горе съдебно решение. С посочената заповед е извършено частично прекратяване на договор № 150422/18.02.2015г. за извършване на специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/, считано от датата на влизане в сила на заповедта- по пакет „Детски болести“ по специалност „Педиатрия“, „Нервни болести, детска неврология“ по специалност „Нервни болести“, пакет „Кожни и венерически болести“, по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, медико- диагностични изследвания по пакет „Образна диагностика“, високоспециализирани медицински дейности по пакет „Кожни и венерически болести“ по специалност „Кожни и венерически болести“ и високоспециализирани медицински дейности по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ по специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“. От съдебното решение е видно, че заповедта е издадена на основание чл.20, ал.1, т.4 ЗЗО и чл.96, ал.2, т.1 от НРД за 2005г.

От представените пред съда писмени доказателства няма оспорени такива по реда на чл.193 и сл. от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По силата на общата разпоредба на чл.21 ал.1 на АПК и предвид разпоредбата на чл.59б, ал.3 от специалният ЗЗО, приложими в настоящото производство са разпоредбите на АПК, уреждащи оспорването пред съд на индивидуални административни актове. Отказа на административен орган да издаде акт, в случаят частичен такъв за сключване на договор с лечебното заведение, е индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност на основание чл.145 ал.2 т.1 във вр. с чл.146 АПК. Жалбата е насочена срещу подлежащ на обжалване акт и е подадена от активно легитимирано лице, което е адресат на същия. Оспореният акт е неблагоприятен за жалбоподателя, поради което той има пряк и непосредствен интерес от оспорването му. Жалбата е подадена пред местно компетентния съд, преди изтичане на предвидения в чл.149 ал.2 от АПК преклузивен срок за обжалване /заповедта е връчена лично на прокурист, представляващ дружеството на 18.05.2018г., за което е направено отбелязване върху нея, а жалбата е заведена на 30.05.2018г. в РЗОК- Плевен/. Същата е редовна по отношение на форма и съдържание, като отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК.

Посочените обстоятелства обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждане по същество.

Съдът намира жалбата за основателна по следните съображения:

В съответствие с изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът следва да извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразяването му с целта, която преследва законът.

Оспорения административен акт е обективиран в предвидената от закона писмена форма, подписан от издателя си и изхожда от административен орган, разполагащ с териториална, материална и времева компетентност, а именно директора на Районна здравноосигурителна каса гр.Плевен, който според чл.59б, ал.2 от ЗЗО е оправомощеният от закона орган да издаде заповедта, с която е формулиран частичен отказ за сключване на договор с лечебното заведение.

Като индивидуален административен акт заповедта съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването ѝ, съгласно формалните изисквания на общия чл.59 ал.2 от АПК.

Не се установяват съществени нарушения на административно-производствените правила при издаване на административния акт, които да са ограничили правото на защита на заявителя и да препятстват съдебния контрол за материална законосъобразност на акта. Спазена е законоустановената административна процедура. Процесната заповед, е издадена в хода на проведено административно производство по чл. 59а, ал.1 и сл. от ЗЗО с подадено заявление в РЗОК за сключване на договор, с приложени документи, определени с НРД, съгласно чл.59а ал.2 от ЗЗО, което е приключило в указания от чл.59б, ал.1 от ЗЗО срок, с постановяване на предвидения в чл.59б, ал.2 от ЗЗО административен акт – заповед на Директора на РЗОК - гр.Плевен.

Съдът обаче намира, че оспореният в настоящото производство акт е издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, представляващо основание за отмяна по чл.146, т.4 от АПК.

За да постанови обжалваната заповед административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.26, ал.1, т.6 от НРД за медицинските дейности за 2018г. като е приел, че по отношение на жалбоподателя е налице наложена със съдебно решение санкция „прекратяване на договор“, а именно решение № 4516/10.04.2018г. по адм.д. № 2015/17г. на ВАС. Всъщност с горното решение не е налагана санкция по отношение на жалбоподателя, както неправилно е приел ответника, а е оставено в сила решение на Административен съд- Плевен по адм.д. № 833/2015г. Предмет на съдебен контрол с посочения съдебен акт е била законосъобразността на заповед № РД-08-1046/09.09.2015г. на Директора на РЗОК- Плевен, с която е извършено частично прекратяване на договор № 150422/18.02.2015г. за извършване на специализирана извънболнична медицинска помощ /СИМП/, считано от датата на влизане в сила на заповедта- по пакет „Детски болести“ по специалност „Педиатрия“, „Нервни болести, детска неврология“ по специалност „Нервни болести“, пакет „Кожни и венерически болести“, по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, медико- диагностични изследвания по пакет „Образна диагностика“, високоспециализирани медицински дейности по пакет „Кожни и венерически болести“ по специалност „Кожни и венерически болести“ и високоспециализирани медицински дейности по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“ по специалност „Физикална и рехабилитационна медицина“. От съдебното решение е видно, че заповедта е издадена на основание чл.20, ал.1, т.4 ЗЗО и чл.96, ал.2, т.1 от НРД за 2005г.

След запознаване със съдържанието на НРД за периода 2015г.- 2018г., публикувани в сайта на НЗОК, съдът установява, че в НРД за медицинските дейности за 2015г. не съществуват текстове, които да уреждат санкции при неизпълнение на договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. Налице е уредба, касаеща реда за прекратяване на договор с изпълнител на медицинска помощ- гл. XIV, чл.95-98 от НРД, но се касае за облигационноправна последици от неизпълнение на задълженията по сключен договор, а не санкция, каквато се въвежда с НРД за 2016г. - гл.XV. Едва с рамковия договор за 2016г. се регламентира прекратяването на договор като е една от възможните санкции, като с него са уредени условията и редът за налагане същата, каквито правила не са налице в НРДза медицинските дейности за 2015г., въз основа на който е издадена заповед № РД-08-1046/09.09.2015г. на Директора на РЗОК- Плевен, която е била предмет на съдебен контрол с посочените по- горе съдебни актове на АС- Плевен и ВАС. В настоящия случай по делото не са налице и данни за провеждане на производство по налагане на санкция „прекратяване на договор“, на каквато санкция в процесния случай се позовава Директора на РЗОК в оспорената заповед. Обстоятелството, че жалбоподателят не е изпълнил задължения по сключения договор е рефлектирало върху договорното правоотношение и е довело до прекратяване на договора като облигационноправна последица, а не като санкция, тъй като такава е била уредбата в НРДза медицинските дейности за 2015г. Ето защо съдът намира, че със заповед № РД-08-1046/09.09.2015г. на Директора на РЗОК- Плевен, на която се позовава ответникът, не е наложена санкция по смисъла на чл.26, ал.1, т.6 от НРД за медицинските дейности за 2018г.

При тези съображения настоящият съд намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че не е налице предвидената в чл. 20 ал. 1 т. 4 от ЗЗО, вр. чл.26, ал.1, т.6 от НРД за медицинските дейности за 2018г. законова предпоставка, тъй като със заповед № РД-08-1046/09.09.2015г. на Директора на РЗОК- Плевен не е наложена санкция „прекратяване на договор“. От уредбата в НРД за медицинските дейности за 2015г. може да се направи извод, че към момента на сключване на договора, прекратен с посочената по- горе заповед, не е имало уредба, регламентираща прекратяването на същия като санкция, както и ред за налагане на такава, респ. извън правомощията на административния орган е било налагането на такава санкция. Извършеното частично прекратяване на договора съставлява облигационноправна последица от неизпълнение на задължения, но макар и неблагоприятна за жалбоподателя, същата не съставлява санкция в административноправния смисъл на понятието. Ето защо съдът намира, че неправилно и незаконосъобразно Директорът на РЗОК- Плевен е отказал частично сключване на договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по подробно посочените в оспорения административен акт пакети с дружеството жалбоподател, съобразно оспорената в настоящето производство заповед № РД-08-977/15.05.2018г.

По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена, а оспореният административен акт отменен на основание чл.146 т.4 и т.5 от АПК, като незаконосъобразен.

При този изход на процеса и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски, съобразно чл. 143 ал. 1 от АПК следва да бъде осъден ответника да заплати на оспорващият направените и доказани съдебно деловодни разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, представляващи 50 лева платена държавна такса и 300 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед № РД-08-977/15.05.2018г., издадена от Директора на РЗОК- Плевен, с която последният е отказал частично сключването на договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ по пакети : „Детски болести“ по специалност „Педиатрия“, „Нервни болести, детска неврология“ по специалност „Нервни болести“, пакет „Кожни и венерически болести“ по специалност „Кожни и венерически болести“, по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, медико- диагностични изследвания по пакет „Образна диагностика“ по специалност „Образна диагностика“, високоспециализирани медицински дейности по пакет „Кожни и венерически болести“ и високоспециализирани медицински дейности по пакет „Физикална и рехабилитационна медицина“, с „Диагностично- консултативен център I -Плевен“ ЕООД, представлявано от прокуриста К.Б.А..

ВРЪЩА преписката на ответника за ново произнасяне при съблюдаване на обстоятелствената част на настоящето решение.

ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса - гр.Плевен да заплати на Диагностично- консултативен център I -Плевен“ ЕООД, представлявано от прокуриста К.Б.А., направените и доказани по делото разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд- Плевен пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :