Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 471

 

гр. Плевен, 16 юли 2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Николай Господинов

 

при секретар Бранимира Монова, изслуша докладваното от съдията  Господинов административно дело № 532/2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Д.М.П. ***, ЕГН **********, чрез адв. М.С. *** срещу изричен „мотивиран отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение по реда на чл.56 от ЗУТ“ на Главния архитект на Община Плевен, приложен към писмо № ТСУ 94 Д-4186-1/11.05.2018 г. относно издаване на разрешение за поставяне и схема за разполагане на автомат за топли напитки на ул.“Дойран“ №160, в УПИ I-5928,5928а, кв.390 по плана на гр. Плевен.

Жалбоподателката иска отказът да бъде отменен като незаконосъобразен. Сочи, че със заявление е поискала издаване на разрешение за поставяне на автомат за топли напитки, разположен на ул. “Дойран“ №160 в гр.Плевен - частен имот. Моли да се отмени отказа като противоречащ на материалноправните разпоредби, издаден при съществено нарушение на административно производствените правила и в несъответствие с целта на закона. Сочи, че в отказа не са изложени фактите, въз основа на които органът е приел, че са приложими определени правни норми. Автоматите за топли напитки са преместваеми обекти, и това не е спорно. Твърди, че изискването за схема съществува само относно обекти, които се разполагат на имоти общинска и държавна собственост, като случаят не е такъв. Твърди, че съгласно изложеното от органа тълкуване на разпоредби от Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на община Плевен /по-долу Наредба №15/ води до абсурдния извод, че преместваемият обект - автомат за топли напитки, следва да е поставен в друг преместваем обект като павилион, навес, мобилен фургон, временни базарни и пазарни конструкции. Моли да се отмени отказа и да се присъдят направените разноски.

Жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, представлява се от адвокат С. с пълномощно по делото. Сочи, че жалбата е мотивирана, моли да бъде уважена и да бъдат присъдени направените по делото разноски. Моли да се отмени атакувания индивидуален административен акт на Главния архитект на Община Плевен като незаконосъобразен. Основното съображение е, че е нарушен чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. Наредбата е подзаконов нормативен акт, не може противоречи на закона, т.е. при издаване на разрешение за поставяне на такъв обект в частен имот не се изисква схема. Това е т.н. регистрационен режим и това е така, тъй като все пак има достъп на хора, поради което за общината не е безразлично дали са спазени съответните изисквания, но тя би трябвало да даде разрешение, да регистрира този обект на територията на Община Плевен в частния имот и съответно собственикът или заявителят би следвало да си издаде другите разрешителни. Счита, че атакуваният отказ е незаконосъобразен и немотивиран, тъй като позоваването само на текстове от наредбата не означава, че отказът е мотивиран. Също така счита, че би следвало администрацията, ако нещо не отговаря на изискванията на заявлението, да даде указания на заявителя. Моли да се съобрази и изложеното в жалбата.

Ответникът – Главен архитект на Община Плевен, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт З. З.. Моли като се вземат предвид събраните в хода на делото доказателства да се потвърди оспорения отказ на главния архитект на Община – Плевен, с който по реда на чл. 56 от ЗУТ на Д.П. е отказано издаването на разрешение за поставяне на автомат за топли напитки в административна сграда с адрес: ул. „Дойран“ № 160, гр. Плевен. Оспореният отказ е издаден от компетентен административен орган съгласно чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, при спазване изискванията за форма и съдържание на административния акт и посочване както на правните, така и на фактическите основания за издаването му. Счита, че при издаването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до отмяната на това основание. Мотивите на гл. архитект постановил процесния отказ са изрично формулирани в оспорения акт, а именно, че липсват предпоставките на чл. 9, ал. 2, вр. с чл. 9, ал. 1, т. 9 от Наредба 15 на Общински съвет – Плевен, съгласно която кафе и други топли напитки могат да се предлагат само в изрично изброените от цитираните разпоредби преместваеми обекти, като това са павилиони и навеси, временни базарни и пазарни конструкции, мобилни фургони, както и навеси за спирки и павилиони за обслужване на масовия градски транспорт. Предвид заявлението, което е подадено от г-жа П., липсата на схема за разполагане на въпросния обект, както и на изрично съгласие на собствениците в имота, който се явява частна собственост за административния орган е било невъзможно да установи  на първо място дали въпросното предоставено съоръжение отговаря на изискванията за неговото поставяне, а също така е установено, че не отговаря на цитираните разпореди за вида на преместваемото съоръжение, в което трябва да се предлагат кафе и други топли напитки. В конкретния случай кафе-автоматът не отговаря на посочените изисквания на Наредба 15. Главният архитект е постановил законосъобразен отказ да издаде разрешение за поставяне на въпросния кафе автомат, административният акт е правилен и законосъобразен и моли да се потвърди като такъв, като се отхвърли оспорването като неоснователно.

От събраните доказателства се установява следната фактическа обстановка:

До главния архитект на община Плевен е подадено заявление вх.№ ТСУиС-94Д-4186/02.04.2018 г. /л.41/, с което П. е поискала издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект по чл.56 ЗУТ в имот частна собственост. Няма доказателства органът е поискал отстраняване на нередовности на така подаденото заявление. Подадено от П. е допълнително заявление /л.29/ от 10.04.2018 г., с което е представено решение на управителния съвет на административната сграда на ул.“Дойран“ №160. Същото решение е приобщено на л.30, като буквално гласи: Решение на управителния съвет на административна сграда ул.“Дойран“ 160 относно: преместване на кафе автомат на територията на сградата и сключване на договор: членове на управителния съвет, и следват имената на тези членове и подписи на 7 от посочените 8 лица.

Подаденото заявление е било разгледано от ЕСУТ, като с протокол №16/19.04.2018 г. /л.л.26-28/ по т.21 от разглежданите въпроси, не е приела заявлението, като е посочено да се изготви мотивиран отказ, без да са изложени каквито и да са мотиви за неприемането.

Въз основа на решението на ЕСУТ гл.архитект на общината е издал оспорения отказ /л.8/, като в същия е посочено, че автоматите за топли напитки са преместваеми съоръжения по смисъла на чл.1, ал.3, т.1 във вр. с чл.2, ал.1, т.1.8 от Наредба №15 и съгласно чл.3, ал.1 от същата наредба, могат да се поставят временно върху имоти държавна, общинска или частна собственост, до разрешаване на предвиденото съгласно действащия ПУП строителство. За целта съоръженията трябва да отговарят на устройствените, инженерно-техническите, противопожарните и санитарно-хигиенните норми, съгласно действащото законодателство, както и да са подходящи по местоположение, разположение, вид, материали и естетика, съгласно чл.8, ал.1 от Наредба №15. Същите се разрешават въз основа на одобрена схема за разполагане от гл.архитект съгласно чл.14 от същата наредба. Според чл.9, ал.2 във вр. с чл.2, ал.1, т.1.8 от наредбата, кафе и други топли напитки могат да се предлагат само в преместваеми обекти по чл.2, ал.1, т.1.1, т.1.2, т.1.3 и т.2 от Наредба №15, в случая горепосочените предпоставки не са налице, поради което искането не може да се удовлетвори. Посочено е, че е налице произнасяне на ЕСУТ, доведено да знанието на заявителя. На основание чл.13, ал.4 във вр. с чл.9, ал.2 и чл.2, ал.1, т.1.8 от Наредба №15, както и на решението на ЕСУТ е отказано издаването на разрешение.

Отказът е изпратен с писмо /л.7/ от 11.05.2018 г., за което писмо няма данни кога е връчено на заявителя. Срещу отказа на 25.05.2018 г. е подадена настоящата жалба, видно от поставения вх. № на община Плевен /л.2/.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд Плевен, втори състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за основателна.

Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят преместваеми увеселителни обекти и преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности - павилиони, кабини, маси, зарядни колонки за електрически превозни средства, както и други елементи на градското обзавеждане (спирки на масовия градски транспорт, пейки, осветителни тела, съдове за събиране на отпадъци, чешми, фонтани, часовници и други). Съгласно разпоредбата на  чл. 56, ал. 2 от ЗУТ, за поставянето на горепосочените преместваеми обекти, включително тези за търговски дейности, се издава разрешение за поставяне по ред, установен с наредба на общинския съвет, а за държавни и общински имоти - и въз основа на схема, одобрена от главния архитект на общината. В случая е приложима Наредба №15 за реда и условията за поставяне на преместваеми съоръжения на територията на община Плевен /Наредба №15/, която е приобщена на л.л.9-23 от делото.

Отказът е издаден от компетентен орган. Именно главният архитект на общината въз основа на чл.56 ЗУТ издава или отказва издаването на разрешение за поставяне на преместваем обект. Отказът е писмен, но изискуемата писмена форма не е спазена с оглед липсата на мотиви.

По отношение на мотивите, спазването на административно производствените правила и материалния закон съдът съобразява следното:

Органът не е събрал необходимите и относими доказателства, за да изясни фактите и да се произнесе, съобразявайки се с така установените факти. По преписката е налице допълнително подадено заявление, с което заявителят смята, че е представил необходимото съгласие на собствениците по чл.56, ал.5 от ЗУТ. От така представеното от него решение /л.30/ е видно, че: 1. В същото липсва каквото и да е волеизявление, доколкото липсва съгласие или несъгласие с поставянето на кафе автомат, и 2. същото е за поставяне на територията на сградата на ул.Дойран 160, а не на поземления имот /ПИ/. Не е изяснен въпросът къде се изисква поставяне на преместваемото съоръжение, както и въпросът чия е собствеността на ПИ и налице ли е съгласие на собственика на ПИ за поставянето. Органът е следвало да укаже на заявителя да уточни в сграда или на ПИ иска да се постави автомата за топли напитки, и да представи съгласието на собственика на ПИ, или договор с последния. Като не е направил това, органът е допуснал съществено процесуално нарушение, като се е произнесъл, без да изясни фактите.

Съгласно чл.56, ал.2 от ЗУТ, разрешение се изисква само за поставянето на преместваемо съоръжение върху ПИ, но не и за поставянето на същото съоръжение в сграда. В случай, че се иска поставянето на автомат за топли напитки вътре в сграда, е следвало да откаже издаване на разрешение, тъй като такова разрешение не се изисква от закона за поставяне на автомат за топли напитки в сграда, доколкото такъв автомат за топли напитки в сградата не представлява преместваемо съоръжение по смисъла на ЗУТ и следователно не може да се издаде. Ако е налице съгласие на собственика на ПИ и се иска поставянето на преместваемо съоръжение в ПИ, органът е следвало да съобрази, че разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредба №15 изрично урежда преместваеми обекти по чл.2, т.1 и т.2 от същата Наредба, които са поставени върху имоти - общинска собственост. Следователно същата не е приложима в случай, че ПИ, в който се иска разполагане, е частна собственост, какъвто е настоящият случай. Освен това, дори ПИ да е общинска собственост, то тази разпоредба няма смисъла, който ѝ придава органът. Според тълкуванието на гл.архитект, никой на територията на Община Плевен не може да извършва търговия с кафе и други топли напитки, ако не го прави в павилион, навес, временна базарна или пазарна конструкция, мобилен фургон, навес или павилион към спирка на градския транспорт, което не само е житейски абсурдно, но е и правно неиздържано с оглед на принципа на свободна стопанска инициатива, закрепен в Конституцията - чл. 19, ал.1. С Наредба №15 общината е ограничила сама себе си по отношение на стоките и услугите, които могат да се предлагат на обекти, разположени на имоти - общинска собственост, но това ограничение не важи за обекти, поставени на земя - частна собственост. Освен това наредбата в своя чл.2, т.1.8 изрично посочва машините за топли напитки като вид преместваеми съоръжения, поради което не може да се приеме, че топли напитки не могат да се предлагат от такива машини, а само от други видове преместваеми съоръжения. 

Следва да се посочи, че съгласно чл.6, ал.2 от Наредба № 15 за преместваем обект като процесния не е необходимо становище на ЕСУТ. Кафе автоматите не попадат в хипотезите на първото изречение на тази разпоредба, която сочи за кои обекти изрично се изисква становище на ЕСУТ. Доколкото се касае за частен имот, и за преместваемото съоръжение, разположено в такъв имот, съгласно ЗУТ не е необходима схема за разполагане, то гл.архитект не притежава и възможността по своя преценка да внесе заявлението в ЕСУТ, за приемане на схема за разполагане, каквато възможност му дава второто изречение на разпоредбата, приложима в случаите, когато се изисква схема за разполагане. Следва за пълнота да се посочи, че макар и некомпетентен, ЕСУТ също не е посочил никакви основания за постановения отказ в своето решение, макар да предлага такъв.

Наредба №15 не изисква схема за разполагане, за да се издаде разрешение за поставяне на преместваем обект в частен ПИ, както смята главният архитект. Посочената от него разпоредба на чл.14 от Наредба №15, изискваща такава схема, касае само преместваеми съоръжения, разположени на имоти - общинска собственост. В същия смисъл е и ЗУТ. Не е налице обаче регистрационен, като смята процесуалният представител на жалбоподателя, а разрешителен режим съгласно ЗУТ за такова разполагане в частен ПИ.

С оглед на изложеното процесният мотивиран отказ е издаден от компетентен орган, но при неспазване на предписаната от закона форма, при съществено нарушаване на административно производствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен. Доколкото естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество, съгласно чл.173, ал.2 АПК делото като преписка следва да се върне на органа за постановяване на нов акт при съобразяване с мотивите на настоящето решение. Съгласно чл.174 АПК, в този случай съдът следва да определи срок за новото произнасяне. Доколкото съгласно чл.13 от Наредба №15 се предвижда 14-дневен срок за произнасяне по постъпило заявление, съдът приема, че съответния акт на главния архитект следва да бъде издаден в 14-дневен срок от отстраняване на нередовностите в заявлението, при съобразяване с мотивите на настоящето съдебно решение.

В 7-дневен срок от влизане в сила на съдебното решение главният архитект следва да изиска от заявителя да уточни дали в сградата или в ПИ на ул.“Дойран“ №160 се иска разполагане на преместваемото съоръжение, като се представи и изрично писмено съгласие на собственика на ПИ за такова поставяне, или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Отстраняването на нередовностите следва да стане в 3-дневен срок от съобщението, съгласно чл.30, ал.2 от АПК. В случай, че нередовностите не бъдат отстранени в този срок, следва да се прекрати производството съгласно чл.30, ал.3 от АПК. При отстраняване на нередовностите в срок - уточняване на заявлението и представяне на съгласие или договор за наем, главният архитект следва да се произнесе по същество. Ако се иска поставяне на автомата за топли напитки вътре в сградата, главният архитект следва да откаже издаване на разрешение на основание, че за такова поставяне не се иска разрешение. В случай, че се иска поставяне на съоръжение в ПИ, и е налице съгласие на собственика на ПИ, или договор за наем, следва да се издаде разрешение за поставяне в 14-дневен срок от отстраняването на нередовностите в заявлението.

При този изход на делото претенциите на присъждане на направените в производството разноски от страна на жалбоподателя са основателни. Такива са направени общо в размер на 510 лева, от които държавна такса в размер на 10 лева /документ за внасянето й на л.5/, и 500 лева платено възнаграждение за един адвокат /л.6/.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд Плевен, втори състав

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ мотивиран отказ за издаване на разрешение за поставяне на преместваемо съоръжение по реда на чл.56 от ЗУТ на Главния архитект на Община Плевен, приложен към писмо № ТСУ 94 Д-4186-1/11.05.2018 г. на Главния архитект на Община Плевен, относно издаване на разрешение за поставяне и схема за разполагане на автомат за топли напитки на ул.“Дойран“ №160, в УПИ I-5928,5928а, кв.390 по плана на гр. Плевен.

ВРЪЩА делото като преписка на Главния архитект на Община Плевен за произнасяне по заявление вх.№ ТСУиС-94Д-4186/02.04.2018 г., подадено от Д.М.П. ***, ЕГН **********, след влизането в сила на настоящето съдебно решение при съобразяване с неговите мотиви по тълкуването и прилагането на закона, и в посочения в мотивите срок.

ОСЪЖДА Община Плевен да плати в полза на Д.М.П. ***, ЕГН ********** сумата от 510 /петстотин и десет/ лева като разноски по административно дело № 532 по описа на съда за 2018 г.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му на страните.

                                              

                                                                  СЪДИЯ: