Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 725

 

гр.Плевен, 07 декември 2018 г.

 

   В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд-Плевен, втори състав, в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Николай Господинов

 

При секретаря Бранимира Монова, като разгледа докладваното  от съдия Господинов адм.дело №524 по описа за 2018 г. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

         Делото е образувано по жалба от Й.Ц.С. ***, ЕГН ********** срещу решение №2153-14-39/10.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен, с което е отхвърлена жалбата му /наименувана искане/ вх.№1056-14-261/13.04.2018 г. и е потвърдено разпореждане №27/08.03.2018 г. на Ръководител на “ПО”, като правилно и законосъобразно.

В жалбата са наведени доводи, че решението е незаконосъобразно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалния закон и неспазване на целта на закона. Сочи, че при отпускане на пенсията за ОСВ не му е зачетен като учителски стаж периодът 01.08.1983 г. - 01.06.1990 г. В посочения период е воден като хореограф, методистоводител, хореограф, учител и художествен ръководител в ОК на ДКМС /Пионерски дом/. За да се откаже признаването на учителски стаж, органът е приел, че е приложима разпоредбата на чл.19, ал.1 от НПОС /Наредба за пенсиите и осигурителния стаж/. Сочи, че същата разпоредба няма обратно действие, като за периода следва да се приложат действащите тогава разпоредби на Наредба № 8 за назначаване и освобождаване на учителските кадри /обн.1978 г., отм. 1991 г./, Указ № 330 за народната просвета и Правилник за школите по изкуства. Съгласно тях се създават в помощ на училището пионерски домове, дворци и други извънучилищни учреждения и се организират разнообразни форми на извънкласна и извънучилищна работа. Съгласно чл.2 от Правилника на школите по изкуствата те имат статут на извънучилищни заведения и се приравняват по права, категоризиране и заплащане с другите учебно-възпитателни заведения. В тези заведения обучението се е провеждало по утвърдени учебни планове, а урокът е основана форма на учебно-възпитателна работа. Преподавателите са изработвали годишни и срочни планове за разпределение на учебния материал и са водени дневници за редовно посещения на учебните занятия, т.е. тези форми са съпоставими с училищните форми на обучение. Следователно стажът му следва да бъде приравнен на преподавателски. Сочи, че съгласно придобитото му образование отговаря на изискванията за заемане на длъжността учител и възпитател. През всички години на трудовия му стаж е изпълнявал едни и същи трудови функции. Моли да се отмени решението, като му се зачете учителски стаж в посочения период. Прилага копие от диплома за висше образование. Моли да му се присъдят разноските по делото.

От ответника по делото- директора на ТП на НОИ-Плевен не е депозиран писмен отговор по жалбата, въпреки дадената му възможност  с определение № 744/05.06.2018 г. /л.39/.

В съдебно заседание оспорващият Й.Ц.С. се явява лично и с адв. В.Д..  Процесуалният представител на жалбоподателя излага доводи, че следва да бъде уважена предявената жалба и да бъде отменено оспорваното решение на директора на ТП на НОИ – Плевен като неправилно и незаконосъобразно. Счита същото за постановено при нарушение на материалния закон и неспазване целта на закона. Твърди, че основният спорен въпрос е следва ли да се зачете за учителски стаж времето  от 01.08.1983 г. до 01.06.1990 г. Сочи, че през този период е работил на длъжност  като хореограф  и методистоводител при ОК на ДКМС /Пионерски дом - Плевен/. Счита, че неправилно административният орган е приложил разпоредбата на чл. 19, ал 1 НПОС. Същата няма обратно действие съгласно § 9, ал. 1 от  Преходните и заключителни разпоредби на КСО и следва да се приложат действащите към оспорения период нормативни документи, а такива са Наредба № 8 за назначаване и освобождаване от длъжност на учителски кадри, Указ 330 за народната просвета и Правилника за школите по изкуства. Съгласно тях се създава в помощ на училищата, пионерски домове, дворци и други извънучилищни учреждения и се организират разнообразни форми на извънкласна и извънучилищна форма съгласно  чл. 2  от  Правилника за школите по изкуства, а те имат статут на извънучилищни заведения и се приравняват по права, категоризиране и заплащане с други учебно-възпитателни заведения. В тези заведения, видно и от свидетелските показания, обучението се е провеждало по утвърдени учебни планове, урокът е бил основна форма на учебно-възпитателна работа. Преподавателите са изработвали годишни и срочни планове за разпределяне на учебния материал. Водени са дневници за редовно посещение на учебните занятия - изисквания, които са съпоставими към училищните форми на обучение. Доверителят й има и необходимото образование за заемане на длъжността „учител“ и „възпитател“. Счита, че за всички тези години от свидетелските показания е доказано, че трудовият стаж на доверителя й следва бъде приравнен на учителски такъв, изпълнявал е едни и същи трудови функции като учител, съгласно свидетелските показания на свидетелката С.. Моли да се издаде решение, с което да се отмени Решение № 2153-14-39/10.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен като неправилно и незаконосъобразно и да се върне преписката на административния орган за ново разглеждане, като спорният стаж следва да се зачете за учителски с указания да бъде отпусната добавка от учителския пенсионен фонд. Претендира разноски.

Ответникът се представлява от юрисконсулт Е. Р., която излага становище да се остави без уважение жалбата на Й.Ц.С. и да се потвърди като правилно и законосъобразно решение № 2153-14-39/10.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Плевен и потвърденото с него Разпореждане № 27 от 08.03.2018 г. на ръководител Пенсионно осигуряване. Твърди, че в решението са изложени подробни мотиви и административният орган правилно е преценил осигурителния стаж на жалбоподателя, правилно го е зачел и при тези условия е отпуснал пенсия за осигурителен стаж и възраст пожизнено по чл. 68, ал. 1  и ал. 2 КСО, а именно при общите условия за отпускане на пенсия на мъжете в Р. България. Ако претендираният стаж бъде зачетен като учителски стаж, единствената придобивка, която жалбоподателят би имал, това е добавка от учителски пенсионен фонд, която се следва на учители, които не са се пенсионирали при условията на ранно пенсиониране, а при общите условия по чл. 68.  Пледира да се постанови решение, съобразно всички събрани доказателства по делото и доводите в решението.

         Административен съд- Плевен, втори състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Със заявление вх.№2113-14-2514/07.12.2017 г. до директора на ТП на НОИ- Плевен /л.6 и сл./ г-н С. е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са били приложени съответните документи, удостоверяващи  осигурителен стаж и доход.

С разпореждане №2/05.01.2018 г. на ръководител ПО (л.26) на г-н С. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 07.12.2017 г. пожизнено по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, при навършена възраст 64 год. 05 мес. и придобит осигурителен стаж при ІІІ категория 40 год. 00 мес. 00 дни, в минимален размер по чл.70, ал.9 от КСО. С последващо разпореждане № 27/08.03.2018 г. /л.27/, същата е отпусната в действителен размер, като е посочено, че осигурителният стаж при ІІІ категория 40 год. 05 мес. 00 дни.

Разпореждане № 27/08.03.2018 г. е получено на 24.03.2018 г., видно от обратната разписка на л.28. Срещу същото на 13.04.2018 г. е подадена жалба /наименувана искане/ от г-н С. /л.31/, като се излагат твърдения, че работи в Център за работа с деца /преди Пионерски дом/. От август 1983 г. до май 1990 г. е воден към ОК на ДКМС. През всичките тези години е вършил едно и също - бил е учител, а сега старши учител на деца. Завършил е педагогически институт. Желае поне стажът му като методист да бъде признат за педагогически.

С решение № 2153-14-39/10.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ-Плевен /л.л.34-36/ жалбата срещу разпореждането е отхвърлена. Горестоящият административен орган, след установяване на фактите е приел, че поради изпълнение на двете кумулативни условия на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, на г-н С. правилно е отпусната лична пенсия за ОСВ, а съгласно трудовата книжка е бил методист в ОК на ДКМС в периода 01.08.1983 г. - 01.06.1990 г. За този период органът е счел, че стажът не може да бъде приет за учителски по смисъла на чл.19, ал.1 от НПОС, и правилно е признат само за стаж III категория труд. В обр.УП-15 за същия период са посочени длъжности хореограф - от 01.12.1983 г. до 31.12.1983 г. и от 01.01.1984 г. до 31.12.1984 г., както и методистоводител - от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. и от 01.01.1986 г. до 30.11.1986 г. Посочено е, че в списъка на длъжностите, за които се признава учителски стаж по чл.19, ал.2 от НПОС фигурира единствено длъжността хореограф. Липсват обаче доказателства лицето да е изпълнило пълния норматив задължителна преподавателска работа, а за да бъде зачетен учителски стаж, трудът следва да е положен в учебни и възпитателни заведения. Това са учебни заведения, създадени по ЗНП /отм./. В случая трудът е към ОК на ДКМС, като последното не е учебно заведение. В действащия към онзи момент ППЗП /отм./ и действащия списък по чл.41, ал.2 от същия, не е налице длъжност „методист“. В заключение е направен извод, че правилно пенсионният органа не е зачел стажа за учителски.

Това решение на директора на ТП на НОИ е връчено на 16.05.2018 г. /обратна разписка на л.37/, а на 23.05.2018 г. е подадена жалбата срещу него чрез органа, видно от вх.№ /л.2/.

По делото е приобщена диплома за завършено висше образование на С. /л.5/, съгласно която е завършил Висш музикално-педагогически институт Пловдив през 1978 г. със специалност народни инструменти и народно пеене, и му се признава квалификация изпълнител и преподавател по нар.инструмент и ръководител на битови състави.

По делото е разпитан свидетел - С.И.С. /л.л.111-112/. Същата сочи, че в периода 1983 г. - 1990 г. е работила заедно с г-н С. в Окръжния пионерски дом, като тя е била завеждаща отдел „Естетическо възпитание“, а С. - ръководител на народния оркестър и на две от школите - по гъдулка и по тамбура. Била му е пряк ръководител. Бил е длъжен да открива талантливи деца, които имат отношение към народната музика. Набирал е деца и за останалите школи  - по кларинет, кавал, ударни инструменти, контрабас и т.н. Имал е седмичен норматив 20 часа, месечно 80 часа. В своята учебно-възпитателна работа ежемесечно е попълвал декларация, която св. е одобрявала съвместно с ръководството за взетите часове и съответствието й с одобрения план, който е в правилника на дома, и репертоарния план на ансамбъл „Нашенчета“. В работата му са се използвали и т.нар. специализирани лагери, за специална подготовка в отделните школи и синхронизация на отделните инструменти и оркестъра като цяло. В Пионерския дом обучението се е извършвало в рамките на 45-60 минути всеки от часовете, като това са били учебни часове. Основната форма на учебно-възпитателна работа е била солфеж и работа с инструмент. Целогодишно С. е представял учебни планове, които са съобразени с плана на дома. През целия период е изпълнявал длъжност ръководител на народния оркестър, с който е участвал в много конкурси.

По делото са приобщени доказателства относно участия и награди на ръководения от г-н С. оркестър в процесния период, в които е посочено неговото име /л.л.45-53, 57-67, 101-102/.

От поименно разписание на длъжностите и основните заплати в Център за работа с деца /Пионерски дом/ за периода 01.01.1990 г. до 31.12.1990 г. /л.л.68-69/ е видно, че г-н С. в този период е на длъжност учител методист.

От приложени заповеди /л.л.70-79/ е видно, че на г-н С. е бил определен норматив 20 часа седмично, като са му изплащани средства и за лекторско възнаграждение.

Приобщена е и докладна записка, с която са утвърдени извънкласни учебни форми в окръжния пионерски дом-Плевен, включително народен оркестър със школи по кавал, гайда, гъдулка, тамбура, виола, виолончело, контрабас /л.л.54,55/.

За изясняване на фактите по делото са назначени първоначална и допълнителна съдебни-икономическа експертиза от икономист, чиито заключения съдът кредитира като компетентни и безпристрастно изготвени, неоспорени от страните. Заключението на първоначалната експертиза е на л.л.91- 98. Съгласно същото, общият осигурителен стаж на г-н С. към 07.12.2017 г. е 40 години, 05 месеца и 00 дни, придобит като III категория труд. Учителският стаж, изчислен по приложените в досието на ТП на НОИ документи, е 27 години, 06 месеца и 06 дни. Стажът като „хореограф“ в процесния период е 03 години, 01 месеца и 00 дни, като ако се признае за учителски, учителският стаж ще стане 30 години, 07 месеца и 06 дни, и все още няма да е изпълнено условието на § 5 от КСО. Размерът на пенсията за ОСВ е правилно определен.

Съгласно заключението на допълнителната СИЕ /л.л.120-122/, при зачитане в процесния период от 01.08.1983 г. до 01.06.1990 г. на стажа на С. като учителски, същият ще има учителски стаж общо в размер на 38 години, 05 месеца и 07 дни, и ще има право на пенсия по чл.69в, ал.1 от КСО.

         С последващо разпореждане №12/27.03.2018 г. /л.29/ пенсията за ОСВ е изменена, като е съобразен 5 месеца стаж за отложено пенсиониране.

Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

         Съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.”а” от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на НОИ (РУСО) се подават жалби срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, добавките и компенсациите към тях, като ал.3 от същата норма регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ (РУСО) се произнася по жалбите с мотивирано решение в едномесечен срок от получаването им. Решение № 2153-14-39/10.05.2018 г. е издадено от директора на ТП на НОИ – Плевен. Ето защо съдът намира, че оспореното решение е издадено от компетентен орган по чл.117, ал.3 от КСО. Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя, време и място орган.  

Решението на директора на ТП на НОИ-Плевен е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити, включително фактическо и правно основание за издаване на акта, т.е. решението е мотивирано, така както изисква чл.117, ал.3 от КСО. При неговото издаване са спазени административно производствените правила, като същото е издадено в рамките на едномесечния срок за произнасяне по чл.117, ал.3 от КСО.

Относно спазване на материалноправните разпоредби на закона, настоящият състав съобрази следното:

Със заявлението от 07.12.2017 г. г-н С. е поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ, която с разпореждане №2/05.01.2018 г. е отпусната в минимален размер при навършена възраст 64 г. и 5 месеца, а с разпореждане №27/08.03.2018 г. на ръководител ПО, при зачетен осигурителен стаж от ІІІ категория труд 40 год. 05 мес. 00 дни е отпусната по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, считано от 07.12.2017 г. Съгласно чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО през 2017 г. мъжете придобиват право на лична пенсия за ОСВ при навършена възраст 64 год. 00 мес. и придобит осигурителен стаж 38 год. 04 мес.

Съгласно §5, ал.1 от ПЗР на КСО (в редакцията в сила от 01.01.2014 г., понастоящем отменена от 01.01.2016 г.), до 31.12.2020 г. включително, учителите придобиват право на пенсия за ОСВ три години по-рано от възрастта им по чл.68, ал.1 и учителски стаж 25 год. и 08 мес. за жените и 30 год. и 08 мес. за мъжете. Разпоредбата на §5, ал.3 от ПЗР на КСО определя, че на учителите, които са придобили право на пенсия при условията на ал.1 и се пенсионират при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО, се изплащат пенсии за ОСВ от фонд „Пенсии” и добавка от учителски пенсионен фонд в размер на 0.33 на сто от пенсията за всеки месец, за който има осигурителна вноски във фонда след придобиване на право на пенсия по ал.1.

Спорният въпрос по делото е има ли право жалбоподателят на такава добавка с оглед на размера на учителския му стаж.

Не се спори по делото, а и се установява от доказателствата, че г-н С. е отговарял и на двете кумулативни условия за отпускане на лична пенсия за ОСВ при условията на чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО. По същия начин не се спори и е доказано, включително от копието на приобщената диплома за висше образование, че е отговарял и на изискванията за заемане на длъжността „Преподавател”.

Единствения спорен по делото момент е дали следва стажът на г-н С. през периода 01.08.1983 г. - 01.06.1990 г., когато според трудовата книжка е изпълнявал длъжността „Методист” в ОК на ДКМС- Плевен, а според удостоверение УП-15 е заемал длъжности хореограф - 01.12.1983 г. - 31.12.1983 г. и от 01.01.1984 г. до 31.12.1984 г., и методистоводител 01.01.1985 г. - 31.12.1985 г. и от 01.01.1986 г. до 30.11.1986 г. в при същия работодател, е учителски.

Ако този период бъде зачетен като учителски стаж, ще има право на добавка от Учителски пенсионен фонд към размера на личната пенсия за ОСВ, както се установява и от заключението на допълнителната СИЕ.

Тази преценка следва да се извърши с оглед правния интерес от зачитането на спорния период за учителски стаж. От регламентирането в §5, ал.1 и ал.3 от ПЗР на КСО се налага извод, че зачитането на учителски стаж е свързано с две групи права на осигуреното лице. От една страна, това е правото на предсрочна пенсия за ОСВ, а от друга страна- правото на добавка към пенсията за ОСВ. В процесния случай е видно, че не става въпрос за първата хипотеза, тъй като пенсионният орган е установил, че оспорващият отговаря на условията за отпускане на пенсия за ОСВ по общия ред (чл.68, ал.1-3 от КСО), по който ред е отпусната такава. Налице е втората хипотеза, а именно наличие на правен интерес от зачитане на по-голям по размер учителски стаж с оглед отпускането на добавка по §5, ал.3 от ПЗР на КСО към размера на отпуснатата лична пенсия за ОСВ.

За да приеме, че жалбата е неоснователна, директорът на ТП на НОИ- Плевен е посочил, че стажът не може да бъде приет за учителски по смисъла на чл.19, ал.1 от НПОС, и правилно е признат само за стаж III категория труд. В обр.УП-15 за същия период са посочени длъжности хореограф - от 01.12.1983 г. до 31.12.1983 г. и от 01.01.1984 г. до 31.12.1984 г., както и методистоводител - от 01.01.1985 г. до 31.12.1985 г. и от 01.01.1986 г. до 30.11.1986 г. Посочено е, че в списъка на длъжностите, за които се признава учителски стаж по чл.19, ал.2 от НПОС фигурира единствено длъжността хореограф. Липсват обаче доказателства лицето да е изпълнило пълния норматив задължителна преподавателска работа, а за да бъде зачетен учителски стаж, трудът следва да е положен в учебни и възпитателни заведения. Това са учебни заведения, създадени по ЗНП /отм./. В случая трудът е към ОК на ДКМС, като последното не е учебно заведение. В действащия към онзи момент ППЗП /отм./ и действащия списък по чл.41, ал.2 от същия, не е налице длъжност „методист“. Поради това е направен извод, че правилно пенсионният органа не е зачел стажа за учителски.

Действащите понастоящем изисквания за зачитане на учителски стаж са въведени с приемането на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, обнародвана ДВ бр.21/2000 г., в сила от 01.01.2000 г. Разпоредбите, които ги определят имат материалноправен характер и не могат да преуреждат вече съществували трудови и осигурителни правоотношения. Посочената в решението разпоредба на чл.19, ал.1 от НПОС няма обратно действие и неправилно е приложена от административния орган. Последното е и по арг. от §9, ал.1 от ПЗР на КСО, според която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Иначе казано, изявена е изрична законодателна воля по отношение положения трудов стаж до 31.12.1999 г., какъвто е процесния стаж, да се прилагат действащите тогава разпоредби.

Предвид горното, следва да бъде направена преценка дали стажът, положен от г-н С. през спорния период 01.08.1983 г. - 01.06.1990 г., се зачита за учителски стаж съгласно действащата през този период правна регламентация. През този период не съществува легално определението за понятието „учителски стаж”, като такова е въведено с изменението на чл.41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите – ДВ бр.40 от 1991 г. С оглед въвеждането му след полагането на труда съдът отбелязва, че тази норма, също посочена в решението, също не е приложима, доколкото е материално правна и също действа занапред. Действащата по време на полагане на процесния стаж нормативна уредба е Наредба № 8 за назначаване и освобождаване от длъжност на учителските кадри (обн.1978 г., отм.1991 г.) и Указ № 330 за народната просвета. Според чл.15 от Указ № 330, в помощ на училището се създават пионерски дворци и домове, станции, лагери, детски и юношески спортни школи, детски библиотеки и други извънучилищни учреждения и се организират разнообразни форми на извънкласна и извънучилищна работа.  Видно от събраните гласни доказателства, С. е провеждал обучение на ученици в ОПД Плевен, като е бил ръководител на народния оркестър и на две от школите - по гъдулка и по тамбура. Имал е седмичен норматив 20 часа, месечно 80 часа. Ежемесечно е попълвал декларация за своята учебно-възпитателна работа, която е била одобрявана от ръководството за взетите часове и съответствието ѝ с одобрения план в правилника на дома, и репертоарния план на ансамбъл „Нашенчета“. Освен това е работил при условията на т.нар. специализирани лагери, за специална подготовка в отделните школи и синхронизация на отделните инструменти и оркестъра като цяло. Разпитания по делото свидетел С.С. ясно посочва, че в Пионерския дом обучението се е извършвало в рамките на учебни часове от 45-60 минути, като основната форма на учебно- възпитателна работа е била солфеж и работа с инструмент. С. е представял целогодишно учебни планове, които е следвало да са съобразени с плана на дома. През целия период е изпълнявал длъжност ръководител на народния оркестър, с който е участвал в много конкурси. С оглед на приобщената диплома е видно, че преди процесния период е придобил висше образование по специалността народни инструменти и народно пеене, като е имал квалификация изпълнител и преподавател по нар.инструмент и ръководител на битови състави. Именно по тази квалификация е работил през периода, като е бил ръководител на оркестъра към ансамбъл за народни песни и танци. Работата му в школи по гъдулка и тамбура също е в съответствие с образованието и квалификацията му.

Следва да се посочи, че св. показания са в съответствие със събраните писмени доказателства. С. е посочен като художествен ръководител на оркестъра в приобщените по делото програми на фестивали, награди и благодарности, като съществуването на оркестъра и школите се потвърждава от докладната записка на л.л.54,55. Същият е бил командирован за участие в национален събор на народното творчество именно от ОПД- Плевен /л.57/. Въпреки че обхваща само последните 6 месеца от периода, С. фигурира в поименното щатно разписание за 1990 г. на Центъра за работа с деца - Пионерски дом като учител - методист /л.68/, и за него е посочена основана месечна заплата, което означава, че е зает на пълен работен ден. Приобщени са подавани от него декларации за отработените часове, макар и само за няколко месеца от периода /л.л.74-76/.

По отношение на твърдението, че трудът не е положен в учебно заведение, съдът съобразява следното:

Обстоятелството, че г-н С. е бил назначен на работа от ОК на ДКМС - гр. Плевен през процесния период, е ирелевантно и няма отношение към определянето на спорния осигурителен стаж като учителски по смисъла на  § 5, ал. 1 от ПЗР на КСО, доколкото от доказателствата по делото се установява, че същият притежава необходимата квалификация, а трудът, свързан с извънучилищна дейност, е полаган в пионерски дом. В този смисъл е и съдебната практика - например Решение № 7275 от 15.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10939/2015 г., Решение № 5485 от 10.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10631/2015 г. и много други.

От двете СИЕ е установено, че учителския стаж, признат от НОИ е 27 години, 06 месеца и 06 дни. При зачитане в процесния период от 01.08.1983 г. до 01.06.1990 г. на стажа като учителски, г-н С. ще има учителски стаж повече изискуемия от 30 години и 10 месеца. Съдът обаче отбелязва, че доколкото стажът в периода 01.08.1983 г. до 01.06.1990 г. е 6 години и 10 месеца, дори при пълното му зачитане не е възможно учителския стаж да е общо в размер на 38 години, 05 месеца и 07 дни, както сочи допълнителната СИЕ. При прибавяне на този стаж същият ще бъде 34 години, 04 месеца и 06 дни. При този размер на стажа жалоподателят ще има право на добавка към пенсията съгласно чл.69в от КСО. С оглед на този факт съдът не приема изчислението на учителския стаж от допълнителната СИЕ за точно. Доколкото обаче е налице грешка в пресмятането, и учителския стаж е повече от минимално изискуемия, изчислението може да бъде извършено от съда, като съдът приема, че в случая учителския стаж, при зачитане на процесния период, е 34 години, 04 месеца и 06 дни.

При анализа на събраните писмени и гласни доказателства се установява, че г-н С. е осъществявал своята дейност съобразно изискванията на действащата нормативна уредба за този период, като е извършвал задълженията на учител, т.е. положения от него труд за този период като „методист“ /съгласно трудовата книжка/, или като „хореограф“ и „методистоводител“ /съгласно УП-15/ следва да се счита приравнен на преподавателски.

В контекста на горното от фактическа и правна страна се налага извод, че поради качеството на пионерските домове към онзи момент, а именно осигуряващи извънучилищни занимания, положеният в тях труд следва да се категоризира като учителски, след като лицето отговаря и на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател, съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност.

Ето защо, положеният от г-н С. стаж за периода е на длъжност равнозначна на учителската, поради което следва да бъде зачетен за учителски, след което пенсионният орган следва да извърши нова преценка за отпускане на добавката по §5, ал.3 от ПЗР на КСО към размера на отпуснатата лична пенсия за ОСВ на оспорващия.

Воден от горното, съдът намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ-Плевен и потвърденото с него разпореждане са неправилни, като постановени в нарушение на материалния закон, и следва да бъдат отменени. Доколкото естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да се върне като преписка на ръководителя на “ПО” в ТП на НОИ-Плевен, за ново произнасяне по заявлението на С., при съобразяване с мотивите на настоящето решение. Съгласно чл.174 от АПК, съдът е длъжен да определи срок за това произнасяне, като според съда 14-дневен срок от влизането в сила на настоящето решение е достатъчен, с оглед на факта, че са събрани необходимите и относими доказателства.

С оглед на изхода на делото, НОИ следва да бъде осъден да запрати на г-н С. поисканите още с жалбата разноски по делото, които са в размер на 250 лева за депозити за експертизи /л.л.86,115/, както и адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, която сума съгласно пълномощното на л.74 е заплатена. Общо разноски в размер на 550 лева.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, чл.173, ал.2 и чл.174 от АПК, Административен съд- Плевен, втори състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2153-14-39/10.05.2018 г. на Директора на ТП на НОИ- Плевен и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ разпореждане № 27/08.03.2018 г. на Ръководител на “ПО” при ТП на НОИ-Плевен.

ВРЪЩА преписката на ръководител на “ПО” в ТП на НОИ- Плевен за постановяване на ново разпореждане съобразно мотивите на настоящето решение, в 14 дневен срок от влизането му в сила.

ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да заплати на Й.Ц.С. , ЕГН ********** сумата 550 /петстотин и петдесет/ лева разноски по делото.

Решението може да се оспори с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

                                                                                    

 

СЪДИЯ: