Решение по Административно дело 523/2018г.

РЕШЕНИЕ № 464

гр. Плевен, 11 Юли 2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

при секретар Цветанка Дачева и с участието на Йорданка Антонова – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 523 по описа на съда за 2018 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Б.Й.Б. ***, чрез адвокат Г.С., срещу решение № 37/05.04.2018 г. на Районен съд /РС/ – гр. Червен бряг, постановено по н.а.х.д № 303/2017 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 32-139165/23.05.2017 г. на Началника на Митница – Свищов, с което на Б.Й.Б. с ЕГН **********, адрес: ***, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 16 722,20 лв. /шестнадесет хиляди седемстотин двадесет и два лева и двадесет стотинки/ затова, че на 22.11.2016 г. държи в къща на ул. *** в гр. Червен бряг и в маза на необитаема къща на ул. *** в гр. Червен бряг, собственост на лицето в 246 броя пластмасови туби, бутилки с вместимост 0.5 л., 2 л., 2.5 л., 3 л. 10 л, 11 литра и два бидона с вместимост 70 литра, пълни до максималния си обем, съдържащи 1 491 дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация, без да притежава документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза и е отнето в полза на държавата иззетото количество алкохол.

С касационната жалба се иска оспорваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно и като несъотвестващо на събраните по делото доказателства. Касаторът сочи, че РС - Червен бряг не е обсъдил възражението му, че сигналът до Агенция Митници Свищов е за продажба на алкохол, а НП вече е за притежание на алкохол, освен това не е обсъдено и възражението, че за 243 л. алкохол е представен документ. Счита, че в правото няма частична нищожност на административнонаказателен акт, абсолютно неправилно и незаконно съдът приема, че тези документи се отнасят за друг процент на алкохола. Касаторът посочва, че няма правни и технически познания за да може сам да измери алкохолен градус, като в този смисъл този мотив на съда е неправилен и незаконен. Посочва, че РС – Червен бряг не е обсъдил и възражението му за представителната власт на актосъставителя П. Б., където в неговата длъжностна характеристика изрично се посочва, че същият съставя АУАН само по изрично указание на ръководния орган, в случая такова указание липсва изобщо и длъжностната характеристика е актуална само към месец март 2016 г., а за 2017 г. няма презаверка на същата. Счита, че изобщо не става ясно от къде съдът приема, че целият алкохол е изготвен след 01.01.2015 г., когато влиза в сила специалната норма на ЗАДС, като според съда нямало методика кога е произведен алкохола и в тази връзка има приета съдебнотехническа експертиза. Сочи, че след като няма такава методика, не става ясно от къде съдът черпи този извод, че целият алкохол е произведен след 01.01.2015 г. Посочва, че РС не е обсъдил и възражението за приложението на чл. 28 от ЗАНН за първо нарушение от страна на касатора. Счита, че наложената санкция от 16722 лева е изключително тежка и не съответства на материалното положение на касатора и общото икономическо състояние в страната и район Червен бряг, като в този смисъл съдът не е обсъдил и това възражение, което е по съществото на самия спор. Счита, че РС неправилно приема показанията на посочения от касатора свидетел, като според него те били в унисон с наказващия орган. Сочи, че свидетелят изрично е заявил, че продажба на този алкохол няма и че голяма част от него е преди 2015 г., наследство от бащата на касатора, като в тази връзка тези показания не са в подкрепа на наказващия орган. Моли да бъде уважена касационната жалба.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, явява се лично и се представлява от адв. Г.С. от САК. Моли да бъде уважена касационната жалба и да бъде отменено решението на първоинстанционния съд като неправилно и незаконосъобразно. Поддържа мотивите изложени в касационната жалба. Посочва, че по делото има назначена техническа експертиза, съгласно която част от алкохола – 243 литра, са с документи, т.е. за тях данъкът е платен, за останалата част не са открити документи, но т.к. нормата на чл.126 от Закона за акцизите няма обратна сила, тя е в сила от 01.01.2015 г., затова вещото лице е дало заключение, че за тези 243 литра не се дължат санкции, като от тези 243 литра по документите е видно, че има 20 литра произведени през 1998 година, за които и Агенция Митници няма възражение, но въпреки това НП е издадено за цялото количество. Сочи, че в административно наказателното право според нас няма частична недействителност, няма как НП да се санира в една част. Посочва, че според РС, показанията на свидетеля П. били в унисон с административно наказващия орган, като счита, че това не е вярно, т.к. този свидетел – съсед на касатора е заявил, че част от алкохола е наследствен от бащата Б., който е починал през 1999 г. и че той никога не е продаван, а сигналът е за продажба. Посочва, че въпросът е, че от наследствения алкохол ако се приеме хипотезата на административно наказващия орган ще се получи, че за един и същ алкохол трябва да се плати първо данък наследство и после данък върху акциза на това наследство, но в Република България, която е член и на Европейския съюз, няма двойно данъчно облагане по нито един казус. В този смисъл счита, че и в тази част решението е неправилно и незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.

Ответникът – Митница Свищов, редовно призован, не изпраща представител и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че няма допуснати съществени процесуални нарушения и е постановено законосъобразно решение, поради което следва касационната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на РС – Червен бряг.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Касаторът е бил санкциониран, за това че на 22.11.2016 г. в гр. Червен бряг в два частни имота къща /индивидуализирани с адрес, като помещения/ държи акцизни стоки – алкохолни напитки в 246 броя пластмасови туби /посочени като вместимост/, съдържащи общо 1491 литра дестилатен алкохолен продукт, годен за консумация без да притежва данъчен докумант, удостоверяващ плащането на акциза. Нарушение по чл. 126, пр. първо от ЗАДС.

Установената от районния съд фактическа обстановка е основана на събраните доказателства, приети по предвидения ред. Безспорно е установено, че касаторът държи описаните количества акцизни стоки. Спорен е въпроса дали представените документи – 9 броя производствени листи, удостоверяват плащането на акциза. РС е стигнал до извода, че предвид различното алкохолно съдържание на иззетия алкохол и това отбелязано в производствените листи, то последните се отнасят до различен алкохол и акцизът за иззетия не е платен или обезпечен.

Изводът е правилен и съответен насъбраните по делото доказателства. Категорично е доказано с приета по делото и не оспорена съдебна експертиза, че иззетият дестилатен алкохолен продукт е с алкохолно съдържание от 46,1 об % до 63,0 об%, а представените документи се отнасят до продукт с алкохолно съдържание 40 об %. Следователно правилен е изводът на съда, че представените документи не се отнасят до иззетия дестилатен алкохолен продукт в общо количество 1491 литра и че този акцизен продукт се държи от настоящия касатор без документ за платен или обезпечен акциз.

Неоснователно е и възражението, че решаващият съд не е отчел липсата на компетентност на актосъставителя. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от П.Б.И. на длъжност митнически инспектор. Неговата длъжностна характеристика е представена и приета, като доказателство по делото. Като пряко задължение на служителя е посочено в раздел V, т 10 от длъжностната характеристика, че митническият инспектор прилага административно- наказателните разпоредби, като съставя актове или фишове. Длъжностната характеристика / л. 102-107 от н.а.х. делото/ е утвърдена по съответния ред и връчена на служителя срещи подпис. Налага се извод, че актосъставителят е имал правомощие да съставя актове за установяване на административни нарушения и това е било негово пряко задължение.

Неоснователно е и възражението, че разминаването между сигнала и резултатите от проверката опорочават НП. Действително проверката е започнала по сигнал за продажба на алкохол, но това не ограничава проверяващите органи да констатират други нарушения по ЗАДС, както са и направили. При проверката е установено държане на алкохолен продукт без документ за платен или обезпечен акциз и именно за това е съставен акт и постановено оспореното НП. Какъв е бил поводът за проверката не ограничава проверяващите органи, стига да са спазили общата си компетентност.

Правилно решаващият съд е приел, че показанията на св. С. И.П. не сочат на различни факти. Показанията са общи, в тях няма твърдение, какво количество алкохол е получил настоящия касатор от баща си по наследство или с какво алкохолно съдържание е същото. Свидетелят сочи само, че е познавал бащата на касатора и че той е произвеждал алкохол в къщи, както и че това е правил и касатора и той го е виждал лично. Показанията не водят до извод, че част от иззетия алкохолен продукт е идентичен с предполагаемо получения по наследство от бащата на касатора. Още повече, че последният е починал пред 2009 г. и е житейско неоправдано да се мисли, че такова голямо количество е съхранено 7 години след като производителят му е починал, пък и свидетелят сочи, че и касаторът лично е произвеждал алкохол след като баща му е починал и той лично го е виждал.

Относно възражението, че наложеното наказание е явно несправедливо. Същото е неоснователно. Наложеното наказание е определено в диапазано, посечен от закона. Съгласно чл. 126 от ЗАДС /редакция към датата на извършване на нарушението/ „ Лице, което държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен административен документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва с глоба - за физическите лица, или с имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв.“, определената глоба е именно в размер на двойния размер на дължимия акциз.

Неоснователно е и възражението за прилагане на правилото на чл. 28 от ЗАНН, то се прилага за маловажни случай, като деянието за което е санкциониран настоящия касатор не разкрива признаците на маловажен случай и следователно не може да се обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН, до каквото заключения са стигнали като наказващия орган, така и решаващия съд.

С оглед изложеното, оспореното съдебно решение е правилно и законосъобразно, при извършената служебна проверка по чл. 218, ал.2 от АПК, съдът намира че решението е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 37/05.04.2018 г., постановено по н.а.х.д. № 303 по описа на Районен съд на гр. Червен бряг за 2017 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.