Решение по Административно дело 521/2018г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 619

гр.Плевен, 16 Октомври 2018 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-гр.Плевен, ІV-ти състав, в открито съдебно заседание на десети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:

Председател: Цветелина Кънева

при секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Кънева административно дело №521 по описа за 2018 год. на Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.215 ал.4 от ЗУТ.

Производството по делото е образувано по жалба от И. С.П., Г.С.П. и Л.Г.П. ***, чрез адв.З.Т. ***, против Заповед №РД-12-167/27.04.2018г. на Заместник-кмет Териториално развитие на Община Плевен, с която е наредено оспорващите да премахнат незаконен строеж, представляващ „Постройка за отоплителни материали“, изпълнен в УПИ ХХІІ-9247, кв.52 по плана на гр.Плевен, с административен адрес ул.***, изпълнен без необходимите строителни книжа, и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като строежът е търпим и не подлежи на премахване. Твърди се, че в заповедта не е изследван въпроса за търпимостта на сградата. Счита се, че не е даден отговор на кои изисквания на подробния устройствен план не съответства строежът. Моли се за отмяна на заповедта и се иска присъждане на направените по делото разноски.

От ответника по делото не е депозиран писмен отговор по жалбата.

В съдебно заседание оспорващият И.П. се явява лично и с адв.З.Т., а оспорващите Г.П. и Л.П. не се явяват, представляват се от адв.Т., който поддържа депозираната жалба и счита заповедта за незаконосъобразна, тъй като не е изследван въпроса за търпимостта на постройката. Представя писмени бележки. Моли заповедта да бъде отменена и прави искане за присъждане на разноски.

Ответникът-Заместник кмет „Териториално развитие“ при Община Плевен не се явява, представлява се от юрисконсулт С. с надлежно пълномощно, който счита жалбата за неоснователна. Сочи, че заповедта е законосъобразна, издадена при спазване на процедурата, в съответствие с материалния закон и събраните доказателства. Моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждения. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административният съд, четвърти състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, и като извърши проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срок и от надлежни страни-адресати на заповедта за премахване, против годен за оспорване индивидуален административен акт и пред надлежния съд, поради което е допустима за разглеждане по същество.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

С писмо изх.№ТСУ и С-94К-2265-1/11.04.2017г. на Зам.кмет Териториално развитие при Община Плевен, сем.П. са уведомени, че на 21.04.2017г. ще бъде извършена проверка по подаден сигнал за незаконно строителство на ул.***.

С Уведомление №2/16.10.2017г. от сем.П,, Кметът на Община Плевен е уведомен, че незаконната постройка на ул.*** все още не е премахната, въпреки дадения срок.

Във връзка с горното, с писмо изх.№ТСУ и С-93К-2265-1/24.10.2017г. сем.П. са уведомени, че на 02.11.2017г. ще бъде извършена контролна проверка на изградената постройка с едноскатен покрив с наклон към собствен имот, разположена в дъното на имот с административен адрес ул.*** и в случай на неизпълнение на разпореденото, ще бъдат предприети действия по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ за премахване на строежа. Писмото е получено от И. П. на 01.11.2017г.

За извършената проверка от служители на Община Плевен е съставен Констативен акт №42/30.11.2017г., с който е установено наличие на строеж „Постройка за отоплителни материали“ – VІ категория, съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ и чл.12 от Наредба №1/30.07.2003г. за номенклатурата на видовете строежи, находящ се в гр.Плевен, УПИ ХХІІ-9247, кв.52 с административен адрес ул.***. Според отразеното в констативния акт, обектът е изграден в имот собственост на: 1.И. П., Г.П. и Л.П. на основание нот.акт №115, т.І, дело №253 от 1966г., нот.акт №120, т.ІІІ, дело №120 от 1971г. и удостоверение за наследници от 07.07.2014г. и 2.В. П. на основание нот.акт №178, т.V, дело №2434/1963г., нот.акт №12, т.Х, дело №3215 от 1975г. и нот.акт №56, т.ХІІ, дело №9247/1995г. Отразено е още, че строежът е извършен от С. И. П., починал, баща на И. П. и Г.П.. Посочено е още, че за обекта не са представени строителни книжа. Описани са също размерите, формата и разположението на постройката. Посочено е, че по сведение на И. П. постройката е изпълнена от неговия баща преди 40години, като в Община Плевен няма данни да е декларирана от собственика пред одобряващия орган до 31.12.1998г. Като заключение е отразено в констативния акт, че строителството е извършено без издадено разрешение за строеж, без нотариално заверено писмено съгласие от съсобственик на имота и не съответства на предвижданията на подробния устройствен план, с което са нарушени чл.37 и чл.55 от ЗТСУ (отм.)-действал към момента на строителството и чл.148 ал.1 от ЗУТ. Констативният акт не е подписан от оспорващите, а само от членовете на комисията. Констативният акт е връчен на Л.П. на 29.01.2018г.

С молба вх.№ТСУ и С-94И-6858-1/31.01.2018г. от оспорващите до Община Плевен е поискано отлагане започването на административното производство по реда на чл.225а ал.1 от ЗУТ до края на отоплителния сезон.

Подадено е и възражение вх.№ТСУ и С94И-6858-2/05.02.2018г. от И. П. срещу Констативен акт №42/30.11.2017г., в което са изложени твърдения, че постройката е търпим строеж по смисъла на §16 ал.1 от ПР на ЗУТ.

Въз основа на извършената проверка и изготвения констативен акт е издадена Заповед №РД-12-167/27.04.2018г. от Заместник-кмет Териториално развитие на Община Плевен, с която на основание чл.225а ал.1 във вр. с чл.223 ал.1 т.8 от ЗУТ е наредено на И. С.П., Г.С.П. и Л.Г.П. да премахнат незаконен строеж, представляващ „Постройка за отоплителни материали“, изпълнен в УПИ ХХІІ-9247, кв.52 по плана на гр.Плевен, с административен адрес ул.***, изпълнен без необходимите строителни книжа, и е определен 30-дневен срок от влизане в сила на заповедта за доброволно изпълнение. Административният орган се позовава на установеното с констативния акт, както и е посочено, че обектът представлява строеж от шеста категория по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ във вр. с чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ, изпълнен преди 40години, около 1978г. от С. И. П., починал на 05.07.2014г., а негови наследници са И. П., Г.П. и Л.П., като строежът е изпълнен без издадено разрешение за строеж и без одобрени проекти. Посочено е, че е установено незаконно строителство, както и е направен анализ на възражението, като е прието, че е неоснователно твърдение за търпим строеж.

Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно производство.

От доказателствата по делото се установява също, че И. П., Г.П. и Л.П. са наследници на С. И. П., както и че се легитимират като собственици на идеална част от дворно място, цялото от 410кв.м., съставляващо парцел ХХІІ-6624, кв.52 по плана на гр.Плевен, съгласно нот.акт №115, т.І, дело №253 от 1966г. и нот.акт №120, т.ІІІ, дело №120 от 1971г.

По делото е разпитан като свидетел В. Ц., който живее в съседство на оспорващите („Дворовете са ни гръб в гръб, залепени“). Свидетелят заявява, че през 1970-1971година постройката е била там на гърба на тяхната постройка, като към настоящия момент не е променян видът й. Сочи, че постройката е изградена от бащата на И. П. – С. П..

По делото е назначена и съдебно-техническа експертиза, чието заключение като неоспорено от страните съдът възприема като обективно, безпристрастно и компетентно изготвено, съответстващо на всички приложени по делото доказателства. Вещото лице посочва, че обектът представлява постройка за отоплителни материали, изпълнен в дъното на УПИ ХХІІ-9247, кв.52 по плана на гр.Плевен, на границата с УПИ VІІІ-9260 и УПИ ХХІ-9248 и е собственост на наследниците на С. И. П., а именно И. П., Г.П. и Л.П.. Посочено е, че постройката е със застроена площ 34кв.м. и представлява строеж по смисъла на т.38 от §5 от ДР на ЗУТ, VІ-та категория съгласно чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ. Вещото лице сочи, че постройката е била изградена от С. П. през 1971година, която година съвпада с годината на договора за реално ползване на двора. Според вещото лице, процесната постройка се явява допълващо застрояване с площ по-голяма от допустимата, която е 20кв.м., съгласно чл.120 от ППЗТСУ, както и тъй като дворното място е в режим на съсобственост, съгласно действащите тогава и сега разпоредби се иска нотариално заверено съгласие на съсобственика и на съседи. За последното вещото лице се позовава на разпоредбите на чл.97 ал.1 и чл.112 от ППЗТСУ, Наредба №5 за правила и норми по ТСУ, чл.21 ал.4, чл.41 ал.1, чл.46 ал.1 и чл.183 ал.1 от ЗУТ. Вещото лице посочва още, че през 1988г. е била разработена ЧКЗР за допълващо застрояване със стопански сгради в УПИ ХХІІ-9247, УПИ VІІІ-9260 и УПИ ХХІ-9248, която не е одобрена след възражение от съсобственика на УПИ ХХІІ-9247. Сочи се в заключението, че за постройката няма строителни книжа и по данни от наследниците на С. П., такива не са издавани. Няма и документи за предприемане на действия с цел производство за узаконяване по реда на §184 от ДР на ЗУТ.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Процесният обект, според описаното в заповедта, представлява постройка за отоплителни материали, като строежът е от шеста категория по смисъла на чл.137 ал.1 т.6 от ЗУТ. По този въпрос не се спори между страните, а и е установено от вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. Ето защо разпореждането за премахването му е от компетентността на кмета на общината. Издател на заповедта е Заместник кмета на Община Плевен, на когото са делегирани правомощия по Закона за устройство на територията на основание §1,ал.3 от ДР на ЗУТ, със Заповед №РД 10-2024/23.11.2015 год. на л.44 от делото, в т.ч. права да издава и подписва всякакви актове, предвидени в ЗУТ, което е допустимо съобразно Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002г., ОС на съдиите. Следователно, оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма, при наличие на всички изискуеми от процесуалния закон реквизити, в т.ч. съдържа правни и фактически основания за своето издаване, вкл. позоваване на установеното при извършената проверка, за която е изготвен констативен акт №42/30.11.2017г. Не съставлява нарушение факта, че в оспорената заповед е разпоредено именно оспорващите да премахнат незаконния строеж, тъй като те са съсобственици на имота, в който е изграден процесният обект и в това си качество могат да бъдат адресати на заповедта по смисъла на §3 от ДР на Наредба № 13 от 23.07.2001 г.

Спазена е процедурата по издаване на заповедта, разписана в чл.225а, ал.2 от ЗУТ - заповедта за премахване е издадена въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица по чл.223, ал.2 от ЗУТ. Констативният акт е връчен на Л.П. на 29.01.2018г., като на 31.01.2018г. е подадена молба от оспорващите, с която се моли за отлагане започването на административното производството след края на отоплителния период. На 05.02.2018г. е подадено и възражение от И. П., в което се твърди, че постройката е търпим строеж. Това възражение е обсъдено в процесната заповед и прието за неоснователно.

По отношение съответствието с материалния закон, съдът съобрази следното:

С разпоредбата на чл. 225а ал.1 ЗУТ е въведено задължение за кмета на общината или за упълномощеното от него лице, да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ. В конкретната хипотеза и видно от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза, процесният обект „Постройка за отоплителни материали“ съставлява строеж по смисъла на §5, т.38 от ПР на ЗУТ от шеста категория, което не е спорно между страните. Този строеж е категоризиран от административния орган като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ - извършен без разрешение за строеж и без одобрени проекти.

Констатацията за незаконен строеж представляващ „Постройка за отоплителни материали“, изпълнен в УПИ ХХІІ-9247, кв.52 по плана на гр.Плевен съответства на доказателствата по делото и на заключението по назначената съдебно-техническа експертиза. По безспорен начин е доказано, а и не се спори между страните, че за процесния обект няма строителни книжа. По отношение годината на построяване административният орган е приел, че обектът е построен около 1978г., по данни от собствениците, а вещото лице определя като година на построяване 1971година, след разговор с И. П. и свидетелските показания на В. Ц., т.е. за момента на изграждане е приложим §16 ал.1 от ПР на ЗУТ, съгласно който за строежи изградени до 7 април 1987г., за които няма строителни книжа, но които са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно ЗУТ, са търпими строежи и не подлежат на премахване. Предвид последното следва да се отговори на въпроса дали обектът, предмет на процесната заповед е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.

От 1973година е в сила Закона за териториално и селищно устройство, Правилника за неговото прилагане, а от 1977година и Наредба №5 за правила и норми по ТСУ. Съгласно чл.97 ал.1 от ППЗТСУ, строителство може да се разрешава съобразно одобрения застроителен и регулационен план и без да се съставя кварталнозастроителен и силуетен план при условие, че не се допускат отклонения от строителните правила, норми и нормативи, като ал. 3 определя, че при липса на съответни застроителни планове и ако не се допускат отклонения от строителните правила, норми и нормативи, строителство в части за малкоетажно застрояване може да се разрешава въз основа на цялостни или частични кварталнозастроителни разработки, а според ал.4 кварталнозастроителната разработка определя: начина на застрояването; строителните линии и височината на сградите с броя на етажите им; разстоянията между сградите и до регулационните линии, както и разстоянията до сградите в срещуположните квартали през улицата. В конкретния случай, през 1988г. е била разработена ЧКЗР за допълващо застрояване със стопански сгради в УПИ ХХІІ-9247, УПИ VІІІ-9260 и УПИ ХХІ-9248, която не е одобрена след възражение от съсобственика на УПИ ХХІІ-9247, а със Заповед №РД-15-1551/1989г. за кв.52 по плана на гр.Плевен е предвидено ниско етажно жилищно застрояване, като допълнително застрояване не е предвидено. Съгласно чл.119 ал.1 от ППЗТСУ, второстепенни са постройките с обслужващо домакинско предназначение - летни кухни, лека постройка за отоплителни материали и беседки, като според чл.119 от Наредба №5, второстепенните постройки могат да се изграждат само в съгласие с чл. 119 ППЗТСУ и се разрешават въз основа на кварталнозастроителна разработка и по одобрен индивидуален или типов архитектурен проект. Съгласно чл.120 от Наредба №5, второстепенните постройки могат да имат площ общо най-много 20кв.м., при най-голяма височина 2,10м. до най-високата част на стрехата и 2,80м. до най-високата част на билото, а с чл.121 ал.2 е регламентирано, че второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно.

В контекста на горното и предвид установеното от фактическа страна, че за процесната постройка няма одобрена ЧКЗР, няма изразено в нотариална форма писмено съгласие на съсобственика, както и не съответства на нормативно предвидената площ от 20кв.м., следва извода, че строежът не е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му.

От 2001г. е в сила Закон за устройство на територията, съгласно чл.21 ал.4 (предишна ал.3) на който, постройките на допълващото застрояване могат да се застрояват свързано на вътрешните имотни граници, а съгласно ал.5 (предишна ал.4) свързано ниско застрояване се допуска при наличие на нотариално заверено писмено съгласие на собствениците на съседните урегулирани поземлени имоти, в които се установява свързаното застрояване. Според чл.41 ал.1 от ЗУТ, допълващото застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план, а когато не е предвиден, то се допуска от главния архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл.140, ако постройките се застрояват свободно или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани поземлени имота (ал.2). Съгласно чл.46 ал.1, второстепенните постройки на допълващото застрояване (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и инвентар, кладенци, чешми, септични ями и временни тоалетни) могат да се изграждат в урегулирани поземлени имоти за ниско жилищно или за вилно застрояване, като според чл.183 ал.1 в съсобствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите собственици. Т.е. и по сега действащите правила процесният строеж не е допустим. Ето защо, изводът на административния орган, че обектът „Постройка за отоплителни материали“, изпълнен в УПИ ХХІІ-9247, кв.52 по плана на гр.Плевен, е незаконен строеж и подлежи на премахване по реда на чл.225 ал.2 и чл.225а от ЗУТ е правилен.

Предвид гореизложеното, заповедта е издадена в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и с оглед направеното искане в хода по съществото на спора, на Община Плевен следва да се присъдят разноски в размер на 100лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ във вр. с чл.78 ал.8 от ГПК.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. С.П., Г.С.П. и Л.Г.П. ***, чрез адв.З.Т. ***, против Заповед №РД-12-167/27.04.2018г. на Заместник-кмет Териториално развитие на Община Плевен.

ОСЪЖДА И. С.П. ***, ЕГН:**********; Г.С.П. ***, ЕГН:********** и Л.Г.П. ***, ЕГН:**********,*** направените по делото разноски в размер на 100лева (сто лева).

Решението е окончателно, по аргумент от разпоредбите на чл.215, ал.7 от ЗУТ .

Преписи от решението да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: